Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2228 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по искове с правно основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “А.-П.” АД, ЕИК********, твърди,
че между него като застрахован и ответника “З.А.Д.А.”
АД, ЕИК *******, като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско” № 0306Х0332247/09.10.2017 г. за МПС с марка Мерцедес С 350, рег. № *******
Твърди, че на 13.06.2018 г. в Австрия, на магистралата в близост до гр. Грац е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие със застрахования автомобил, управляван от Н.А., като автомобилът е бил ударен в задната лява част от изпреварващ го друг автомобил. Твърди, че е валял проливен дъжд и описва механизма на произшествието. Твърди, че изпълнителният директор на ищцовото дружество, който управлявал автомобила, не могъл да идентифицира другия автомобил, причинил пътно-транспортното произшествие, заради лошите метеорологични условия и силния стрес от произшествието. Твърди, че водачът спрял на безопасно място и се свързал с представител на застрахователното дружество, който го уверил, че на следващия ден на място в Австрия ще пристигне репатриращ автомобил на застрахователя, който ще транспортира увреденото МПС. Твърди, че на следващия ден е пристигнал репатриращ автомобил на застрахователя и натоварил увреденото МПС.
Ищецът посочва увредените части на автомобила. Твърди, че при застрахователя е образувана преписка по щета № 26018030102812. Твърди, че след пристигането на МПС в България, същото било оставено за ремонт от застрахователя в автосервиз “В.С.” ЕООД ***. Твърди, че сервизът извършил ремонта на обща стойност от 36 463,18 лева и е издал фактури № **********/17.07.2018 г. и № **********/02.08.2018 г.
Твърди, че ответното дружество застраховател не е изпълнило
задълженията си по застрахователния договор да плати дължимата за ремонта сума.
Твърди, че с писмо № 100-3229/04.07.2018 г. застрахователят е уведомил ищцовото
дружество, че отказва изплащането на щетата. Твърди, че като основание за отказ
е посочено неизпълнение от страна на “А.-П.”
АД на задължение по т.58.4. от Общите условия на “З.А.” АД по застраховка “Каско на МПС” – непредставяне на документ, доказващ
настъпването на застрахователното събитие, което имало съществено значение към
риска от настъпване на застрахователно събитие и неизпълнението на посоченото
договорно задължение било значително с оглед интереса на застрахователя.
Твърди, че отказът е потвърден с второ писмо на застрахователя.
Твърди, че застрахователят
предложил да заплати по изключение сумата от 19 933,37 лева, определено по негова експертна оценка, при условие,
че ищцовото дружество се задължи да сключва застраховки в “З.А.” АД за
определена сума за период от пет години.
След направеното от ищеца в съдебно заседание от 04.06.2019 г.
увеличаване на частничния иск до пълния заявен размер, ищецът претендира да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 36 463,18 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка № 0306Х0332247/09.10.2017 г., сключен между
ответника като застраховател и ищеца като застрахован, за
настъпило на 13.06.2018 г. застрахователно събитие със застрахованото МПС с
марка Мерцедес С 350, рег. № *******, и
законната лихва върху претендираната главница от
36 463,18 лева за периода от 22.10.2018 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното й плащане.
Ищецът
претендира разноски по делото.
Ответникът “З.А.” АД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва отговорността на
ответното дружество по предявения иск, като сочи, че не са налице необходимите
предпоставки за това. Сочи, че на 15.06.2018 г. при ответното дружество е
подадено уведомление от С.Т., че на 13.06.2018 г. застрахованият лек автомобил,
управляван от А., при движение в Австрия претърпява пътно-транспортното произшествие, вследствие на което са
установени увреждания на застрахования автомобил. Сочи, чеТ.е декларирал в
уведомлението, че към момента на завеждане на щетата не са уведомили органите
на полицията в Австрия. Ответникът сочи, че при “З.А.” АД е образувана
горепосочената преписка по щета. Сочи, че МПС не е представено за контролен
оглед пред представител на застрахователя. Ответникът сочи, че в случая не е
спазено задължението на застрахования по раздел ХII, т. 58.1. от Общите
условия на застрахователя за застраховка “Каско” –
застрахованият незабавно да уведоми държавните органи в деня на настъпването
или узнаването на събитието и да удостовери факта на уведомяването с надлежен
документ (протокол за ПТП или служебна бележка от съответното полицейско
управление). Сочи, че това е от значение за установяването на механизма на
събитието и квалификацията на същото като покрит риск. Сочи, че с подписването
на застрахователната полица ищецът е декларирал, че е запознат с Общите условия
и ги приема, както и че представителят на ищеца е знаел, че следва да представи
официален документ за събитието. Сочи, че не е настъпиило застрахователно
събитие, т.е. събитие, което да е покрито от Общите условия към
застрахователния договор. Сочи, че липсват доказателства относно настъпването
на покрит по полицата риск. Оспорва настъпването на увреждането по описания в
исковата молба механизъм.
При условията
на евентуалност, ако се приеме, че искът е основателен, ответникът оспорва
претендирания размер на обезщетението за увредения лек автомобил. Сочи, че
претендираният размер е завишен и не отговоря на действителните цени за части,
материали, боя и труд към датата на събитието. Въвежда доводи, че автомобилът
към момента на пътно-транспортното
произшествие е
бил над 10 години от датата на първоначалната експлоатация и съгласно Общите
условия процесното МПС е от втора група. Сочи, че поради това увреденото МПС
следвало да бъде ремонтирано в сервиз, като следвало да се ползват части от
алтернативни източници, т.е. на по-достъпни цени. Сочи, че неправилно е
определена от ищеца действителната стойност на увреденото МПС.
Прави
възражение за наличието на тотална щета на процесното МПС. Сочи, че съгласно
чл. 390, ал. 2 от КЗ, когато стойността на разходите за ремонт надвишават 70%
от действителната стойност на автомобила, се обявява тотална загуба на
застрахованото МПС и се изплаща обезщетение за тотална щета. Сочи, че в този
случай се изисква доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила.
Сочи, че въпреки цитираната императивна норма ищецът претендира обезщетение не
за тотална щета, а за заплатен ремонт на автомобила, който значително надвишава
действителната стойност на автомобила към датата на събитието.
При условията
на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на определения размер
на обезщетението с вземането си за дължимата разсрочена четвърта вноска по
застрахователната премия в размер на 572,22 лева.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че по застрахователния договор са платени своевременно всички дължими премийни вноски от страна на застрахования. Твърди, че застрахованото МПС е огледано от застрахователя при сключване на полицата, видно от протокол за оглед от 11.10.2017 г. Твърди, че застрахователната полица е сключена при покритие “Пълно каско”, което включва всички щети по МПС, причинени вследствие на авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети (т. 8.3. от Общите условия) и от природни бедствия – буря, ураган, градушка, наводнение, проливен дъжд (т. 7.2. от Общите условия). Поддържа твърдението си, че е налице застрахователно събитие, което е покрит риск. Сочи, че към датата на застрахователното събитие увреденото МПС е било на 8 години и 10 месеца, считано от датата на първата му регистрация.
Ищецът прави възражение за нищожност с правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП на клаузата на т. 72.2. от Общите условия като неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т. 9 от Закона за защита на потребителите, тъй като се въвеждат ограничения от застрахователя на стойността на резервни части, сервизен час и на количеството и стойност на материалите за боядисване, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Прави възражение за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на разпоредбата на т. 72.2. от Общите условия поради противоречие със закона, като противоречаща на чл. 386, ал. 2 от КЗ, съгласно който застрахователят е длъжен да плати обезщетение в размер на действително претърпените вреди.
Ищецът оспорва като неоснователни възраженията на ответника за приспадане на резервни части и детайли, тъй като липсвали доказателства за действително съхранени резервни части. Сочи, че застрахователят не е обявявал тотална щета на автомобила, а такова твърдение се прави за първи път в отговора на исковата молба, и не са налице предпоставкипе по чл. 390 от КЗ, съответно т. 75.1. от Общите условия.
Ищецът оспорва направеното от ответника възражение за прихващане като неоснователно. Твърди, че е заплатил последната вноска от застрахователната премия в размер на 583,66 лева, съгласно квитанция № **********/12.07.2018 г.
В дадения срок ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско” съгласно комбинирана застрахователна полица № 0306Х0332247/09.10.2017 г. за застраховки “Каско” и “Злополука” за МПС с марка Мерцедес С 350, рег. № *******, собственост на ищцовото дружество, със застрахователна сума – 37 400 лева, с покритие – Пълно каско и допълнително покритие - Асистанс, за срок на застраховката от 00.00 часа на 15.10.2017 г. до 23.59 часа на 14.10.2018 г.
Представени са от
ищеца Общите условия на застрахователя за застраховка на моторни превозни средства “Каско”.
Съгласно
раздел ХІІ, т. 58.1. от Общите
условия, при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да
регистрира незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня на
настъпването му или узнаването за него.
Съгласно раздел ХІІ, т.
58.4. от Общите условия, при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да представи на застрахователя всички необходими
документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие.
Съгласно т. 72.2. от
Общите условия, при частична щета на застрахованото МПС, което към
датата на начало на застраховката е на възраст над четири години до дванадесет
години, считано от датата на първа регистрация, застрахователното обезщетение
се определя по представени оригинални фактури от друг сервиз след изричното
писмено съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за
стойност на резервни части, сервизен час и на количеството и стойност на
материалите за боядисване, при условие, че е платена минималната премия
съгласно действащата към датата на сключване на застраховката тарифа на
застрахователя.
Не се спори между
страните и че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие
на 13.06.2018 г. в Австрия, на магистралата в близост до гр. Грац.
Представени от
ответника документи по щетата, включително уведомление – декларация за щета по
застраховка “Каско на МПС”, декларация – обяснение от Н.И.А., опис –
заключение по щетата от 21.06.2018 г. с вх. № Л-7854/27.06.2018 г. на “З.А.”
АД и опис – заключение по щетата от 25.06.2018г. с вх. № Л-7580/27.06.2018 г.
на “З.А.” АД.
Изискани са и са
представени от третото неучастващо по делото лице “В.С.”
ЕООД документи във връзка с извършените огледи на щетите по процесното МПС и
приложение към фактура за извършения ремонт.
По
делото е представено от ищеца писмо с изх. № 100-3229/04.07.2018 г., изпратено
от ответника застраховател до ищеца, в което застрахователят уведомява, че са
налице обстоятелства, които го освобождават от задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение по преписката по щета. Посочено е, че на основание
т.58.4. от Общите условия за застраховка “Каско” на МПС застрахованият е
длъжен да представи на застрахователя всички необходими документи, доказващи
настъпването на застрахователното събитие, което не било изпълнено от
застрахования.
По
делото е представено от ищеца писмо с вх. № 260-338/09.07.2018 г. по описа на З.
“А.” АД – ЛЦ – Пловдив, в което са описани от ищеца обстоятелствата за
настъпилото застрахователно събитие, посочени са телефонни номера, с които е
разговаряно при настъпилото застрахователно събитие, както и телефонния номер
на представителя на застрахователя, който е натоварил автомобила в гр. Грац и
го е превозил до гр. Пловдив.
Представена е и
последваща кореспонденция между страните, включително възражение на
застрахования и писма по електронна поща, изпратени от служител на
застрахователя във връзка с обсъждане на размера на застрахователното
обезщетение и писмено споразумение между застрахователя ответник и ищеца.
Представено е и
писмо с изх. № 100-5459/03.10.2018 г., изпратено
от ответника застраховател до ищеца, в което застрахователят потвърждава отказа за заплащане
на застрахователното обезщетение по преписката по щета.
По делото са приети доказателства за собствеността на процесното МПС.
От разпита на свидетелката Н.А.а, която е член на съвета на директорите на ищцовото дружество “А.-П.” АД, се установява, че е очевидец на произшествието. Казва, че пътувала с нейния съпруг Н.И.А. с процесното МПС на 13.06.2018 г. и произшествието се е случило малко преди гр. Грац, Австрия. Казва, че е валял проливен дъжд и видимостта била силно ограничена. Казва, че съпругът й А. шофирал в средната лента на магистралата с обичайна скорост, защото не можело да се изпреварва поради дъжда. Казва, че е усетила силен удар в лявата страна на автомобила отзад, като същият се забил вляво в мантинелата. Казва, че съпругът й успял да овладее колата и спрели в аварийната лента. Казва относно това кое е причинило удара в автомобила им, че е видяла нещо бяло като кола, но никой не бил спрял при тях в аварийната лента. Казва, че съпругът й е разговарял по телефона с М.Ш., който е представител на застрахователното дружество за гр. Пловдив за произшествието, като последният казал, че ще изпрати кола да откарат тяхната кола до гр. Пловдив и нямало нужда от други действия. Казва, че не са се свързвали с полицията и че след разговора е разбрала от съпруга си, че нямало нужда от полицейски протокол. Казва, че съпругът й е откарал колата на собствен ход до хотел в близкия град Грац, където са пренощували. Казва, че съпругът й разговарял и с други служители на застрахователя. Относно щетите по процесния автомобил свидетелката казва, че била ударена отзад вратата, бронята и колелото отзад, а отпред – фарът, решетката, всичко било смачкано отпред, имало ударен калник, имало дупка на вратата. Казва, че на следващия ден е дошла кола на З. “А.” АД, за да откара тяхната кола от паркинга на хотела в гр. Грац до България. Казва, че след това колата е в движение, възстановена е.
От разпита на свидетеля С.Т., който е служител на ищцовото дружество, се установява, че е узнал за произшествието в Австрия от А., който се свързал с него по телефона, за да се организира връщането му в България. Казва, че е видял процесният автомобил на паркинга на хотела. Казва, че отпред задната гума била леко изкривена, отстрани били задрани вратите, предна лява врата, калник, решетка, броня били ударени, имало теч по системата. Казва, че е дошла “Пътна помощ”, изпратена от З. “А.” АД, за да върнат автомобила в България.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ясни, непротиворечиви и логични, както и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като съгласно чл. 172 от ГПК отчита възможната заинтересованост на свидетелите предвид отношенията им с ищцовото дружество.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на автотехническата
експертиза на вещо лице Й.Й.. Вещото лице дава заключение, че всички увреждания по лекия автомобил “Мерцедес С 350 4 Матик”, с рег. № *******,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие –
настъпилото на 13.06.2018 г. произшествие на автомагистрала в близост до гр.
Грац, Република Австрия. Вещото лице след направен от него оглед констатира, че
всички описани увреждания са възстановени.
Вещото лице дава
заключение, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил “Мерцедес С 350 4 Матик”, с рег.№ *******,
изчислена на база средни пазарни цени, към датата на пътно-транспортното
произшествие е в размер на 30 989,46 лева.
Вещото лице дава
заключение, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
изчислена по цени от алтернативни доставчици, към датата на пътно-транспортното
произшествие е в размер на 30 692,82 лева.
Вещото лице дава
заключение, че действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек
автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е в
размер на 41 874 лева, а действителната стойност на автомобила, определена
по метода на амортизацията, към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие
е в размер на 44 155 лева.
Вещото лице дава
заключение, че уврежданията на процесното МПС могат да възникнат по механизма, отразен в представените по
делото доказателства и изслушаните свидетелски показания.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително
заключение на автотехническата експертиза на вещо лице Й.Й.. Вещото лице дава
заключение, че всички увреждания по лекия
автомобил, включително допълнително описаните, могат да бъдат увредени по механизма
на произшествието, отразен в първоначалното заключение.
С оглед на това вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие е в размер на 33 135,37 лева, а тази стойност, изчислена по цени от алтернативни доставчици към същата дата е в размер на 32 764,57 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаещи имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. Застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). 3астрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между ответника застраховател “З.А.Д.А.” АД и ищеца “А.-П.” АД, описан по-горе и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – на 13.06.2018 г.
Между страните по делото не се спори и се установява от събраните гласни доказателства и приетото неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза, че на застрахованото МПС в срока на действие на застрахователния договор са причинени щети. Установява се и механизма на пътно-транспортното произшествие, настъпило на 13.06.2018 г. в гр. Грац, Република Австрия – на около 10–15 км преди гр. Грац настъпва съприкосновение от неизвестен автомобил в задната част на процесното МПС, вследствие на което траекторията на превозното средство се променя, като същото се отклонява наляво спрямо ориентацията си и реализира ПТП в предпазна мантинела.
От приетото и неоспорено основно и допълнително заключение на съдебната
автотехническа експертиза се установява причинно-следствената връзка между механизма на процесното
събитие и настъпилите вреди на процесното МПС.
Настъпилото на
13.06.2018 г. събитие представлява покрит риск по процесната застрахователна
полица с покритие – Пълно каско съгласно раздел ІІІ, т. 12 вр. с т. 8.3. от Общите
условия на застрахователя.
Индиция за приемане от
страна на застрахователя на обстоятелствата за настъпилото застрахователно
събитие и покритието на същото по застрахователната полица са писмата от
22.08.2018 г. и 30.08.2018 г. по електронна поща, изпратени от служител на
застрахователя във връзка с размера на застрахователното обезщетение и писмено
споразумение между застрахователя и застрахования.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че процесното МПС не е представено за оглед при
застрахователя. От протокол от 11.10.2017 г. се установява, че МПС е
представено за оглед на застрахователя. От приетите по делото опис – заключения
по щета, подписани от представител на застрахователя, на собственика и вещо
лице, се установява, че след настъпилото пътно-транспортно произшествие МПС е
огледано от застрахователя на 21.06.2018 г. и на 25.06.2018 г.
По делото не се спори,
че водачът на процесния автомобил не е уведомил компетентните органи в
Република Австрия, като съответно на ответника застраховател не е представен
протокол или друг документ, доказващ настъпването на застрахователното събитие.
Въз основа на тези обстоятелства, с писмо с изх. № 100-3229/04.07.2018 г., изпратено от ответника до ищеца, застрахователят “З.А.” АД отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата.
По делото ответникът е направил възражение за неизпълнение от страна на застрахования на задължението му по раздел ХII, т. 58.1. от Общите условия на застрахователя за застраховка “Каско”, че следва незабавно да уведоми държавните органи в деня на настъпването или узнаването на събитието, както и че ищецът не му е представил документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие.
Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени
със закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211 от КЗ (отм.) в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).
Следователно правото на застрахователя
да откаже плащане на обезщетение е обусловено от
наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване
размера или обхвата на вредите. Самото
неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по общите
условия да уведоми компетентните органи за пътно-транспортното произшествие
не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за отказ на
застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника,
който носи доказателствената тежест да установи изключението за отговорността
му да заплати обезщетението, че неизпълнението на това задължение на
застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя и е
довело до възникване на застрахователното събитие. В случая ответникът не установи наличието на хипотеза на задължение на
застрахования да уведоми компетентните органи в Австрия за настъпилото пътно-транспортно
произшествие, поради което непредставянето на документ от тези компетентни
органи не обуславя извод за недоказаност на претенцията. Не се установи и
причинно-следствена връзка между това неизпълнение на задължението на
застрахования и настъпилото пътно-транспортно произшествие, а и не се установи
същото да е съществено и значително с оглед интереса на застрахователя. Предвид
процесуалното бездействие на ответното дружество за установяване наличието на
предпоставките за освобождаването му от отговорност и с оглед
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, следва да се приемат за ненастъпили
тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Следователно не се доказа по делото твърдяното от ответника
правоизключващо възражение и същото се явява
неоснователно.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че настъпилото застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно сключен застрахователен договор между “А.-П.” АД и ответното дружество застраховател и представлява покрит риск по застрахователния договор.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквото не се твърди в настоящото производство. От изслушаното и
прието допълнително заключение на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че стойността, необходима
за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на пътно-транспортното произшествие е в размер на 33 135,37
лева. Съдът кредитира именно изчислената
стойност на база на средни пазарни цени при определяне на застрахователното
обезщетение, а не стойността на база цени на алтернативни доставчици. Това
следва от нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, съгласно която възстановителната
застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпените вреди от застрахователното
събитие, определено по пазарната му стойност, но до размера на
застрахователната сума. При изчисляване на размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (така в Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №
156/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. и
Решение № 6/02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Поради изложеното съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че в случая застрахователното
обезщетение следва да бъде изчислено на база на цени на алтернативни
доставчици.
Въпреки че съдът приема, че обезщетението се определя по реда на чл.
386, ал. 2 от КЗ, за изчерпателност на изложението следва да се разгледат
заявените от ищеца възражения за нищожност на клаузата на т. 72.2. от Общите
условия на застрахователя. Съдът намира, че възражение на ищеца за нищожност на
клаузата на т. 72.2. от Общите условия на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т. 9 от ЗЗП е неоснователно. Законът
за защита на потребителите определя лимитативно лицата, които имат право на
защита срещу неравноправни клаузи в договор, а именно – потребителите. В § 13,
т. 1 от закона е дадена легална дефиниция на “потребител”,
че това е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В случая ищецът “А.-П.” АД е търговско дружество и
по дефиниция не попада в приложното поле на закрила на ЗЗП, както и да се
позовава на неравноправност на клаузи по застраховката.
Неоснователно е и възражението на ищеца за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на разпоредбата на т. 72.2. от Общите условия поради противоречие със закона, като противоречаща на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Основание за нищожност на договорна разпоредба при противоречие със закона е налице, когато същата противоречи на конкретна императивна правна норма, тъй като диспозитивните норми не са от порядък да бъдат накърнени. Нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ не е императивна по своя характер, а диспозитивна такава. Самият законодател дава възможност да се приеме от страните договорна застрахователна стойност съгласно чл.387, ал. 1 от КЗ, в отклонение от предписаната в чл. 386, ал. 2 от КЗ, т.е. последната е диспозитивна по своя характер. Поради изложеното съдът намира, че не е налице твърдяното основание за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на разпоредбата на т. 72.2. от Общите условия поради противоречие със закона - чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Ответникът е направил при условията на
евентуалност възражение за наличие на тотална щета на процесното МПС по смисъла
на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Наличието на тотална щета може да се приеме, че е
налице в случай, че става обективно невъзможност и икономически нецелесъобразно
възстановяването на процесното МПС. От събраните по делото гласни доказателства
и изслушаното заключение на автотехническата експертиза се установява, че
процесното МПС е възстановено и е в движение. Следователно в случая уврежданията
на процесното МПС не са били от естество, водещо до невъзможност за
възстановяването му и годност за обикновена употреба по предназначение. От
друга страна, застрахователят ответник, който има съответната професионална
компетентност и опит в упражняваната от него по занятие застрахователна
дейност, не е обявил тотална щета при отказа да заплати застрахователното
обезщетение по реда на чл. 75 от Общите условия, а такива доводи са наведени
едва с отговора на исковата молба. Поради изложеното настоящият състав приема,
че в случая не е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ и възражението на
ответника в този смисъл е неоснователно.
Предвид основателността на иска за сумата в размер
на 33 135,37 лева, която не надвишава застрахователната сума по
полицата от 37 400 лева, следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за прихващане с вземането му за дължимата четвърта разсрочена вноска по
застрахователната премия в размер на 572,22 лева. От събраните по делото
доказателства (квитанция № **********/12.07.2018 г. – на стр. 28 от делото) се
установява, че последната вноска от застрахователната премия е платена от ищеца
на 12.07.2018 г. Извършеното плащане е потвърдено и от процесуалния
представител на ответника в първото съдебно заседание по делото. Поради това
неоснователно се явява направеното от ответника възражение за прихващане.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен за сумата в размер на 33 135,37 лева,
а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 36 463,18 лева искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че върху
присъденото застрахователно обезщетение в размер на 33 135,37 лева следва
да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва от датата на подаване
на исковата молба (22.10.2018 г.) до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 4 208,53 лева, от които 1 458,53
лева – държавна такса, 750 лева – депозит на вещо лице и 2 000 лева – адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства, съгласно задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва
да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 623,89 лева. При съобразяване
на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на
ответника е основателно и уговореното от ищеца възнаграждение следва да бъде намалено
до минималния размер от 1 623,89 лева, което да бъде взето при
изчисляването на разноските по делото.
С оглед на изхода на спора и
съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в
общ размер от 3 482,52 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за депозит за вещо лице – 450 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Предвид направеното искане и доколкото ответникът е представляван в настоящото производство от юрисконсулт, както и при съобразяване на материалния интерес по делото, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 68,48 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът “А.-П.” АД е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “У.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “З.А.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на “А.-П.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума
в размер на 33 135,37 лева (тридесет и три хиляди сто
тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение
по Комбинирана застрахователна полица №
0306Х0332247/09.10.2017 г. за
застраховки “Каско”
и “Злополука” за
настъпилото на 13.06.2018 г. застрахователно събитие за МПС с марка Мерцедес С
350, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 33 135,37 лева за периода от 22.10.2018г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 386 вр. с чл.405, ал.
1 от КЗ за горницата над 33 135,37
лева до 36 463,18 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “З.А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “А.-П.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 3 482,52 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А.-П.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “З.А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 68,48 лева (шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :