Р Е Ш Е Н И
Е
№
……………/27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския
административен съд - ХХХІІІ състав , в публичното заседание на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесети втора година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1136 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.54
от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Х.Ц. П. ***
, подадена чрез пълномощник - адв. Б.Б. , срещу заповед № 18-935/26.01.2022г.
на началника на СГКК-Варна.
Релевира се материална
незаконосъобразност на постановения адм. акт поради допусната грешка в
действащата кадастрална карта на гр. Варна
и по-специално в частта на „долната“ граница между ПИ с ид.
10135.2552.658 и 10135.2552.659, понеже тази граница по одобрената кадастрална
карта не е съобразена със съдебната делба по гр. дело № 2673/1981г.
на РС-Варна и нот. акт № 168, нот. дело № 1239/1992 г. Според цитираните писмени документи площта на
неговия имот следва бъде 690 кв.м. , докато по кад. карта тя е 574 кв.м.
Отправеното искане към съда е за
отмяна на оспорената заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят , редовно призован, не
явява и не се представлява.
Ответникът по делото – началникът
на СГКК-Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в съд.
заседание, но в писмено становище, придружаващо административната преписка, се
оспорва жалбата поради депозирано писмено възражение на заин. лице К.Р. срещу
поисканото изменение . Прави се възражение за прекомерност, ако адв. хонорар на
пълномощника на ж-ля надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. (л.3 от
делото).
Заинтересованото лице К.Х.Р. ,
редовно призована, се представлява от адв. К.К. , който в съд. заседание и в депозиран по делото писмен отговор на
жалбата твърди неоснователност на същата
поради съществуването на спор за
материално право между заявителя и заин.
лице по адм. производство. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С определение № 1631/30.05.2022г.
съдът се е произнесъл по допустимостта на
подадената жалба / 15 от делото/. При изследване на нейната основателност
се установи следното:
Със заповед № РД-18-92814.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК е одобрена кад. карта и кад.
регистри на адм. район „Приморски“ - Варна / л. 1-2 от преписката/, в чиято
територия попадат процесните имоти , като е безспорно между страните ,че кад.
карта е влязла в законна сила за ПИ с
ид. 10135.2552. 659 и 10135.2552.658.
В КРНИ към действащата кад. карта на гр. Варна К. Х.Р.
е вписана като собственик на ПИ с ид.
10135.2552.658 / л. 49 от преписката/,
а Х.
Ц. П. – като собственик на ПИ с ид. 10135.2552. 659 / л. 50./ Площта на
ПИ с ид. 10135.2552.658 е 821 кв.м., а
на ПИ с ид.10135.2552.659 - 574 кв.м.
Началото на административното
производство е поставено с подадено на 09.12.2021г. заявление от Х.П. за изменение на кад. карта на гр. Варна
в частта на ПИ с ид. 10135.2552. 659 / л. 29 /.
В обяснителната записка към
изготвената скица -проект е вписано, че се цели
попълване на дял първи от съдебна
делба по гр. дело № 2673/1981 г.
на РС-Варна. Графичната част на скицата- проект сочи за поискано изменение на кад. карта, изразяващо
се в промяна на южната граница на ПИ с ид. 1135.2552.659 с увеличаване на неговата площ за сметка на
ПИ с ид. 10135.2552. 658.
Според приложено към адм.
преписка заключение на СТЕ по гр. дело № 2673/1981г на Варненския районен съд е извършена съдебна делба като са
обособени два нови недвижими имота , всеки
с площ от 690 кв.м.
Според нот. акт №
100/28.04.2021г. , нот. дело № 414/2021 г. жалбоподателят Х.П. е придобил чрез
покупко-продажба поземлен имот с ид.
10135.2552.659 по КККР на гр. Варна с
площ от 574 кв.м. / л. 22 от преписката/.
По повод изготвената скица- проект
за изменение на кад. карта е било издадено удостоверение на приемане на проекта
/ л. 31/.
На 07.01.2022 г. К.Р. е била
уведомена по реда на чл. 26 АПК за образуваното адм. производство и за издадено
удостоверение по приемане на проекта /
л. 34-36/.
На 13.01.2022г. К.Р. е депозирала
писмено възражение срещу поисканото от Х.П. изменение на кадастъра с довод ,че
не желае да се отнема площ от нейния
имот / л. 37/. Към възражението е
приложила нот. акт № 44/25.05.1990 г., според който тя е закупила
недвижим имот с площ от 600
кв.м. / л. 58 от преписката/.
На 26.01.2022г. началникът на
СГКК-Варна е издал заповед № 18-935, с която е отказал да удовлетвори
заявлението на Х.П. . Вписаното фактическо основание на изричния отказ е спорът
за материално право между заявителя и заин. лице К.Р. .
В хода на съдебното производство
беше събрана информация за подадена до
РС-Варна на 16.05.2022г. искова молба
от Х.Ц.П. против К.
Х.Р. с правно основание чл. 108
от ЗС и с искане към районния съд да
признае за установено ,че Х.П. е собственик на 116 кв.м. от ПИ с ид. 10135.2552.659 по КККР на гр.
Варна и да се осъди ответника да му предаде владението / л. 31-33 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспореното по съдебен ред
волеизявление на началника на СГКК-Варна обективира изричен отказ за изменение
на граници на съседни поземлени имоти по КККР
на гр. Варна с вписано правно основание чл. 54 ЗКИР.
Съгласно правилото на чл. 54,
ал.4 от споменатия нормативен акт измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или
грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота.
При тези фактически данни и относима правна уредба се
налага извод за материална, териториална компетентност и такава по степен на
издателя на оспорената заповед.
Заповедта е обективирана в изискуемата
писмена форма . Има посочено правно основание на взетото решение за отказ по
изменение на кад. карта. В
обстоятелствената част на акта е посочен юридическия факт , който
обосновава изричния отказ- съществуващ
спор за материално право . В тази връзка съдът приема, че обжалваният индивидуален адм. акт е
постановен при спазване на нормативните правила за форма .
В жалбата няма оплакване за съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила , а и служебната проверка
на съда не установи подобен порок на
протеклата адм. процедура. Според правилото на
чл. 70 , ал.1 от Наредба № РД-02-20-3/29.09.2016 г. в случаите на
непълноти или грешки службата по геодезия, картография и кадастър уведомява по
реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно
производство, което в случая е сторено. Заинтересованите лица могат да правят
писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. К.Р.
е била надлежно уведомена и поради тази причина е могла срочно да упражни
процесуалното право по подаване на възражение .
При изследване материалната
законосъобразност на обжалвания изричен отказ съдът съобрази , че подаденото
заявление от Х.П. до адм. орган е с искане за изменение на кадастралните
граници на съседни поземлени имоти.
Според
правилото на чл. 51 от ЗКИР три са законовите предпоставки за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри : 1.изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри;2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Легалното определение за непълноти и грешки е дадено в § 1, т. 16
от ДР на ЗКИР. Това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите
имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното
им състояние .
Непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти / чл. 54, ал.1 ЗКИР/ , но втората алинея на същата разпоредба гласи, че когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Събраните по
делото данни сочат, че заявителят Х.П. е искал от ответника промяна на
границата на неговия имот със съседния поземлен имот , собственост на заин.
лице К.Р., защото по действащата кад. карта неговата недвижимост е с площ от
574 кв.м., докато праводателите му са
притежавали право на собственост върху 690 кв.м. т.е. П. е искал да се отрази в
действащата кадастрална карта неговата недвижима собственост с по-голяма площ .
В тази връзка се налага извод, че П. не твърди , че границата между двата поземлени имота по кадастрална карта не
съответства на означената на място
материализирана граница, а че същата не съответства на площта по титул
за собственост на предходни собственици
на имота. Заинтересованото лице К.Р. с подаване на писменото възражение е
изразила несъгласие с промяната на границата , водеща до намаляване на площта
на нейния имот и увеличаване на площта на съседния такъв . По този начин тя
е оспорила претендираното от П. право на
собственост върху част от нейната
недвижимост. Тази казуистика сочи
на извод за колизия на вещни права между собственици на съседни недвижими
имоти. Допълнително доказателство за съществуването на спор за собственост,
който спор е фактическото основание за постановяване на изричния отказ на н-ка
на СГКК гр. Варна, е подадената до ВРС
искова молба по чл. 108 от ЗС от Х.П. срещу К.Р. .
Според
решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2018 г. двете
предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично изразено
несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за
материално право... относно частта от имота, отговаряща на площта, чието
намаляване според отразяването в картата е последица от промененото
местоположение на границата му. Съществуването на спора е отрицателно
материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за
отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по
аргумент от чл. 54, ал. 2 изр. 1 от ЗКИР. Проверката на източниците,
удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън
компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй
като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Основание да се
одобри промяната в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение
по спора за вещно право – чл. 53а т. 1 от ЗКИР, или при постигане на съгласие
между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР“.
В
обобщение оспореният изричен отказ за изменение на КК на гр. Варна е
законосъобразен индивидуален адм. акт, който поради тази му правна
характеристика не подлежи на отмяна.
Предвид
изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК заин. лице има право на
разноски , чието присъждане е поискало с депозирания по делото писмен отговор
на жалбата , но К.Р. не е представила
никакви доказателства за направени разходи по водене на делото , поради което
искането й не следва да бъде удовлетворено.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.172 и 173 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ц. П. *** срещу заповед № 18-935/26.01.2022г. на
началника на СГКК-Варна.
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Х.Р. за присъждане на съдебно -деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: