Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
при участието
на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка И. гр. дело № 9113 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № ІІ63-298/02.04.2014 г., постановено по гр.
д. № 41620/2011 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, е изнесен на публична
продан допуснатия до съдебна дела имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „*********, с разгърната площ от 155 кв. м., състояща се от: първи етаж - три
стаи, вестибюл, кухня , входно антре и тоалетна и подпокривно пространство (мансарден
етаж) - четири помещения и вестибюл, ведно с избено помещение и 66,
99% ид.ч. от дворното място, върху което
е построена сградата, съставляващо УПИ ХV-5 от кв.201 по плана на гр. София, м.
„Павлово-Бъкстон”, при съседи на имота по скица: улица, УПИ ХVІІ-1,
УПИ ХІІІ-22, УПИ ХІV-4, при
първоначална цена в размер на 267 982, 72лв., като получената при публичната
продан сума се разпредели между съделителите Р.И.Н. и А.И.Н. при квоти по 1/2 ид.ч.
за всеки. Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса в
размер на по 5 359, 65 лв.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от съделителката А.И.Н., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални
нарушения. Позовава се на нарушено право на защита, тъй като въпреки
своевременно отправеното искане за предоставяне на безплатна парван помощ и
приетото от съда, че молбата следва да се докладва във втората фаза на
съдебната делба, това не е сторено. Поради липса на правни познания не е
запозната за развитието на съдебната делба в две фази. По тази причина е била
лишена от възможност да упражни правата си по чл.349, ал.2 ГПК, което е станало
причина за изнасяне на делбения имот на публична продан. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение, за да може да упражни правата си по чл.349, ал.2 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от съделителя Р.И.Н., с който я оспорва. Излага
съображения, че решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателката
процесуално нарушение. Счита, че правата й в съдебния процес не са нарушени по
никакъв начин. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
С решение № 1823/02.03.2016 г., постановено по гр. д.
№ 9973/2014 г. по описа на СГС, ВК, ІІ В отделение, е потвърдено обжалваното
съдебно решение. Жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника по жалбата
сумата от 500 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски по делото за
въззивното производство.
С решение № 57/11.07.2017 г., постановено по гр. д. №
4056/2016 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, е отменено горепосоченото решение на
СГС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
който следва да отстрани последиците от нарушението на съдопроизводствените
правила, като се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ, респ.
при уважаването – проведе следващите се процесуални действия във втората фаза
на делбата след допускането й с влязло в сила решение.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС на
жалбоподателката е предоставена възможност да ангажира доказателства в подкрепа
на искането си за предоставяне на безплатна правна помощ.
С определение № 21497/22.08.2017 г., постановено по
настоящото дело, на жалбоподтелката е допуснато предоставянето на правна помощ,
който да се осъществи от процесуален представител, определен от САК.
С определение № 22006/28.08.2017 г., постановено по настоящото
дело, във връзка с постъпило от САК уведомително писмо е назначена адв. М.Х.Ц.
за процесуален представител на жалбоподателката. Предоставен е срок на
процесуалния й представител да се запознае с материалите по делото и с писмена
молба да заяви дали поддържа въззивната жалба, както и формулираното в нея
искане за възлагане делбения имот. В случай, че поддържа това искане, да изложи
фактическите обстоятелства, въз основа на които претендира възлагане на имота,
както и да формулира доказателствените си искания за установяване на тези
обстоятелства.
В рамките на определения от съда срок
жалбоподателяката, чрез назначения й процесуален представител е заявила, че
поддържа въззивната жалба и възлагателната претенция, която се основава на
това, че съсобствеността е възникнала от наследяване, жалбоподателкта е живяла
в делбения имот към момента на откриване на наследството и не притежава друг
имот за задоволяване на нуждите й.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен
от Р.И.Н. срещу А.И.Н. относно следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.
„*********, с разгърната площ от 155 кв. м., състояща се от: първи етаж - три
стаи, вестибюл, кухня , входно антре и тоалетна и подпокривно пространство
(мансарден етаж) - четири помещения и вестибюл, ведно с избено помещение и 66,
99% ид.ч. от дворното място, върху което
е построена сградата, съставляващо УПИ ХV-5 от кв.201 по плана на гр. София, м.
„Павлово-Бъкстон”, при съседи на имота по скица: улица, УПИ ХVІІ-1,
УПИ ХІІІ-22, УПИ ХІV-4.
С решение от 12.03.2013 г., постановено по гр. д. № 41620/2011 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, е допуснато извършването на съдебна делба на посочения недвижим имот при равни квоти – по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.Съгласно ангажираната комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена за процесния имот: УПИ ХV-5 от кв.201 по действащия регулационен план на м. „Павлово – Бъкстон“, по графични данни площта на имота е 614 кв. м., а по кадастрална карта имотът е с идентификатор 68134.1931.5 – 622 кв. м.Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес жалбоподателката е регистрирала като настоящ адрес ***, считано от 01.07.2005 г.Представено е удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено за жалбоподателката от Агенция по вписванията, Служба по вписванията. От него се установява, че на 22.05.2006 г. е продаден съсобствен имот на ул. „*********, за който е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 15.05.2006 г. На 21.12.2004 г. е продаден съсобствен имот на ул. „*********който е придобит на 20.12.2001 г. от СО – Район „Възраждане“. Не се съдържат отбелязвания жалбоподателката да притежава друг имот.От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М. по изслушаната във въззивното производство съдебно – техническа експертиза се установява, че сравнителната пазарна стойност на делбени имот с площ от 570 кв. м. възлиза на 179 470 лв. При използване на комбиниран метод от сравнителен и възстановителен метод вещото лице приема, че общата пазарна стойност на имота е 178 650 лв. Пазарната стойност на имота е 179 140 лв. В проведеното на 25.05.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесният имот се намира в трета оценителна зона, като имотът попада ж. к. „Павлово“. При изчисляване пазарната му цена вещото лице е съобразило не в коя конкретно зона попада имота, а възможно най-близките имоти по улици. Дори да се приеме, че имотът попада във втора оценителна зона, това не би променило оценката му, която е основава на неговото местоположение – конкретната улица, на която се намира и съседните му имоти. Експертното заключение е оспорено от ответника по жалбата, поради което е допуснато изслушването на повторна съдебно – техническа експертиза със същия предмет.От заключението на вещото лице инж. П.В.Я. се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот относно поземления имот, определена по метода на сравнителната стойност – пазарни цени на сравними по местоположение и предназначение имоти и на другите действащи пазарни регулатори при сделките с недвижими имоти, възлиза на 186 000 лв. По метода на възстановителната стойност – въз основа на разходите за придобиване на нови аналогични активи, с корекция за физическото овехтяване, технически повреди или подобрения, настъпили в процеса на експлоатация, както и с икономическото обезценяване или повишаване на стойността в зависимост от индикациите на пазара на аналогичните активи към датата на оценката, възлиза на 223 100 лв. Вещото лице е предложило като пазарна стойност на делбения имот 223 100 лв., от която: 186 000 лв. – пазарна стойност на поземления имот и 37 100 лв. – пазарна стойност на сградата. Средната пазарна цена за кв. м. е 446 лв. за квадратен метър.В проведеното на 07.12.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е направило изчисленията си относно недвижимия имот за площ от 622 кв. м. Експертното заключение е оспорено от жалбоподателката в частта относно пазарната стойност на поземления имот. От показанията на разпитания пред СРС свидетел Т.Д.Г. се установява, че познава жалбоподателката от 1999 г. Живял е с нейната дъщеря дълги години на семейни начала. Жалбоподателката живеела на ул. „*********. Свидетелят я е посещавал на този имот. От както я познава, тя живеела на посочения адрес, на който живеела и понастоящем. Живяла е там и през м.11.2001 г. Поне веднъж седмично е ходим на посочения адрес при жалбоподателката. Водил децата им там. Откакто я познава до настоящия момент не е напускала този имот. От близо две години не живее заедно с дъщерята на жалбоподателката. Свидетелят е чувал за други имоти на жалбоподателката, но не знаел дали те са били нейни, никога не е живяла на друго място. Познава другия съделител – Р.Н., който е брат на жалбоподателката. Той също е идвал в тази къща, събирали са се много пъти, но не е живял там. В настоящото производство е разпитана и свидетелката Г. С.М.се установява, че познава ищцата. От 1972 г. свидетелката живеел в гр. София, на ул. „*********и са били съседи. Между имотите имало първоначално жив плет, а понастоящем – ограда. Известно време жалбоподателката живяла в съседния на свидетелката имот заедно с малко дете, но след това се преместила в центъра на гр. София, на ул. „Самуил“. Около 1995 г. – 1996 г. получили предизвестие да напуснат имота и отново се върнали на ул. „*********. Към момента жалбоподателката живеела на този адрес, включително и през м.11.2001 г., когато починала нейната майка, жалбоподателката е живяла на този адрес. От завръщането си в имота през 1995 г. – 1996 г. жалбоподателката не е напускала имота на ул. „*********.Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като те са разпитани за обстоятелства, които лично са възприели. Показанията им са логични и последователни и не се опровергават от останалите ангажирани по делото доказателства.На ответника по жалбата е допуснат разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че жалбоподателката е живяла в имот на ул. „Пиротска“ за периода 1998 г. – 2003 г. Поради заявен отказ от ангажиране на допуснатото доказателство с определение, постановено в проведеното на 07.12.2018 г. открито съдебно заседание същият е заличен. Също така му е предоставена възможност да ангажира писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, от която не се е възползвал.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният установи,
че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Предвид задължителните разяснения, дадени с решение №
57/11.07.2017 г. по гр. д. № 40056/2016 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по
молбата на жалбоподателката за предоставяне на безплатна правна помощ.
Същевременно молбата е депозирана преди постановяване на решението в първата
фаза на съдебната делба и съответно преди изтичането на преклузивния срок по
чл.349, ал.4 ГПК – първото заседание след влизане в сила на решението за
делбата, в който могат да се направят претенции за възлагане на делбения имот.
Във въззивното производство в изпълнение на задължителните указания ва ВКС,
дадени с горепосоченото съдебно решение, са отстранени последиците от
констатираното нарушение на съдопроизводствените правила, като е разгледана
молбата на жалбоподателката – ответник в първоинстанционното производство за
предоставяне на безплатна правна помощ. Същата е приета за основателна и е
назначен процесуален представител на жалбоподателката, определен от САК. По
този начин е обезпечена възможността на
същата да заяви искане за възлагане на делбения имот. Доколкото искането е
свързано с уважаването на молбата на жалбоподателката за предоставяне на
безплатна правна помощ, който е депозирана преди изтичане на установения в
нормата на чл.349, ал.2 ГПК преклузивен срок, се налага извода, че същото е
своевременно направено и следва да се разгледа по същество.
Във втората фаза на делбата следва да се определи
способа за ликвидиране на имуществената общност. Делбата се извършва в рамките
и обхвата на постановеното съдебно решение по допускането й. С последното се
установява със силата на пресъдено нещо между кои лица и за кои имоти се
извършва тя и какви са частите на всеки съделител.
В случая до делба е допуснат недвижим имот, който е
неподеляем. Искането на съделителката А.Н. за възлагане на допуснатия до делба
имот е своевременно направено, предвид изложените по – горе съображения.
В нормата на чл.349, ал.2 ГПК е регламентирано, че ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Тази норма е
идентична с чл.288, ал.3 ГПК (отм.). Ето защо задължителните разяснения, дадени
с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, са приложими и в
разглеждания случай (решение № 223/12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на
ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). С посоченото тълкувателно
решение е разяснено, че основното законово изискване
е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Недвижимият
имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т.30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002 г.), както и от същия да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на
чл.203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът
поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и
условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на
наследодателя. От обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена
всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на
наследяване. За да е изпълнено изискването сънаследникът да е живял в
съсобственото жилище, следва да е налице трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение.
В разглеждания случай се установи
осъществяването на всички елементи от посочения сложен фактически състав, регламентирани
в чл.349, ал.2 ГПК. Допуснатият до делба имот е жилище, за което липсва спор,
че е неподеляемо. Съсобствеността между страните е възникнала в резултат на
наследяване – юридическият факт, който е основание за възникване на
съсобственост е смъртта на общия наследодател – майката на съделители М.М.Р.,
починала на 05.11.2001 г., както и настъпилото наследствено правоприемство.
От показанията на разпитаните във
въззивното производство свидетели се установи, че жалбоподателката трайно е
живяла в делбения имот от 1995 г. – 1996 г. насам, ползвала е същия по предназначение – за
задоволяване на жилищните й нужди, както и при откриване на наследството на 05.11.2001
г. същата е живяла в жилището на
наследодателя. От представеното удостоверение от Агенция по вписванията,
обсъдено по – горе, се установи, че жалбоподателката не притежава друго жилище.
Ответникът по жалбата не е ангажирал доказателства в определения от съда срок
за опровергаване на това обстоятелство. Другият съделител не е заявил възлагателна
претенция по разглеждания ред. По изложените съображения въззивният съд счита,
че са налице всички законоустановени изисквания, очертани в нормата на чл.349,
ал.2 ГПК, за възлагане на делбения имот на съделителката А.И.Н..
С обжалваното решение делбения имот е
изнесен на публична продан. За да бъде изнесен на публична продан, имотът
следва не само да е неподеляем, но и да не може да бъде поставен в един от
дяловете, съгласно изискването на чл.348 ГПК. В случая се установи, че е налице
възможност за възлагане на неподеляемото жилище, което се явява абсолютна
пречка за изнасяне на имота на публична продан.
При възлагане на допуснатия до делба имот
следва дяловете на останалите съделители да се уравнят с пари, доколкото не са
допуснати до делба други имоти. В хода на въззивното производство са изслушани
две съдебно – технически експертизи, които дават различни пазарни цени на
имотите. Въззивният съд възприема заключението на вещото лице инж. П.В.Я., тъй
като същото е подробно обосновано, като са съобразени всички особености на
делбения имот, включително и площта му, която е нанесена в кадастралната карта.
Същевременно вещото лице инж. Д.М. е взела предвид посочената в съдебното
решение от първата фаза на делата площ на имота. Макар площта на делбения имот
да е индивидуализиращ негов белег, той не се обхваща от силата на пресъдено
нещо на решението по допускане на делбата. С оглед на това не е налице пречка
да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на имота. В
този смисъл е и решение № 337/10.10.2011 г. по гр. д. № 666/2010 г. на ВКС, ГК,
І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед на това съдът счита, че
пазарната стойност на делбения имот възлиза на 223 100 лв. Ето защо на
другия съделител следва да се присъди за уравняване на дела му сумата от 111
550 лв., съобразно участието му в съсобствеността.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се отмени, като делбения имот следва да се възложи на
жалбоподателката, като същата следва да заплати на другия съделител сумата от
111 550 лв. за уравнение на дела му. Върху тази сума следва да се присъди
законната лихва. Тъй като вземането за уравнение на дела на съделител в
производството по извършване на делбата е в корелативна зависимост от способа
поставяне в дял на единия съсобственик на неподеляем имот, същото възниква от момента
на влизане в сила на решението за извършване на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК. С оглед на това от този момент вземането за уравнение е определено по
размер и изискуемо, поради което и на основание чл.84 ЗЗД от него възниква и
задължението за лихва за забава. В този смисъл е решение № 174/07.04.2011 г. по
гр. д. № 482/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 683/06.01.2011 г. по гр. д. №
1367/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Ето защо
върху определената сума за уравнение дела на другия съделител следва да се
присъди законната лихва, считано от влизане в сила на решението за
възлагане.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл.76, ал.6 ГПК
ответникът по жалбата следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 2 679, 83 лв.
На основание чл.355 ГПК съделителите дължат по сметка
на СГС държавна такса в размер на 4 462 лв. Доколкото А.И.Н. е освободена
от заплащане на държавна такса по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК, в нейна
тежест не следва да се възлага и тази държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № ІІ-63-298/02.04.2014 г., постановено по гр.
д. № 41620/2011 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 63 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на основание чл.349, ал.2 ГПК на А.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, ул. „*********, с
разгърната площ от 155 кв. м., състояща се от: първи етаж - три стаи, вестибюл,
кухня, входно антре и тоалетна и подпокривно пространство (мансарден етаж) -
четири помещения и вестибюл, ведно с избено помещение и 66,
99% ид. ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ ХV-5 от кв.201 по плана на гр. София,
м. „П.-Б.”, при съседи на имота по скица: улица, УПИ ХVІІ-1, УПИ ХІІІ-22, УПИ
ХІV-4.
ОСЪЖДА А.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 111 550 (сто и
единадесет хиляди петстотин и петдесет) лв., в 6 – месечен срок от влизане на решението в сила, представляваща
уравнение на дела му след прекратяване на съсобствеността, ведно със законната
лихва, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 2 679,
83 (две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване, както и да заплати сумата от 4 462 (четири хиляди четиристотин шестдесет и два) лв., на
основание чл.355 ГПК, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.