Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в публично заседание
на втори ноември
две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 1391 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ § 22 ОТ ПЗР НА КЗ,
ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 226, АЛ. 1 КЗ (ОТМ.) И ЧЛ. 86,
АЛ. 1 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ.99 АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Р.1.” ЕООД, ЕИК ******, съд. адрес: ***,
чрез адв. И.М., твърди, че на
16.03.2007 г., около 11 часа и 30
мин. преди обяд, Г.Р.С., ЕГН **********, управлявал собствено
на „Р.” ЕООД, ЕИК ******, МПС - лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър”
по Околовръстен път от бул. „Европа” към разклона за гр. Нови Искър. В автомобила
пътувал заедно със седящия на седалката до шофьора свидетел П.Л.П. с ЕГН **********, и стопаджия с неизяснена самоличност на задната седалка. В
багажника на автомобила са превозвани в чували около 400 кг. медни отпадъци.
Пътното платно е било с опесъчено асфалтово покритие,
без неравности и наклони, предназначено за движение в двете посоки. За всяка
посока имало по една лента за движение, разделени е единична непрекъсната
линия.
В същото време Д.Н.Б.управлявал лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ******, в посока от бул. „Ломско шосе” към „Околовръстен път”. В автомобила
пътувал сам. Пътното платно е било с опесъчено
асфалтово покритие, без неравности и наклони, предназначено за движение в двете
посоки. За всяка посока имало по една лента за движение, разделени с единична
непрекъсната линия.
Кръстовището, образувано от Околовръстен път и
кръстовището за с. Мрамор, е регулирано с пътни знаци. За движещите се по
Околовръстен път в посока от бул. „Европа” към разклона за гр. Нови Искър,
непосредствено преди кръстовището имало пътни знаци: „Б- 3”- „Път с
предимство”; „А- 26”- „Кръстовище с път без предимство”; „В-24”-
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”; „В-26”-
„Забранено е движение със скорост, по-висока от обозначената”.
За движещите се от София по шосето към село Мрамор,
непосредствено преди кръстовището с Околовръстен път, имало знак: „Б-1”-
„Пропусни движещите се по пътя с предимство”; „В-26”- „Забранено е движение със
скорост, по-висока от обозначената”.
Достигайки до кръстовището, управляваният от Д.Н.Б.лек
автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ******, навлязъл в него с превишена
скорост от около 83 км/ч., без да се съобрази с наличието срещу него на знак
„Б-3” - „Път с предимство”. Той не се огледал, дори не направил какъвто и да е
опит за намаляване на скоростта и спиране, за да осигури предимство за
преминаващия в същото време по Околовръстен път лек автомобил с ДКН ВР *****АХ,
марка „ТОЙОТА”, управляван от Г.Р.С. с ЕГН **********. Последният се опитал да
избегне удара и отреагирал, като веднага задействал
спирачната система на управлявания автомобил. Въпреки своевременната реакция
възникнал удар между двата автомобила, при който л.а. „Тойота” ударил с
предницата си в л.а. „ВАЗ” в областта на предната шофьорската врата. След удара
двата автомобила се закачили един за друг и продължили заедно движението си до
момента на спирането им извън асфалтираната част от района на кръстовището на
около 40м. полу-наляво, гледано по посока на
движението на л.а. „Тойота”. Възприемането на излизащият от път без предимство
водач е било допълнително възпрепятствано от спрял отдясно по посока на
движението на лек автомобил „Тойота“ прицеп с непрозрачна
каросерия, който закривал практически цялата видимост към второстепенния път.
Камионът бил разположен в района на самото кръстовище по дължина на пътя към
София, като задната част на каросерията му била в непосредствена близост с
Околовръстен път. Поради наличието му водачът възприел като опасност
връхлитащия в лентата му „ВАЗ” едва след като започнал да подминава спрелия прицеп.
Вследствие на удара водачът на лекия автомобил марка „ВАЗ
Д.Н.Б.починал, а на собствения на „Р.” ЕООД с ЕИК
******, лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” били нанесени тежки материални щети, подробно
описани в исковата молба.
Според ищеца виновен за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е починалият водач на лек автомобил „ВАЗ“ Д.Н.Б., който нарушил
разпоредбите на ЗДвП, като навлязъл на път с предимство с висока скорост, без
да съобрази движението си с наличието срещу него на знак „Б-3” - „Път с
предимство” и без да пропусне движещите се по главния път моторни превозни
средства. Управляваният от виновния за настъпилото ПТП лек автомобил марка
„ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ****** имал редовно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № 065070735662 по описа на ЗПАД „Д.З.” ЕАД,
ЕИК *****.
Пред застрахователя на виновния водач в срок е заведена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
собственика на лек автомобил „Тойота“ имуществени вреди. Експертите на
застрахователя са извършили първоначален и повторен оглед, като са съставили
подробни протоколи с опис на увредените детайли на процесния
автомобил и са окомплектовали преписката с всички необходими документи за
изплащане на обезщетение. Такова обаче все още не било заплатено от ответника.
С договор за прехвърляне на вземане, peг. № 1138/16.03.2012г. по описа на
Нотариус С. П., „Р.” ЕООД, ЕИК ******, прехвърлил на „Р.1.” ЕООД, ЕИК ******, цялото свое
вземане към „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *****, възникнало от случило се на 16.03.2007 г. гореописано
ПТП.
По случая било заведено досъдебно производство №
7189/2007 г. по описа на РТП-ПР-СДВР, Пр.пр .№
3361/2007г. по описа на СГП.
Ищецът
моли да бъде постановено решение, с
което ответникът “ДЗИ-О.З.” АД да бъде осъден на основание чл. 226 ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) да заплати щетите в размер на 40 000 лв., настъпили вследствие гореописаната катастрофа на 16.03.2007 г., както и законната лихва върху тях, считано
от 16.03.2007 г. до завеждане на исковата молба, в размер на 12 980 лв.
(дванадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева), както и законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, всички разноски
по делото и платеното възнаграждение за един адвокат.
Ответникът “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, бул.
“******, чрез юрисконсулт Р.И.,е депозирал на 26.03.2021 г. отговор на исковата молба.
Според ответника искът е неоснователен, поради което го
оспорва изцяло по основание и размер.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главница в размер на 39 693.62 лв. (застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 16.03.2007 г. по л.а. „Тойота”) и по
отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 12 980 лв. Според ответника
претенциите са погасени по давност, поради което исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Ответникът оспорва всички фактически твърдения на ищеца в
исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а. „ЛАДА” с peг. номер С ***МА.
Оспорено е твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ
отговорността на застрахования в ответното дружество водач.
Оспорено е и твърдението на ищеца, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на л.а. „ЛАДА” с peг. номер С ***МА, оспорен е
описания механизъм на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
същия и имуществените вреди по л.а. „Тойота“ с peг. номер ВР ***АХ.
Твърди се, че по делото липсват доказателства,
установяващи по несъмнен начин извършването на описания в исковата молба
механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които
да са довели до вредоносните последици за ищеца. По делото е представен констативен
протокол за ПТП, който не е в цялост, като от него не може да се установят
причините за настъпване на ПТП. В тази връзка е оспорена истинността на всички
констатации в протокола за ПТП, включително е оспорен протокола и в частта
„обстоятелства, нарушения, причини и условия на ПТП“. Освен това протоколът за
ПТП е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за
настъпване на процесното събитие, поради което не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Ответникът
поддържа, че с оглед на това и доколкото обстоятелствата за настъпване на ПТП
са недоказани, не е възможно да се проследи наличието на пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди. Доколкото договорната отговорност на застрахователя е
функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования, то в случая липсва основание за ангажиране пряката отговорност
на „Д.з.” ЕАД по силата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите в претендирания
размер и за заявените увреждания.
На следващо място, ответникът оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между описаните от ищеца увреждания по л.а. „Тойота“
с peг. номер ВР ***АХ и посочения механизъм на получаването им.
Счита, че процесното ПТП е настъпило единствено и
само в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на л.а. „Тойота“ с peг. номер ВР ***АХ. По
делото е представено постановление на СГП от 18.01.2021 г., от което се
установява, че водачът на л.а. „Тойота“ с peг. номер ВР ***АХ е нарушил
редица правила за движение по пътищата, в резултат на което са настъпили
вредоносни последици за него.
Оспорена е материално правната легитимация на ищеца по
делото. Оспорено е правото на собственост върху л.а. „Тойота“ с peг. номер ВР ***АХ - не са представени доказателства, от които да се установява
съществуването му.
При условията на евентуалност, ако съдът счете иска за
основателен, ответникът оспорва размера на претендираните
от ищеца вреди, като счита същия за значително завишен и неотговарящ на
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Ответникът твърди, че претенцията е завишена и не
отговаря на средната пазарна цена за възстановяване на действително причинените
вреди по л.а. „Тойота. Стойността на увредените части, броят и цената на
технологичните часове в представената проформа
фактура не съответстват и значително надвишават средните пазарни стойности към
датата на процесното ПТП.
Ответникът счита, че с оглед уврежданията по л.а.
„Тойота“ е налице икономически тотал и
възстановяването му е нецелесъобразно. Предвид уврежданията, установени при
огледа на процесното МПС, щетата е тотална и обезщетението
следва да отговаря на действителната стойност на автомобила към датата на
събитието с приспадане на процент запазени чати.
Оспорена е по основание и размер претенцията за мораторна лихва, вкл. и началната дата от която се
претендира. Заявява се становище, че претенциите за мораторна
лихва са погасени по давност.
Ответникът моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отхвърлен предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, ведно с
всички законови последици.
Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С Определение от 08.05.2012 г. съдът, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е спрял настоящото дело до влизане в сила на присъдата по
н.о.х.д. № 1135/2012 г. по описа на СГС, НО, 4 състав (лист 82 от делото).
С Писмо от 19.01.2021 г. СГС, НО, 4 състав, е изпратил влязлата в
сила присъда по н.о.х.д. № 1135/2012 г., а с писмо от 28.01.2021 г. е бил
изпратен и заверен препис от мотивите към същата.
С оглед горното съдът е
възобновил производството по делото и е дал указания на ищеца с Разпореждане № 261160 от 29.01.2021 г.
С Молба от
22.02.2021 г. в
изпълнение на дадените му указания ищецът е направил следните уточнения и
допълнения:
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК уведомява
ответника по делото за номера на открита в полза на „Р.1.” ЕООД, с ЕИК ******, банкова сметка *** „У.Б.”АД с IBAN
***;
В молбата е направено уточнение, че претендираните щети за ищеца от процесното
ПТП са в размер на 39 710,42 лв. с
включено ДДС. Тази сума е определена от стойността на труда за подмяната на
повредените или напълно негодни вследствие на катастрофата части на автомобила,
които прецизно и в табличен вид са изложени в Приложение
№ 5 на исковата молба, както и от описаната в същия документ цена на
необходимите за закупуване нови части.
Горепосоченият документ дава представа за цената на труда
и частите на автомобила по това време и е препис от издадена от сервиз „Ратола” проформа фактура.
Принуден от обстоятелствата, ищецът „Р.1.”
ЕООД заплаща за собствена сметка извършените ремонтни дейности, като в началото
на месец юли 2007 г. джипът е в движение и е в изправно техническо състояние.
Вложените от ищеца средства за необходим ремонт по пера на процесния
лек автомобил са, описани подробно в молбата.
Общо претендираната сума за вложени в ремонта на
автомобила труд, консумативи и нови части е в размер на 39 693,62 лв. с ДДС.
Размерът на претендираната лихва за забава е 12
980 лв. за периода от
16.03.2007 г. до завеждане на исковата молба.
Претендира се и лихвата за забава до окончателното
издължаване на ответника.
Ищецът „Р.1.”ЕООД, ЕИК ******, чрез адв. И.М., е подал
на 18.05.2021 г. допълнителна искова
молба.
В същата заявява, че предявените от него
искове срещу ответника са входирани в регистратурата
на СГС, след като са били изпратени чрез „Български пощи” ЕАД, клон „Централна
поща” на 16.03.2012 г..
С оглед възраженията на ответника относно
собствеността на катастрофиралия автомобил към момента на катастрофата и неизвършване
в действителност на твърдените в исковата молба и уточненията й ремонти на
катастрофиралия автомобил, които в своята съвкупност са ликвидирали щетите от
катастрофата и са го привели в перфектно техническо състояние, ищецът моли да му бъде издадено удостоверение, с което да се снабди с данни от ОДМВР- Враца кой е бил собственик към 16.03.2007г. на автомобил марка „Тойота”, модел „Лендкрузър”,
с ДКН ВР *****АХ.
Ищецът моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството извършван ли е, от кого и кога ремонт на катастрофиралия на 16.03.2007г. автомобил марка „Тойота”, модел „Лендкрузър”,
с ДКН с ДКН ВР *****АХ;
Ответникът
“ДЗИ - О.З.” ЕАД,
ЕИК *****, чрез юрисконсулт Р.И.,е
депозирал на 15.06.2021 г. отговор на допълнителната искова молба, в
който заявява, че поддържа
изцяло съображенията си, всички оспорвания и възражения, изложени в отговора на
исковата молба и оспорва всички твърдения в допълнителната искова молба.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори между
страните, че на 16.03.2007 г., около 11 часа и 30 мин. преди обяд, е настъпило ПТП на Околовръстен
път от бул. „Европа” към разклона за гр. Нови Искър между лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър,
управляван от Г.Р.С., ЕГН **********
и между Лек автомобил марка с ДКН ******, марка „ВАЗ”, модел „21083”,управляван
от Д.Н.Б.. Произшествието е реализирано на кръстовището, образувано от
Околовръстен път и кръстовището за с. Мрамор, като управляваният от Д.Н.Б.лек
автомобил марка „ВАЗ”, навлязъл без да осигури предимство за преминаващия в
същото време по Околовръстен път лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка
„ТОЙОТА”, управляван от Г.Р.С. с ЕГН **********, при което възникнал удар между
двата автомобила.
Вследствие на удара водачът на лекия автомобил марка „ВАЗ
Д.Н.Б.е починал, а на лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” са нанесени
материални щети.
По делото е представен Констативен протокол № К
358/16.03.2007 г. по описа на „ПП-КАТ“ – СДП, от който се установява, кои са
участниците в ПТП, както и че на л.а. марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер”, с ДКН ВР ***АХ са нанесени описаните щети.
Видно от Удостоверение per № 220967000011 по
описа на МВР, сектор Пътна полиция, гр. Враца, от 12.06.2006г. до 19.07.2007 г. автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер”, с ДКН ВР ***АХ е бил собственост на „Р.” ЕООД, ЕИК
******.
Съгласно Справката в
ТРРЮЛНЦ към датата на ПТП Г.Р.С. е бил управител на „Р.“ ЕООД към датата на
настъпване на ПТП.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с
ДКН ****** е имал редовно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № 065070735662 по описа на ЗПАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК *****, сключена на 01.01.2007 г., валидна до 31.12.2007 г. В този смисъл е
изявлението на ответника в ОИМ, както и Констативния протокол от №
К-358/16.03.2007 г.
Пред застрахователя на виновния водач в срок е заведена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
собственика на лек автомобил „Тойота“ имуществени вреди, за което е образувана
щета № 43011110721/2001 г. Това се установява от неоспорения Опис – заключение 20.03.2007 г. , както и от Писмо
изх. № 359/23.04.2007 г. на ЗПАД „ДЗИ –О.З.“ – Главна агенция Монтана до Г.С.като
представляващ „Р.“ ЕООД, в което се съдържа признание за образуваната преписка
за ликвидиране на щета във връзка с процесното ПТП и
се иска представяне на документи.
С оглед нечетливостта на описа, ответникът е бил задължен
да представи цялата преписка по щета № 43011110721/2001 г. (в този смисъл е
молба от 16.03.2022 г. на ищеца, който е заявил че не разполага с по-четливо
копие).
Видно от Молба вх. № 304371/29.09.2022 г. на ответника
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД, тъй като щетата е била заведена през 2007 г. , вече не се
съхранява в дружеството и същата няма как да бъде представена поради изтеклия
срок за пазенето й.
Представена по делото е Проформа-Фактура
от 29.03.2007 г. от Автосервиз „Ратола“ във връзка с
щета 0721, която да послужи пред ДЗИ, в която са описани нанесените вреди на
лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” и е посочено какви нови части, колко труд и услуги трябва да се вложат за поправяне на
автомобила. Същите са на стойност 33 092 лв. без ДДС, а с ДДС –
39 710.42 лв. Оригиналът на проформа –
фактурата е изпратена на ответника по
повод заведена щета № 43011110721/20.03.2007г. по описа на ДЗИ ”О.З.” АД за процесната катастрофа. С уведомление изх. № 359/23.04.2007
г. по описа на ответника, Главна Агенция Монтана на настоящия ищец е отказано
ликвидирането на щетата и изплащането на дължимото му обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” до представянето от него на документ, от
който е виден резултата от воденото наказателно производство.
По делото е приложено в цялост н.о.х.дело № 1135/2012 г.
по описа на СГС, НО, 4-ти състав, към което се намира и досъдебно производство
№ 7189/2007 г. по описа на РТП-ПР-СДВР, пр.пр .№
3361/2007г. по описа на СГП.
Видно от Присъда № 1020/07.10.2020 г. на САС, НО, 6-ти въззивен
с-в, по в. н.о.х.д. № 594/2019 г. е отменена Присъдата от
30.01.2017 г. на СГС, 4-ти състав по н.о.х.дело № 1135/2012 г. и вместо това е
постановено, че подсъдимият Г.Р.С., ЕГН **********, е невинен за това, че на 16.03.2007 г., около 11 часа и 30
мин. , преди обяд, Г.Р.С., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” по Околовръстен път от бул. „Европа” към разклона
за гр. Нови Искър, в района на кръстовище с път за село Мрамор е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.6 ал.1 от ЗДвП, чл.21 ал.2 от ЗДвП,
чл.47 ал.3 от ППЗДвП, като се е движел със скорост
по-висока от означената и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.Б., ЕГН **********, поради което на осн. чл.304 от НПК Г.Р.С. е
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.1
б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предл.
3 НК.
С Договор за прехвърляне на вземане, peг. № 1138/16.03.2012 г. по описа на Нотариус С. П., „Р.” ЕООД, ЕИК
******, е прехвърлил на „Р.11” ЕООД, ЕИК ******, цялото свое вземане към „ДЗИ
- О.З.” ЕАД, ЕИК *****, възникнало от случилото се на
16.03.2007 г. пътно-транспортно произшествие с л.а. марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер”, с ДКН ВР ***АХ.
По делото е
разпитан като свидетел П.Л.П. -
пътник в лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” по време на процесното
ПТП. В разпита си в съдебно заседание същият излага, че на 16.03.2007 г. е
пътувал заедно с Г.Р.С. от с. Стубел през Петрохан. На слизане от прохода в Костинброд са
видели някакъв стопаджия, когото са
взели в колата и той се е возел на задната ни седалка. В багажника е имало
медни отпадъци, около 400 кг, разпределени в няколко чувала. Времето било
сравнително добро като пътна обстановка. Когато са наближили гр.София движението
по Околовръстното шосе се е осъществявало в колона с нормална скорост.
Разстоянието между автомобилите е било не повече от 2-3 метра – до 3-4 м и скоростта
е била бавна – не повече от 50 км, тъй като е имало постоянно движение.
Достигайки до разклона за с. Мрамор, който пресича околовръстното шосе, са
подминали спрял голям ТИР - около 12-13 метра. В този момент
свидетелят е видял една точка, после е разбрал, че е автомобил, който се
приближавал към колата и в следващия момент е последвал удар, от който са се
отворили еърбеците. Г.С.е реагирал
като е навил волана
на лявата страна, за да може да избегне удара, който е идвал от дясно.
Следващото нещо, което свидетелят помни е, че колата е била в тревата отсреща. Ударът
е настъпил от дясната страна на тяхната кола. Поради силната деформация свидетелят
е трябвало да излезе от лявата страна, през шофьорското място. Когато е успял
да излезе навън, човекът, който е бил отзад вече го е нямало, а водачът на
автомобила Г.С.е бил на земята.
Според
свидетеля кръстовището от с.Мрамор е под остър ъгъл спрямо посоката на движение
на техния автомобил. Към датата на разпита свидетелят не си спомня какви знаци
е имало, но знае, че са се движели по път с предимство. Имало е пясък по
пътната настилка и снегът е бил стопен.
Автомобилът Тойота Ланд Круизер се е качил на ход на шосето и е бил качен на репатрак. След това са отишли до КАТ и там е проверено дали
спирачната система е наред и съответно дали воланът има някакъв дефект по него.
Органите на КАТ са констатирали, че всичко е наред.
Свидетелят
установява, че джипът е бил поправен от Г.С.със собствени средства и в рамките
на около два месеца, тъй като му е бил нужен в дейността на фирмата, като
външният му вид след ремонта е бил изряден, както и техническите му
характеристики, без да има разлика отпреди катастрофата. Застрахователят не е
заплатил никакви суми и се е чакало да приключи наказателното производство.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като непосредствени и незаинтересовани като се констатира, че свидетелят е давал
показания по наказателното производство.
Съгласно заключението на САТЕ, което като неоспорено,
обективно и компетентно дадено се възприема от съда, процесното ПТП е настъпило на 16.03.2007 г. около 11:30ч. на кръстовището образувано от „Околовръстен
път“ и „Шосе за с. Мрамор“ между лек автомобил „ВАЗ 21083“, per. № С ***МА и лек автомобил марка Тойота, модел „Ланд Круизер“, per. № ВР ***АХ. При огледа на местопроизшествието е било констатирано,
че времето е слънчево ясно, сухо, с
добра видимост. Платното за движение на Околовръстен път е асфалт, без неравности и наклон, сухо, за
двупосочно движение, по една лента за посока, разделени с единична прекъсната
линия, като и двете ленти са по 3,90 м; Десен банкет по посока на огледа -3,5
м. Пътят за с. Мрамор е с асфалт, без неравности и наклони, сух и ширина 7,50
м. Кръстовището е регулирано с пътни знаци.
За движещите
се по Околовръстен път по посока на огледа и непосредствено преди кръстовището
са намерени върху метална тръба пътен знак БЗ, най - отгоре и под него знаци А26,
В24, В26.
За движещите
са по пътя от Мрамор, преди кръстовището с Околовръстен път в посока от София
към с. Мрамор е намерен пътен знак Б1, монтиран върху метална тръба отстоящ на 27,5 м преди Околовръстен път.
Деформациите
по автомобилите при оглед показват, че ударът между тях е настъпил с предната
част на джип марка „Тойота Ланд Круизер”
per. № ВР ***АХ и лявата странична част
на л.а. „ВАЗ” 21083 per. № С ***МА.
От
приложените материали по делото и данните от разпитания свидетел, вещото лице
описва следния механизъм на настъпване на процесното
ПТП.
На
16.03.2007 г. около 11:30ч. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, per. № ВР ***АХ се е движил по „Околовръстен път“ в посока
от бул. „Ломско шосе“ към гр. Нови Искър. По същото време лек автомобил ВАЗ
21083, per. № С ***МА се е движил по пътя за с.
Мрамор срещу знак Б1, като навлиза върху пътя с предимство, обозначен със знак
БЗ на скорост като отнема предимството на л.а. Тойота. Инициалният удар между
двата автомобила е между предната част на лек автомобил „Тойота“ и странична
лява част на лек автомобил „ВАЗ“ и е настъпил върху пътното платно. Следствие
на остатъчната скорост, след удара двата автомобила се отклоняват вляво,
напускат пътното платно по диагонал на кръстовището и се установяват на мястото
отразено в протокола за оглед на местопроизшествието.
За
определяне на скоростта на участниците в процесното
ПТП е бил разработен специален модул на база софтуерен продукт "Ексел 2007", като в резултат на изчисленията вещото
лице приема, че скоростта на движение на лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” е била 50 км/ч, а към момента на удара - 32.40
км/ч. Скоростта на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ****** е била 84.4 км/ч.
За водача на л.а. лек автомобил марка „ВАЗ”, с ДКН ****** ударът е бил предотвратим при условие, че се е съобразил с пътната
обстановка и е спазил пътен знак „Б1“. Сравнението на дължината на опасната
зона за спиране и отстоянието от мястото на удара
показва, че ударът на л.а. „ВАЗ“ от л.а. Тойота е бил непредотвратим за водача
на лекия автомобил посредством аварийно спиране.
По отношение на действителната стойност на вредите вещото
лице е констатирало следното:
Съгласно приложената проформа
- фактура от сервиз „Ратола“, в която са описани още
16 позиции на части находящи се в коша на двигателя
зад предната решетка, които обикновено при челни удари се
увреждат, вещото лице приема, че
всички щети описани в приложената проформа -
фактура са в причинно - следствена връзка с процесното
ПТП. Тъй като процесният автомобил Тойота Ланд Круизър“, per. № ВР ***АХ е с първа регистрация 07.04.2000 г., към датата на застрахователното събитие е бил на 6 г. 10 м.
27 д. Щетите върху процесния автомобил са подробно
описани в табличен вид в заключението и размерът им, определен по средни
пазарни цени е както следва: Нови части – 28 020,61 лв.; Труд 159,7с.ч.
х 14,00 лв./с.ч.
2 235,80 лв.; Материали - 800,00 лв.; Камера- 50,00 лв. - общо 31
106,41 лв., плюс 20% ДДС - 6 221,28
лв., е 37
327,69 лв.
Тъй
като уврежданията на процесния автомобил
представляват 38.66% от действителната му стойност (определена от вещото лице
към датата на ПТП на 96 000 лв. по метода на пазарните аналози), щетата на
процесния автомобил не е икономически тотал, поради което няма как да се определят запазени части
и тяхната стойност.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 226, АЛ. 1 КЗ /ОТМ./
ВР. ЧЛ.99 АЛ.1 ОТ ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже с оглед фактическия състав на посочената
разпоредба: 1. факта, от който
произтича вземането му – в случая Договор за прехвърляне на вземане, peг. № 1.38/16.03.2012г. по описа на
Нотариус С. П., с което „Р.” ЕООД, ЕИК ****** е прехвърлил на ищеца „Р.11” ЕООД, ЕИК ******,
цялото свое вземане към „ДЗИ - О.З.”
ЕАД, ЕИК *****, възникнало от случило се на 16.03.2007 г. ПТП, подробно описано по-горе в исковата
молба; 2. наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинилото
застрахователното събитие лице и ответното застрахователно дружество по повод
за автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ******; 3. настъпило застрахователно събитие в
рамките на сключения застрахователен договор, в резултат на което застрахованият е причинил вреди на трето лице
– праводателя на ищцовото дружество; 4. установяване на предпоставките по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД по отношение действията на причинителя на застрахователното
събитие - вреда, противоправно деяние
и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредата.
На
база на така изброените елементи на сложния фактически състав, настоящата
съдебна инстанция намира следното:
Разпоредбата
на чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) предвижда,
че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) увреденият,
спрямо когото застрахованият
е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Целта на застраховката "ГО" на автомобилистите е да се покрие
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС, за които
застрахованите отговарят. Обемът на отговорността
на застрахователя по застраховка "ГО " на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност
на прекия причинител, тъй като правото на обезщетение от застрахователя не може да
възникне ако увреденото лице няма право на
обезщетение от деликт. Застрахователят не може да
отговаря за вреди в по-голям обем от тези,
за които отговаря прекият причинител на непозволеното
увреждане. Съгласно т. 8 на
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, разпоредбата на чл. 257 ал. 3 КЗ (отм.) изключва от кръга на
третите лица само лицето, причинило
вредите, поради което дори и собственикът на превозното средство,
сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се явява трето за
застрахователното правоотношение
лице и може да претендира обезщетение
чрез прекия иск по чл.
226, ал. 1 от КЗ срещу
застрахователя, независимо,
че е насрещна страна по договора.
Поради това всяко лице, извън делинквента, се явява трето
лице по смисъла
на цитираната разпоредба и като пострадало от деликт
разполага с правото на пряк иск
срещу застрахователя.
Съгласно чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: вредите, причинени на чуждо имущество
(т. 2), както и разумно направените разходи във връзка с предявяването
на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. На обезщетяване в рамките
на посочената застраховка подлежат само имуществените вреди, причинени от управляваното от делинквента МПС на друго имущество
(аргумент и от чл. 267 КЗ (отм.).
На база на така изложените принципни
предпоставки, в настоящия случай са налице всички елементи на фактическия
състав на чл.226 ал.1 от КЗ (отм.).
Безспорно установено по делото е
обстоятелството, че единствено виновният за процесното
ПТП е водачът управлявал лек автомобил
марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ****** - Д.Н.Б.( с влязла в сила присъда, както и посочено
по-горе, водачът на на лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” - Г.Р.С., ЕГН ********** е признат за невинен). Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно
деяние относно това, дали то е извършено
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Въведеното от законодателя с чл. 300 от ГПК ограничаване на обективните граници на силата на
пресъдено нещо обуславят обвързващата сила на присъдата (осъдителна или оправдателна), досежно деянието, предмет на същата
и деянието, предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд,.
Автомобилът, причинил
ПТП - марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ******, е бил застрахован по договор за
задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", материализиран в Полица № 065070735662 по описа
на ЗПАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК *****, която е сключена с ответното застрахователно дружество. Застрахователното събитие е настъпило 16.03.2007 г. в срока на валидното й действие. Независимо, че полицата не е
представена, съдът прецени признанието на сключването й от ответника, както и събрани
и обсъдени по-горе писмени доказателства, както и че въпреки дадените указания
ответникът, позовавайки са на изтичане на срока за пазене на застрахователната
преписка, не представя същата, в частност и полицата на застрахования водач – арг. и от чл.161 от ГПК, за което е бил предупреден в ОСЗ
от 16.03.2022 г.
Безспорно е установен е и механизмът на настъпване на ПТП на 16.03.2007 г., около 11 часа и 30 мин съгласно заключението на САТЕ.
Както е посочило вещото лице, Г.Р.С., управлявал
собствен на „Р.” ЕООД, ЕИК ******, МПС лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” по Околовръстен път от бул. „Европа” към разклона
за гр. Нови Искър. Пътното платно е с асфалтово покритие предназначено за
движение в двете посоки и е било опесъчено, без
неравности и наклони. В същото време Д.Н.Б.управлявайки лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ******, в посока от бул. „Ломско шосе” към „Околовръстен път”, наближавайки
кръстовището, образувано от Околовръстен път и кръстовището за с. Мрамор,
(регулирано с пътни знаци - за движещите се по Околовръстен път в посока от
бул. „Европа” към разклона за гр. Нови Искър, „Б- 3”,„А- 26”, „В-24”,„В-26” а
за движещите се от София по шосето към село Мрамор, непосредствено преди
кръстовището „Б-1”- и „В-26”), навлязъл с превишена скорост от около 84 км/ч., без да се оглежда и и да направи опит за
намаляване на скоростта и спиране, за да осигури предимството на преминаващия в
същото време по Околовръстен път лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка
„ТОЙОТА”, управляван от Г.Р.С. с ЕГН **********. Последният се опитал да
избегне удара като веднага задействал спирачната система, но ударът е бил
непредотвратим за него с оглед направените изчисления от вещото лице. Поради
това Л.а. „Тойота” ударил с предницата си в л.а. „ВАЗ” в областта на предната
шофьорската врата. След удара двата автомобила се закачили един за друг и
продължили заедно движението си до момента на спирането им извън асфалтираната
част от района на кръстовището.
Вследствие на удара водачът на лекия автомобил марка „ВАЗ
Д.Н.Б.е починал, а на собствения на „Р.” ЕООД с ЕИК
******, лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър” са нанесени материални щети.
В този смисъл е и присъдата, с която Г.С.е признат за
невинен.
Поради
това съдът приема за доказано противоправното поведение на водача
на лек автомобил „ВАЗ“ Д.Н.Б., който е
нарушил разпоредбите на ЗДвП, като навлязъл на път с предимство с висока
скорост, без да съобрази движението си с наличието срещу него на знак „Б-3” -
„Път с предимство” и без да пропусне движещите се по главния път моторни
превозни средства. С това свое действие
- непропускане на друг автомобил,
който се движи по път
с предимство и движение със скорост далеч по-висока от разрешената
и означена с пътни знаци, същият е нарушил
задължения, установени от правните норми,
а именно правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП и по-точно това, предвидено в чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗдвП.
Това се установява и от показанията на свидетеля на ищеца, който възпроизвежда пред съда фактите
по настъпване на произшествието по идентичен начин
с тези, отразени в Констативния акт и в мотивите на
наказателната присъда.
Вината на дееца на
противоправното деяние - Д.Н.Б., се предполага по силата на оборимата
презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Доказателства в обратна насока няма представени от страна на
ответника, върху който пада доказателствената
тежест за това. Напротив,
събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, обуславят
извода, че единствено виновен за настъпилото ПТП е починалият
водач на лек автомобил „ВАЗ“ Д.Н.Б., който е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като
е навлязъл на път с предимство с висока скорост, без да съобрази движението си
с наличието срещу него на знак „Б-3” - „Път с предимство” и без да пропусне
движещите се по главния път моторни превозни средства.
Видно от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, в резултат
на удара са настъпили множество повреди.
С молба от 22.02.2021
г. ищецът
е направил следните уточнения досежно исковата си
претенция, като е уточнил, че претендира сумата за вложени в
ремонта на автомобила труд, консумативи и нови части в общ размер на 39 693,62 лв. с ДДС, както следва:
I. Цена на труд – 20 лв. на час: Тониране-1 час;Смяна на фар 2бр.- 1,2 часа; Смяна на
решетка декоративна - 0,8часа; Броня предна разкачване
- З часа; Лайсна под фарове-1 час; Греда под броня- 2 часа;Преден десен калник-
4 часа; Подкалник преден- 2 бр.- 1 час; Врата предна
дясна-1,2 часа; Радиатор воден-1,8 часа; Радиатор интеркулер
- 1,8 часа; Радиатор климатик-1,8 часа; Стена предна-12 часа; Подкартерни кори З бр. -1,5 часа; Основа калник- 2 часа; Мигач-
0,4 часа; Капак преден - 1,5 часа; Тръби интеркулер -
0,5 часа; Водно съединение 2 броя - 0,5 часа; Перка вентилатор - 1,2 часа; Степенка дясна - 2,5 часа; Стъклоумивател
- 0,8 часа; Клаксони - 0,8 часа; Тръба хидравлика 1,5 часа; Дифузер
на воден радиатор - 0,5 часа; Табло арматурно – 9 часа; Еърбеци
комплект - 4,5 часа; Колани 2 бр. – 5 часа; Челно стъкло - 4,5 часа; Емблема
предна - 0,2 часа; Щанга надлъжна дясна - 1,8 часа; Ролка паразитна алтернатор - 0,8 часа; Акумулатор - 0,5 часа; Кутия с филтър - 1,2 часа; Кардан преден - 5,2 часа; Тампон
преден десен на ДВГ- З часа; Кора колонка средна - 0,З часа; Праг д. /2/ - 7,2 часа; Калник преден ляв 2 – 8 часа; Преобор. Врата пр.д.- 5 часа; Преобор.
Капак пр. -1,5 часа; Боя броня предна -5 часа; Боя капак преден - 6,6 часа; Боя калник преден ляв - 6,5 часа; Боя калник преден
десен - 5,7 часа; Боя врата предна дясна - 7,2 часа; Боя стена предна – З часа;
Боя огледало странично – 2 часа; Боя основа калник - 2,5 часа; Боя праг десен -
3,5 часа - общо 154,7 часа труд на
стойност 3 080 лв. без ДДС
II. КОНСУМАТИВИ: Боя Сихендс перла комплект - 2,1 литра - цена 479,55лв.; Грунд
за пластмаса 0,3л - 25 лева; Филер комплект 1,9 литра - 117,30 лева; Общи
материали -180 лева; Камера - 60 лева - общо
използвани консумативи в размер на 882,35лв. без ДДС
III. ЧАСТИ И УСЛУГИ: Стъкло челно
комплект ново – 1 250 лв.; Предна броня - комплект - нова 666,66 лв.; Халоген ляв нов - 250 лв.; Халоген-
десен нов - 250 лв.; Фар- десен нов - 583,33 лв.; Фар- ляв нов - 583,33 лв.; Мигач
десен нов - 133,33 лв.; Мигач ляв нов- 133,33 лв.; Декоративни решетки- нова 1
бр.- 375 лв.; Преден капак – нов - 1000 лв.; Емблема нова- 45,83 лв.; Лайсна
под фарове нова- 333,33 лв.; Калник преден десен- нов- 708,33 лв.; Врата предна
дясна- нова- 1333,33 лв.; Огледало външно дясно- ново-458,33 лв.; Степенка дясна - 800 лв.; Подкалник
преден десен- 141,66 лв.; Подкалник преден ляв - 141,66
лв.; Въздушни възглавници предни комплект – 3 925 лв.; Колони предни комплект-
2бр.- 1.66,66 лв; Надлъжна
стабилизираща щанга – дясна - 250 лв.; Въздуховоден
въздушен филтър - 216,66 лв.; Основа калник преден десен -916,66 лв.; Предна
маска комплект - 1 000 лв.; Греда предна броня - 275 лв.; Тръби интеркулер 2 бр. - 583,32 лв.; Радиатор воден – 1 125 лв.; Радиатор
Климатик - 791,66 лв.; Радиатор Интеркулер
– 1 333,33 лв.; Перка вентилатор- 166,66 лв.; Датчик външна температура - 120
лв.; Клаксони - 2 бр. - 166,66 лв.; Водно съединение 2 бр. - 133,32 лв.; Тръба хидравлика - 266,66
лв.; Стъклоумивател - 241,66 лв.; Ролка алтернатор ремък - 175 лв.; Щит под мотор - 1 333,33 лв.; Щит
под скорости - 500 лв.; Кора под изп. Тръби - 500
лв.; Дифузор радиатор воден -191,66 лв.; Кутия
въздушен филтър - 121,60 лв.; Акумулатор -191,66 лв; Кардан
преден – 1 083,33 лв.; Тампон двигател преден десен 150 лв.; Табло арматурно -
1 500 лв.; Кора колона средна-408,33 лв. - общо цената на вложени нови части в размер на 29 115,67 лв. без ДДС.
С Определение от 01.10.2021 г. съдът е постановил, че
сумата 39 693,62 лв. с ДДС за вложени в ремонта на автомобила труд, консумативи и
нови части е размерът на претендираната главница.
Не се спори по делото, че поради неплащане на застрахователно обезщетение „Р.“
ЕООД, собственик на процесния автомобил към 2007 г. е отстранил повредите по него – в този смисъл
са и свидетелските показания. От заключението на вещото лице - САТЕ, се установява наличието на пряка
причинна връзка между вредите по
лекия автомобил "Тойота", собственост на "Р." ЕООД и настъпилото ПТП, както и това, че повредите
са такива, че средствата, които са нужни
за възстановяването му, изчислени по
средни пазарни цени към момента
на извършването им възлизат на 37 327,69 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че в
производството е установено настъпването на всички предпоставки, предвидени в
чл. 45 ЗЗД за възникване на отговорността на виновния водач Д.Н.Б.по отношение
на лицето, увредено в резултат от причиненото от последния ПТП. Поради това е
налице основание за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" с предмет автомобила на виновния водач на основание чл. 226 от КЗ (отм.) – ответникът по делото “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК ***** и за същия възниква задължение
да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените вреди.
По делото не е представена
застрахователната полица, с
която е сключен застрахователия договор за застраховката "Гражданска отговорност", поради което и съдът не може
да установи съдържанието на постигнатите между страните по него
уговорки, включително на клаузата за
определяне на застрахователна сума, което обстоятелство във връзка с
дадените от съда указания е било възложено на ответника. С оглед цената на исковите претенции
настоящата съдебна инстанция приема, че застрахователно обезщетение в размер на исковата сума от 37 327,69 лв. не надвишава застрахователната сума. То е равно
на действителната стойност на увреденото
имущество към деня на настъпване
на събитието, която се съизмерява
с реално претърпяната от уредения вреда
в хипотезата на тотална щета. Поради това липсва основание за намаляване на дължимото
от ответника застрахователно обезщетение на основание чл.
267, ал. 3 и 273, ал. 2 КЗ
(отм.)
От дължимия размер на застрахователното обезщетение не следва да се
приспада сумата, представляваща стойност на запазени части
от увредения лек автомобил "Тойота Ланд круизър".
В случая подобно ограничаване на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е недопустимо, тъй като не е налице тотална
щета, при която единствено се приспадат запазените части (в този смисъл е
неоспореното заключение на САТЕ, както и свидетелските показания на разпитания
свидетел, който установява, че само няколко месеца след инцидента автомобилът е
бил ремонтиран и е технически и функционално пригоден за движение и нормално
ползване, вкл. и сега).
Неоснователни
са доводите на ответника за погасяване по давност на претенцията по чл.226 ал.1
от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 197 от КЗ (отм.), правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска
отговорност" по т.
10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване
на събитието.
Погасителната давност е фактически състав, който погасява
правото на принудително изпълнение и включва изтичане на период от време, през
който кредиторът бездейства и позоваване чрез волеизявление на длъжника, че
правото на иска на кредитора е преклудирано.
Предвид нормата на § 22 от ПЗР на КЗ по отношение на процесното правоотношение
приложима е част ІV на КЗ (от 2006 г. - отм.). Изключение от това общо правило
обаче е въведено с нормата на § 31 от ПЗР на КЗ, която предвижда, че за
давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за
застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6, ал. 8 и чл. 379 от КЗ.
Последното изключение от общото правило на закона за действие на материалните
норми за в бъдеще и по отношение на възникналите при действието им факти и
отношения не може да бъде тълкувано разширително,
предвид на което и следва да бъде съобразено придаденото обратно действие - по
отношение и на започналата да тече давност по договори, сключени преди влизане
в сила на КЗ, само по отношение на точно цитираните законови разпоредби, а
именно чл. 378, ал. 1 - ал. 6 и ал. 8 от КЗ.
Исковата молба
е постъпила в СГС на 19.03.2012 г.,
когато е образувано настоящото дело. Видно от плика, който се намира на стр. 17 обаче, исковата
молба е била изпратена на 16.03.2012 г. по пощата, чрез „Български пощи”
ЕАД, клон „Централна поща”, за което е издадена Разписка № 010250/РS100001LК9А7, касов бон за платената такса,
а впоследствие е върнато и известие за доставянето на пратката в СГС
(представени с молба от 18.05.2021 г. от ищеца).
Поради това към датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2012 г., не е изтекъл 5-годишен период от
време, който да е произвел погасителен ефект по отношение субективното
материално право на ищеца. Последното подлежи на съдебно установяване и
принудително осъществяване, поради което в тази му част възражението на ответника
е неоснователно.
Предвид
обстоятелството, че вземането на „Р.” ЕООД, ЕИК ****** – трето лице по смисъла на чл.
226 ал.2 от КЗ (отм.), което има вземане към „ДЗИ - О.З.” ЕАД, във връзка с отговорността на
застрахован с валиден договора за застраховка „ГО“ водач, причинил ПТП на 16.03.2007 г., при което на собствен автомобил на „Р.” ЕООД са причинени установените по – горе щети, е прехвърлено изцяло с договор
за цесия на ищеца „Р.11” ЕООД, ЕИК ******, сумата следва да бъде присъдена
на цесионера. Съгласно чл. 99 ал.4 от ЗЗД цесията трябва да бъде съобщена
на длъжника. Съобщението обаче не
е част от фактическия състав на сделката. Правните последици на уведомлението
са релевантни единствено досежно изпълнението от
длъжника на надлежния кредитор и не рефлектират върху волята на страните по
цесията да се обвърже преобретателят на вземането със
събирането му. Исковата молба инкорпорира волеизявление на оправомощено
лице - цесионера, преобретател
на прехвърленото право. Материалноправната
легитимация на ищеца обуславя и процесуалната му легитимация, да търси по
съдебен ред предявените права, като в този смисъл следва да се прецени и
процесуалната позиция на ответника, който не е релевирал
доводи във връзка с несъобщаването на цесията, поради което по отношение на
това обстоятелство е настъпила процесуална преклузия.
С оглед така изложеното предявеният иск е основателен и
доказан в размер на 37 327,69 лв. съгласно заключението на
САТЕ, като следва да се отхвърли до
пълния претендиран размер от 39 693,62 лв.
Върху сумата от 37
327,69 лв. следва да се присъди и законната лихва считано от датата на
предявяване на иска – 16.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 ЗЗД.
Предвид заявеното
възражение на ответника за изтекла
погасителна давонсот по отношение иска с правно основание чл. 86
вр. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) съдът
намира следното:
Ответникът,
в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" дължи законна лихва от момента на увреждането. Съгласно
константната практика на ВКС, включително и постановени по реда на чл. 290 от ГПК Решения – Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС, ІІ ТО по т.д. № 705/2009 г.
и Решение № 57/18.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 800/2009 г., застрахователят
отговаря при същите условия, както и застрахования пред увреденото лице, вкл. и
за обезщетението за забавено изпълнение, каквато е лихвата от деня на
увреждането. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство,
което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва
върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователно обезщетение. Главният иск е правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.), като се търси отговорността на застрахователя
на извършителя на ПТП, но тя се търси по
силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като
такова между ищеца и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи
отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане, в същия
обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че
забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП.
За вземането за лихви обаче е приложима
общата тригодишна давност, която не се влияе от давността на главното вземане. Съобразно
разпоредбата на чл. 111 б. "в" от ЗЗД, искът за законната лихва за
забава върху дължимото в полза на ищеца обезщетение следвало да бъде предявен в
тригодишен срок от деня, в който правото, предмет на този иск, станало
изискуемо или могло да бъде упражнено.
Тъй като искът е предявен след като са
изтекли три години от възникване на вземането за лихви (на 16.03.2007 г. –
датата на процесното ПТП), не се погасяват всички
лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от
предявяването на иска – т.е. погасени по давност са лихвите преди 16.03.2010 г.
Поради
това, във връзка с възражението на ответника, което е частично основателно, предявеният
иск следва да се уважи в размер от 7 721.75 лева за периода от 17.03.2010 г. до
16.02.2012 г. (изчислението е направено с програмен продукт https://www.calculator.bg), като се отхвърли до пълния
предявен размер от 12 980 лв.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
Съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на
направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от иска.
Ищецът
претендира разноски по делото общо в размер на 10 734
лв. в съответствие с изготвен Списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, представен с депозирана по делото молба, както и приложени
доказателства за извършването им, от които:
1.) Държавна
такса платена по сметка на СГС – 2 119.20 лв., 2.) Адвокатско възнаграждение за
подготовка на искова молба и процесуално представителство – 8 300 лв.; три броя съдебни удостоверения – 15 лв.; депозит за САТЕ – 300 лв.
Ответникът не претендира разноски и не представя
списък по чл.80 от ГПК.
Предвид изложеното и с оглед
уважената част на исковете на ищеца следва да се присъди сумата 9 180.79 лв.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, бул.
“******, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Р.1.”
ЕООД, ЕИК ******, с адрес на седалище ***, НА ОСНОВАНИЕ § 22 ОТ ПЗР НА КЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 226 АЛ. 1 КЗ (ОТМ.) сумата 37 327,69 лв. (тридесет и седем хиляди триста двадесет и седем лева,
шестдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за
имуществени вреди върху лек автомобил с ДКН ВР *****АХ, марка „ТОЙОТА”, модел „Ланд Круизър”,
причинени при ПТП на 16.03.2007 г., резултат от виновното
противоправно поведение
на Д.Н.Б., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „21083”, с ДКН ******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована със Застрахователна полица № 065070735662 по описа на ЗПАД
„ДЗИ-О.З.” ЕАД, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА от 37
327,69 лв. (тридесет и седем хиляди триста двадесет и седем лева, шестдесет и
девет стотинки), считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2012
г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 39 693,62 лв. (тридесет и девет хиляди шестстотин деветдесет и три
лева шестдесет и две стотинки), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “ДЗИ - О.З.”
ЕАД, ЕИК *****, гр. София, бул. “******, ДА ЗАПЛАТИ НА „Р.**ЕООД, ЕИК ******, с адрес на седалище ***, на основание чл.86 от
ЗЗД, сумата 7 721.75 лева
(седем хиляди седемстотин двадесет и един лева седемдесет и пет стотинки),
представяваща обезщетение за забавено плащане върху уважената
главница
за периода от 16.03.2010 г.. до 16.03.2012 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска до пълния предявен размер от 12 980
лв. (дванадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева) и за периода
от 17.03.2010 г. до 16.02.2012 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА “ДЗИ - О.З.”
ЕАД, ЕИК *****, гр. София, бул. “******, ДА ЗАПЛАТИ НА „Р.**ЕООД, ЕИК ******, с адрес на седалище ***, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК, сумата 9 180.79
лв. (девет хиляди сто и осемдесет лева, седемдесет и девет стотинки) - разноски съобразно уважената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: