Р Е Ш Е Н И Е
№ / 07.01. 2020 Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.12. 2019
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
Като разгледа докладваното от
съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 344 по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД – претенции за неизплатено възнаграждение по договор за охрана
и за мораторни лихви върху неизплатеното възнаграждение.
Ищецът „Г.-7“ ЕООД – гр.С. твърди в исковата си молба,
че на 14.02.2017г. между „Г.-7“ ЕООД – гр.С., в качеството му на изпълнител, и
ответника „Б. М. ГЖ” ЕООД, в качеството
му на възложител, е сключен договор за охрана. Съгласно този договор,
ищецът се задължава да осъществява охрана на следния обект „ЗАВОД Б.”, находящ
се в гр. Б., ул. „А. К.” № *, а ответникът се
задължава да заплаща до 10-то число на месеца, следващ месеца на
извършване на услугата, възнаграждение в размер на 3200 лв. без ДДС или 3840 с
ДДС /съгласно чл. 12 от горепосочения договор/.
Сочи се, че съгласно чл. 12 от горепосочения договор
за охрана, страните са уговорили при просрочване на плащането повече от десет
дни, ответникът да дължи неустойка в размер на законната лихва.
В молбата се посочва, че с Предизвестие до „Г.-7“ ЕООД
– гр.С., възложителят е прекратил едностранно горепосочения договор без
предизвестие, т.е. горепосоченият договор е бил сключен договор до
30.04.2018г., като ответникът е поел ангажимент да заплати всички дължими суми.
Предвид неплащането от страна на ответника, ищецът
сочи, че е отправил изрична покана чрез ЧСИ Г. И., за заплащане на дължимите
суми в общ размер на 46 080 лв. /четиридесет и шест хиляди и осемдесет лева/, в
10-дневен срок от получаването на поканата. Същата е била връчена на
06.08.2018г. лично на Управителя на „Б. М. ГЖ” ЕООД, като от своя страна
ответното дружество не е заплатило дължимите суми в дадения срок, както и към датата
на предявяване на иска. Въпреки че ищецът е осъществявал охрана на процесния
обект, ответното дружество не е изпълнило надлежно задълженията си да заплаща
месечна цена за охрана за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. За дължимите
от ответника суми, ищецът е издал следните фактури:
1. за месец май
2. за месец юни
3. за месец юли
4. за месец август
5. за месец септември
6. за месец октомври
7. за месец ноември
8. за месец декември
9. за месец януари
10. за месец февруари
11. за месец март
12. за месец април
Ищецът сочи, че стойността на всички незаплатени фактури
за периода от 01.05.2017г. -
30.04.2018г. е в размер на 46 080,00 /четиридесет и шест хиляди и осемдесет
лева/ лв., а освен това, счита, че ответникът дължи и неустойка в размер на
законната лихва при просрочие на плащането повече от десет дни, т.е. ответникът
е в забава на всяко 21-во число от следващият месец, предвид обстоятелството,
че плащането е до 10-то число на следващият месец и е налице просрочие повече от десет дни.
Посочва, че ответното дружество дължи неустойката от
21-во число на следващият месец до датата на завеждане на исковата молба -
05.10.2018г., съгласно чл. 12 от договора, за всяка една от дължимите суми,
както следва:
1.за месец май 2017г. - сумата от 503.47 лв., за
периода от 21.06.2017г. до 05.10.2018г.
2. за месец юни 2017г. - сумата от 471,47 лв., за
периода от 21.07.2017г. до 05.10.2018г.
3. за месец юли 2017г. - сумата от 438,40 лв., за
периода от 21.08.2017г. до 05.10.2018г.
4. за месец август 2017г.-сумата от 405,33 лв., за
периода от 21.09.2017г. до 05.10.2018г.
5. за месец септември 2017г.-сумата от 373,33лв., за
периода от 21.10.2017г. до 05.10.2018г.
6. за месец октомври 2017г.-сумата от 340,27лв., за
периода от 21.11.2017г. до 05.10.2018г.
7. за месец ноември 2017г.-сумата от 308,27 лв., за
периода от 21.12.2017г. до 05.10.2018г.
8. за месец декември 2017г.-сумата от 275,20лв., за
периода от 21.01.2018г. до 05.10.2018г.
9. за месец януари 2018г.-сумата от 242,13 лв., за
периода от 21.02.2018г. до 05.10.2018г.
10. за месец февруари 2018г.-сумата от 212,27лв., за
периода от 21.03.2018г. до 05.10.2018г.
11. за месец март 2018г. - сумата от 179,20 лв., за
периода от 21.04.2018г. до 05.10.2018г.
12. за месец април 2018г. - сумата от 147,20 лв., за
периода от 21.05.2018г. до 05.10.2018г.
Или ищецът сочи, че към настоящия момент, ответникът
му дължи сумата от 3896,54 лв., представляваща неустойка за забавеното плащане.
Моли съда да осъди „Б. М. ГЖ“ ЕООД да му заплати
сумата от 46 080,00 лв. - представляваща незаплатени месечни цени за охрана по
договор от 14.02.2017г. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от
3896,54 лв. - представляваща неустойка по договора за всяка просрочена фактура
за периода от 01.05.2017г. до 05.10.2018г.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва сключването на договора за
охрана, а оспорва твърдението, че ищецът е изпълнявал задълженията си по охрана
на процесния обект в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. Посочва, че тъй
като ищецът не е изпълнявал възложената му работа, не му дължи плащане на
цената по фактурите.
Предвид горното, ответното дружество счита, че не
дължи възнаграждение на „Г.-
Оспорва и размера на претендиралите от ищцовото
дружество лихви за забава.
Моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на „Г.-
В допълнителната искова молба ищцовото дружество посочва, че съгласно
приложеното по делото Предизвестие от 17.04.2018г. за прекратяване, ясно и
категорично е посочено, че се прекратява действието на Договора за охрана, като
самият ответник е помолил ищеца за 6 месечно изчистване на финансовите
отношения между двете дружества. В тази връзка, ищцовото дружество посочва, че
са напълно нелогични твърденията на ответника, че ищцовото дружество не е
изпълнявало точно задълженията си, предвид обстоятелството, че ако ищецът
действително не е изпълнявал възложената му работа, то ответникът е нямало да
се съгласи да му заплати всички дължими суми за извършената услуга.
Ответникът не е депозирал
допълнителен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между страните е бил сключен Договор от 14.02.2017
год. за охрана на обект „З. Б.”, находящ се в гр.Б., ул.”А. К.” №* по силата на
който ответникът - възложител е възложил на ищеца - изпълнител да осъществява
охрана на посочения обект.
С Предизвестие от 17.04.2018г. до
„Г.-7“ ЕООД – гр.С., възложителят е прекратил едностранно горепосочения договор,
считано от датата на получаване на предизвестието, като в самото предизвестие
не е посочено основание за прекратяването, съобразно хипотезите, договорени от
страните в сключения между тях договор.
Не се оспорва обстоятелството, че
ответникът не е заплатил на ищеца договореното възнаграждение за осъществената
охрана, като доводите на ответника са, че ищецът не е изпълнил възложената
работа. Твърденията на ищеца са, че е изпълнил в срок и съобразно договореното
възложената работа.
По делото са представени 12 бр.
фактури, издадени от ищеца във връзка с извършената работа за периода от м.май
2017г. до м.април 2018г., като всяка от фактурите е за сумата 3 840лв. с
ДДС. Или общата сума, дължима по посочените фактури е в размер на
46 080лв. с ДДС.
Видно от представените по делото
доказателства – покана от ищеца до ответника за заплащане на дължимите суми,
представляващи възнаграждение за извършената работа, писмо
изх.№35214/10.08.2018г. на ЧСИ Г. И., писмо изх.№34055/03.08.2018г. на ЧСИ Г.И.,
ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си по договора и заплати
дължимата по договора сума в общ размер от 46 080лв. с ДДС.
Видно от представените по делото
доказателства от ищеца – протокол за извършена проверка от 10.07.2017г. на
място и на 18.07.2017г. по документи,
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. е извършила проверка на ищцовото
дружество на посочените дати за обект: Охрана на завод за производство на
ел.табла, гр.Б., /процесния обект, за който е сключен договора между страните/,
като са констатирани нарушения и са дадени препоръки към ищеца.
От представената призовка ,
изпратена от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. до ищеца , се установява, че
посочената дирекция е изискала допълнителни документи във връзка с извършената проверка и
правомощията на Дирекцията да осъществява контрол за спазване на ЗБЗУТ.
Видно от уведомително писмо
изх.№38/17.02.2017г. на ищеца до
Директора на ГДНП, и известие за
доставяне /л.76 от делото/, ищецът е
уведомил ГДНП, че поема охраната на „З. Б.”, находящ се в гр.Б.по силата на
сключен с ответника договор.
По делото са представени трудови
договори – 3бр., както и справки-уведомления -2 бр. по чл.62, ал.5 КТ, от които се установява, че
ищцовото дружество е имало назначени охранители за охраната на „З. Б.”,, като
ищец;ът е представил и 12 бр. графици за работа
за охранявания обект.
С оглед установяване на спорните
обстоятелства – изпълнението от страна на ищеца на задълженията по договора за
охрана, съдът допусна свидетел по делото. От показанията на св.Евгени Славев
Петров, служител в ищцовото дружество се установява, че през 2017-2018г. същият
е работил като регионален отговорник към „Г.-7“ ЕООД – гр.С., за области
Перник, Благоевград и Кюстендил. Според свидетеля, с ответното дружество е бил сключен
договор за охрана на обект „З. Б.“ на 14.02.2017г. Според свидетеля, основната
дейност на ищцовото дружество в завод Брезник е да охраняват интересите на
фирмата „Б. М. ГЖ“ ЕООД – служителите на ищеца са извършвали проверка на всички влезли и излезли товарни
автомобили, леки коли, и материали, влизащи и излизащи от завода. Според
свидетеля, самият завод е разделен на две - дясната част е производствената
част, а лявата част е административната сграда. Портиерите отговаряли за
административната сграда. Първоначално служителите на ищцовото дружество нямали
отношение към административната част. Свидетелят е обяснил в показанията си
какви са били задълженията на служителите на ищеца във връзка с проверката и
охраната на завода.
Според свидетеля, след 1-2 месеца
заводът започнал да работи много активно – изнасяли по един-два тира на
седмица. Започнали да назначават повече хора. Поради факта, че станали много
външни хора, на охраната било възложено да проверява багажа на служителите.
Частите били много скъпи като производство, поради което ги задължили да
проверяват целия персонал. След юни 2017г. проверявали всички работници,
служители, включително административната част. След като се разбрало, че се
проверява, всичко станало нормално. Имало камери, които охраната гледала нощно
време. Охраната извършвала денонощна, невъоръжена охрана. Работили на 12-часови
смени. По един представител от страна на ищцовото дружество и по един от ответното,
който бил на трудов договор. Служителите на ищеца били с баджове, с униформа.
Нямало оплаквания, кражби. Според свидетеля, не е имало оплаквания от страна на
ответника за неизпълнение на задължения
от страна на ищцови служители. Според
свидетеля, до април 2018г. заводът работел на две смени. След Великден всичко
спряло. Заводът работел изцяло по поръчки за ЧЕЗ, правели ел.табла за ЧЕЗ.
Тогава, след Великден, всеки ден започнали да съкращават хората и нещата отивали
към прекратяване. По едно бусче на седмица стока изкарвали.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля. Същите са непротиворечиви и се подкрепят от представените по делото
писмени доказателства – трудови договори на служители на трудов договор при
ищеца с възложена работа по охрана на завод Брезник, уведомления до НАП по
чл.62, ал.5 КТ, графици за смените на охраната на завода.
Следва да се отбележи, че
представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответника по
делото.
При тези данни съдът приема за
установено по делото, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по
договора в срок, като е извършвало охрана на завод Брезник, считано от
14.02.2017г., съобразно чл.2-чл.6 от договора.
От представените по делото
фактури се установява, че за извършената работа ищцовото дружество е издало
12бр. фактури за периода м.май 2017г. – м.април 2018г. Всяка от фактурите е на
стойност 3 200лв. без ДДС или 3840 с ДДС. Или общата дължима сума по
договора е в размер на 46080лв. за цялото време на действие на договора.
Съдът счита, че с оглед на
събраните по делото доказателства, предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД
е основателен и доказан изцяло за сумата 46080лв., представляваща общият размер
на дължимото възнаграждение по договора за охрана за периода м.май 2017г. –
м.април 2018г., поради което следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск за
присъждане на неустойка в размер на законната лихва, съгласно чл.12, абз.2 от
договора, съдът намира, че искът е основателен и доказан в предявения размер –
за сумата 3 896.54лв.
С оглед установяване размера на
този иск, съдът, по искане на ищеца, е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от заключението на експертизата, предвид общото парично задължение на
ответника от 46 080 лв., дължимата
неустойка за времето на забавата,
определено по размер на законната лихва е 3 896.59лв. Заключението на
експертизата е компетентно и добросъвестно дадено, същото не е оспорено от
страните по делото и съдът го възприема.
Предвид изложените по-горе
съображения, съдът счита, че предявеният иск за неустойка, представляващ сбора
на дължимата неустойка по всяко от главните задължения, е основателен и доказан
и следва да бъде уважен от съда в предявения размер - за сумата 3 896.54
лв.
Съдът с оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да присъди на ищеца направените по делото разноски в размер на 5739,06 лв./пет хиляди
седемстотин тридесет и девет лв. и
шест ст./. В тази сума са включени и направените и претендирани от ищеца
разноски във връзка с обезпечителното производство по чл.390 ГПК , развило се
пред СГС и САС, по обезпечаване на настоящите искове.
Съгласно т.5 на ТР 6/2012, постановено на 6.11. 2013 год. по т.д.№6/12г. на
Върховният касационен съд, направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б. М. ГЖ“ ЕООД – гр.С.З., ул. “И.”
№ **, ет.*, ап.* с ЕИК *** да заплати на „Г.-7“ ЕООД – гр.С., кв.Г., ул.“А. м.“
№ 2, ЕИК ***следните суми:
- сумата 46 080,00 лева /четиридесет и шест хил.и осемдесет
лв.,/ - представляваща общия сбор на неизплатените месечни възнаграждения за
охрана по договор от 14.02.2017г., сключен между страните, за периода
01.05.2017г. до 30.04.2018г. ;
-
сумата 3 896,54 лева /три хиляди
осемстотин деветдесет и шест лв. и петдесет и девет ст./, представляваща сбора
на дължимата неустойка по всяко от главните задължения за времето на забава ;
- сумата 5 739,06 лв./пет хиляди
седемстотин тридесет и девет лв. и шест ст./,
представляваща направените по делото разноски от
ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: