№ 693
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260521 от 08.04.2022г., постановено по търг.дело № 536/2020г.
Софийски градски съд, ТО, 20-ти състав, е признал за установено по предявените от Ф. Г.,
гражданин на Република Италия, притежател на л.к.№ ********/********г., срещу
„Нексре“ ЕООД, ЕИК:*********, искови претенции с правно основание чл.124, ал.1, пр.2
ГПК, че са нищожни следните решения на едноличния собственик на капитала на „Нексре“
ЕООД - решение по протокол от 10.03.2020г., с рег.№ 15696 на нотариалното заверяване на
подписа, извършено от нотариус рег.№ *** на НК, за прехвърляне на дружествените дялове
в полза на Р. Б. М.- С. и решения по протокол от 10.03.2020г., с рег.№ 15700 на
нотариалното заверяване на подписа, извършено от нотариус рег.№ *** на НК, за избор на
Р. Б. М.- С. за нов управител, за промяна на фирмата на „Олимпиа 2020“, за промяна на
предмета на дейност и за промяна адреса на управление на ул. „11-ти август“ № 5а.
Недоволен от горното решение е останал ответникът- „Нексре“ ЕООД, който го
обжалва в срок с оплаквания за недопустимост и неправилност. Излага съображения, че
ищецът не притежава процесуална легитимация да предявява искова претенция по реда на
чл. 74 ТЗ, предвид че не е нито собственик на капитала на дружеството, нито съдружник в
същото. Навежда доводи, че по силата на договор за продажба на дружествени дялове от
10.03.2020г., Р. Б. е придобила качеството едноличен собсветник на капитала на „Нексре“
ЕООД. Предвид горното застъпва теза, че към момента на изготвяне на атакуваните
1
протоколи и инкорпорираните в тях решения на Общото събрание, ищецът не е бил
собственик на капитала на дружеството. Оспорва заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-графическа експертиза, съгласно която договорът за прехвърляне на
дружествени дялове от 10.03.2022г. и протокол от Общо събрание на „Нексре“ ЕООД не са
подписани от ищцата. Твърди, че използвания за изготвяне на експертизата сравнителен
материал не може да обоснове извод, че положеният подпис не принадлежи на ищцата.
Моли съдът да отмени обжалваното решение.
В срока за отговор въззиваемата страна- Ф. Г., чрез адв. М., изразява становище за
неоснователност на същата и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Поддържа, че предявената искова претенция е с право основание чл. 124
ГПК за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание на ответното
дружество, обективирани в протокол с рег.№ 15696 от 10.03.2020г. и протокол с рег.№
15700 от 10.03.2020г. Излага, че атакуваното решение не е недопустимо, тъй като като
първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявени искове, като е изложил
мотиви, че не е сезиран с евентуални искове, тъй като в исковата молба и последващата
уточнителна такава, не са изложени отделни и надлежни фактически твърдения, от които да
се обоснове извод за наличие на евентуални претенции по реда на чл. 74 ТЗ. Моли
въззивният съд да потвърди атакуваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба,
допълнена с молба вх.№ 282136/02.11.2020г. от Ф. Г. срещу „Нексре“ ЕООД за установяване
нищожността на решнията на едноличния собственик, обективирани в протокол с рег.№
15696 от 10.03.2020г. и протокол с рег.№ 15700 от 10.03.2020г. Твърди се неавтентичност на
първия протокол, в който е обективирано решение на Общото събрание на дружеството за
прехвърляне на дружествените дялове в полза на Р. М.. По отношение на втория протокол, в
който са инкорпорирани последващите решения за приемане нов учредителен акт, промяна
на управител, промяна на името на дружество, промяна предмета на дейността на
дружеството и промяна на седалището и адреса на управление на последното, е посочено, че
гореописаните решения са взети от лице, което не притежава качеството едноличен
собственик на капитала, доколкото договорът за прехвърляне на дружествени дялове от
10.03.2020г. в полза на Р. М. е нищожен и не поражда правни последици.
По делото е представен договор за продажба на дружествени дялове от 10.03.2020г.
(л.8), съгласно който Ф. Г., в качеството й на едноличен собственик на капитала на „Нексре“
ЕООД се съгласява да продаде на Р. Б. М.- С., два дружествени дяла от капитала на
дружеството, с номинална стойнст от 1 лева, или общо в размер на 2 лева. От своя страна
купувачът е заявил съгласието си да ги купи, като е заплатил продажната цена в брой преди
подписването на процесния договор.
Видно от протокол от Общо събрание на „Нексре“ ЕООД (л.6) Ф. Г. е дала
съгласието си по молбата на Р. Б. М.- С. да закупи всички дружествени дялове от капитала
2
на дружеството. В протокол от 10.03.2020г. (л.11) са инкорорирани взети решение от новия
едноличен собственик на капитала на дружеството, а именно: приемането на нов
учредителен договор, промяна на управлението, представителството, името, предмета на
дейността, както и седалището и адреса на управление на дружеството.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена по делото
съдебно-графическа експертиза (л.103), подписът положен в протокола от 10.03.2020г., в
който е обективирано решението на прехвърляне на држествените дялове в полза на Р. Б.
М.- С., не принадлежи на Ф. Г.. Вещото лице е достиглано до извода, че е невтентичен и
подписът за продавач, положен в договора за прехвърляне на дружествени дялове от
10.03.2020г. в полза на Р. Б. М.- С..
Несъстоятелно се явява стореното във въззивната жалба оплакване, касаещо
напълнотата и неправилността на заключението на вещото лице, предвид обстоятелството,
че експертът е използвал сравнителен материал, който нито в количествено, нито в
качествено отношение би могъл да обоснове извод, че положеният подпис не принадлежи на
ищцата. В о.с.з от 23.03.202г. вещото лице е посочило, че образците от подписа на Ф. Г.,
положен в официални документи, които са с нотариална заверка на подписите, а именно:
пълномощно от 21.09.2017г., заверено от консулска служба на Република България в гр.
Милано; пълномощно с нотариални заверки рег.№ 967/13.04.2017г., също и документи от
ТР- декларация със спесимен от подпис с нотариална заверка рег.№ 10160/19.12.2016г.,
учредителен акт на „Нексре“ ЕООД от 19.12.2016г. Настоящият състав намира, че е
изследван достатъчен сравнителен материал в годините, от който да се обоснове извод, че
лицето устойчИ. възпроизвежда характерните особености на изградения писмено-
двигателен навик и няма съществени изменения в структурата на подписите. Вещото лице е
мотивирало извода, че подписът е неавтентичен, като е изложил съображения, че са налице
съществени различия в транскрипция, степента на обработеност и свързаност, относителния
размер, формата на движението на изписване на началния елемент на буквата “G”,
графичната форма на елементите след същата, вида на свързване при използване на
елементите в първата част на подписа, графичната форма на елементите във втората част на
подписа, както и продължителността на движението при изписване на завършващия
елемент.
Неоснователно се явява и твърдението на въззивника, че в процеса не бе оборена
доказателствената сила на официални нотариални удостоверявания. Под автентичност на
един документ, следва да се разбира, че в него действително е материализирано изявление
на лицето, което е посочено като автор. Този възглед е единен и в теорията, и в практиката.
Един документ е неавтентичен, когато е съставен от лице, различно от посоченото като
автор, или когато текстът преди подписа на автора е подправен. Разпоредбата на чл. 193 ал.
3, изр. 1 ГПК обаче размества доказателствената тежест и я възлага на страната, която
оспорва документа. В конкретния случай това е ищецът, който в хода на процедурата за
проверка на истинността, доказа, че подписът върху договора за прехвърляне на
дружествени дялове в полза на Р. М., не е негов. Подписът удостоверява авторството на
3
документа, а именно, че волеизявлението, обективирано в него принадлежи именно на
подписалото го лице. С оглед на това и в практиката е прието, че подписът представлява
саморъчно изписване от страна на подписващия на името му, стилизирана част от него или
друг индивидуален знак. В случая е безспорно установено, че ищецът не е подписал
саморъчно процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, както и последващия
протокол, в който е обективирано решение на общото събрани за прехвърляне на
дружествените длове в полза на Р. М.. Горното обосоновава извод, че не е налице годно
удостоверяване на това кое е лицето, извършило волеизявлението, респ. че именно лицето,
посочено като автор е това, чието волеизявление е обективирано. Доказателства в обратен
смисъл не са събрани по делото.
Настоящият състав намира възражението на въззивника, че исковите претенции са
предявени при липса на активна процесуална легитимицаия, доколкото след прехвърляне на
дружествените дялове, ищецът не притежава качеството едноличен собственик на капитала,
за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ТЗ притежанието на качеството
съдружник е процесуална предпоставка за допустимост на исковете за отмяна на решение на
общтото събрание, когато то протИ.речи на повелителни разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава. Действително ищецът е предявил в условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 74 ТЗ, но първоинстанционният съд е приел,
че не е обвързан от дадената от самия ищец квалификация на претенцията и е определил
приложимата правна норма, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства като
основание на предявения иск. Превдид горното първоинстанционният съд е разгледал само
основателността на искове по чл. 124, ал.1, пр.2 ГПК, като е приел, че не може да направи
извод, че е сезиран с евентаулни искове по чл. 74 ТЗ, доколкото не са наведени отделни
фактически твърдения, а са подведени по хипотезиса на тази разпоредба първоначално
заявените такива.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС се приема, че нищожно е и
липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в
протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в
търговския регистър. Липсващото решение е това, което е вписано в протокола от ОС като
взето, но в действителност не е. Протоколът всъщност представлява междинна форма за
действителност на волеизявлението на юридическото лице, която обективира формираната
от компетентния за вземането на съответното решение орган воля на юридическото лице.
Изводът, че протокола за прехвърляне на дружествените дялове в полза на Р. М. не е
подписан саморъчно от лицето Ф. Г., води до опровергаване на формалната доказателствена
сила на документа и същия се явява неистински, в частност неавтентичен.
По делото се доказа и неавтентичността на договора за продажба на дружествени
дялове от 10.03.2020г., който не е породил транслативен ефект и не е прехвърлил правото на
собственост върху дружествените дялове от „Нексре“ ЕООД в полза на Р. М.. Горното
обосновава извод, че решенията на общото събрание за промяна на управител, промяната на
индивидуализиращите белези на дружеството и др., обективирани в протокол от
4
10.03.2020г., се явяват нищожни като взети от лице, което не притежава качеството
едноличен собственик на капитала.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорените протоколи не са годни
доказателства за установяване на фактите, че на 10.03.2020г. са взети съответните
решения от едноличния собственик на капитала. Неистинността на тези документи
обосновава нищожността на всички решения, обективирани в процесните протоколи, в
хипотезата на липсващо /невзето/ решение. Ето защо искът по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решение № 260521 от 08.04.2022г., постановено по търг.дело №
536/2020г. Софийски градски съд, ТО, 20-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5