Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 19.10.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 14 888 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът З.П.А. твърди, че е кредитор на Н.А.А. за сумата от 46 956, 61 лв., представляващи направени от него подобрения, подробно описани в исковата молба, в собствения на сочената ответница апартамент. Твърди се, че на 07.11.2014 г. Н.А. прехвърлила възмездно на Ж.П.А. собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот – апартамент № 3 в гр. София, находящ се в ж.к. „********, с площ от 76, 67 кв.м., съставен от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с 1,97% идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, който апартамент е с идентификатор 68134.1602.6161.2.3, оформена с нотариален акт 162, том ІІ, рег. № 7298, дело 329/2014 г. на нотариус В.В., вписана в регистъра на НК под № 268. Твърди се, че с това разпоредително действие тя е увредила своя кредитор – ищец по настоящото дело като е намалила имуществото си, служещо за удовлетворяване на кредиторите му. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като кредитор, сделката за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт 162, том ІІ, рег. № 7298, дело 329/2014 г. на нотариус В.В..

Ответницата Н.А.А.,  признава иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответницата Ж.П.А., редовно уведомена, не заявява становище по иска в срока по чл. 131 от ГПК.  

Съдът след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда. Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора, когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора / в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 171/2009 г. /.

С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството, че процесния по делото договор е възмезден законодателят поставя изискване за знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице. Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна предвиденост. В нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е установена законова презумпция относно знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на противното, ако същия е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. В тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на ответницата Н.А. с оглед представеният по делото подписан двустранен протокол за подобрения от 02.12.2015 г., установяващ сторени такива за сумата от 46 956, 61 лв., извършени в периода м. април 2007 г. – месец май 2014 г. в имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „********, площ от 76,67 кв.м.

Не се спори по делото, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че процесната по делото сделка е сключена на 07.11.2014 г. При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца е възникнало преди датата на разпоредителната сделка, с оглед данните за времевия период на извършване на подобренията.

Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора. Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, доколкото цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от друго имущество на длъжника. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Третата предпоставка касае субективният елемент на състава, а именно знание за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя, предвид възмездния характер на сделката. Настоящият съдебен състав намира, че същата при доказателствена тежест на ищеца е установена. За да обоснове този извод съдът взе предвид константната съдебна практика, която следва да съобрази, съгласно която длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение № 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и разглеждания случай. Не на последно място следва да се вземе предвид и изричното признание от страна на ответницата Н.А. – продавач по процесната сделка, заявено при условията на чл. 237 от ГПК. 

Купувачът, от своя страна, е лице от кръга, визиран в чл. 135 ал.2 от ЗЗД, което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници на СО – район „Студентски“, от което се установява, че купувачката е низходяща от първа степен на продавача по разпоредителната сделка.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че е установена и третата предпоставка на фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

При липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и доказан следва да се уважи.

Ищецът е депозирал списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който претендира сумата от 4 712, 50 лв. – разноски за внесени ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени с оглед крайния изход на спора.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на З.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. И.К. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният на 07.11.2014 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 162, рег. № 7298, дело 329/2014 г. на Нотариус 268 – В.В., с район на действие – СРС, сключен между Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като продавач, и Ж.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като купувач,  за следния недвижим имот: 4/6 идеални части от апартамент № 3 в гр. София, находящ се в ж.к. „********, с площ от 76, 67 кв.м., съставен от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с 1,97% идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, който апартамент е с идентификатор 68134.1602.6161.2.3

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на З.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. И.К. сумата от 4 712, 50 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред АС - София.

 

                                     СЪДИЯ: