Определение по дело №359/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 50/17.06.2011 г., постановено по гр. д. № 2171/2010 г. по описа на РС – Кърджали, същият съд е оставил без разглеждане като недопустим предявения от С. Ю. Е. и Ф. А. Е. – и двамата от гр. К. – срещу К. В. К., Д. М. П. и Б. В. П. – и тримата от същия град - установителен иск за собственост върху южната половина от новообразуван имот № 1027, кадастрален район 27, по плана на новообразуваните имоти на землище гр. К., в зона за земеделско ползване № 22, подробно описан в решението, както и върху новообразуван имот № 1581, кадастрален район 27, по плана на новообразуваните имоти на землище гр. К., зона за земеделско ползване № 22, също подробно описан в решението. За да постанови този си акт, съдът е приел, че липсва правен интерес у ищците, доколкото по делото не са представени каквито и да е доказателства, установяващи правопораждащите предявения иск факти – собственост на ищците съобразно твърдяното от тях придобивно основание и действия на ответниците, накърняващи упражняването на правото на собственост на ищците.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от С. Е. и Ф. Е.. Жалбоподателите сочат наличие на правен интерес, като излагат твърдение за прехвърляне на собствеността върху процесните недвижимости от страна на ответниците в полза на трети лица, сочейки още, че така изложените факти за тях се явяват новоузнати. В тази връзка правят и доказателствени искания. Искат от второинстанционния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявената искова претенция. Претендират и направените пред двете инстанции разноски.

В посочения от първоинстанционния съд срок не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите страни.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебният акт, който се обжалва пред втората инстанция, макар и с наименование „решение”, по същество представлява разпореждане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството поради недопустимост, а не решение по смисъла на чл. 235 и сл. от ГПК, доколкото последното представлява акт по същество касателно предмета на иска. Ето защо въззивният съд намира, че делото следва да бъде разгледано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, поради което и не следва в настоящото производство да се решават въпросите относно основателността на иска, каквото искане е направено с жалбата. ОС – Кърджали, в този си състав, не намира за необходимо и разглеждането на делото в открито съдебно заседание. В тази връзка се налага да се посочи още, че въпреки приложимостта на процесуалния ред по чл. 274 и сл. от ГПК, обжалването от страна на С. Е. и Ф. Е. не е просрочено (във връзка с това, че жалбата е депозирана на 11.07.2011 г., а препис от решението е връчен на жалбоподателите на 29.06.2011 г.), доколкото е направено в дадения от съда с атакувания съдебен акт срок за обжалване, т. е. – прилага се чл. 62, ал. 3 от ГПК.

В дадения от настоящия съд едноседмичен срок жалбоподателите, съответно – ищците в първоинстанционното производство, са отстранили констатираните от въззивната инстанция нередовности на исковата молба, респективно – на въззивната жалба. След изпълнението на указанията на въззивния съд последната отговаря на всички изисквания за форма и съдържание. Процесната жалба освен това не е просрочена, имайки предвид изложеното по-горе. Поради това същата се явява допустима за разглеждане.

Изводът на районния съд относно това дали ищците са доказали собственост върху обектите на иска съобразно твърдяното от тях придобивно основание би могъл да има значение при решаване на въпросите за основателността на иска, но не и за неговата допустимост, поради което и не може да представлява основание за оставянето на исковата претенция без разглеждане.

Що се отнася до извода на първата инстанция за липса на доказателства относно процесуалната легитимация на ответниците, то, на първо място, този извод на съда не държи сметка за наличното на л. 57 от първоинстанционното дело писмо от Община Кърджали, в което изрично е посочено, че „след извършена промяна на плана на новообразуваните имоти със заповед № 1949/21.10.2009 г. на Кмета на Община Кърджали имот 40909.27.1027, с площ 1258 кв. м. е заличен”, като от него се обособяват два имота, които са записани съответно на В. И. П. и К. В. К.; това писмо е подписано от общинския кмет и е относимо към въпроси от компетентноста именно на общината. Видно от исковата молба и приложената към нея техническа характеристика, ищците претендират правото на собственост върху южната половина на посочения в писмото имот 40909.27.1027. От друга страна, от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Община С., е видно, че „В. И. П.” са имената на наследодателя на ответниците Д. М. П. и Б. В. П.. С други думи, твърдението на ищците, че процесните имоти са записани на ответниците, напълно кореспондира с доказателствата по делото касателно имота с № 1027. Наличието на такова записване при всички случаи представлява посегателство върху евентуалното собственическо право на ищците, което обуславя и правен интерес от водене на установителния иск за собственост по отношение на южната половина от визирания имот, поради което констатацията за недопустимост на исковата претенция в обсъжданата й тук част, направеÝа от първоинстанцияонния съд, не следва да бъде споделена. Относно имота с № 1581, то, действително, по делото не са налице доказателства относно твърдението, изложено в исковата молба, че и този имот е записан на ответниците. В подкрепа на тези си твърдения в частта за втория посочен в молбата имот ищците не са ангажирали доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, т. е. – районният съд да укаже на С. Ю. Е. и Ф. А. Е., че не сочат доказателства за твърденията си досежно записване на ответниците на имота с № 1581 и да им предостави процесуална възможност да ангажират такива доказателства. След като не са изпълнени тези задължения на съда, то и изводът му за недопустимост на иска що се отнася до втория посочен в исковата молба недвижим имот се явява незаконосъобразен. Изложеното тук сочи, че обжалваният съдебен акт се явява неправилен, поради което същият следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване с изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Естествено, в случай, че в хода на делото бъдат установени нови обстоятелства, които водят до извод за недопустимост на исковата претенция, то същите следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд. Във връзка с допустимостта на иска следва да бъде съобразено още и това дали ищците, след като бъде изпълнено изискването на чл. 146, ал. 2 от ГПК, относно което стана дума по-горе, ще докажат твърдяното от тях записване на ответниците на имота с № 1581.

Втората съдебна инстанция не намира за необходимо допускането на сочените във въззивната жалба доказателства в рамките на настоящото производство, доколкото искането в този смисъл е относимо към въпроса за законосъобразността на преценката на първата инстанция относно недопустимостта на иска, а този въпрос намира своето разрешение и без събирането на тези доказателства.

Предвид характера на производството, съдът не дължи произнасяне по разноските.

Ето защо въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение № 50/17.06.2011 г. (имащо характер на разпореждане), постановено по гр. д. № 2171/2010 г. по описа на РС – Кърджали и ВРЪЩА делото на РС – Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване с изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/