Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260087 / 25.09.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На девети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2516 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т. Р. М.; против Н.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, пл. ***; както и с адрес в гр. Х., ****.
Ищецът твърди, че на 17.05.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 204 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности за периода 29.07.2016 г. – 30.06.2017 г., и сумата от 48,06 лв.
обезщетение за забава от 29.08.2016 г. до 15.05.2019 г., със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било изцяло
уважено по образуваното ч.гр.дело № 1208/2019 г. на ХРС, като издадена била
заповед за изпълнение срещу длъжника, като налице били предпоставките по чл.415
ал.1 т.2 от ГПК. Ето защо, в законоустановения срок ищецът предявявал настоящия
си иск за установяване съществуването на вземането си против ответника, като
собственик на водоснабден имот, находящ се на адреса в гр. Х., ***. В това си
качество и по партида № 176029 ответникът бил потребител на ВиК-услуги, по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3 ал.1 т.3 от Наредбата, били
собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ответникът бил
потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на основание Наредбата, като
продажбата им се осъществявала от ищеца при публично известни ОУ за
предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и влезли в сила
един месец след публикуването им в един местен и един централен ежедневник, без
да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1
т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала от съществуващо между
страните облигационно правоотношение, въз основа на посочените ОУ. По силата
им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи се във водоснабдяване,
канализация, пречистване на водите и други дейности за посочените имот, партида
и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите задължения, ответникът не му
заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които
ищецът в посочения период издал 3 броя фактури, на обща стойност от 204 лв. за
главница и 48,06 лв. за обезщетение за забава, всичко общо – 252,06 лв., изцяло
неизплатено. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания.
Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против
ответника били ликвидни и изскуеми, като ответникът не ги погасил в уговорения
срок, заради което начислено му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си
искания ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, като в
открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установявало, че
ответникът дължи плащане на ищеца на ползваните ВиК услуги за процесния имот с
обезщетение за забава. Възразява обаче, че облигационната връзка между страните
по делото не била доказана с представянето на договор помежду им по смисъла на
§7 ал.1 от ЗР на отменената Наредба № 9/14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и по смисъла на чл.8 ал.8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ето защо и на основание чл.190 ал.1 от ГПК, ищецът следвало да бъде задължен да
представи заверен препис от договора за ползване на ВиК-услуги с ответника за
имота, за да се установи задължението му за заплащането им по процесните
фактури. ОУ не пораждали задължения за потребителите, ако не са приети от
потребителя на ВиК- услуги с подписан за това договор. В тежест на ищеца било
да докаже, че за процесния период между него и ответника е съществувал договор
за такива услуги за сочения имот. Предвид изложеното, предявеният иск бил
неоснователен и недоказан и като такъв следвало да се отхвърли. В открито
съдебно заседание ответникът се представлява от особения си представител, който
въз основа на събраните по делото доказателства, счита предявения иск за
основателен и доказан, като следвало да се уважи, според първия вариант на
заключението на експертизата в счетоводната й част.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и
приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия
правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е
издал на името на ответницата процесните три броя фактури с кл.код 115769, по
партида № 176/29 за обект на адрес в гр. Х., ***, а именно:
-
фактура № **********/29.07.2016 г. за периода 25.03.2015
г. – 23.07.2016 г., за 34 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 102 лв., с краен
срок за плащане 28.08.2016 г.;
-
фактура № **********/30.12.2016 г. за периода 23.07.2016 г. – 23.12.2016 г., за 15 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 45 лв., с краен срок за плащане 29.01.2017 г.; и
-
фактура № **********/30.06.2017 г. за периода 24.03.2017 г. – 23.06.2017 г., за 19 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 57 лв., с краен срок за плащане 30.07.2017 г.
Според представената по делото справка по лице в Служба по вписванията –
Хасково за периода 01.01.1992 г. - 29.04.2020 г. на името на ответницата по
персонална партида 57404 от дата 29.04.2020 г., тя е закупила имота на
горепосочения адрес на 24.07.2007 г., когато върху имота е била вписана законна
ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, възбранила имота на 23.05.2017 г., а на
20.07.2017 г. подновила ипотеката. Последното вписване по партидата е от
05.07.2019 г. за придобиването на същия имот чрез публичен търг/ постановление
за възлагане по ГПК, с купувач – бившия собственик ответницата.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът назначи и изслуша
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. От извършените проучвания,
вещите лица са установили, че процесният имот по данни на съседи е продаден. За
същия при ищеца била открита партида за ответницата с номер 176/29 относно
водоснабдяването и канализацията на имота, като се сочи средството за търговско
измерване /СТИ/ по партидата със съответния му номер на холендъра. За процесния
период 29.07.2016 г. – 30.06.2017 г. били отчетени от инкасатора показания на
водомера в карнети срещу подпис, следните количество вода: на 23.07.2016 г. –
34 куб.м., на 23.12.2016 г. – 15 куб.м., на 24.03.2017 г. – 9 куб.м. и на
22.06.2017 г. – 19 куб.м., всичко общо 77 куб.м. доставена и консумирана вода,
което съвпадало с изчислените количества вода по процесните три фактури на обща
стойност от 204 лв. с ДДС. За посочения период водомерът за имота бил технически
изправен, като нямало служебни начисления. Процесните отчетени количества вода
били остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по методиката за
това. При проверка при ищеца се установило, че за процесния период по партидата
на ответницата и на нейно име били издадени общо 4 фактури, включващи освен
процесните три и фактура № **********/ 31.03.2017 г. за периода 23.12.2016 г. –
24.03.2017 г. на стойност от 27 лв., която е била заплатена. Дължимото по
процесните три фактури в общ размер от 204 лв. оставало неплатено. Експертизата
е изчислила дължимото обезщетение за забава за периода 28.08.2016 г. –
15.05.2019 г. в общ размер на 48,06 лв. за главниците по трите фактури.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, изпратено по пощата на 21.05.2019 г., постъпило в съда на 22.05.2019 г.,
въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 1208/2019 г. на
ХРС. По това дело със заповед № 535/ 23.05.2019 г. е разпоредено, длъжникът –
ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в
настоящото производство сумите, както следва: 204 лв. за главница,
с 48,06 лв. лихва за забава върху нея от 29.08.2016 г. до 15.05.2019 г. и
законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25 лв., платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение - разноски по делото; като вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на задължение за заплащане цената на услуги по
водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други /ВиК услуги/ по
съществуващо между страните облигационно правоотношение, базирано на публично
известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператора „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Хасково, надлежно
приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.9.2004 г. и одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, имащи значение на сключен между
страните договор относно имот на длъжника, с открит партиден номер 176029, за
което са издадени фактури за периода 29.07.2016 г. – 30.06.2017 г. Съобщение за заповедта е било
връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 31.07.2019
г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 28.08.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява основателен и доказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се
намира и процесният имот с адрес в гр. Х., ***. По категоричен начин по делото
се установи, че през процесния период 29.07.2016 г. – 30.06.2017 г. именно
ответницата е собственикът на този имот. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, потребители
на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен
смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо, и
предвид коментираните по – горе доказателства по делото, следва да се приеме,
че ответницата има качеството на потребител на предоставяните от ищеца ВиК
услуги за процесния собствен й имот,за което при ищеца й е била открита партида
с номер 176/29 относно водоснабдяването и канализацията на имота с посочено СТИ
– водомер със съответния му номер на холендъра. С оглед изложеното, съдът
приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, чийто източник е договор при ОУ за получаване на
ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните, в каквато насока са неоснователните възражения на ответницата, чрез
особения й представител. Със самия факт на присъединяване към водопроводната
система на ищеца потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в
сила, като според ал.4 от същия текст, аналогичен на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок
от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни,
че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу ОУ. Тъкмо обратното, в
рамките на процесния период и за настоящия имот на ответницата платена е била фактура
№ **********/31.03.2017 г. за периода 23.12.2016 г. – 24.03.2017 г. на стойност
от 27 лв., което съставлява извънсъдебно признание на съществуващото
правоотношение между страните по делото. Ето защо, съдът приема, че между
страните по делото през процесния период от време е налице договорно отношение
по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 и ОУ
на ищеца. Основното задължение на ищеца, като ВиК- оператор по това
правоотношение е разписаното в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № 4 – да снабдява
потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически
обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение се съдържа и
в чл.7 т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или пречиства
отпадъчните води. Не се спори, а и от събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установи, че ищецът е изпълнявал това си основно задължение
за водоснабдения процесен имот на ответницата. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от
ВиК оператора и/или в имотите на потребителите, в тяхно или на техен
представител присъствие, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета /чл.22 и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от
Наредба № 4/. В настоящия случай от заключението на експертизата се установи,
че за процесния период 29.07.2016 г. – 30.06.2017 г. са били отчетени от
инкасатора показания на водомера в карнети срещу подпис, следните количества
вода: на 23.07.2016 г. – 34 куб.м., на 23.12.2016 г. – 15 куб.м., на 24.03.2017
г. – 9 куб.м. /заплатени по горепосочената фактура/ и на 22.06.2017 г. – 19
куб.м., всичко общо 77 куб.м. доставена и консумирана вода, което съвпадало с
изчислените количества вода по процесните три фактури на обща стойност от 204
лв. с ДДС. За посочения период водомерът за имота е бил технически изправен,
като е нямало служебни начисления. Процесните отчетени
количества вода били са остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР, и
по методиката за това; но са останали незаплатени от ответницата на ищеца. С
оглед изложеното, съдът намира предявения главен иск за основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено, че ответницата
дължи на ищеца за главница сумата от общо 204 лв., включваща неизплатени
задължения, както следва:
- по фактура №
**********/29.07.2016 г. за периода 25.03.2015 г. – 23.07.2016 г., за 34 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС 102 лв., с краен срок за плащане 28.08.2016 г.;
- фактура №
**********/30.12.2016 г. за периода 23.07.2016 г. – 23.12.2016 г., за 15 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС 45 лв., с краен срок за плащане 29.01.2017 г.; и
- фактура №
**********/30.06.2017 г. за периода 24.03.2017 г. – 23.06.2017 г., за 19 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС 57 лв., с краен срок за плащане 30.07.2017 г.;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.05.2019 г. до
окончателното изплащане.
Относно акцесорния иск, според чл.33 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и
на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
Плащане, както се посочи в случая липсва, при което ответницата е изпаднала в
забава и то на сочените от ищеца дати. Според чл.40 ал.1 изр.2 от Наредба № 4 и
чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК-оператора обезщетение в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. В този
смисъл и предвид датите на издаване на процесните фактури, ответницата е
изпаднала в забава, както следва: на 29.08.2016 г., на 30.01.2017 г. и на
31.07.2017 г., което кореспондира и с посочените в съответните фактури падежи,
не на които, а ден по-късно настъпва забавата на длъжника. Считано от тези дати
и до 20.05.2019 г., включително, тя дължи обезщетение за забава на ищеца. Посочената
крайна дата на обезщетението за забава е датата, предхождаща подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК и началния момент на присъждане на законната лихва върху
главницата. Ищецът обаче претендира обезщетението до крайна дата 15.05.2019 г.,
което следва да бъде съобразено от съда. В този смисъл, доказан в своето
основание е и акцесорният иск, но по делото не се събраха достатъчно
доказателства за размера му, доколкото експертизата е изчислявала обезщетения
за забава за други периоди. Предвид на това и на основание чл.162 от ГПК съдът
го определи по своя преценка и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, както следва:
-
върху главницата по първата от фактурите от 102 лв. –
дължимо обезщетение за забава в размер на 28,05 лв. за периода 29.08.2016 г. – 15.05.2019
г., включително;
-
върху главницата по втората от фактурите от 45 лв. –
дължимо обезщетение за забава в размер на 10,45 лв. за периода 30.01.2017 г. – 15.05.2019
г., включително; и
-
върху главницата по третата от фактурите от 57 лв. –
дължимо обезщетение за забава в размер на 10,36 лв. за периода 31.07.2017 г. – 15.05.2019
г., включително; всичко общо 48,86 лв. Доколкото обаче акцесорният иск е
предявен за по-малката сума от 48,06 лв., същият следва да се уважи изцяло в
този размер.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид
изцяло уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 900 лв., от които за заповедното
производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
а за настоящото производство - 75 лв. за държавна такса, 150 лв. за особен
представител на ответника, 300 лв. за вещи лица и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ***; както и с
адрес в гр. Х., ***; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя Т. Р.
М.; неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги, предоставени за неин
имот на адрес в гр. Х., ***, за който на нейно име е била открита партида с
номер 176029 или 176/29; а именно – за главница сумата от общо 204 лв., включваща, както следва:
- по
фактура № **********/29.07.2016 г. за периода 25.03.2015 г. – 23.07.2016 г., за
34 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 102 лв., с краен срок за плащане
28.08.2016 г.;
- фактура
№ **********/30.12.2016 г. за периода 23.07.2016 г. – 23.12.2016 г., за 15
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 45 лв., с краен срок за плащане
29.01.2017 г.; и
- фактура
№ **********/30.06.2017 г. за периода 24.03.2017 г. – 23.06.2017 г., за 19
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 57 лв., с краен срок за плащане
30.07.2017 г.;
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
21.05.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в общ
размер от 48,06 лв., включващо съответно
дължимо, както следва:
- върху
главницата по първата от фактурите – за периода 29.08.2016 г. – 15.05.2019 г.,
включително;
- върху
главницата по втората от фактурите – за периода 30.01.2017 г. – 15.05.2019 г.,
включително; и
- върху
главницата по третата от фактурите – за периода 31.07.2017 г. – 15.05.2019 г.,
включително;
за които суми е издадена заповед № 535
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.05.2019 г. по
ч.гр.дело № 1208/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Н.И.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково с
ЕИК ********* СУМАТА от общо 900 лв.
деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – по електронни пощи на адвокатите им –
л.62 и л.67.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.