Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 16.08.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Габриела Владова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 229
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове: иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и иск с правно
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Ищецът – В.В.В. твърди, че на
26.06.2018г. около 00.30 часа в гр. София по ул. „Околовръстен път” от бул.
„България” към бул. „Черни връх” се е движел автомобил „Мерцедес Гел АМГ 63 С”
с рег. № ******КН, управляван от С. Д.З.и в района на №36 участва в ПТП с
товарен автомобил „форд транзит” с рег. №******, товарен автомобил „Ивеко 36Ц”
с рег. № ******, пешеходеца М.Х.И.и пешеходеца С.Д.С.. В резултат на така
описаното ПТП е починал първият пешеходец, който е брат на ищеца, след като е
бил откаран и приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, на 24.07.2018г.
Ищецът твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на лекия
автомобил. Местопроизшествието е посетено от дежурен ТПТП – ОПП – СДВР, който е
съставил констативен протокол №К – 418/26.06.2018г. Ищецът твърди, че загубата
на брат му е причинила нестихващи душевни болки, тъй като между тях е
съществувала силна и топла връзка. Те са отглеждани заедно, като поради малката
възрастова разлика, са израснали заедно, починалият активно се е грижел за
ищеца, тъй като родителите са били често заети в работата си. Били са в общ
приятелски кръг, с много общи интереси. След като всеки от тях създал семейство
връзката им продължила, живеели близко един до друг, ежедневно се виждали,
помагали си при отглеждането на децата, заедно празнували, подкрепяли се. След
претърпяната от ищеца загуба на него му е трудно да се върне към нормалното си
ежедневие, чувства отчаяние, безпомощност, нервност и напрегнатост. Относно
описания лек автомобил поддържа, че има сключена застраховка „гражданска
отговорност” с ответника, която е валидна към датата на ПТП - то. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 50 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия брат – М.Х.И.,
при процесното ПТП, заедно със законната лихва от 23.10.2018г. /датата, на
която ответникът е изготвил писмо, с което отказва да изплати процесното
обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски. В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че неговият брат се е
намирал на пътното платно, с поставена светлоотразителна жилетка, като е
изпълнявал служебните си задължения – измиване на пътната настилка. В
последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 233
от делото/.
Ответникът – З. „Б.В.и.г.“ АД в
депозирания от него писмен отговор в законоустановения срок оспорва:
- наличието на валидно
застрахователно правоотношение,
- наличие на основание за присъждане
на обезщетение на ищеца, тъй като описаните отношения между него и починалото
лице са обичайни за братя, а не както изисква посоченото Тълкувателно решение
на ВКС – наличие на отношения, които са извън характерните за семейството и
- наличие на доказателства за виновно
поведение на посочения от ищеца водач на лекия автомобил.
Евентуално
поддържа, че е налице непредотвратимост на удара за водача на лекия автомобил и
предотвратимост на удара от страна на пострадалия. Посочва, че вина за
настъпване на процесното ПТП има и пострадалият, доколкото същият се е намирал
на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане, в
тъмната част от денонощието, без достатъчна за водача видимост, без да е носил
задължително светлоотразително облекло, в случай, че се е намирал там в
изпълнение на служебни задължения. Поддържа, че вина за смъртта на лицето е на друг
от участниците в ПТП, а не на водача на лекия автомобил. Моли да се отхвърлят предявените искове, като
му се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно поддържа, че размерът на обезщетението на основание
§96, ал. 1 от ПЗР на КЗ следва да бъде до 5 000 лв. В последното съдебно
заседание по делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък
на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 235 от делото/.
С
определение №260018 от 03.01.2023г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е
прекратил производството по делото в частта, в която е предявен иск за сумата
над 25 500 лв. до първоначално предявеният размер от 50 000 лв. Определението е
влязло в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
настъпване на процесното ПТП,
- образуване на
наказателно производство относно процесното ПТП и
-
обстоятелството, че ищецът и пострадалия пешеходец са братя.
По делото на страница 8 е представен
Констативен протокол№ К-418 от 26.06.2018г., съставен от мл. инспектор дежурен ПТП-О“ПП“-СДВР,
от който се установява, че на 26.06.2018г., около 00:30 часа в гр. София, по
ул. „Околовръстен път“ от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ се е движил лек
автомобил Мерцедес Гел АМГ 63 С с рег. № ******КН управляван от С. Д.З.и в
района на № 36 участва в ПТП последователно с товарен автомобил Форд
Транзит с рег. № ******, товарен
автомобил Ивеко 36 Ц с рег. № ******, пешеходеца М.Х.И.и пешеходеца С.Д.С..
По делото на страници 11-12 е приета
Епикриза по ИЗ № 24062 издадена от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, Клиника по
интензивно лечение, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 26.06.2018г. в крайно тежко състояние и на 24.07.2018г. е починал.
По делото на страници 15-18 е
представена и приета, писмена кореспонденция между страните, от която се установява,
че на 27.08.2018г. ищецът е сезирал ответното дружество за изплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.
С писмо от 23.10.2018г. адресирано до ищеца, ответното застрахователно
дружество е отказало изплащане.
Пред
настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят С.Д.С. – пострадал при
процесното ПТП. Свидетелят посочва, че познава М.И.. Работили заедно във
фирмата за чистота, като М.бил шофьор. Описва, че били пред сигналната кола,
която пази работниците на около 10 метра от нея и друга кола с висока скорост я
ударила, и хвърлила буса върху него и върху М.. Вследствие на това М.е
изхвърлен 12 метра напред. Сигналната кола с голяма стрелка е била спряна в дясната
лента, по посока на движението, пред надлеза на кв. Драгалевци, а те били малко
по-надолу. Свидетелят посочва още, че и двамата имали светлоотразителни жилетки.
Отишли да видят работниците. Движели се в най-дясната лента. Били пред буса, когато
лекият автомобил го блъска и го хвърля върху тях. С. заявява, че лекият
автомобил се е движил с много висока скорост.
По
делото на страници 160-167 са представени писмени доказателства, от които се
установява, че към 26.06.2018г. пострадалият М.И. е работил по трудово
правоотношение при „ЗМБГ“ АД на длъжност шофьор на специализиран автомобил.
По
искане на страните пред настоящата съдебна инстанция е изслушана съдебно – автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В него е приет следният механизъм на ПТП: На
26.06.2018 г. около 00:30 часа, в тъмната част на денонощието, в гр. София, по
бул. „Околовръстен път“ и в посока от бул. „България” към бул. „Черни връх” се
е движел със скорост около 84 км/ч л. а. „Мерцедес GLE 63 S AMG” с per. № ******КН,
управляван от С. З.. В района на произшествието ул. „Околовръстен път“ е
предназначена за движение в двете посоки, като за всяка посока има отделно
платно за движение. В посоката на движение на л. а. „Мерцедес“ платното за
движение се състои от шест пътни ленти, като л. а. „Мерцедес“ се е намирал в
най-лявата пътна лента, приближавайки разклона за кв. „Драгалевци“. По същото
време т. а. „Форд” е per. *******, т. а. „Форд Транзит” с per. № ****** и т. а.
„Ивеко 35Ц12” е per. № ****** са били паркирани върху платното за движение на
ул. „Околовръстен път“, като са заемали първите три пътни ленти от ляво на
дясно, спрямо посоката на движение на л.а. „Мерцедес“. Разположението на
товарните автомобили върху платното за движение е имало за цел да осигури
необходимата безопасност на работниците, които по същото време са миели
платното за движение. Видимостта е била добра, при работещо улично осветление.
Върху всяка от кабините на трите товарни автомобила е имало поставен маяк, като
в задната част на т.а. „Форд Транзит“ допълнително е било монтирано светлинно
указателно табло. Вещото лице посочва, че трите товарни автомобила са били
разположени върху платното за движение като най-напред се е намирал т. а.
„Форд” с per. *******, разположен с предната си част в лявата пътна лента, във
втората пътна лента отляво надясно спрямо посоката на движение на л. а.
„Мерцедес“ се е намирала предната част на т. а. „Ивеко 35Ц12” с per. № ******,
разположен под диагонал на оста на пътя, сочещ към бул. „Гоце Делчев“ и в
третата пътна лента (отляво надясно) е бил паркиран т.а. „Форд Транзит” с per.
№ ******, разположен успоредно на оста на пътя с предна част, насочена към бул.
„Черни връх“. На разстояние около 10 м пред предната част на т.а. „Форд Транзит“
и т.а. „Ивеко“ – С.С. и М.И., като последният е бил обърнат с лице към
сградата, намираща се на № 36 и с дясна част на тялото си, сочеща към т.а.
„Форд Транзит“. При така създадената ситуация л.а. „Мерцедес“ е приближавал
спрелите автомобили и намиращите се в близост до тях С.С. и М.И.. Възприемайки
спрелите товарни автомобили С. З. е реагирала на възникналата опасност с есктремно
спиране към момента, в който автомобилът й се е намирал на разстояние от 48 м.
от мястото на първоначалният удар при определена дължина на опасната зона от
72.45 м. и е последвал удар между предната дясна част на л.а. „Мерцедес“ и
задната лява част на т.а. „Форд Транзит“, вследствие на който последният е
отхвърлен напред и при извършване на равнинно движение, състоящо се от
транслация и ротация, последователно е контактувал с намиращите се на платното
за движение пешеходци и т.а. Ивеко. Вещото лице посочва, че към момента на
удара с т.а. „Форд Транзит“, М.И. е бил обърнат с дясната си странична
повърхност към автомобила, като получените травми са основно в дясната част на
тялото му. Вещото лице обосновава извод, че причина за настъпване на процесното
ПТП са:
-
закъснялата
реакция на водача на л.а. „Мерцедес“ – С. З., която е реагирала със закъснение,
като е предприела аварийно спиране при наличие на спрели автомобили на платното
за движение, към момента в който автомобила й се е намирал на разстояние 48 м.
от мястото на удара и
-
пътният
участък не е бил сигнализиран със съответните затварящи табели /С19/,
използвани при сигнализиране на временно забранена за движение площ или наличие
на препятствие върху платното за движение.
Вещото лице приема, че при своевременно
възприемане на спрелите товарни автомобили и адекватна реакция с аварийно
спиране водачът на л.а. „Мерцедес“ – С. З., движейки се със скорост от 84 км/ч
е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Върху кабините на
трите товарни автомобила са били разположени маяци, които в работещо състояние
са с мигаща светлина, забелязваща се от разстояние не по-малко от 150 м. В
задната част на т.а. „Форд Транзит“ при
огледа е описано наличие на допълнително монтирано светлинно указателно табло.
Посочено е още, че пострадалият И. се е намирал на платното за движение, като е
изпълнявал служебните си задължения. Същият се е намирал в дясната транзитна
лента, с лице към сграда № 36 и с гръб към приближаващият л.а. „Мерцедес“, като
не е имал възможност да го забележи.
По искане на ищеца пред настоящия
съдебен състав е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не
е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно.
В него е прието, че настъпилата смърт на М.Х.И.е в пряка и непрекъсваща се
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, при което същият е получил тежки
травматични увреждания с нараняване на вътрешни органи. Вещото лице приема, че
непосредствената причина за настъпване на смъртта е полиорганна недостатъчност,
настъпила в резултат на развилите се усложнения на получената в процесното ПТП
съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и опорно-двигателния апарат с
нараняване на вътрешни органи.
По искане на ищеца пред настоящия съдебен
състав е разпитан свидетеля Д.К.Я.. Свидетелят посочва, че са израснали заедно
с ищеца, близки приятели са. Живеят в близост един до друг, често се виждат.
Преди процесното ПТП ищецът се преместил да живее в друг район на ж.к. Люлин. В.
имал брат – М., който бил блъснат, докато бил на работа. Свидетелят посочва, че
отношенията между М.и В. били много добри. Били неразделни. Бащата на М.и сестра му ги напуснал, а В. е от друг
баща. Отношенията им били изключително близки, те били непрекъснато заедно, помагали
си. До едно време живели в един апартамент. След това В. отишъл да живее на
друго място. В. приел загубата на брат си много тежко. Около година - година и
половина не говорел с никой. Организирал погребението на М.лично и единствено
той. В. имал бизнес след казармата, а М.работил при него. М.карал децата на В.
на детска градина, а по-късно и на училище, докато В. развивал дейността си.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав прави следните изводи:
Относно предявените искове
Съдът в направения на основание чл. 146 от ГПК
доклад е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. взаимоотношенията между него и пострадалото
лице преди настъпване на произшествието,
3. претърпени вреди от ищеца в
резултат на загубата на брат му;
4. причинна връзка между
описаното ПТП и настъпилата смърт на брат му,
5. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
6. представяне от страна на ищеца
на всички изискани от ответника документи във връзка с заведената щета,
7. валидна застраховка гражданска
отговорност към датата на ПТП относно описания лек автомобил,
8. пострадалото лице е било на
пътното платно преди настъпване на произшествието в изпълнение на трудовите си
задължения и е бил облечен със светлоотразителна жилетка.
В същия съдебен акт е указано на
ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи настъпването на
следните факти:
1.
непредотвратимост
на удара за водача на лекия автомобил,
2.
вина
за настъпване на процесното ПТП е на друг участник в него и
3.съпричиняване от страна на
пострадалия – същият се е намирал на пътното платно на място, което не е
изрично обозначено за пресичане.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, /констативен протокол за ПТП,
съдебно-автотехническа експертиза, както и гласни доказателства/ се установява,
че на посочената в исковата молба дата -
26.06.2018г. е настъпило процесното ПТП, като вината за това е на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ – С. З..
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
настъпилият летален изход на М.Х.И..
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С
посоченото тълкувателно решение се прие, че е изгубило сила Постановление № 2
от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е
посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно
решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците
/в случая – на брат/ е причинила на другия /в случая брат/ морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в посоченото
решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на
претендиращият е да докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна
житейска връзка, и търпи значителни морални болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка
с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да
бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях,
така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
В конкретния случай от събраните
свидетелски показания се установява, че помежду им /ищеца и неговия загинал
брат/ са изградени добри и хармонични отношения, емоционална връзка и
привързаност. Съдът намира, че от тях не се установява, връзка различаваща се
извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между братя. За
българската народопсихология връзката между брат/брат, съответно брат/сестра се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта
да обоснове право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да
са налице и конкретни житейски обстоятелства, въздействали върху тези отношения
и променили същите по начин, че те да се различават от обичайното за
българското семейство. В конкретния случай не се установяват такива житейски
събития, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и починалият
му брат са живели заедно, помагали си взаимно. След това всеки от тях е поел по
свой собствен път, М.създал свое семейство, живял в дома на съпругата му, като
са продължили да поддържат съществувалите между тях топли и близки отношения. В
тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното
за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока,
трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от него
морални болки и страдания от смъртта на брат му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките - родители, съпруг,
деца. Напълно естествено и нормално е, че ищецът е изживял негативни емоции от
загубата на неговия брат, но скръбта от загубата на близък човек е нормално и
естествено състояние на празнота и липса. С оглед на изложеното съдът приема,
че в настоящото производство е недоказано, че съществувалите отношения между
ищеца и починалия брат са извън обичайните за този вид отношения, че единият се
е грижил и отгледал другия или да са налице други извънредни обстоятелства.
Относно претърпените от ищеца вреди в резултат на загубата на брат му, същите
не надхвърлят по интензитет моралните болки и страдания, които претърпява този
родственик.
За това съдът прави извод, че освен
формалната родствена връзка, не са
доказани в настоящото производство останалите предпоставки за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди, визирани в Тълкувателно решение по т.д. №
1/2016г., поради което ищецът не е материално легитимиран да получи обезщетение
от настъпилата загуба на брат му в процесното ПТП и съответно предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
С оглед изхода на делото, направеното
искане на ищеца за присъждане в тежест на ответника на направените от него
разноски за настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение.
Направените от ответника разноски са в
размер на 350 лв. – заплатен депозит по допуснатата съдебно - автотехническа
експертиза. В депозирания списък по чл. 80 от ГПК от тази страна се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 450 лв., от които 350 лева –
заплатен депозит по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза е 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.В., ЕГН – **********,*** - чрез
адвокат Л.Л. срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*******иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата от 25 500 лв., представляваща претендирано обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2018г., при което
е причинена смъртта на неговия брат – М.Х.И..
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН – **********,*** - чрез адвокат Л.Л. да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „*******на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: