№ 524
гр. Враца, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20241400500478 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 8034/07.06.2024 г.
на Ц. И. А., чрез пълномощника й адв.М. Д., против Решение №
313/17.05.2024 г. по гр.д.№ 60/2024 г. по описа на Районен съд-Враца.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е постановено при
нарушение на материалния закон и е необосновано. Освен това били
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Ц. А. не изпълнявала отчетническа функция и съответно нямало
основания да носи пълна имуществена отговорност. Тя можела да носи
отговорност по чл. 206 КТ, като дължала обезщетение за причинените вреди,
но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение.
Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че липсата
е с неустановен произход и че единствено ответникът твърди, че е причинена
от кражба. В исковата молба се посочвало, че липсата на съответното
количество стока е причинено от кражба и този факт следвало да се определи
като безспорен.
1
Погрешно съдът кредитирал недоказаното твърдение на ищеца, че
жалбоподателката имала възможност да спре на охраняем паркинг. Към
момента на инцидента работното време на Ц. А. било приключило и поради
тази причина тя била принудена да спре на единствения близък паркинг,
който бил неохраняем. Съдът не се съобразил с факта, че ако
жалбоподателката била продължила да шофира след края на работното време,
е щялa да извърши сериозно нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което е щяла да бъде санкционирана с висока парична
глоба.
При тези обстоятелства се твърди, че жалбоподателката е действала при
условията на непреодолима сила и съответно не носела отговорност за
настъпилите вреди.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен,
необоснован и постановен в противоречие с процесуалния закон.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 9429/05.07.2024 г.
от адв.М. Т., като пълномощник на ищеца "***" ЕООД, в който се оспорва
основателността на възивната жалба и се изразява становище за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Твърденията за нарушения на материалния закон в
първоинстанционното производство били неоснователни и недоказани.
Посочва се, че в длъжностната характеристика в т.5 и в декларацията
при постъпване на работа, работникът се съгласявал да носи отчетническа
функция и пълна имуществена отговорност за повереното му имущество на
работодателя и неговите контрагенти, включително поверените му за превоз
товари. На работника били възложени за изпълнение функции на материално-
отговорно лице, което му придавало качеството „***“ по смисъла на чл. 207
КТ и същият носел имуществена отговорност за липси и щети във връзка с
управлението на повереното му имущество. Ответницата изпълнявала
материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение и имала
задължението да съхранява, разходва и отчита материални ценности - МПС,
оборудване, гориво и др. По делото не било спорно, че на разтоварен адрес е
констатирана липса на общо 87 кашона шоколадови изделия на стойност
2842,92 лв. - платени от работодателя на правоимaщото лице, т.е. вредата за
2
работодателя от липси в поверения за превоз товар била безспорно
установена, които вреди били с неустановен произход. Работникът не бил
направил необходимото и да заяви обстоятелството „кражба“ пред властите в
Англия, не било проведено разследване, не било установено по безспорен
начин престъпление.
Несъстоятелно било твърдението във въззивната жалба, че работникът
бил принуден от обстоятелствата, които не могъл да предвиди и предотврати,
да спре на неохраняем паркинг. Цитира се Регламент (ЕО) № 561/2006 г.,
изменен с Регламент (ЕО) 2020/1054 г. относно правилата за времето на
управление и почивките в работно и извънработно време за водачите на
камиони, извънградски автобуси и автобуси, с оглед подобряване на условията
на труд и пътна безопасност. Задължениетo на работника било да следи
изминатото време и да съобрази, координира, планира така транспорта, че да
направи своята почивка на охраняем паркинг. Работодателят нямал
задължение да координира и следи времето на управление на МПС на
работника. Такова обстоятелтво, изложено от работника, не изключвало
отговорността му за претърпени щети от работодателя.
Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, а атакуваното
решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява. От упълномощения адвокат М. Д. е постъпило становище по
електронната поща на съда, с което поддържа въззивната жалба и моли
същата да бъде уважена. Претендира разноски и за двете инстанции и прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
ответното по жалбата дружество.
В съдебно заседание по делото, в което делото е разгледано
въззиваемото дружество се представлява от адвокат М. Т.. Иска се да бъде
оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.
Пред първата инстанция се доказало съществуването на трудово
правооношение между страните, всички елементи от фактическия състав на
имуществената отговорност, исковете се доказали по основание и размер.
Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
3
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца, но по същество е неправилно.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл.211 вр. с чл.207, ал. 1, т. 2 КТ, Ц. И. А., ЕГН ********** и адрес
***, да заплати на „***” ЕООД с ЕИК *** и адрес на управление *** сумата
2842,92 лв., представляваща обезщетение за щета от липса, ведно със
законната , лихва върху главницата, считано от датата на поканата до
ответника за изплащане на вземането -27.11.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането.
Със същото решение в частта за разноските първоинстанционният съд е
осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. И. А., ЕГН ********** и адрес
адрес *** да заплати на „***” ЕООД с ЕИК *** и адрес на управление ***
сумата 1094,25 лв. - разноски по гр. дело № 60/2024 г. по описа на Районен съд
- Враца, както и сумата 690 лв - разноски за производството по ч.гр. дело №
3747/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
С проекто-доклада по делото, първоинстанционният съд е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
възложителят на превоза –„***“ ЕООД е предявил имуществена претенция
към на „***” ЕООД, като е издадена фактура № 49805/29.06.2022 г. на
стойност 2842, 92 лв., която сума е заплатена на възложителя от ищцовото
дружество.
Не е и спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по
силата на което ответницата е заемала длъжността „***“, видно от трудов
4
договор ***/04.01.2022 г. Същият е бил за неопределено време (безсрочен) с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева.
По делото е представена като доказателство и длъжностна
характеристика за заеманата длъжност, както и правила за осъществяване на
международен превоз на товари. В нея е предвидено, че служителят има
следните задължения: да осъществява превоз на стоки и товари по зададените
маршрути в указания срок, да проверява периодично състоянието на
автомобила и товара, да не предизвиква ПТП чрез виновно поведение,
ежедневно да извършва технически оглед на МПС, да се грижи за собствената
си безопасност и тази на останалите работници или служители, да спазва
правилата за оказване на първа помощ при увреждане здравето при работа, да
спазва правилника за вътрешния трудов ред, както и да изпълнява всички
други задължения, произтичащи от нормативен акт или индивидуалния
трудов договор, да информира преките си ръководители за възникнали
проблеми и нередности във връзка с дейността, да отстранява внезапно
възникнали повреди по автомобила, които са от негова компетентност.
Предвидени са и следните отговорности: винаги да поддържа в изправност
управляваното МПС, добросъвестно, качествено и в срок да изпълнява
възложените му транспортни и специални задачи, отговаря за стопанисването,
правилното съхранение на МПС, оборудване и съоръжения, които са му
поверени при изпълнение на възложената му работа, стопанисва и отговаря за
опазване на поверените му горивно –смазочни материали, инвентар, гуми,
като се стреми към тяхното икономично разходване, следи за техническото
състояние на поверената му техника и осигурява безопасно движение по
пътищата при спазване инструкциите за безопасност на труда, носи
неограничена имуществена и финансова отговорност за причинени вреди на
обществено и лично имущество на граждани, юридически лица или
повереното му МПС и товара в него от неправилна експлоатация на
моторното превозно средство, да не употребява алкохол и упойващи вещества
при изпълнение на служебните си задължения, при изпълнение на своите
задължения да не разпространява информация от личен характер, която би
могла да накърнява личното достойнство на ръководител, работник или
служител в предприятието, да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази доброто име на работодателя, да не разпространява
5
сведения, факти и информация, определени като фирмена или търговска
тайна. Като специфични функции и задачи на служителя са възложени
следните: в края на всеки работен ден да попълва данните в пътен лист
относно изминати километри, маршрут, начален и краен километраж, както и
да предава пътните листи в срок.
Също така като писмени доказателства по делото са приложени правила
за осъществяване на международен превоз на товари от работници/шофьори/
на „***" ЕООД, декларация при постъпване на работа на длъжност „***“,
подписана от Ц. А., заповед № 00000032/03.01.2023 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с Ц. А., заявка-договор № 16809-Ф/31.01.2022 г.,
разпечатка от GPS система на превозно средство и снимков материал на
местоположението му от „Google Cards“, ЧМР товарителница и протокол за
липси, фактура № 49805/29.06.2022 г. , платежно нареждане, отказ на „Лев
Инс“ АД, докладна записка, заповед № 3/30.01.2023 г., саморъчни обяснения,
констативен протокол на комисия, заповед № 4/10.02.2023 г., покана до Ц. А.
за заплащане на дължимата сума и др.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Д. Д. К. дава показания, че е бил диспонент на
жалбоподателката по времето, когато тя работела при тях. Поддържали
контакт по телефона с нея, основно тя получавала указания от него за
товарене и разтоварване на адрес, за да извършва транспорт. Във връзка с
процесния случай информирала свидетелят по телефона за случилото, като
твърдяла, че са откраднали стока от камиона и гориво от резервоара на
камиона. Когато пристигнала на разтоварения адрес и след като получателите
приели стоката, констатирали, че има липса на стоката. Товародателят
информирал, че ще държи отговорни за липсата от 87 кашона „кит-кат“ на
стойност близо 2400 лв. ищцовото дружество. Информиран бил собственикът
на дружеството, била направена вътрешна проверка. От нея било установено,
че Ц. А. спряла на неосветен и неохраняем паркинг във Великобритания, което
било против техните разпореждания и стигнали до извода, че тя е виновна за
липсата на тази стока, защото не изпълнила служебните си задължения да
опази даденото имущество. Нямало полицейско разследване. Поискани
били писмени обяснения от служителката, при които тя споделила, че спряла
там, защото било свършило времето за каране. През месец април и били
6
предадени документи с цел информиране, че А. носи отговорност, но същите
не били подписани от жалбоподателката. Били и изпратени по „Еконт“ с
трудовата книжка и молба за освобождаване. Товародателят заявил на
следващия ден, че има претенция и в крайна сметка ищцовото дружество
заплатило на товародателя поисканата сума.
При така установеното първоинстанционният съд е направил следните
правни изводи:
За да бъде уважен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо
кумулативно да са налице четири предпоставки, а именно: 1/ ответникът да е
бил в трудови правоотношения към момента на установяване на липсата; 2/ на
ответника да е била възложена отчетническа функция; 3/да са установени
липси на стоково-материални ценности и 4/ липсите да са с неустановен
произход/.
Първата от предпоставките била налице, тъй като страните не спорят, че
към твърдяната дата на настъпване на липсата ответницата е била в трудови
правоотношения с ищцовото дружество.
По отношение на втората предпоставка първоинстанционният съд е
приел, че съгласно посоченото в длъжностната характеристика, ответницата
имала задължение да отговаря за да отговоря за стопанисването, правилното
съхранение на МПС, оборудване и съоръжения, които са поверени при
изпълнение на възложената работа, включително носела пълна имуществена
отговорност за причинените вреди на обществено и лично имущество на
граждани и юридически лица, на повереното му моторно превозно средство и
товара в него. Посочено е още, че съгласно чл.3.4.2 от правилата за
осъществяване на международен превоз на товари от работници/шофьори/ на
„***" ЕООД, шофьорът е длъжен да се грижи и опазва товара с грижата на
добрия превозвач, като полага всички възможни усилия за гарантиране
сигурността и целостта на товара. В т.3.4.4 е вменено задължение на шофьора
да осигури изрично вписване на товарната композиция в книжката / регистъра
на охраняемия паркинг и да не оставя автомобила без непрекъснат надежден
надзор.
Въз основа на това, Районен съд – Враца е приел, че ответницата е
изпълнявала материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение и
е имала задължение да съхранява, разходва и отчита материални ценности
7
(МПС, оборудване, товар и др.) и е осъществена е и втората материално -
правна предпоставка.
По отношение на третата и четвърта предпоставки
първоинстанционният съд е приел, че единствено ответницата е посочила, че
липсата е в резултат на извършена кражба и че няма данни за образувано
наказателно производство и съответно ответницата не е оборила законовата
презумция за виновност и не е доказала, че липсата не се дължи на нейни
действия или бездействия, както и се установило, че липсата е с неустановен
произход.
Районният съд е счел, че заявената претенция от ищцовото дружество е
основателна, като доказана по основание и размер, тъй като са налице всички
кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата,
която в качеството си на материалноотговорно лице чрез бездействието си –
неизползване на охраняем паркинг, като краен резултат е причинила липса в
установения размер от 2842, 92 лв., както и че не са налице предпоставки за
освобождаването от отговорност.
Пред въззивната инстанция страните не сочат нови доказателства.
Същите не спорят и относно фактическата обстановка, като спорът пред
въззивния съд е концентриран до следните въпроси - дали ответницата е
изпълнявала отчетническа функция и съответно следва да носи пълна
имуществена отговорност, дали липсата е с неустановен произход, както и
дали е налице непреодолима сила – че тъй като времето за управление на
МПС на ответницата е изтекло, то поради тази причина същата е спряла на
неохраняем паркинг.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за ангажиране имуществената отговорност за вреда,
причинена при отчетническа дейност, тъй като липсва отчетнически елемент
по отношение на товара и по отношение, на който се претендира, че са налице
липси от него.
Единно е становището, че отчетническият елемент в трудовата функция
на отговорният работник или служител се преценя във всеки конкретен
случай.
Налице е трайно установена практика, според която придобиването на
качеството *** не зависи от наличието на подобен запис в длъжностна
8
характеристика, а от това дали заеманата от работника или служителя по
трудов договор длъжност съдържа като присъщи задължения, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя.
Естеството на имуществената отчетническа отговорност изисква
отговорността да е на лицата, които пряко боравят с ценности, затова за липса
в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря този работник или
служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Доказателствената тежест за установяване на качеството на *** е на
работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за
фактически изпълняваната от работника или служителя работа. Когато
твърденията са, че работникът или служителят не е отчел поверено му /по
силата на трудов договор или от фактическото изпълнение на възложена
трудова дейност/ имущество от работодателя или на активи, поверени "под
отчет" при или по повод трудовото правоотношение с ответника, искът е с
правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Имуществената отговорността на ***а
за липси е в пълен размер и се осъществява по съдебен ред (чл. 211 ГПК). Тя
се основава на презумпция, произтичаща от опитни правила, че недостигът е
причинен виновно от ***а, комуто ценностите на работодателя са поверени
"под отчет". / Решение № 244 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2023 г.,
III г. о., ГК, докладчик председателят И. П./
Предаването на поверените на служителите парични средства или други
материални ценности „под отчет“ подлежи на установяване с писмени
доказателства. В случая не са налице такива, от които може да бъде извлечено,
че посочената ценност, по-конкретно товарът да е бил поверен „под отчет“ на
жалбоподателката, респективно да е бил зачислен, доколкото при
отчетническа липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ самият състав на увреждането при
липсата се конструира чрез презумпция за причиняване на вредата от ***а.
Преценката дали е установено предаването на стоките на ***а е фактически
въпрос, който се преценява с оглед на конкретните данни по делото. В
настоящият случай липсват данни жалбоподателката да е приела товара, той
да е зачислен лично на нея по вид, количество и стойност. За такова
доказателство не може да бъде прието и представената с исковата молба ЧМР
товарителница. Такива функции по отношение на товара не могат да бъдат
9
извлечени и от представения по делото трудов договор на жалбоподателката.
Предвид изложеното, следва да бъде направен изводът, че по отношение на
товара, който е превозвала и от който са налице липси, Ц. А. не е изпълнявала
отчетническа функция.
Настоящият състав не споделя изложеното от първоинстанционния съд,
че е осъществена втората материално – правна предпоставка за реализиране
на отчетническата отговорност. Позоваването на посоченото в длъжностната
характеристика касае повереното МПС, оборудване и съоръжения,
поверени лично на жалбоподателката при изпълнение на възложената работа,
но не обосновава отчетническа функция по отношение на товара.Това, че в
длъжностната характеристика е посочено, че тя носи пълна имуществена
отговорност не обосновава придобиването на качеството „***“ и не може да
доведе до реализирането на тази пълна имуществена отговорност. В решение
№ 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г., IV г. о., решение № 1/31.01.2011 г.
по гр. д. № 158/2010 г. III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че придобиването на качеството *** не зависи от вписването му в
длъжностната характеристика на работника или служителя.
Посочването от Районен съд – Враца на чл.3.4.2 и т.3.4.4 от правилата за
осъществяване на международен превоз на товари от работници/шофьори/ на
„***" ЕООД също не води до извод за отчетническа функция по отношение на
товара. От първата разпоредба на правилата се извлича задължение за грижа и
опазване на товара с грижата на добрия превозвач, полагайки нормални и
възможни усилия за гарантиране сигурността и целостта на товара, а втората
разпоредба от правилата вменява задължение при обективна възможност да се
използва за нощуване сигурни паркинги, сертифицирани съобразно
стандартите на Европейската организация са сигурни паркинги, както и че
шофьорът е длъжен да осигури изрично вписване на товарната композиция в
книжката/регистъра на паркинга и да не оставя автомобила без непрекъснат
надежден надзор. Двете посочени задължения в посочените разпоредби от
правилата на дружеството не съставляват възлагане на отчетнически
функции.
Ищцовото дружество не доказва пълно и главно качеството „***“ на Ц.
А. по отношение на процесния товар - палети с вафли, респективно за
поверяването им „под отчет“ на жалбоподателката, поради което Ц. А. не
10
следва да носи отговорност за посочените в исковата молба липси по реда на
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Предвид изводът на настоящият състав за липсата на качеството „***“
на Ц. А. по отношение на процесния товар - палети с вафли, се явява
ненеобходимо и безпредметно да бъдат обсъждани останалите два спорни
въпроса - дали липсата е с неустановен произход, както и дали е налице
непреодолима сила – че тъй като времето за управление на МПС на
ответницата е изтекло, то поради тази причина същата е спряла на неохраняем
паркинг.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от
ищеца срещу ответницата иск бъде отхвърлен.
Доколкото се отхвърля претенцията за главното вземане, то
неоснователни се явяват и претенциите за акцесорните - за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба , както и за лихва за забава в размер на 41,70 лв.
върху главницата по издадена фактура № 49805/29.06.2022 г. в размер на
2842,92 лв., считано от датата на получаване на поканата за плащане от
работника – 27.11.2023 г. до 05.01.2024 г., поради което те също следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има само въззивникът Ц. И. А..
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в
която ответницата А. е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски
по делото, както и за разноски по ч.гр.д. № 3747/2023 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на Ц. А. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство
в размер на сумата от 56,85 лв., представляваща държавна такса, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
На Ц. А. следва да бъдат присъдени и разноски пред първата инстанция
в размер на сумата от 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
11
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от изложеното, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 313/17.05.2024 г. по гр.д.№ 60/2024 г. по
описа на Районен съд-Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** срещу Ц. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***
иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2842,
92 лв., представляваща обезщетение за щета от липса, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.01.2024 г. до
окончателното плащане на задължението, както и предявения иск по чл. 86
ЗЗД за лихва за забава в размер на 41,70 лв. върху главницата по издадена
фактура № 49805/29.06.2022 г. в размер на 2842,92 лв., считано от датата на
получаване на поканата за плащане от работника – 27.11.2023 г. до 05.01.2024
г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на Ц. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес : *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв., представляващи направени от
нея разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, както и
сумата от 56,85 лв., представляващи направени от нея разноски за държавна
такса във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12