№ 957
гр. Перник, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720102122 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от М. М. П. с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., жк. „МЛ", ** ** ** ** представлявано от Д. М. -
Управител, против Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление, гр.С., бул."Джавахарлал Hepу №28, ет.2 ап.40-46, представлявано от
ГТ, като се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата в
размер на 803.25 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит
съдържащ нищожна клауза на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на искова молба - 15.04.2022г., до
окончателното й изплащане, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на **г. е бил сключен между „Изи Aceт Мениджмънт" АД и М. М. В. -
Договор за паричен заем № **/** г. със заемна сума 1 200,00 лева, с месечна погасителна
вноска от 49.39 лева, при условията описани в договора. С подписването на договора,
страните се съгласили да се рефинансира текущ заем на ищцата, като се погаси изцяло
задължението по Договор за паричен заем N** в размер на 604,81 лева. Заемателят,
съгласно чл. 4, л. 1 от договора, се задължил в срок от три дни да предостави на Заемодателя
1
едно от следните обезпечения – две физически лица поръчители или банкова гаранция в
полза на ответното дружество. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в уговорения срок е било уговорено, Заемателят да дължи неустойка в размер
на 803,25 лева. - чл. 4. ал. 2, неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска, като към размера на всяка от вноските са добавя сума в размер на 29,75 лева.
Заемателят, съгласно чл. 7, ал. 2, имал право по всяко време да предсрочно да погаси изцяло
или частично задълженията по договора за паричен заем, в този случай има право на
намаляване разходите по заема отнасящи се до лихвата и разходите за оставащата част от
срока на договора. На ищцата е била начислена неустойката, тъй като същата не е
предоставила някое от посочените обезпечения, като месечната погасителна вноска станала
в размер на 79.14 лева а общата сума за връщане по заема в размер на 2136.78 лева.
Видно то заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно
счетоводна експертиза се установява, че по Договора за паричен заем № **/** г, са платени
общи 2 126,72 лева до 04.01.2018 година, от които главница 1200.00 лева, 123.47 договорна
лихва и 803.25 договорна лихва.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. В случая видно от договора за допълнителна услуга, касае
изцяло договора за заем. Поради изложеното независимо, че задълженията на ищцата са
произтичащи от договора за допълнителни услуги, то същите са относими към договора за
заем, тъй като обслужват същия. Поради горното макар и част от задълженията за ищцата да
са сключени като отделен договор, то по същество те са клаузи към договора и горните
правила важат и за тях.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна
е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на
неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното
2
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид всичко изложено става ясно, че по повод сключения договор за кредит
между страните ищцата е заплатила на ответното дружество на нищожно основание, което
не е породило действие между страните претендираната сума от 803.25 лева и същата
подлежи на връщане от кредитодателя.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 283.60 лева а на адв. Д. М., сумата от
300.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА. Ответната страна е направила възражение,
че в случая не е налице хипотезата на чл.38 от ЗА.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление, гр.С., бул."Джавахарлал Hepу №28, ет.2 ап.40-46, представлявано от
ГТ, да заплати на М. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., жк. „МЛ", ** ** **
** чрез адв.Д. М., сумата в размер на 803.25 лева, представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит № **/** г.съдържащ нищожна клауза за осигуряване на
обезпечение на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на искова молба - 15.04.2022г., до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 283.60 лева.
ОСЪЖДА Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление, гр.С., бул."Джавахарлал Hepу №28, ет.2 ап.40-46, представлявано от
ГТ, да заплати на адв.Д. М. М., сумата от 300.00 лева адвокатско възнаграждение
определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4