РЕШЕНИЕ
№
19.05.2016г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански
състав
На 20.04. 2016 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря М. М.
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 234 по описа за
2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано от Т.М.Т., ЕГН ****,***, съдебен адрес;***, против С.Г.С., с
ЕГН ****,***. В исковата молба ищцата твърди, че с ответника нямали сключен
граждански брак, но през 2002г. заживяли съвместно на съпружески начала. През
2003г. им се родил син - Г С.С.. В началото на семейното съжителство се
разбирали добре, но с времето
отношенията им се влошили и през 2009г. се разделили окончателно. Оттогава до
днес детето останало да живее при нея. Всички грижи по неговото възпитание,
прехрана, забавления, закупуване на учебни пособия и други полагала майката. По
отглеждането на детето й помагал нейният брат. От момента на раздялата до днес,
бащата не се грижил за детето, не изплащал месечна издръжка, не купувал дрехи,
лекарства и не заплащал други необходими разходи, свързани с неговото
отглеждане. Бащата не желаел да осъществява чести лични контакти с детето.
Търсил го много рядко: два-три пъти годишно. Ответникът получавал добри доходи,
в млада възраст бил и в добро здравословно състояние, поради което следвало да
участва в грижите за отглеждането на детето. От друга страна ищцата получавала
ниски доходи и се затруднявала сама да полага всички грижи за отглеждането му.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди С Г.С., с ЕГН *****, да
заплаща на детето Г С.С., ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 170.00 (сто и
седемдесет), чрез нея неговата майка и законен представител Т.М.Т., ЕГН ***,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 09.02.2016г., на основание чл.149 от СК
да осъди ответника С. да заплати сумата от 1800.00 лева (хиляда и осемстотин),
представляваща издръжка за минало време - една година назад, за периода от
09.02.2015г. до 09.02.2016г.- датата на депозиране на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й заплащане, чрез Т.Т., като майка и
законен представител на детето Г. Да постанови детето Г да живее при ищцата на
адрес: с.О, като родителските права се
предоставят на нея и да се постанови
следният режим на лични контакта, които бащата да осъществява с детето: всяка втора и
четвърта седмица от месеца, събота от 10.00ч. до неделя 17.00ч., с преспиване,
и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който заявява, че молбата е допустима и основателна. Не оспорвал
размера на исканата ежемесечна издръжка в размер на 170.00 лв., която трябвало
да изплаща на детето си Г С., чрез неговата майка и законен представител Т.Т.. Не
оспорвал размера за изплащането на сумата от 1800.00 лв., представляваща
издръжка за минало време-една година назад, за периода от 09.02.2015 г. до
09.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Не оспорвал
искането детето да живее при Т.Т. и родителските права да бъдат възложени на
нея. Не оспорвал така предложения режим на лични контакти, които да
осъществявал с детето си. Заявил, че обича детето си, желаел да го вижда и ще
заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, се явиха
лично, като ищцата беше представлявана
от процесуален представител.
Заинтересованата страна
АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. Казанлък, редовно призована
за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно
от представеното по делото Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз
основа на Акт за раждане № 1244 от 13.08.2003г.
на Община Стара Загора, се установява, че страните са родители на
малолетното дете Г С.С., роден на *** г..
Страните
не спорят, че са във фактическа раздяла от 2009г. и детето Ганчо в момента
живее на адреса на майка си – с.О.
По
делото е изготвен писмен социален доклад на
Дирекция „СП” гр. Казанлък. На
базата на извършеното социално проучване
било установено, че преките и непосредствени грижи за малолетното дете Г
С.С. са осъществявани от неговата майка Т.Т.. Към настоящия момент Г С.
бил на дванадесет години. Към
момента бил ученик в шести
клас при СОУ“Христо Ботев“ гр. К, с класен ръководител
г-жа К. Детето посещавало редовно
учебни занятия, не били
наблюдавани проблеми с дисциплината, бил
с добър успех. Подготвял се да
кандидатства в ПМГ „Никола Обрешков“ гр.
К. Бащата е съобщил, че към настоящия момент детето отказва да му
гостува. През 2014г. С.С.
заживял на семейни начала с М Ч. През
2015г. им се родило детето И С.
Към настоящия момента С.С. и М Ч живеели
в гр. К в самостоятелно жилище. Съжителката на бащата имала две по-големи дъщери, за които също
полагали грижи. Пред социалните
работници бащата споделили, че това е причината
Ганчо да отказва да го посещава. Социалните
работници са установили, че майката има
необходимия родителски капацитет, социална и здравна култура, отговорно
изпълнява родителските си задължения и успява да осигури на детето си
достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо
развитие. Емоционалната връзка на детето
с бащата не е прекъсната. С.С. проявявал отговорно отношение към сина си, желаел
да помогне в задоволяване на потребностите му и желаел да прекара повече време
с него, за да съхрани емоционалната им връзка.
Бащата не изразявал претенции относно упражняването на родителските права
спрямо детето си.
На
осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗД Ганчо С.С. беше изслушан от съда в присъствие на
социален работник. Детето заяви, че е 12-годишен и живее при майка си. Тя
отлично се грижи за него. Добре се чувства при нея и иска да живее при нея.
По
делото показания даде свидетелят С М Т, брат на ищцата по делото. Той заяви,
че от доста време детето живее само с
майка си, откакто родителите се разделили, може би от преди 5-6-7 години, не
можел да каже точно. В месеца, понякога 2-3 пъти, някой път по –рядко се
виждали бащата и детето. Бащата му давал пари за празници, но ежемесечна
издръжка не бил плащал. Детето било привързано повече към майка си.
От
заявеното от страните в съдебно заседание съдът намира за безспорно обстоятелството,
че ответникът след раздялата им от
2009г. до настоящия момент не е заплащал ежемесечна издръжка на детето си Ганчо
С., но при редките им срещи купувал играчки и му давал джобни пари.
От
представеното Удостоверение с изх. № 02/02.02.2016 г. на ЕТ „Митко Танков“ с. О се установява, че брутният доход на Т.М.Т. за периода от м.
февруари 2015 г. до м. януари 2016 г. възлиза на 4500 лева.
На
осн. чл. 59, ал.6 от СК в откритото съдебно заседание съдът изслуша страните.
Пред съдебния състав ищцата потвърди желанието се да се грижи за детето. Заяви,
че живеят в с. Осетеново, но детето учи
в гр. К и пътува постоянно вече 7 години. То расте и
имало постоянно нарастващи нужди.
Майката потвърди, че ще съдейства за запазване на емоционалната връзка между
бащата и детето, като предложи следни режим на лични контакти: първите три дни
от зимната и пролетна ваканции детето да бъде при бащата, а следващите 4 дни
при майката. В четните години
рождения си ден да празнува при
бащата, а в нечетните години- при майката.
В четни години детето да бъде по Коледа при бащата, а по Нова година при
майката, а в нечетни Коледа при майката, а по Нова година при бащата. Предлага лятото да е един месец при бащата по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Бащата
заяви, че е съгласен и желае да се вижда с детето си по времето,
което се предложи от ищцата. Пред съдебния състав потвърди че, ще заплаща
исканата от ищцата ежемесечна издръжка в
размер на 170лв. до 30-то число на текущия месец и такава за
минало време в поискания размер от 1800лв. за периода от 09.02.2015г. до
09.02.2016г..
След
събиране на доказателствата и изслушване на страните съдът ги прикани към постигане на спогодба.
Процесуалният представител на ищцата се противопостави с аргумент, че след като
е било изслушано детето и разпитан свидетел производството да приключи със
съдебно решение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК.
При така установената фактическа
обстановка по делото и съобразно искането на ищеца, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 127,
ал.2 от СК е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Съдът квалифицира претенцията по
този ред, изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че
страните не са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че
следва да се произнесе по претенцията, като се произнесе по предоставяне на
родителските права, местоживеенето на детето и определи режим за контакти между
бащата и детето. Установи се в настоящото производство, че между страните по
делото няма сключен граждански брак, както и че същите имат родено от
съвместното си съжителство малолетно дете. От 2009г. родителите на детето
живеят разделени. Установи се, че към датата на подаване на исковата молба,
детето живее при майката, която е поела грижите по възпитанието и издръжката му.
През 2014г. бащата С.С. заживял на
семейни начала с друга жена в гр. К,
като от съвместното им съжителство през 2015г. им се родило дете Ивана Стойкова.
При
разделното живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат
решения относно упражняването на конкретно право спрямо детето, както и относно
цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко
интереса на детето следва да се разреши със заведения понастоящем иск по чл.
127, ал.2 от СК. След като се определи при кой от двамата родители ще живее детето
този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите ще налагат това. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и като взе
предвид желанието на детето съдът счита, че местоживеенето следва да
бъде определено при майката, като на нея следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права и едва след това да бъде определен режим на
лични контакти на бащата с детето.
Тъй
като режимът на контакти между бащата и детето се налага от нуждата да не се
прекъсва емоционалната връзка между тях на ответника, следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими
за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо
следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето Ганчо, както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца, събота от 10.00ч. до неделя 17.00ч. с преспиване и един месец през
лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; първите три дни от зимната и пролетна ваканции, в
четна година - на рождения ден на детето
и по Коледните празници; в нечетна година – на Новогодишните празници.
Предявен е иск по чл. 143 , ал.2 от СК. Разгледан по същество той се явява основателен по следните съображения:
Задължението за заплащане на необходимата
издръжка е безусловно и не зависи от това дали имащия право на издръжка е
трудоспособен и може да се издържа от доходите си. Имайки предвид
обстоятелството, че ответника не живее с детето си и не полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му, то следва да осигурява поне парични
средства за това. При определяне на издръжката, съдът изхожда от материалните
възможности на родителите и от потребностите на детето. Страните нямат спор по въпроса, че бащата следва да заплаща месечна издръжка на детето в размер
на 170 лв., до 30-то число на текущия месец, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.02.2016г. до настъпване на законово основание
за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването
на иска. По делото се установи, че за периода една година назад от датата на
подаване на исковата молба бащата не е заплащал ежемесечна издръжка на детето.
Ответникът не оспори претендирания размер на издръжката за минало време в
размер на 1800 лв., поради което искът
като основателен следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й
заплащане.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно издръжката.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лв.,
заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът, предвид
изхода на делото, следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на съда сумата от 316,80
лв. – ДТ по исковете за издръжка. При подаване на исковата молба съдът е
пропуснал да укаже на ищеца да заплати дължимата държавна такса за
производството, поради което и с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горните съображения,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение роденото от съвместното съжителство между Т.М.Т., ЕГН *****
и С.Г.С., с ЕГН *** малолетно дете Г С.С., ЕГН **** на майката Т.М.Т., ЕГН *,***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Г С.С.,
ЕГН **** при майката Т.М.Т., ЕГН ******, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С.Г.С., с ЕГН *,*** с детето Г С.С., ЕГН ******,
както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, събота от 10.00ч. до
неделя 17.00ч., с преспиване, и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; първите
три дни от зимната и пролетна ваканции; в четна година - на рождения ден на детето и по Коледните
празници; в нечетна година – на Новогодишните празници.
ОСЪЖДА , на осн. чл. 143, ал.2 от СК, С.Г.С., с ЕГН **,*** ДА ЗАПЛАЩА на детето Г С.С., ЕГН ****, чрез неговата майка и законен
представител Т.М.Т., ЕГН ***,***, месечна издръжка в размер на 170 лв.,
до 30-то число на текущия месец, считано
от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2016г. до настъпване на законово основание
за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, С.Г.С., с ЕГН *****,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г С.С., ЕГН ****, чрез неговата майка и законен
представител Т.М.Т., ЕГН ******,*** издръжка в размер на 1800 лв., за периода
от 09.02.2015г до 09.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба 09.02.2016г. до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С.Г.С., с горепосочени данни, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.М.Т., с горепосочени данни, направените по делото разноски в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА С.Г.С., с горепосочени данни, да заплати по сметка на РС - Казанлък сумата от 316,80 лв. –
ДТ по исковете за издръжка и 25 лв. – ДТ за производството, както и
сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на държавното вземане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ОС – Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: