Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261469 14.05.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20264 по описа на съда за 2019
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 240 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД .
С молба, с вх. №
80829/ 10.12.2019г. от ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е предявен иск срещу ответника Р.С.В..
Правната
квалификация на иска е чл. 422 ГПК.
В исковата молба
се твърди, че е сключен договор за кредит ***с № ****
от 30.11.2016г. между „Аксес Файнанс“
ООД като кредитор и Р.С.В. като кредитополучател.
Твърди се, че
ответника е усвоил сума в общ размер на 800 лева от предоставения максимален
кредит лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към
настоящия момент непогасена главница била в размер на 762,02 лева.
В исковата молба се твърди, че е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. на основание чл.
99 ЗЗД, Приложение № 1 към него от ****. и потвърждение
за сключена цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и
„Аксес Файненс“ ООД. По силата, на който били прехвърлени в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Длъжникът бил
уведомен лично за извършената продажба на задължението му от цедента „Аксес
Файнанс“ ООД, чрез пълномощника си „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД на 10.06.2019г., посредством писмо с обратна разписка.
Поради
незаплащане на задълженията от страна на длъжника, за „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД възникнал правен интерес от подаване на заявление
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника.
По подаденото
заявление, било образувано частно гражданско дело № 15873/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІХ граждански състав.
Издадена е
Заповед № 8614 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: 762, 02 лева (седемстотин шестдесет и два лева и две стотинки),
представляваща главница по договор за кредит ***№ ***
от ***
г., сключен с „Аксес Файнанс ” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ***
г. с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД;
законна лихва за забава в размер на 46, 50 лева (четиридесет и шест лева и
петдесет стотинки) за периода от 07.09.2018 г. – 24.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.10.2019 г. до окончателното й погасяване, както и разноските
по делото в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) за държавна такса и 50 лева
(петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
От съда се иска
да признае за установено, че Р.С.В. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД следните суми: 762,02 лева – главница, лихва за забава в
размер на 46,50 лева за периода от 07.09.2018г. до денят следващ датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 24.09.2019г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
за настоящето и за заповедното производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 6570/28.01.2020г. от ответника Р.С.В.,
чрез адвокат К.К..
Твърди се, че
исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Заявяват, че
договора е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1., т.
9 ЗПК.
Твърди се, че
договорната възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите
нравни.
Неустойката,
предвидена в договора, също се счита за нищожна, тъй като била уговорена в
нарушение на добрите нрави и същата е прекомерна.
От съда се иска
да постанови решение, с което да отхвърли иска.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и представените по делото писмени доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 8614 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответника да заплати следните суми: 762, 02 лева главница по
договор за кредит ***№ **** от 30.11.2016
г., сключен с „Аксес Файнанс ” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
28.05.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД; законна лихва за забава в размер на 46, 50 лева (четиридесет
и шест лева и петдесет стотинки) за периода от 07.09.2018 г. – 24.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.10.2019 г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) за държавна
такса и 50 лева (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
В срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение.
Ищецът е предявил настоящите
искове в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК поради което същите се явяват
допустими.
По делото е установено, че
между страните е сключен договор за кредит ***от 30.11.2016 с фиксиран ГЛП в
размер на 43.2% и ГПР 45.9% и усвоена парична сума в периода от 08.12.2016г. до
15.06.2018г. – 800 лева, а съгласно заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К. по договора са погасени неустойка
по чл. 21 от договора за непредставяне на обезпечение, договорна лихва по чл.4,
ал.1, т.2 разходи и такси по чл.22, ал.4 и чл. 22, ал.5 от договора в размер на
сумата от общо 1098.16 лева – Таблица № 1 л. 151 от делото към заключението на
вещото лице.
Не се намериха
основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, но са нищожни
клаузите на чл. 21, чл. 22, ал.4 и
ал.5 от договора, които уреждат неустойката за непредставяне на обезпечение и
разходите и таксите тъй
като противоречи на добрите нрави. С
оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК задължителни указания процесната неустойка не разполага с присъщите си
функции обезпечителна и обезщетителна функация. Тя не
обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят
само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й единствено като санкция не
може да обоснове законосъобразността й. Изводът на
съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази
клауза противоречи на добрите нрави.
Процесната
клауза за неустойка
е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и
нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално
договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузите на чл.
22 ал. 4 и ал. 5 във връзка с чл. 12 ал.
1 предл . второ от договора, които предвиждат
задължение за заемателя да плаща по 2.50 лева на ден при неизпълнение на
неустоечно задължение в размер на 15 %
от главницата, която такса
съставлява разходи по събиране на задължението е нзаконосъобразна. По силата на ал. 5 на чл. 22, се дължи различна такса, обвързана отново със дейността по събиране на това вземане, тоест, начисляват
се две различни суми за неизпълнение на неустоечно задължение. Последното е
форма на анатоцизъм и затова е недопустимо.
Тези клаузи, с оглед размерите на договорените за плащане с тях суми
водят и до значително неравновесие между правата на кредитора и задълженията на
длъжника, доколкото при един юридически факт – забава в плащането, възникват
множество самоцелни санкционни задължения;
и двете такси са начислени в тежест на ответницата
без да има данни за реално направени разходи.
Следователно, заплатената от ответницата сума в размер на 1098.16 лева е
заплатена по нищожни клаузи, поради което и на основание чл. 76 вр. с чл.55,
ал.1, предл. 1 и чл. 26, ал.4 ЗЗД тези суми следва да се отнесат за погасяване
претендираната главница от 762.02 лева и мораторна лихва до размера на сумата
от 46.50 лева.
Предвид на гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни тъй като същита се установява, че са погасени чрез изплащането
им.
На основание чл. 78 вр. с чл. 38, ал.2 ЗА
и договор за правна защита и съдействие ищеца следва да бъде осъден да
заплати сумата от 900 лева разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
списък за разноски на л. 153 полза на Адвокатско дружество „****“ БУЛСТАТ *** с
адрес: **** с представляващ *** *** / 300 лева за заповедното производство и по
300 лева за всеки отхвърлен иск/. Претендираното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. поради което и не е прекомерно.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3 с *** ***
против Р.С.В. с ЕГН ********** с адрес: *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи сумите за които е
била издадена Заповед
№ 8614 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15873/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва:
762, 02 лева (седемстотин шестдесет и два лева
и две стотинки), представляваща главница по договор за кредит ***№ ***
от 30.11.2016 г., сключен с „Аксес Файнанс ” ООД, вземанията по който са
прехвърлени на 28.05.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД;
законна лихва за
забава в размер на 46, 50 лева (четиридесет и шест лева и петдесет стотинки) за
периода от 07.09.2018 г. – 24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.10.2019
г. до окончателното й погасяване като неоснователни
и недоказани;
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3 ***ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Адвокатско дружество „***“ БУЛСТАТ ********* с адрес: *** с
представляващ *** сумата от 900 лева разноски за заповедното производство и за
настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛ.
В.С.