РЕШЕНИЕ
№ 1309
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110201802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. Г. от ****** чрез пълномощника му –
адв. Р. - САК против Наказателно постановление № НП -1/14.01.2023 г.,
издадено от заместник министър на икономиката и индустрията, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл.29, ал.4 от от Закона за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт
и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/.
В жалбата се релевират доводи, че при издаване на атакуваното
наказателно постановление е нарушен материалния закон и са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и
т.6 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излагат се и аргументи, че към
датата на извършване на проверката работещата инсталация за пълнене на
газови бутилки за бита е била в пробно запускане, изцяло във връзка с
подаването на заявление за регистрация на дружеството „****“ ЕООД за
„Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчни
складове“. Непосредствено преди проверката били подменени всички части,
които подлежали на изхабяване от употреба на съоръжението.
1
В жалбата се сочи, че в изпълнение на изискванията на чл.3, ал.1 от
ЗАРИДСНПНП, с писмо вх. № 05-01-1419/22.07.2020 г. дружеството подало
заявление за регистрация за осъществяване на икономическа дейност по чл.2,
ал.1, т.5 от същия закон. Впоследствие същото било оттеглено по обективни
причини, но нямало постановен отказ за издаване на удостоверение за
регистрация. Именно за подготовката за повторното подаване на заявление -
на 02.12.2022 г., била извършвана техническа подготовка на съоръжението,
като изпитанията са продължавали и към момента на проверката.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата съдебна инстанция,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си –
адв.Р. - САК. Последният в дадения ход по същество на делото пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията,
подробно развити в жалбата. Счита, че не е извършено нарушението, за което
е ангажирана административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е налице
извършено нарушение, отправя искане за приложение на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от юрк.Георгиев. Същият в дадения ход по същество на делото
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, като не следвало да се
кредитират с доверие показанията на свидетеля на жалбоподателя, който не е
присъствал по време на извършване на проверката, както и представената в
хода на съдебното следствие Заповед за преустановяване дейността на
обекта. Ето защо, отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което
да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Допълнителни аргументи за това развива в представени
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, ако същите
2
нахвърлят минималния размер, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с резолюция на началник отдел „Контрол“, дирекция
„Регулиране на икономически дейности“ към Министерство на икономиката
и индустрията, на 24.11.2022 г. била извършена проверка на обект –
газстанция, находящ се в **** и стопанисван от „****“ ЕООД, ЕИК *** с
управител А. Д. Г..
В хода на проверката се установило, че „****“ ЕООД е вписано в
Регистъра по чл.16, ал.1 от ЗАРИДСНПНП на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за
осъществяване на икономическа дейност „Търговия на дребно с нефт и
продукти от нефтен произход“ по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, за което
било издадено Удостоверение № 1025/26.08.2020 г.
При проверката се установило още, че в обекта освен осъществяваната
дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, има и работеща инсталация, от
която се осъществявала икономическа дейност по „Пълнене на бутилки с
втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчни складове“ по смисъла на чл.2,
ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП. Направената констатация била потвърдена от
изложеното в писмени обяснения от управителя на дружеството А. Д. Г..
Извършена била справка в Регистъра по чл.16, ал.1 от ЗАРИДСНПНП и в
деловодната система на Министерство на икономиката и индустрията, при
която се установило, че „****“ ЕООД, ЕИК *** няма регистрация за
дейността по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, както и че не е било подадено
заявление за дейността, съгласно чл.17 от същия закон.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен
протокол № 108/24.11.2022 г.
На база на така направените констатации срещу жалбоподателя А. Д. Г.
в качеството му на управител на „****“ ЕООД бил съставен АУАН №
31/09.12.2022 г. затова, че е допуснал извършване на нарушение -
осъществяване на икономическа дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от
ЗАРИДСНПНП, без регистрация по чл.3, ал.1 вр.чл.16, с което е осъществил
3
състава на нарушение по чл.29, ал.4 от ЗАРИДСНПНП.
АУАН бил предявен на същата дата на управителя на дружеството,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване,
че ще подаде възражения в срок. Писмени възражения срещу акта с вх.№ 26-
М-324/15.12.2022 г. са били депозирани в законоустановения срок по чл.44,
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно, срещу жалбоподателя А. Г. било издадено
обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление,
с което му е наложена „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение
по чл.29, ал.4 от ЗАРИДСНПНП. Същото било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 04.01.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – Констативен протокол № 108/24.11.2022 г., покана
за съставяне на акт, АУАН № 31/09.12.2022 г., възражение вх.№ 26-М-
324/15.12.2022 г., разписка за връчване на НП, обяснение от А. Г.,
обяснителна записка на технологична схема, технологична схева на обект
„Газстанция Красна поляна“, гр. София, бул.“Никола Мушанов“ № 114 А,
товарителница № 155693/19.11.2022 г., приход –разход на стоки за периода
01.11-24.11.2022 г. (пропан-бутан, кг.) и за периода 01.10-31.10.2022 г.,
фискални бонове и дневни отчети от ФУ в обекта, договор за наем, актуално
състояние на „****“ ЕООД към 23.11.2022 г., Удостоверение №
1025/26.08.2020 г., молба от „****“ ЕООД вх. № 05-01-1419/26.08.2020 г.,
заявление вх. № 05-01-1419/22.07.2020 г., Заповед № РД -16-1113/13.09.2022
г., Заповед № РД-16-1094/07.09.2022 г. и Заповед № РД-16-1250/06.10.2022 г.
на Министър на икономиката и индустрията, Заповед за прекратяване на
производството по регистрация на дейност чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП
от 31.08.2020 г., заявление вх.№ 05-01-840/02.12.2022 г., НП № 2/04.01.2023 г.
В основа на фактическите си изводи съдът постави показания на св.
Десислава Й.–актосъставител и лично присъствал при извършване на
процесната проверка. Показанията на този свидетел се отличават с
последователност и логичност, което мотивира настоящия съдебен състав да
им се довери изцяло. Твърденията на св.Й. относно направените констатации
4
по време на проверката намират потвърждение в съставения констативен
протокол и писменото обяснение от управителя на дружеството –А. Г.. В тази
връзка следва да се отбележи, че цитираният констативен протокол е
официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително
изявление на своя издател, т.е. отнася се до съществуването или
несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или
възприети от него/. Същият разполага с т.нар. “материална доказателствена
сила”- т.е. има доказателствено значение относно стоящият вън от документа
факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Констативният
протокол, който е съставен при извършване на една предварителна дейност по
изясняване на основните въпроси на производството - наличие на деяние,
установяване на дееца и неговата вина, се явява необходим и достатъчен за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на определено
лице.
Съдът намира основание да подложи под съмнение изложените в
показанията на св.Т.В. (допуснат до разпит по искане на жалбоподателя)
обстоятелства, че на процесната газстанция не се извършвало пълнене на
бутилки с пропан-бутан, а се провеждала профилактика на уредбата за това,
тъй като тези твърдения се опровергават от приложените по делото писмени
доказателства – товарителница № 155693/19.11.2022 г., видно от която на
място в обекта е бил доставен 1664 кг. LPG; както и приходно –разходните
документи за м.октомври и м.ноември 2022 г., видно от които е получено
количество пропан-бутан, кг., съответно 9 055 и 12 568, а е изразходвано
следното количество: 5768, 46 и 7427,8 кг.
Коментираните по–горе и приложени по делото писмени доказателства,
в това число и фискални бонове и дневни отчети от ФУ в обекта мотивират
извода, че в процесния обект се е извършвала икономическа дейност по
„Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчни
складове“, като системата не е била в „пробно запускане“, поради което съдът
възприема изложеното от св.Василев като опит за изграждане на защитна теза
на жалбоподателя.
Представената в хода на съдебното следствие от процесуалния
представител на жалбоподателя Заповед от 31.08.2020 г., с която от
01.09.2020 г. се забранява извършване на дейност пълнене на бутилки с
5
втечнен нефтен газ на територията на процесната газстанция, има силата на
частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална
доказателствена сила относно авторството на този, от когото е съставен
документа, но не притежава материалната доказателствена сила и в този
смисъл не обвързва съда да приеме за доказано, изложеното в документа.
От приложеното към материалите на делото Заявление вх. № 05-01-
840/02.12.2022 г. се установява, че „****“ ЕООД след извършване на
проверката е подало заявление за вписване в Регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, за дейността по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП.
От представеното от процесуалния представител на жалбоподателя и
приобщено към материалите на делото наказателно постановление № НП-
2/04.01.2023 г., издадено от заместник министър на икономиката и
индустрията, е видно, че дружеството „****“ ЕООД е санкционирано за
извършено нарушение по чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП с имуществена
санкция в размер на 25 000 лева.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 26 от
ЗАРИДСНПНП и приложените към материалите на делото Заповеди на
Министъра на икономиката и индустрията. Същите са издадени в
предвидената от закона писмена форма и съдържат необходимите реквизити
6
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са и давностните срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя доводите на
жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава му, както и съответстващата правна квалификация, така
че нарушителят да е в състояние да разбере фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е
и сторил.
Съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 57 и 58 от
ЗАНН, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Ето защо, съдът приема, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили правото на защита на административно-наказаното
лице и да са самостоятелно основание за отмяна на атакувания санкционен
акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От доказателствата по делото безспорно се установява, че обект –
газстанция, находящ се в **** се стопанисвал от „****“ ЕООД, ЕИК *** с
управител А. Д. Г., както и че към датата на проверката – 24.11.2022 г. в
обекта се извършвала дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т.5 от
ЗАРИДСНПНП. Съгласно цитираната разпоредба, икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са: 1. търговия на едро с
нефт и продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и
продукти от нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен
произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани
получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 4.
транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с
втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове и 6. дистрибуция на
бутилки с втечнени нефтени газове (LPG). Според чл. 3, ал. 1 от
7
ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1,
подлежи на регистрация по този закон. Според чл. 16, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП "В Министерството на икономиката се води регистър на
лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти
от нефтен произход". Към момента на извършване на проверката и към
момента на съставяне на АУАН, „****“ ЕООД не е имало регистрация по
ЗАРИДСНПНП, във връзка с осъществяваната от него дейност по чл. 2, ал. 1,
т.5 от Закона. Дружеството имало издадено удостоверение № 1025/26.08.2020
г. за регистрация за извършване на дейност „Търговия на дребно с нефт и
продукти от нефтен произход”. По отношение на процесния обект -
газстанция, дружеството е подало заявление с вх. № 05-01-1419/22.07.2020 г.
за вписване в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за дейност „пълнене на
бутилки с втечнен природен газ“. Производството по регистрацията е било
прекратено, във връзка с подадена молба от управителя на ****“ ЕООД до
Министерство на икономиката, с вх. № вх. № 05-01-1419/26.08.2020 г., с
която оттегля подаденото заявление с вх. № 05-01-1419/26.08.2020 г.
Изложеното води до единствения възможен извод, а именно, че към момента
на извършване на проверката - 24.11.2022 г. в газстанцията, находяща се в
****, се е извършвала дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.5 от
ЗАРИДСНПНП, без да има съответната регистрация по този закон.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че с
бездействието си жалбоподателят, в качеството му на управител на „****“
ЕООД е допуснал извършване на нарушение по ал.1 – осъществяване на
икономическа дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, без
регистрация по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, във връзка с чл.16 от
ЗАРИДСНПНП, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.29, ал.4 от ЗАРИДСНПНП. Съдът намира, че в
конкретиката на настоящия казус е безспорно доказано, че въззивникът А. Г.
е допуснал извършването на процесното нарушение, доколкото е безспорно
доказано, въз основа на приобщените писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, че на процесната дата се е извършвала в обекта
икономическа дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, без
изискуемата по закон регистрация за това. Касае се за продължено
8
нарушение, като съгласно трайната съдебна практика при тези нарушения се
създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от
възникване на задължението за действие до преустановяване на
противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В
този момент се счита довършено нарушението и към този момент следва да се
извърши преценката за приложение на материалния закон, за
компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган,
от този момент започват да текат давностните срокове за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В съответствие с това
разбиране в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление ясно е посочено, че на датата на проверката
противоправното състояние не е било отстранено, т. е., датата на
установяване на нарушението и на неговото извършване в случая съвпадат.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.4 от ЗАРИДСНПНП - Лице, което
като законен представител на юридическо лице или едноличен търговец е
допуснало извършване на нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В случая правилно е индивидуализиран размерът на
наложената глоба в минималния предвиден такъв, като са взети предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно последващите
действия на А. Г. по подаване на заявление и издаване на удостоверение за
регистрация за осъществяване на икономическа дейност по чл.2, ал.1, т.5 от
ЗАРИДСНПНП.
Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на
жалбоподателя за приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне
на нарушението, като маловажно такова. В подкрепа на този извод следва да
се вземе предвид, че в случая се касае не за нарушение, което се извършва с
еднократно действие, а за продължено нарушение, при което се създава
трайно противоправно състояние за неопределен период от време, което
чувствително завишава степента на обществена опасност на нарушението,
както и че се касае до допускане на неизпълнение на основно, базисно
задължение, каквото е това за преминаване през регистърно производство
преди започване на търговската дейност с продукти от нефтен произход. Не
може да доведе до извод за маловажност на случая и соченото в жалбата
обстоятелство, че веднага след проверката жалбоподателят подал документи
за регистрация. Това е така, доколкото в чл. 29, ал. 1, изр. 2 законодателят по
9
императивен път е постановил, че последващото добросъвестно поведение е
ирелевантно за отговорността на дееца: "Когато дейността е извършена в
обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да
бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на
наказателното постановление. "
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на АНО. Ето защо и на основание чл.64д, ал.4 от
ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 и чл.64 д от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП -1/14.01.2023 г.,
издадено от заместник министър на икономиката и индустрията, с което на
А. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лева, за нарушение по чл.29, ал.4 от Закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на Министерството на
икономиката и индустрията разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
10
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11