Определение по дело №5209/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  472                                         30.01.2020 г.                          Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                           ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 30 януари                                                           2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5209 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от С.Г.С., в която твърди, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Илиян Димитров Кьосев с ответното застрахователно дружество.

Сочи, че е внук на починалия С.Г.С., с ЕГН: **********.

Според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което било създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпял от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Сочи, че с починалият му дядо били изключително близки. Между тях съществували чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своя внук като за свой син. Макар да не били живели в едно домакинство, ищецът често ходил на гости на дядо си, както и последният често посещавал внука си. Ищецът С.С. изпитвал любов и уважение към своя дядо, който бащински се грижил за него и помагал в отглеждането и възпитанието му. Отношенията им с починалия били изключително близки, били много привързани един към друг. Скръбта на ищеца С. била неизмерима и му причинявала неимоверни страдания. Сочи, че много трудно преживявал загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищецът всекидневно общувал с дядо си и разчитал на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищеца и дядо му била изключително силна и внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката на ищеца. Същият претърпял и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищецът бил много близък със своя дядо, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищецът С.С. все още страдал от загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния му начин на живот.

Предвид изложеното и тъй като ищецът не получавал каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от деликвента, за ищеца С.С. бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

На 13.10.2014 г., около 9:20 часа, по път 6620, км. 1+960, в посока от запад на изток, към гр. Стара Загора се движел л.а. „Хюндай Елантра“ е peг. № СТ 6195 АК, управляван от С.Г.С. - дядо на ищеца. Пътните условия били отлични - сухо време, през светлата част на денонощието, с нормална видимост. Автомобилът, управляван от С. се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната лента за движение - северната, се движел автобус „Ивеко Маго 59-12“ е peг. № СН 4889 АК, управляван от водача Илиян Димитров Кьосев. Автобусът се движел със скорост около 62 км/час, като пред него на разстояние около 20 метра имало други автомобили, движещи се в северната лента. Движещите се пред автобуса автомобили намалили скоростта си на движение, при което водачът на автобуса, за да избегне удар в предно движещото се превозно средство, задействал спирачната система и отклонил управляваното от него ППС в насрещната лента за движение - южната. В това време автомобилът, в които пътувал пострадалият С.Г.С., се намирал на около 33 м. от автобуса, в южната лента, предназначена за движението му. Тъй като управляваният от водача Илиян Кьосев автобус внезапно навлязъл в южната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в момента се движел л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от С.С., последният нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. При това движение автобусът се блъснал отпред в лявата странична част на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът се завъртял около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой обратно по посоката си на движение. Причина за възникване на произшествието била навлизане на автобуса в насрещната за него пътна лента, където към този момент се е движил насрещно л.а. „Хюндай Елантра“. След инцидента на мястото спрели движещите се след автобуса автомобили и слезлите пътници, които се опитали да окажат помощ на пострадалия С.Г.С.. С. бил заклещен от колонката на предната лява врата и не можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на помощ успели да влязат в автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали седалката на С. назад, но въпреки положените усилия не могли да го извадят. На мястото пристигнали служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП и медицинска помощ. След като срязали шофьорската врата успели да извадят пострадалия С. ***, където въпреки проведеното лечение по-късно същият починал.

От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Илиян Кьосев, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015 г.

Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилагала част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорели друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържала и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл. 226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвали посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че имало действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в § 22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От гореизложеното категорично можел да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл. 226 от КЗ (отм.).

За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014 г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП № 523/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. За извършеното деяние виновния водач Илиян Димитров Кьосев бил предаден на съд по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора. С влязла в сила Присъда № 25 от 02.06.2015 г., постановена по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора, потвърдена с Решение № 137 от 09.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 298/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена частично с Решение № 20 от 05.02.2016 г., постановено по КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО, същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа, западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с peг. № СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

-        чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, и

-        чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.С., с ЕГН: **********, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бил отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият бил лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години, считано от началото на изпълнението на това наказание.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено виновно от делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), било необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да са били налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Предвид изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма бил осъществен, което обуславял пасивната процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.

От протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза № 559/13.10.2014 г. било видно, че не било установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на починалия С.Г.С..

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 297/2014 г. от 14.10.2014 г., от заключението на която ставало ясно, че при огледа и аутопсията на С.Г.С., на 74 г., били установени: съчетана травма от автозлополука - счупване на черепа; контузия на меките мозъчни обвивки; оток на мозъка; кръвонасядане на меките черепни обвивки; счупване на лицеви кости вляво (очница и скула); множество охлузвания, кръвонасядане, разкъсно-контузни и порезни рани в лявата лицева половина; счупване на I-V ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура; счупване на двете ключици; контузия на средостението; счупване на лявата мишнична кост; счупване на лявото коленно капаче; множество охлузвания по гръдния кош вляво; разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на левия горен крайник и долните крайници; кръв в стомаха. Сочило се, че смъртта била настъпила вследствие черепно-мозъчна травма. Твърдяло се, че механизмът на причиняване бил от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото имало в купето на лек автомобил при автозлополука. Според експертизата порезните рани били причинени от действието на предмети с режещи ръбове, каквито били парчета счупено стъкло. Сочило се, че смъртта не била настъпила бързо, но била неизбежна поради тежестта на черепно-мозъчната травма.

Във връзка с описаното ПТП и настъпилата вследствие на него смърт на С.Г.С., с ЕГН: **********, било образувано гр. д. № 7847/2016 г. по описа на СГС, по което неговите наследници по закон - били предявили своите претенции срещу ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на техния близък роднина. По посоченото гражданско дело било постановено Решение № 5818 от 09.08.2017 г., влязло в законна сила на 23.11.2018 г., изменено с Решение № 688 от 22.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017 г. по описа на Апелативен съд - София, като с Определение № 667 от 23.11.2018 г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В описаните решения съдилищата категорично и обосновано приели, че в конкретното ПТП не било налице съпричиняване от страна на С.Г.С. - обстоятелство, което се ползвало със силата на пресъдено нещо.

Така, безспорно се установило, че вследствие на противоправното си поведение, водачът Илиян Димитров Кьосев причинил на ищеца, вреда - изгубил много близък за него човек - своя дядо. Инцидентът белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта, подкрепата и грижите на дядо му.

Безспорно, претендиралите от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, били в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 13.10.2014 г. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисквало да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които били претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависил винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установявали като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“ винаги намирала отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.

Счита, че претендиралото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., при което починал дядо му (също с имена С.Г.С.), било справедливо, като се имало предвид преживените от ищеца болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек, и с оглед младата възраст на ищеца. Претендираният размер на обезщетението бил справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следвало да бъде уважен изцяло. На основание чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 13.10.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от представителите Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на С.Г.С., с ЕГН: **********,***, в качеството му на внук на С.Г.С., с ЕГН: **********,*** Загора, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., при което починал дядо му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2014 г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Моли, присъдените суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право било дадено на пълномощника с адвокатското пълномощно.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД, в който заявяват, че предявеният иск е недопустим.

Сочи, че в § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се сочи, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилагала част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, в която бил регламентиран и прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на увреденото лице срещу застрахователя. Приложението на нормите на отменения кодекс не дерогирал приложението на разпоредбата на чл. 498 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, доколкото искът по настоящото дело бил предявен след влизане в сила на новия КЗ.

Заявява, че ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба не бил обезщетяван за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на смъртта на неговия дядо, но той не бил уведомявал по никакъв начин ответното дружество за претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на обстоятелството, че при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и най-вече при настъпила смърт, следвало да се изследва фактическата обстановка и връзката между лицата и техните отношения, на застрахователя следвало да се даде възможност да се запознае с наличните доказателства, да се снабди с необходимите документи и да определи посредством нарочна комисия или да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Не била изпълнена процедурата, предвидена в чл. 498 от КЗ, което обуславяло недопустимост на иска, доколкото изпълнението на същата представлявала абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, увреденото лице, което желаело да получи застрахователно обезщетение били длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, освен в случаите, в които застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице бил встъпил в неговите права, какъвто настоящия случай не бил. Към датата на завеждане на исковата молба, с която било инициирано настоящото производство, както и към настоящия момент, ищецът не предявил извънсъдебна претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, каквото било законоустановеното изискване за допустимост на прекия иск на увредения. Увреденото лице било длъжно да представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач документите, с които разполага и които били свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдействали при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. Съобразно императивната разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ, увреденото лице можело да предяви претенцията си за плащане пред съд само ако застрахователят не бил платил в срока по чл. 496 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията, предявена пред него, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не било съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Законовата разпоредба в теста на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързвала допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП или третите увредени лица и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и изтичането на тримесечния срок от предявяването на претенцията пред застрахователя. Касаело се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата била повелителна и за спазването на срока съдът следял служебно.Следователно, изтичането на рекламационния срок бил предпоставка за възникването на самото право на пряк иск за увреденото лице срещу застрахователя. Липсата на доказателства за завеждане на щета и предявяване на доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал. 1 от КЗ, както и липсата на доказателства за изтичането на сока по чл. 498, ал.3 от КЗ, водели до недопустимост на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Нормата на чл. 498 от КЗ била процесуална и намирала приложение от момента на влизането й в сила – 01.01.2016 г. Част четвърта от КЗ /отм./, която намирала приложени по отношение на застрахователните договори, сключени преди влизане на новия КЗ, съдържала единствено материално-правни норми и доколкото в тази част не била предвидена аналогична процедура по предявяване на вземания, то следвало да се приеме, че посочената норма следвало да се приложи и при настоящия казус.

В случай, че съдът приемел главният иск за процесуално допустим, то считат същия за изцяло неоснователен. Не било налице правно основание за възникването на твърдяното материално право – предмет на осъдителния иск, депозиран от ищеца, а именно наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в исковата молба размер от 10 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, което не било съобразено с критериите за справедливост, със съдебната практика за подобни казуси, с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., ОСНГТК, ВКС, както и с обстоятелството, че по-близките на починалия роднини – неговите деца и съпрузи са претендирали обезщетение в размер от по 130 000 лева за всеки един от тях, именно гр.д. 7847/2016 г., 1-3 с-в, СГС. Отделно от горното, имало 4 броя заведени  дела пред РС-Старая Загора и за другите внуци на починалия – 5210/2019 г., 5211/2019 г. и 5212/2019 г., за които също се твърдяло, че са имали изключителна връзка с починалия. Претендираното застрахователно обезщетение не кореспондирало с твърдените вреди и интензитета на престъпените болки и страдания. Неоснователен се явявал размерът на предвидения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, който считат за недължим и прекомерно завишен. В исковата молба не се навеждали обосновани твърдения за действително причинени вреди, които да подлежат на обезщетяване от ответника до претендирания размер от 10 000 лева. Твърденията на ищеца, касаещи физическото му психо-емоционално състояние и характера на връзката му с починалия, не били подкрепени с необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и интензитета им.

Считат, че исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите били прекомерно завишени по размер. За да възникнела отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 257, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, било необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността:  валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и вина.

В конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира същата за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оспорват механизма на настъпилото ПТП. Считат, че соченият от ищеца в исковата молба механизъм на възникване на процесния пътен инцидент не отговарял на действително реализиралия се.

Не били представени доказателства в коя лента настъпил ударът, какъв бил самият удар - челен, страничен и т.н. От друга страна от твърденията на ищците било видно, че водачът на автобуса не бил нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автобусът със скорост, допустима за процесния пътен участък.

Оспорват изключителната вина на водача Кьосев. Твърдя, че процесният пътен инцидент настъпил при условията на съпричиняване от страна на пострадалия.

С оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежали на изрично доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите вече били събрани доказателства в хода на наказателното производство. Задължителната сила на присъдата, на която било приравнено и сключеното и одобрено от съда споразумение между адвоката на подсъдимия и прокурора, се разпростирала само по отношение на вината, противоправното поведение на лицето, което било осъдено по нея, не и по отношение на пострадалото лице и на другия участник в ПТП. Относно тяхната вина за ПТП, съответно принос, можел да се провежда пълно и главно доказване в гражданския процес с оглед справедливото репариране на претърпените вреди.

Считат, че вина за ПТП имал не само водачът Кьосев, в конкретния случай изключителна вина за ПТП имал и водачът на л. а. „Хюндай Елантра”, който имал възможност да наблюдава автобуса и имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, но закъснял с реакцията си и допринесъл за настъпването на резултата.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалявало съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докажело, че за определено събитие, вина имали повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина.

Отделно, правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С., като твърдят, че същият управлявал МПС без поставен колан. При определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение следвало да бъде съобразено поведението на пострадалия, което във висока степен допринесло за настъпване на вредоносния резултат - С.С. нарушил разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП. Той се возил на в процесния лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се движило в купето на автомобил в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, в следствие на което били причинени телесни увреждания. По този начин пострадалият сам се поставил в опасност и допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-ро ЗЗД. В конкретният случай пострадалият създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не  положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, и сам се качил да се вози в МПС, без да си постави обезопасителен колан.

Оспорват обективно кумулативно съединените искове за неимуществени вреди и по размер. Считат, че същите са прекомерно завишени и несъответстващи на степента и характера на претърпените вреди.

Считат, че претендираните от ищците размери на обезщетение за претърпените неимуществени вреди били прекомерно завишени и не отговаряли на действително претърпените болки и страдания.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., ОСНГТК, ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г., следвало да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени вреди наред с близките на починалия или вместо тях. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността била станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, само тогава било справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи обаче за получаването на обезщетение не било достатъчна само формалната връзка на родство, а било необходимо вследствие на смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновали основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имали само най-близките на починалия. Следвало да се отбележи, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на най-близките на починалата — нейните майка и баща не кореспондира с размера на претендираното в настоящото производство обезщетение.

Считат, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на дядото на ищеца, бил в изключително завишен размер от 10 000 лева и не съответствал на степента и характера на вредите. Застрахователното обезщетение не следвало да бъде източник на обогатяване на третото увредено лице. На отделно основание, считат предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Сочи, че по гр. д. 7847/2016 г., СГС имало влязло в сила решение, по силата на което на всеки от преките наследници на починалия било изплатено обезщетение в размер на по 130 000 лева. Прието било, че е доказана изключителна връзка между починалия и преките му наследници, което от своя страна изключвало такава връзка между дядо и внук. В Тълкувателното решение се говорило за доказана изключителна връзка, само роднинска връзка не е достатъчно основание за присъждане на обезщетение.

Оспорват претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендирали, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Считат, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което молят съда, да приеме исковете за неоснователни и необосновани, и да ги отхвърли изцяло като такива.

Претендират направените по делото разноски.

 

От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм/. Съгласно тази разпоредба застрахованият  има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За уважаване на такъв иск е необходимо наличието на следните обстоятелства: виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в причиняване на пътнотранспортно произшествие; настъпили за ищеца вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и настъпилите за ищцата вреди; валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответника към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.  

 

 

 

В процесния случай, ищецът следва да докаже всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства. В тежест на ищеца е да докаже претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, а в тежест на ответника е докаже възраженията си по предявения иск, както и твърдения от него принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016 г. /влизане в сила на новия КЗ/ и процесното ПТП е настъпило на 13.10.2014 г., също преди действието на отменения КЗ. Не са налице данни за други договорки между страните след влизането в сила на новия КЗ, за да е налице изключението, визирано в § 22 от ПЗР на КЗ.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие и Фотоалбум; Препис-извлечение от акт за смърт; Присъда № 25 от 02.06.2015 г., постановена по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора;  Решение № 137 от 09.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 298/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив; Решение № 20 от 05.02.2016 г., постановено по КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО; Решение № 688 от 22.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017 г. по описа на Апелативен съд - София; Справка от електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и Справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на ответника.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да сочи гласни доказателства при режим на довеждане.

 

ДОПУСКА в качеството си на свидетел лицето Илиян Димитров Кьосев, с посочен адрес в отговора на исковата молба, при режим на призоваване.

 

НАЗНАЧАВА Комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, вещите лица по която, след като се запознаят с материалите по делото и след като изслушат в съдебно заседание свидетел-очевидец, да отговорят на въпроси, поставени в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице СЛАВИ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ и д-р ЕМИЛ НИКОЛОВ БЪЧВАРОВ.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., които да се внесат от ответното дружество в 3 дневен срок от съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.

 

ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ пр. пр. № 4150/2014 г. по описа на ОП-Стара Загора, ДП № 523/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС-Стара Загора, ВНОХД № 298/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО, гр.д. № 7847/2016 г. по описа на СГС, в.гр. д. № 6016/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, както и к.търг.д. № 1685/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение от страна на ищеца, след представяне на внесена държавна такса.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.03.2020 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и свидетелят Илиян Димитров Кьосев, на посочения в отговора на исковата молба адрес. Вещите лица да се призоват след внасяне на депозит по делото.

        

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.    

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: