Решение по дело №520/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на територията), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от Наско М. К. от гр. Русе, чрез адвокат П. П., АК Русе. Жалбата е насочена срещу Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г., издадена от арх. инж. И. Е., в качеството му на главен архитект на Община Русе. Със заповедта, гл. архитект на община Русе е отказал издаване на Удостоверение за търпимост на Наско М. К., гр. Русе, [улица], за строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Русе, с административен адрес : гр. Русе, [улица].

В жалбата се релевира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна поради неправилно прилагане на материалният закон и необоснованост от фактическа и правна страна, което оплакване като основание за оспорване съдът приема за такова по чл.146, т.3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Твърди се, че административният орган не е отчел, че жалбоподателят е попаднал в заварено положение по отношение на имота, т.е. той е придобил построената в имота сграда в този вид, ситуирана по начина, по който е била и назад във времето. Сочи се още, че всички строежи до 1999г. били узаконени преди приемането на Закона за устройство на територията на 31 март 2003г. /вероятно се има предвид 31.03.2001г./ и същите с приемането на този закон не подлежат на премахване, т.е. имало въведен режим за тези строежи и по отношение на техните граници.

Жалбата се поддържа в съдебна зала от адв. П. П., а така също в писмена защита по спора, входирана на 24.09.2024г. В нея се допълват доводите за незаконосъобразност на отказа на гл. архитект на община Русе да издаден исканото удостоверение за търпимост на „Жилищна сграда“, находят се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Русе, като се твърди, че след като за имота има съставен АЧОбС, то в мотивите на АО това е следвало да бъде първо основание за отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Излагат се коментари за влиянието на вида собственост върху земята си сградите досежно процедурата за издаване на исканото удостоверение. След това се насочва вниманието и на процедурата по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като се твърди, че именно по тази процедура жалбоподателя е станал собственик на процесната жилищна еднофамилна сграда. Съответно счита, че всичко това има изключително значение при оценката и извода на гл. архитект за наличието или не на търпимост на сградата в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Русе.

Иска се от съда да постанови отмяна на отказа за издаване на удостоверение за търпимост, материализиран в Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г. на гл. архитект на община Русе ведно с присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Главният архитект на община Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Н. Г. я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Подадена е и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда за този извод лежи на следните фактически и правни основания :

Със заявление до община Русе (л. 6 от адм. преписка), вх. peг. № УТ-45-34/26.04.2024 г. Наско М. К. е поискал от гл. архитект на общината издаване на удостоверение за търпимост за СГРАДА с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Русе, с административен адрес : гр. Русе, [улица]. Към заявлението приложил копие на нотариален акт за собственост, издаден от Русенски нотариус, след обстоятелствена проверка и постановление от 07.03.2024г., с което Н. К. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с [идентификатор], ведно с построените в този имот сгради, сред които и процесната с [идентификатор]. Приложени били и нотариално заверена декларация с peг. № 1132 от 15.4.2024 г. (л. 2 от адм. преписка), в която се декларира, че строежът предмет на посоченото искане е изграден преди 1990 г. и представлява ниско жилищно застрояване и скица от 23.04.2024 г. на СГКК-гр. Русе (л. 16 от адм. преписка).

Главният архитект на община Русе изяснил статута на сградата с [идентификатор], досежно нейната площ, граници, отстояния и разположение в ПИ с [идентификатор]. Запознал се с приложимите за случая застроителен и регулационен план на [жк], одобрен със Заповед № 182/12.05.1987 г., където се намира имота и построената в него сграда, като установил, че сградата не е елемент на застроителния и регулационен план на [жк], защото същият предвижда улична мрежа. Съобразил предвид декларацията, приложена от заявителя за годината на построяване на сградата – „преди 1990“ приложимите за случая правни норми от Наредба №5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство и разпоредбите от ЗПИНМ и ПП на ЗПИНМ. Така гл. архитект на община Русе е преценил, че процесната сграда не е допустима по действащия към момента на изграждането й ПУП, както и съобразно нормите действали към момента на извършването му, така и по действащите към настоящия момент разпоредби от ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му. Изложил и извод, че не били налице и предпоставките на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ.

С такива мотиви отказал издаването на исканото удостоверение за търпимост на сграда с [идентификатор] в ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Русе, с административен адрес : гр. Русе, [улица].

Недоволен от този изход е останал Н. К., който със своята жалба сезира Административен съд-Русе да се произнесе по законосъобразността на постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост от страна на гл. архитект на община Русе, обективиран в Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г., с искане да го отмени.

По делото, предвид нуждата от специални знания, каквито съдът не притежава, бе назначена съдебно-техническа експертиза, даваща отговор на въпроси, имащи значение за правилния изход на спора.

От заключението на вещото лице, отговаряйки на зададените въпроси става ясно следното: 1. По кадастралния и регулационен план на [жк] одобрен със Заповед № 3526/22.12.1964 година, действал до 1987 година, процесния имот е с планоснимачен номер 1481. В имота по този план са нанесени три сгради характеризирани като паянтово жилище и паянтови сгради. По този план, източната дворищно-регулационна граница преминавала през жилищната сграда, т.е. плана не е предвиждал запазването й. Регулацията по плана от 1964 година не била приложена.; 2. По кадастралния план от 1987 година, имотът е със същия размер и форма, отразени били наличните три сгради. По регулационния и застроителен план от 1987 година, било предвидено изграждането на нови улици в квартала и имота на жалбоподателя попада в уличната мрежа. Приетият и одобрен със Заповед № 182/12.05.1987 год. застроителен и регулационен план на [жк] по отношение на имота на жалбоподателя до настоящия момент не бил променян;

Огледът от в.л. на място пък установил, че : 3. Между сградата и източната имотна граница има тясна незастроена ивица с размери 0,38 м. в североизточната част на сградата към улицата и 0,51 м. в югоизточната част на сградата в дъното на имота. Между западната имотна граница и съществуващата в момента сграда, на около 3 метра от улицата има незастроена ивица от имота с размери 0,66 м. към улицата и 0,30 м. в дъното на имота. Южната имотна граница, която е и дъно на имота преминавала по сградата.

При гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е изричният писмен отказ на гл. архитект на община Русе за издаване на удостоверение за търпимост, който е материализиран в Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г.

Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г., издадена от главния архитект на Община Русе е индивидуален административен акт.

Удостоверението има статут на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като е документ от значение за упражняване на права. По своята правна същност удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение - за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите (изрични или мълчаливи) за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗИД ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Тези две разпоредби са относими към процесния имот с построените в него сгради, с оглед на времето на тяхното извършване.

Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г. е издадена от компетентен орган – гл. архитект на община Русе, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност.

Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г. съдържа фактически и правни основания.

Оспореният административен акт отговаря на задължителните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК.

Спазени са административнопроизводствени правила по издаване на заповедта.

За съответствието с материалния закон :

За да може компетентният за това административен орган да издаде удостоверение за търпимост по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и/или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ по молба на даден заявител, то той трябва да задължително провери дали са налице изискванията, разписани от законодателя в цитираните норми.

Първото и важно условие е да се установи по безспорен начин или поне достатъчно обективно сградата, за която се иска удостоверение за търпимост кога е изградена.

Законодателят в § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ е записал следното – „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване“.

Според ал.2 на същата разпоредба „Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.“

Съгласно изр. първо на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване“.

Предвид представената от заявителя Н. К. декларация от три лица, нотариално заверена, чието съдържание не оспорва, гл. архитект на община Русе е приел, че сграда с [идентификатор] е построена преди 1990г. Следователно приложими за тази сграда, за която се търси удостоверение за търпимост са разпоредбите на § 16, ал. 1, изр. 1-во и ал.2 от ПР на ЗУТ.

Главният архитект на община Русе е извършил обстоен анализ на приложимите за проверката, която трябва да направи правни норми и действащи планове за квартала, в който се намира ПИ с [идентификатор]. Установил е, че сградата, за която се иска удостоверение за търпимост не е елемент на застроителния и регулационен план на [жк], защото същият предвижда улична мрежа. Изложил мотиви, съобразно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, че процесната сграда не е допустима по действащия към момента на изграждането й ПУП, както и съобразно нормите действали към момента на извършването му, така и по действащите към настоящия момент разпоредби от ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му. Направил извод, че не са налице и предпоставките на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ.

Съдът счита, че така постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с [идентификатор] е законосъобразен.

Извършената в административното производство проверка от гл. архитект на община Русе е довела до извод за липса на предпоставките на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ за търпимост на сграда с [идентификатор]. Тази негова теза се доказа и в съдебното производство. По настоящото дело бяха изследвани на важни въпроси, имащи отношение към статута на сградата, за която от Н. К. се иска удостоверение за търпимост. Заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните и станало неразделна част от материалите по делото потвърждава извода на АО, че за процесната сграда няма как да бъде издадено удостоверение за търпимост, тъй като тя не е елемент на застроителния и регулационен план на [жк], който предвижда улична мрежа. Отделно, отстоянията, на които се намира сградата спрямо границите на имота и които в.л. е измерило не отговарят на изискванията както на тогава действащите правила и норми, така и на сегашните.

Съдът още с определението за насрочване на делото указа на жалбоподателя доказателствената тежест, като му посочи, че е в негова тежест да установи и докаже, че са били налице обстоятелствата, определящи процесният обект „Жилищна сграда“, находят се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, [улица]като построена в съответствие с нормативните изисквания, респ. допустими по действащите към времето на извършването й устройствени планове и нормативи, т.е. търпима по смисъла на съответните разпоредби от ЗУТ, които дават легално определение за търпимост на една сграда - § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или по отношение на тази сграда е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ.

Това не бе доказано в съдебното производство по оспорване на Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г.

Затова и Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г., издадена от арх. инж. И. Е., в качеството му на главен архитект на Община Русе се явява законосъобразен административен акт и не са налице основанията, сочени в жалбата, с която бе сезиран съда за нейната отмяна.

Неоснователни и извън предмета на доказване остават възраженията на адв. П., направени както с жалбата до съда, така и в съдебна зала и представена писмена защита. Те се отклоняват от същината на спора. Ирелевантно за статута на една сграда е нейната собственост, както и това, че новият собственик я е закупил в това положение. Ирелевантни са и обстоятелствата, свързани със евентуални спорове за собственост, със това, че в нотариалното производство без проблем е издаден нотариален акт за собственост след обстоятелствена проверка, както и че сградата е отразена в съответната скица.

Важни за търпимостта на една сграда, построена преди 1990г. са само записаните в разпоредбите на § 16, ал. 1, така и на § 16, ал.2 ДР на ЗУТ условия, а именно : 1. Строежът/сградата да е изградена до 7 април 1987 г., но да е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ или 2. Ако се приеме, че сградата е построена/започната в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконена до влизането в сила на ЗУТ, и ако е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и ако е декларирана от собствениците й пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Нито една от тези хипотези обаче не се доказа и в проведеното съдебно производство.

Затова и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по спора следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ такива се дължат към община Русе /в чиято структура е гл. архитект на община Русе/, като съдът с оглед фактическата и прана сложност на спора и като взе предвид проведените две съдебни заседания ги определя в размер на 150 лева.

Воден от горното, на основание чл. 172 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Наско М. К. от гр. Русе, чрез адвокат П. П., насочена срещу Заповед № РД - 03-31 от 15.05.2024г., издадена от главен архитект на Община Русе.

ОСЪЖДА Наско М. К. от гр. Русе, [ЕГН] да заплати на община Русе направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150(Сто и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.