№ 33775
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110177538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 421966/30.12.2024 г., на „ЕОС Матрикс“ АД против А. С. Д..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 6466,35 лв. главница и 416,71 лв. възнаградителна лихва.
Вземанията били прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на заявителя с
договор за цесия, а цедентът бил кредитодател по договор за кредит с посомен номер и дата.
От описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за потребителски
кредит, общи условия и преференциални условия, е видно, че става дума за заем, даден на
потребител, под режима на ЗПК, отпуснат кредит от 7000 лв. В договора ГПР е посочен на
18,69 %, такса за разглеждане 160 лв., застрахователна премия от 72 х 9,73=700,56 лв.
СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т. 90 от решение по дело C-
377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
Профи кредит България, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на
потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране
на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България
изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да
се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да
поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият
размер“ на кредита според понятието по-горе).
В случая нито в индивидуалния договор за кредит, нито в приложените общи условия
няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а
очевидно в него не са посочени застрахователните премии и такса усвояване, която при това
1
е незаконна у нас – арг. чл. 10а ЗПК.
Когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него
подобни възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме от
националния закон за нищожен, поради което и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор е недействителен
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само за главницата. В останалата част заявлението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
421966/30.12.2024 г., на „ЕОС Матрикс“ АД против А. С. Д. в частта му за
сумите от 416,71 лв. възнаградителна лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2