РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000412 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260645 от 14.02.2022 г. от СД „Е.С.
– И., С.а и с.“ – **** – чрез пълномощника на дружеството адв. Я. Я. против
решение №260360 от 16.12.2021г., постановено по т. д. N 18/2021г. по описа
на О.С.-С.З., в частта, с която с което е осъдено дружеството – жалбоподател,
солидарно с неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и
Д. В. И. да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД – **** сумата 33 868.80 лева - главница по
фактура № ****/22.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2021г. до окончателното и изплащане и с което е отхвърлено
като неоснователно възражението за прихващане на претендираната
главница, направено от СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – гр. Ч. и неограничено
отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. с вземане на
дружеството СД „Е.С. – И., С. и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД – **** за сумата 240
000 лева – претърпени вреди от реализиране на по-нисък добив пшеница в
размер на 800 тона по 300 лева всеки за стопанската 2018-2019г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и
1
да отхвърли предявения иск, респ. да уважи направеното възражение за
прихващане - по съображения, развити в жалбата.
Ответникът по жалбата „Ф.Б.“ ЕАД – ****, представляван по делото
от адв. В. Т. и адв. М. Т. изразява становище за нейната неоснователност.
Ответниците по жалбата – необжалвалите решението неограничено
отговорни съдружници в СД „Е.С. – И., С.а и с.“: Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И.
не взимат становище по жалбата.
Постъпила е частна жалба от „Ф.Б.“ ЕАД – **** против Определение
№ от 02.03.2022г., постановено по т.д. №18/2021г. по описа на О.С.-С.З., с
което е оставена без уважение молбата на „Ф.Б.“ ЕАД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди, че
присъдената сума от 149.42 лева не съответства на уважената част от иска,
действителната такава би била 1 750.49 лева. Твърди също, че неоснователно
и необосновано съдът е намалил адвокатското възнаграждение, претендирано
от „Ф.Б.“ ЕАД като е уважил направеното възражение за неговата
прекомерност. Счита, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че освен по
двата обективно съединени иска, ищецът е трябвало да се защитава и по
въведеното в процеса възражение за прихващане. Моли обжалваното
определение да бъде отменено като допълнително бъдат присъдени още 1453
лева – разноски съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите и се
присъди и пълния размер на претендираното и платено адвокатско
възнаграждение – 4020 лева с включен ДДС.
Постъпил е отговор по частната жалба от СД „Е.С. – И., С. и с.“ чрез
пълномощника на дружеството адв. Я., с който се изразява становище за
нейната неоснователност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и
чл.266 от ЗЗД.
Ищецът „Ф.Б.“ ЕАД – **** твърди, че въз основа на договор за
покупко-продажба №1871/21.07.2019г. е доставил на СД „Е.С. – И., С.а и с.“ –
гр. Ч. тор NP 7:21 в количество 100.800 т. /сто тона и осемстотин кг./ на обща
стойност 67 737.60 лева /с ДДС/. Твърди, че доставката на договореното
количество е била изпълнена в срока по договора на две отделни експедиции,
2
за които са издадени и две отделни фактури: Фактура №****/21.10.2019г. за
количество от 50.400 тона на стойност 33868.80 лева с ДДС и Фактура
№****/22.10.2019г. за количество от 50.400 тона на стойност 33868.80 лева с
ДДС. Твърди, че съгласно чл.6.2 от договора падежът на задължението за
плащане е установен на 31.07.2020г., но на посочената дата ответникът не е
погасил паричните си задължения по посочените фактури за доставката на тор
NP 7:21. С пет отделни плащания през периода септември – ноември 2020г. ,
макар и след падежа, се твърди, че ответникът е погасил задължението си по
първата фактура - №****/21.10.2019г. Задължението по втората фактура -
№****/22.10.2019г. обаче твърди да е непогасено и съответно – дължимо и
към настоящия момент. Именно за тази сума и на това основание претендира
осъждане на СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – **** солидарно с неограничено
отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2021г. до окончателното и
изплащане.
Тъй като обективно съединената претенция за заплащане на неустойка,
уговорена в чл.24 от договор №1871/21.07.2019г., е отхвърлена и решението в
тази част не е обжалвано, въпросът за действителността на посочената клауза
и респ. дължимостта на неустойката, се явява разрешен с влязло в сила
решение. Затова и настоящата инстанция не обсъжда тази претенция и
защитното възражение по нея. Предмет на въззивната проверка е уважената
претенция за главница по фактура - №****/22.10.2019г. за осъществена
доставка на 50.400 тона тор NP 7:21 на стойност 33868.80 лева с ДДС,
уговорена между страните с договор за покупко-продажба №1871/21.07.2019г.
и отхвърленото като неоснователно възражение за прихващане на
претендираната главница с вземане на дружеството СД „Е.С. – И., С.а и с.“
против „Ф.Б.“ ЕАД – **** за сумата 240 000 лева – претърпени вреди от
реализиране на по-нисък добив пшеница в размер на 800 тона по 300 лева
всеки за стопанската 2018-2019г.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.
№261494/04.02.2021г. от СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – **** – чрез пълномощника
на дружеството адв. Я. Я.. С него е направено възражение за прихващане на
претендираното от „Ф.Б.“ ЕАД – гр. С.З. вземане в размер на 33 868.80 лева с
вземане на СД „Е.С. – И., С.а и с.“ към него в размер на 240 000 лева,
3
представляващо обезщетение за претърпени вреди от реализиране на по-
нисък добив пшеница в размер на 800 тона по 300 лева всеки за стопанската
2018-2019г., поради недоставяне в уговорения срок – до 30.12.2018г. на 150
тона карбамид, което от своя страна е попречило да бъде извършено
подхранване на есенно-житните култури за постигане на по-висок добив.
Ответникът твърди, че при евентуално закъсняване на подхранването и
извършването му през февруари съществува опасност азотът да не се усвои от
растението. Затова за него е било изключително важно да получи до
30.12.2018г. доставката на карбамид, уговорена с договор от 20.08.2018г.
Твърди, че именно неизпълнението на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД в срок е довело до
невъзможността да бъдат подхранени есенно-зимните култури в земите,
обработвани от събирателното дружество, което е довело до реализиране на
по-нисък добив пшеница в общ размер на 800 тона при средна цена от 300
лева на тон за стопанската 2018г.-2019г.
Постъпил е отговор на исковата молба и от неограничено отговорните
съдружници в СД „Е.С. – И., С.а и с.“: Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. /стр.526 -
538 от делото на ОС/, с който се поддържат същите доводи и възражения като
тези,направени от дружеството. Въззивна жалба от тях против
първоинстанционното решение не е постъпила.
Постъпила е допълнителна искова молба от „Ф.Б.“ ЕАД – гр. С.З., с
която е изразено становище за недопустимост на възражението за прихващане
– на първо място, поради наличието на висящ спор по т.д. №13/2021г. на ОС –
С.З., образувано въз основа на искова молба, предявена от СД „Е.С. – И., С.а
и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД, предметът по което е идентичен с този, описан във
възражението за прихващане. На основание чл.126 от ГПК изразява
становище, че второто заведено дело подлежи на прекратяване, респ.
възражението за прихващане не следва да се разглежда, поради
недопустимостта му. На второ място – поради обстоятелството, че
неограничено отговорните съдружници не са страна по договора за покупко-
продажба от 20.08.2018г., на който почива твърдяното вземане за
обезщетение за вреди – предмет на възражението за прихващане. На
основание чл.122 ал.3 от ЗЗД посочва, че солидарно отговорните ответници
не могат да противопоставят на кредитора личните възражения на своя
съдлъжник, а в случая се касае именно за възражение, основаващо се на
отношение, развило се без тяхно участие. Изразява становище и за
4
неоснователност на възражението за прихващане, поради отказ на самия
ответник от доставката на карбамид, предложена за извършване на
22.01.2019г., поради уреждане на отношенията, свързани с договора от
20.08.2018г. чрез спогодба от 06.04.2020г., поради непрепоръчителното и
дори забранено използване на карбамид както към датата на доставка по
договора – 30.12.2018г., така и към 22.01.2019г., както и поради сключването
на заместваща сделка с друг доставчик на по-ниска цена от договорената,
което е било основание за отмяна на поръчката.
С допълнителни отговори на исковата молба СД „Е.С. – И., С.а и с.“ и
съдружниците Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. поддържат вече изложените доводи
и възражения.
По иска на „Ф.Б.“ ЕАД против СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – гр. Ч.
солидарно с неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и
Д. В. И. за осъждането им да заплатят на „Ф.Б.“ ЕАД – **** сумата 33 868.80
лева - главница по фактура № ****/22.10.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.01.2021г. до окончателното и изплащане:
Видно от представения договор за покупко-продажба
№1871/21.07.2019г. „Ф.Б.“ ЕАД в качеството на продавач продава на СД „Е.С.
– И., С.а и с.“ – гр. Ч. /купувач/ 100.800 тона тор NP 7:21 при единична цена
560 лева /без ДДС/на тон с включена транспортна услуга в цената. Съгласно
чл.5 от договора общата стойност на доставеното количество стока е 56 448
лева без ДДС. Уговорено е отложено плащане на цялата стойност. Съгласно
чл.6.2 от договора крайния срок, до който трябва да се плати стоката е
31.07.2020г. Срокът за доставката и е до 30.09.2019г. По делото от страна на
ищеца са представени 2 броя фактури, както следва: фактура №
****/21.10.2019г. на стойност 33 868.80 лева с включен ДДС, за извършена
доставка на 50.40 тона тор NP 7:21 при уговорената в договора единична цена
и фактура № ****/22.10.2019г. на стойност 33868.80 лева с включен ДДС, за
извършена доставка на 50.40 тона тор NP 7:21 при уговорената в договора
единична цена, и двете издадени от „Ф.Б.“ ЕАД в качеството на продавач по
сделката. Тези фактури не са оспорени от ответното дружество. Напротив –
по първата от тях с пет платежни нареждания през периода септември –
ноември 2020г. ответното дружество е извършило плащане на цената на
доставената стоката. Във всяка от фактурите подробно са описани вида и
5
количеството на стоките – предмет на доставката и тяхната цена. Всяка
фактура представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от
Закона за счетоводството. Тя е носител на информация за извършената
стопанска операция. Съгласно ал.2 от същата разпоредба счетоводният
документ, какъвто е и фактурата, може да е електронен документ при
спазване на изисканията на ЗСч. Както ищецът, така и ответникът са
регистрирани по ЗДДС лица. Като такива съгласно изискването на чл.124 ал.1
от ЗДДС те са длъжни да водят определени регистри, а именно: дневник на
покупките и дневник на продажбите. Видно заключението на вещото лице Г.
Т. Г. по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна
експертиза /стр.634-643 от делото на ОС/ в счетоводството на ищеца – „Ф.Б.“
ЕАД фактура № ****/21.10.2019г. на стойност 33868.80 лева с включен ДДС,
за извършена доставка на 50.40 тона тор NP 7:21, е намерила отражение в
дневника за продажби за месец октомври 2019г. и в справката – декларация
по ЗДДС. Вземането е отразено по аналитична партида №155 „СД „Е.С. – И.,
С.а и с.“, включеният във фактурата ДДС е отразен като задължение за
внасяне и е отчетен прихода от продажба на стоки по сметка 702/7-32.
Фактура № ****/21.10.2019г. е осчетоводена през месец октомври
2019г. и в счетоводството на „СД „Е.С. – И., С.а и с.“. Отразено е
задължението към доставчика по кредитна сметка 401 „Доставчици в лева“,
аналитична партида „Ф.Б.“ ЕАД за сумата 33 868.80 лева. Включеният във
фактурата ДДС също е осчетоводен по дебит сметка 453/1 „Начислен ДДС за
покупки“ и са увеличени материалните запаси по дебит сметка 302
„Аналитична партида тор NP 7:21“ – 5-.4 тона. През месец май 2020г.
фактурата е отразена в дневника за покупки на „СД „Е.С. – И., С.а и с.“ и в
справката – декларация по ЗДДС. Ползван е данъчен кредит за закупения тор
в размер на 5644.80 лева по фактура №****/22.10.2019г.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че и двете
фактури са осчетоводени в счетоводството на „СД „Е.С. – И., С. и с.“.
Фактурата, издадена на 22.10.2019г. е осчетоводена през месец май 2020г. и е
включена в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС в същия
месец. Съгласно чл.124 ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби в дневника за продажбите за данъчния период, през
6
който са издадени. Това, както се установява от заключението, е сторено от
ищеца – доставчик на стоките по сделката. Съгласно чл.124 ал.4 от ЗДДС
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни
документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период,
следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от
последния данъчен период по чл.72 ал.1 от ЗДДС. Отразяванията на
фактурите в счетоводството на ответника също е извършено в рамките на
съответния данъчен период. От осчетоводването им обаче може да се направи
извод, че фактурата, на която ищецът основава твърденията си за наличие на
сделки между него и ответника, са получени от ответника. След като той е
приел тези фактури и ги е включил в собственото си счетоводство, ползвал е
правото си на данъчен кредит по тях, очевидно е, че съгласие по тези сделки е
налице. Тези действия на ответника могат да се определят като извънсъдебно
признание на задължението му така, както същото е характеризирано в тези
счетоводни документи. Не са ангажирани доказателства за заплащане на
доставената стока по тази фактура. Ето защо следва да се приеме наличие на
задължение на ответното дружество за заплащане на цената на стоките –
предмет на доставката, за които е издадена процесната фактура.
Ето защо претенцията на ищеца за осъждане на ответното дружество
солидарно с неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и
Д. В. И. за заплащане на сумата 33 868.80 лева - главница по фактура №
****/22.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.01.2021г. до окончателното и изплащане, е основателна и следва да бъде
уважена.
По направеното възражение за прихващане:
Доколкото неограничено отговорни съдружници в СД „Е.С. – И., С.а и
с.“: Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. не обжалват съдебното решение, включително
и в частта, с която е отхвърлено направеното от тях възражение за
прихващане, настоящият състав не обсъжда въпроса за допустимостта на
възражението, предвид обстоятелството, че не са страна по договора за
покупко-продажба от 20.08.2018г., на който почива твърдяното вземане за
обезщетение за вреди – предмет на възражението за прихващане и съгласно
чл.122 ал.3 от ЗЗД в качеството си на солидарно отговорните ответници не
биха могли да противопоставят на кредитора личните възражения на своя
7
съдлъжник.
Що се отнася до наличието на висящ спор по т.д. №13/2021г. на ОС –
С.З., образувано въз основа на искова молба, предявена от СД „Е.С. – И., С.а
и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД, по това дело искът е предявен като частичен за
26 000 лева – частично от 240 000 лева. Следователно за остатъка до 33868.80
лева ответникът има правен интерес да се брани с направеното възражение за
прихващане. Освен това към настоящия момент не е налице влязло в сила
решение по по т.д. №13/2021г. на ОС – С.З., поради което не може да се
приеме, че са установени със сила на пресъдено нещо въпросите – предмет и
на възражението за прихващане. Ето защо то подлежи на разглеждане и
произснасянето по него също следва да обхване въззивната проверка.
Видно от представения договор за покупко-продажба №629/20.08.2018г.
„Ф.Б.“ ЕАД се е задължил да достави на „СД „Е.С. – И., С.а и с.“ стоки,
определени по видове и количества в Приложение №1 към цитирания
договор, а именно: NP 20:20, амониев нитрат и карбамид. По отношение на
първите две - NP 20:20 и амониев нитрат не се спори, че доставка е
извършена. Това се установява и от представения договор за спогодба от
06.04.2020г. /стр.572-573 от делото на ОС/, сключен по повод уреждане на
паричните задължения на „СД „Е.С. – И., С.а и с.“ за получените стоки –
химически торове и препарати, уговорени с договор №629/20.08.2018г.
Съгласно уговорката в чл.4.3 от Приложение №1 към договора от
20.08.2018г. количеството карбамид – 150 тона е следвало да бъде
транспортирано от базата на ищеца в гр. Б. до базата на ответника в с. М. в
срок до 30.12.2018г. Не се спори и относно обстоятелството, че в този срок
доставката не е извършена.
От показанията на разпитания свидетел Д.Й.Н. се установява, че
доставката на карбамид е трябвало да бъде извършена през месец декември
2018г., но реалното му извозване е можело да се осъществи през периода 12 -
18 януари, тъй като поради форсмажорни обстоятелства са се забавили
корабите на търговската фирма, от която „Ф.Б.“ ЕАД закупува торовете.
Свидетелят е уведомил С. С. /управител и съдружник в ответното дружество/,
че доставките на карбамид не могат да се осъществят до 31.12.2018г. като
реално са осъществими през месец януари. След около ден – два пак С. С. го е
уведомил, че отказва заявеното количество.
8
Свидетелката С.а също твърди, че със съпруга и в началото на месец
януари са се свързани с търговския представител на „Ф.Б.“ ЕАД – Д.. Той им
е казал, че доставка може да се осъществи до средата на месец януари, но
след това престанал да отговаря на техните позвънявания.
От представените писмени доказателства /стр.683-711 от делото на ОС/-
фактури за закупуване на карбамид и сертификати за измерване на товар на
кораб, се установява, че действително в периода 07.01.-18.01.2019г. са
осъществени превози с кораби на карбамид с получател „Т.А.“ ЕООД -
посочен във фактурите като доставчик на „Ф.Б.“ ЕАД. Показанията на
свидетеля Н. се подкрепят от посочените писмени доказателства. От
заключението на вещите лица Г.Г. и А.П. по допуснатата комплексна съдебно
- икономическа и оценъчна експертиза /стр. 720-743 от делото на ОС/ се
установява, че през месец декември няма закупени количества карбамид от
„Ф.Б.“ ЕАД. Наличността на карбамид към 31.12.2018г. в дружеството по
счетоводни данни е 15.2 тона. Очевидно с това налично количество ищецът не
би могъл да изпълни заявката на ответника за 150 тона карбамид. Според
заключението за периода 08.01.-31.01.2019г. „Ф.Б.“ ЕАД е закупило и
заприходило на склад 18 517.36 тона карбамид. Следователно само две
седмици след срока, уговорен в договора, ищецът е бил в състояние да
осъществи заявката за 150 тона, направена от ответника. Самата заявка е
Приложение №5 кьм заключението. От обясненията на вещото лице
Георгиева се установява, че в счетоводната програма на ищеца върху тази
заявка на 24.01.2019г. е отразено, че клиентът е анулирал заявката. За 23 и 24
януари дори е посочена конкретна кола за извозване на 25 тона карбамид за
с.М. от базата в гр. Б.. В счетоводната справка за транспортирането е
записано, че могат да бъдат натоварени. При съвкупния анализ на посочените
доказателства съдът намира, че ищецът е бил в състояние да осъществи
доставка по заявката на ответника за 150 тона карбамид две до три седмици
след крайния срок и е предложил изпълнение. То е отказано от управителя на
„СД „Е.С. – И., С.а и с.“ . Според настоящия състав, касае се за незначителна
забава, а ответникът още от 24 януари е могъл, ако действително е желаел и
при липса на нормативни забрани, да подхрани почвата със заявения
карбамид, така че да не намалеят добивите му от пшеница. Забавата на ищеца
не би могла в такъв случай да доведе до някакви вреди за ответника.
9
Вреди от забавата с три седмици на доставката през януари 2019г. за
ответника не биха могли да настъпят и поради издадените Заповеди № РД-09-
877/09.11.2017г. на МЗХГ и №РД-791/27.11.2017г. на МОСВ. С тях се
утвърждава Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на
замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г. С цитираната е забранено внасянето на
азотосъдържащи торове при полски култури, трайни култури, овощни
насаждения, ливади и трайни пасища в периода от първи ноември до
двадесети февруари в общини и части от тях, определени като нитратно уязви
зони и от първи ноември до пети февруари на площи с едногодишни култури,
засети през есента /есенници/. Ето защо – дори и да бе получил количествата
карбамид на 30.12.2018г., а не – както му е предложено – на 23 и 24 януари
2019г. - ответникът не би могъл да използва този тор за наторяване на
обработваните от него земеделски земи до посочената дата през месец
февруари. Следователно наличието на някакви евентуални последващи вреди
– по-нисък добив – в резултат на ненаторяването на почвата точно през месец
януари 2019г. не би могло да се дължи на забава на ищеца.
Не отговаря на действителността и твърдението на ответника, че не е
успял да подхрани почвата с карбамид. Видно от заключението на
комплексната експертиза с фактура от 28.02.2019г. той е закупил от трето
лице – „А.“ ООД 50.340 тона карбамид, който през м. март е вложен в почвата
за наторяване на засятата пшеница. С оглед на това не се установява по
делото, че по-ниския добив пшеница за 2019г. се дължи на ненаторяване с
карбамид, заради забава на ищеца, след като това е извършено от ответника
очевидно веднага след отпадане на забраната – според издадените Заповеди
№ РД-09-877/09.11.2017г. на МЗХГ и №РД-791/27.11.2017г. на МОСВ.
В съдебно заседание на 30.11.2021г. вещото лице П. посочва, че
добивът зависи от агротехниката, от семената, дали е първо или второ
размножаване и пр. Следователно дори и да има разлика в добива за 2019г. в
сравнение с този за 2018 г. или 2020г. не се установява категорично на какво
се дължи по-ниския добив, след като карбамид все пак е вложен в почвата.
Не се установява, че именно неизпълнението на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД в
уговорения с договора срок е довело до невъзможността да бъдат подхранени
10
есенно-зимните култури в земите, обработвани от събирателното дружество,
което пък да е довело до реализиране на по-нисък добив пшеница в общ
размер на 800 тона при средна цена от 300 лева на тон за стопанската 2018г.-
2019г. Липсва причинна връзка между реализирания по-нисък добив от
ответника за стопанската 2018-2019г. и забавата на ищеца да изпълни
заявката. Ето защо липсва вземане на ответното дружество в размер на
240 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени вреди от
реализиране на по-нисък добив пшеница в размер на 800 тона по 300 лева
всеки за стопанската 2018-2019г., поради недоставяне в уговорения срок – до
30.12.2018г. на 150 тона карбамид, с което твърдяно вземане се иска да бъде
извършено прихващането. Възражението за прихващане се явява
неоснователно.
До същите правни изводи като краен резултат е достигнал и окръжния
съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба на „Ф.Б.“ ЕАД – гр. С.З. против Определение № от
02.03.2022г., постановено по т.д. №18/2021г. по описа на О.С.-С.З.: Видно от
представения списък на стр.745 от делото на ОС общият размер на
претендираните от жалбоподателя разноски, сторени пред
първоинстанционния съд е 7674 лева. Сред тях и адвокатско възнаграждение
в размер на 4020 лева. Според настоящия състав то неоснователно е било
намалено на 2767 лева. Не е изложен никакъв мотив защо възнаграждението
от 4020 лева се явява прекомерно. Като се има предвид обстоятелството, че
освен по двата съединени иска в процеса са въведени и възражение за
нищожност на претендираната неустойка, и възражение за прихващане, които
са усложнили производството, назначени са били три експертизи, разпитвани
са свидетели, проведени са множество съдебни заседания, няма основание да
се приеме, че възнаграждението от 4020 лева се явява прекомерно.
Възражението в този смисъл е неоснователно. Като се има предвид това
размерът на претендираните разноски е 7674 лева. От тях дължими на ищеца
са 45.42 % - съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете или
3485.53 лева. Присъдени са 2916.42 лева или с 569.11 лева по-малко. Ето
защо Определение № от 02.03.2022г., постановено по т.д. №18/2021г. по
описа на О.С.-С.З. следва да се отмени като на „Ф.Б.“ ЕАД се присъдят още
11
569.11 лева – разноски в производството пред ОС – С.З.. Частната жалба се
явява неоснователна в частта, с която се иска отмяна на определението по
чл.2248 от ГПК и се претендира изменение на решението в частта за
разноските за сума над 569.11 лева до размер от 1453 лева.
От страна на ищеца – настоящ въззиваем пред въззивния съд се
претендира заплащане на разноски за въззивното производство в размер на
2376 лева. Представени са доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в претендирания размер и договор за правна защита и
съдействие. Искането за присъждането им е основателно и следва да се
уважи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260360 от 16.12.2021г., постановено по
т. д. N 18/2021г. по описа на О.С.-С.З., в частта, с която с което е осъдено
дружеството – жалбоподател СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – ****, солидарно с
неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. да
заплати на „Ф.Б.“ ЕАД – **** сумата 33 868.80 лева - главница по фактура №
****/22.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.01.2021г. до окончателното и изплащане и с което е отхвърлено като
неоснователно възражението за прихващане на претендираната главница,
направено от СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – гр. Ч. с вземане на дружеството СД
„Е.С. – И., С.а и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД – **** за сумата 240 000 лева –
претърпени вреди от реализиране на по-нисък добив пшеница в размер на 800
тона по 300 лева всеки за стопанската 2018-2019г. и с което е осъдено СД
„Е.С. – И., С.а и с.“ – ****, солидарно с неограничено отговорните
съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД – гр.
С.З., **** сумата 2916.42 лева – разноски по делото.
ОТМЕНЯ Определение № от 02.03.2022г., постановено по т.д.
№18/2021г. по описа на О.С.-С.З. в частта, с която се иска изменение на
решението в частта за разноските за сума до 569.11 лева като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
12
ОСЪЖДА СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – ****, солидарно с неограничено
отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. да заплати на
„Ф.Б.“ ЕАД – **** още 569.11 лева – разноски в производството пред ОС –
С.З..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № от 02.03.2022г., постановено по
т.д. №18/2021г. по описа на О.С.-С.З. в частта, с която се иска изменение на
решението в частта за разноските за сума над 569.11 лева до размер от 1453
лева.
ОСЪЖДА СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – **** да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД –
**** сумата 2376 лева – разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13