МОТИВИ: Подсъдимия А.Б.М. е предаден  на съд по обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 предл.1, т.6 предл.1 и 2 и т.7 от НК, за това, че на 13.11.2014 г. в гр.Ловеч избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Любиком”ЕООД-Ловеч с ЕИК № ********, като :

1.Съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневник за покупки и дневник за продажби, съгласно чл.124 от ЗДДС, при представяне на информация пред органите по приходите – НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, приложени към справка-декларация по ЗДДС на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК №******** с вх. № 11001113100/13.11.2014 г. за данъчен период м.октомври на 2014 г., в които били отразени фактури по извършени и получени доставки, с начислен по тях ДДС, както следва: фактури по продажби

 

и фактури по покупки

№ на фактура	дата	контрагент-доставчик	предмет	стойност	начислен ДДС
**********	22.10.2014	Ауто Плюс Плевен ЕООД	материали	1418, 56	283, 71
806	27.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	24050	4810
807	27.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	24375	4875
808	27.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	22750	4550
809	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	25350	5070
810	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	25350	5070
811	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	25675	5135
812	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
813	29.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	27625	5525
814	29.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
815	29.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
6490	30.10.2014	Екзотик 2000 ООД	стоки	16829, 56	3365, 91
816	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
818	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	29250	5850
819	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	45500	9100
817	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	29250	5850
820	31.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	33475	6695
821	31.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	34125	6825
822	31.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	29250	5850
Общо:				498273, 12	99654, 62

 

без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч,

2. Потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС на „Любиком” ЕООД-Ловеч с вх.№11001113100/13.11.2014 г. за данъчен период м.октомври на 2014г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС, пред НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, като декларирал в раздел А „Данни за начислен данък върху добавената стойност“, че от страна на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ******** е бил начислен ДДС по извършените доставки в размер общо на 100143, 38 лева, като включил в тази стойност без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч и начисления по горепосочените фактури по продажби ДДС в размер на 9746,17 лева, при действителни стойности на начисления ДДС по продажбите в размер общо на 90 397,21 лева и в раздел Б “Данни за упражнено право на данъчен кредит”, че на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ******** е бил начислен ДДС по получените доставки в размер общо на 100 393,77 лева, като включил в тази стойност без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч и начисления по горепосочените фактури по покупки ДДС в размер на 99 654,62 лева, при действителни стойности на начисления ДДС по покупките в размер общо на 739,15 лева;

3. Приспаднал неследващ се данъчен кредит по горепосочените фактури по получени от „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ******** доставки, без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с № 110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, общо в размер на 99 654,62 лева, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери на стойност 89 658,06 лева;

Както и за престъпление по чл.316, предл.2, във вр. с чл.308, ал.1, предл.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 10.12.2014 г. до 12.12.2014 г. в гр.Ловеч  съзнателно се ползвал от преправен официален документ - акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, както следва:

1. На 10.12.2014 г., съзнателно се ползвал от преправен официален документ, като депозирал лично пред НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч искане за изправяне на грешка в специални регистри, заведено с вх.№15235/10.12.2014 г., към което приложил заверено от него копие, сканирано и отпечатано по метода на монохромния лазерен печат от акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г. на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК №********, като преправките касаят : намален размер на отпечатания текст; променена дата на изготвяне на стр.1 от акта-„21.11.2014 г.“,  вместо текст в оригинален екземпляр- „16.10.2014 г.“; липса на отпечатък от печат на стр.4 от акта, с елипсовидна форма и съдържание „Национална агенция по приходите  Р България 0639“; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта-променена дата на изготвяне на акта-„21.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „16.10.2014 г.“; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта-изцяло различно съдържание на ръкописен текст, в това число и дата на връчване на акта - „26.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „21.10.2014 г.“ и положени подписи в графите „връчил“ и „получил“;

         2. На 12.12.2014 г., съзнателно се ползвал от преправен официален документ, като  депозирал по пощенски път пред НАП, ТД-В.Търново, Офис-Ловеч жалба, заведена с вх. № 15362/12.12.2014 г., към която приложил заверено от него копие, сканирано и отпечатано по метода на цветния лазерен печат от акт за дерегистрация по ЗДДС с № 110991400008894/16.10.2014 г. на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ********, като преправките касаят : намален размер на отпечатания текст; променена дата на изготвяне на стр.1 от акта - „21.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „16.10.2014 г.“; липса на отпечатък от печат на стр.4 от акта, с елипсовидна форма и съдържание „Национална агенция по приходите  Р България 0639“ ; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта - променена дата на изготвяне на акта - „21.11.2014г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „16.10.2014 г.“; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта - изцяло различно съдържание на ръкописен текст, в това число и дата на връчване на акта „26.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр -„21.10.2014 г.“ и положени подписи в графите „връчил“ и „получил“, като за самото му преправяне от него не може да се търси наказателна отговорност.

          В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч поддържа обвинението, така, както е предявено на досъдебното производство. Сочи, че от събраните в хода на съдебното следствие фактически данни – гласни и писмени доказателства, по несъмнен начин са били установени обстоятелствата включени в предмета на доказване по настоящото дело, а именно извършените престъпления, участието на подсъдимия в осъществяването им, характера и причините, способствали за извършване на престъпленията, излага подробни съображения в тази връзка.

         Счита, че и двете обвинения са доказани по категоричен и безспорен начин и пледира, за първото престъпление съдът да наложи на М. наказание 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с 5 годишен изпитателен срок. Предлага за второто престъпление на подсъдимия да му бъде наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за 2 годишен изпитателен срок. Предлага на съда на основание чл.23, ал.1 от НК да определи едно общо наказание - 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с 5 годишен изпитателен срок.

         Предлага на настоящата инстанция да уважи изцяло приетия за разглеждане по делото граждански иск.

         Представителят на гражданския ищец – ст. юрисконсулт С., в съдебно заседание заявява, че поддържа гр. иск, така както е предявен. Изтъква, че подсъдимият в своя защита може да казва всякакви неща, които го оправдават, но безспорно от приложените по делото доказателства се доказва извършеното престъпно деяние, а именно, че в качеството на упълномощено лице без правно основание е приспаднат данъчен кредит в размер на сумата 89 658.06 лева.

         Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск, със законните последици, като осъди подсъдимия да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането.

         В съдебно заседание подсъдимият А.М. заявява, че поддържа становището на своя защитник. Твърди, че действително е бил счетоводител на „Любиком” ЕООД и е взел акта, който е за дерегистрация. Изтъква, че действително е предал електронния подпис и печата на П.В. същия ден на басейна. Съжалява, че не са поискали да погледнат този електронен подпис и печат, които са му били представени в момента. Твърди, че когато е предал на св. В. електронния подпис, печата и акта за дерегистрация му е разяснил, че от тук нататък дружеството не може да начислява  ДДС, като коментара на св. В. тогава е бил: „какво ще стане с моите корпоративни  клиенти, на тях няма да бъде признато ДДС. Те ще пищят, те ще ни избият и т.н.“. Излага, че тогава изрично му е разяснил, че от тази дата нататък не могат да бъдат документите съставяни, т.е. фактури по които да бъде признато ДДС на тези клиенти, както и не може да бъде признато ДДС и на доставките след тази дата. Твърди, че не е внасял иск за изправяне на грешка за промяна на данни, което е било свързано с приетия от него акт за дерегистрация. Посочва, че електронният подпис, който му е бил предявен в момента няма нищо общо с истинския електронен подпис, който е използван в дейността на фирмата, което може да бъде потвърдено от архивите, които са на „Борика банк сервиз“ за самия носител на електронна информация, чрез който се подава. Твърди, че в хода на делото на съдебното дирене, е бил издирен този малкия печат, с който са били подпечатвани документи на много големи корпоративни клиенти на фирма „Любиком“ ЕООД, които е трябвало да се възползват от това ДДС. 

         В заключение моли съда да бъде оправдан, тъй като не е извършил това престъпление.

         Защитникът на подсъдимия – адв. Г., изразява становище, че обвинението е недоказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди, че тезата на неговия подзащитен е, че П.В. е човекът, който след 21.10.2014 г. е бил единственият човек, който се е разпореждал като управител на търговското дружество „Любиком“ ЕООД и  това е така. Изтъква, че за да се приеме обратното трябва да приемем, че А.М. е „малоумен“ и при положение, че той лично е получил акта за дерегистрация от орган на НАП, след това да отива и да прави тези неща, които му се вменяват, за да извърши тези престъпления, той не изглежда на такъв, предвид което няма никаква логика той да го извърши.

         Твърди, че безспорно е установено по делото начина на прехвърляне на търговското дружество „Любиком“ ЕООД - от кого, на кого, кога, при какви условия. Излага, че е установено, че там където е регистрирано търговското дружество е било частна къща, която се е намирала в или около двора на някакво училище в гр.Плевен. Твърди, че от страна на прокуратурата се създава внушението, че дружеството няма офис, няма управител, няма лице за контакти, че априори същото е създадено да извършва нередни, незаконни дейности. Предполага, че може би това е била целта на разследващите и обвинението, полагайки неимоверни усилия да разпитат десетки свидетели, които е трябвало да бъдат изслушани отново, което не е допринесло за доказване на престъплението, за което е обвинен подзащитния му, излага аргументи в тази връзка. Твърди, че само, защото по делото е приложено едно пълномощно от страна на управителя на дружеството П.В., с което се преупълномощава А.М. да извършва описаните в пълномощното действия, свързани с дейността на дружеството, затова М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по делото. Излага, че счетоводството, което е водено от страна на дружеството, документите които са съставени и внасяни в подразделението на НАП са внасяни по електронен път, като никъде в тези документи не фигурира името на подсъдимия М., като пълномощник, напротив, пише титуляра на търговското дружество - П.В.. Твърди, че липсват подписи, почерци и ако не е това пълномощно и не е заявеното от М. и св. К.И., че той се е занимавал със счетоводната дейност на това дружество няма никакви доказателства, че това е извършвано от него, излага аргументи в тази връзка.

         Изтъква, че обвинението по никакъв начин не опровергава твърденията на св. Г.П., който заявява, че А.М. и св. К.И. са отишли на басейна при него, било е есента, почиствал е басейна по това време, където той е работил, тъй като е свършил сезона, там е бил и неговият работник П.В., като подсъдимият М. му предал документи, флашка и.т.н. Приема, че показанията на св. П. подкрепят показанията в тази част на св. К.И.. В тази връзка счита, че следва да се намери логичен отговор на въпроса, след като П.В. твърди, че такова нещо не се е случило, кой е предал флашката, предявена като веществено доказателство на следователя по делото. Изтъква, че флашката, заедно с печата са били предадени на  следователя от св. П.В..

         По отношение на инкриминираните документи, защитата твърди, че в обвинителния акт се сочи, че подсъдимият ги е внесъл в НАП чрез куриерска фирма „Ин Тайм“, което не било вярно, тъй като на товарителницата, приложена като писмено доказателство по делото, подписът не е на А.М., излага съображения в тази връзка.

         В заключение защитата моли съдът да приеме, че авторството на двете деяния не е доказано по безспорен и несъмнен начин и да оправдае подзащитния му, като в тази връзка да отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.

От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писменни и гласни доказателства, от заключенията на изслушаните експертизи съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

          Свидетелят О.А.Д. ***. Работел във фирма „Технокороза” АД в с.Дойренци, обл.Ловешка от 1999 година. През 2009 г. дъщеря му А.Б. и съпругът й В.Б. го помолили да регистрира на негово име търговско дружество „Любиком” ЕООД, на което да бъде управител, като с търговската дейност на фирмата искала да се занимава А.. До 2013 г. св. А.Б. развивала търговска дейност – продажба на хранителни продукти, като ползвала под наем два обекта в гр.Ловеч. В началото на 2014 г. А. и В. казали на Д., че ще продават дружеството на лице от гр.Плевен. На 07.03.2014 г. дружествените дялове и дружеството с всички права и задължения било прехвърлено на св. П.В.В. ***. Търговската сделка била сключена в гр.Ловеч в предвидената от закона форма  – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните . Седалището и данъчният адрес на „Любиком” ЕООД останали в гр.Ловеч, ул. „Търговска” № 55, ет.2, ап.6 /л.88-л.90, т.1/. Дружеството било регистрирано по ЗДДС от 19.05.2009 г. в ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч където подавало месечните си справки -декларации по ЗДДС /л.17, т.4/. Непосредствено след сключване на договора от 07.03.2014 г. за продажба на дружеството, св. П.В. в качеството си на управител упълномощил подсъдимия А.Б.М. да представлява „Любиком” ЕООД пред органите по приходите като подава от името на управителя и на търговското дружество всички изискуеми по закон декларации, справки, регистрация на касов апарат, разпореждане с банковите сметки на дружеството, включително и електронно банкиране, представителни функции пред Търговския регистър за подаване и публикуване на ГФО.

В показанията си св. В. излага, че преди няколко години живеел при майка си в Испания. Вторият й съпруг бил професионален шофьор и двамата с В. решили да купят камион, за да правят курсове с него. Нямали необходимите средства, а в Испания много трудно можели да получат кредит от банка. През 2014 г. св. В. споделил тези свои намерения с негов приятел от гр.Плевен – св. Г.П.. Последният му казал, че може да му помогне чрез подсъдимия М., който бил счетоводител и се занимавал със счетоводно обслужване на фирми и с тяхната дейност. Посъветвал го, че е по-добре да има регистрирана фирма чрез която да получи кредит от банка. Казал му, че имало фирма без задължения, която се продавала. Св. П. го запознал с подсъдимия. При разговора си с него А.М. го уверил, че той ще се занимава с дейността на фирмата и получаването на кредита, като вноските по него ще се плащат от приходите от търговската й дейност. В периода от 07.03.2014 г. до 28.12.2014 г. св. В. бил в България и подписал всички необходими документи /договор, пълномощно, заявление за ел. подпис и др./, свързани с „Любиком” ЕООД, след което ги предоставил на подсъдимия и заминал за Испания. Търговската дейност на дружеството, подаването на месечни СД по ЗДДС, воденето на счетоводството след прехвърлянето на фирмата съгласно договора от 07.03.2014г. се извършвало от подсъдимия М..

Поради обстоятелството, че за предходните месеци „Любиком” ЕООД системно не внасяло дължимия ДДС, деклариран от дружеството в месечните СД, както и във връзка с писмо № 93-00-3990#2/26.09.2014 г. служители от ТД на НАП-В.Търново, офис Ловеч предприели действия по дерегистрация на фирмата по ЗДДС. Проверката на дружеството била възложена на свидетелка С.Г.К.  - инспектор по приходите в офис Ловеч. При извършените посещения на адреса на дружеството в гр.Ловеч, посочен като такъв за контакт с приходната агенция – ул. „Търговска” № 55, ет.2, ап.6 св. К. не установила офис на дружеството, както и служител, с когото да осъществи контакт. Посещенията на адреса св. К. извършвала заедно със свидетелките  В.Т. и Р.К. - нейни колежки. Било възложено по делегация посещение и на посочения адрес в гр.Плевен от служители на приходната агенция от офис Плевен, които установили, че там също няма офис и служител на „Любиком” ЕООД. Адресът се намирал в двора на гимназия, в която имало къща, обитавана от роднини на П.В.. След приключване на посещенията на посочените от дружеството адреси за седалище и кореспонденция и отразяването на тези действия в съответните протоколи  бил съставен акт №110991400008894/16.10.2014 г. за дерегистрация на „Любиком” ЕООД  /л.17 - л.18, т.4/, който документ бил връчен лично на подсъдимия А.М. на 21.10.2014 г., от която дата се прекратява регистрацията на търговския субект по ЗДДС. При връчването на акта, подсъдимият се явил лично в офиса в гр. Ловеч при св. К., представил й пълномощно от името на дружеството, положил подпис за получател и саморъчно изписал трите си имена в разписка за връчване, която представлява част от самия акт за дерегистрация. С.К. поискала личната карта на подсъдимия, с която установила самоличността на същия. Актът за дерегистрация бил изпратен и по електронен път на имейла на дружеството. По-късно св. К. била уведомена от началник - отдела, че има заведено в деловодството искане от 10.12.2014 г. от страна на същото дружество за изправяне на грешка в специалните регистри, в което било посочено, че датата на връчване на акта за дерегистрация е 26.11.2014 г., а не 21.10.2014 година. Към искането бил приложен в копие Акт за дерегистрация № 110991400008894/21.11.2014 г. , заверен с подписа на подсъдимия М. и печата на дружеството, като в разписката за връчване била вписана датата 26.11.2014 г. /гърба на л.16, т.4/. На 12.12.2014 г. била получена и жалба от дружеството, подадена от подсъдимия като пълномощник чрез куриерска фирма срещу акта за дерегистрация, към която жалба бил приложен описания по-горе акт от 21.11.2014г. /л.23-л.25, т.4/.  При извършената съпоставка на двата документа – от 16.10.2014 г. и от 21.11.2014 г. служителите от офис Ловеч установили, че документа от м.ноември е подправен. Св. К. установила разлика в текста и подписа си, положени на втория документ. Дружеството подало месечна СД по ЗДДС и отчетни регистри – дневници за покупки и продажби по електронен път и след датата на действителната дерегистрация по ЗДДС 21.10.2014 г. /л.72 - л.75, т.4/.

От констатациите и заключението на комплексната съдебно -графическа и техническа експертиза (т.3, л.4-л.17) се установява, че предмет на изследване са акта за дерегистрация в оригинал с № 110991400008894/16.10.2014 г. - обект А, заверено копие от акт за дерегистрация №110991400008894/21.11.2014 г., приложен към искане за изправяне на грешка в специалните регистри с вх .№ 15235/10.12.2014 г. – обект Б, заверено копие от акт за дерегистрация № 110991400008894/ 21.11.2014 г. с отразена дата на връчване 26.11.2014 г., приложен към жалба №15362/12.12.2014 г. срещу акт за дерегистрация – обект В. При направеното сравнително изследване на документите е установено, че обект Б е сканирано копие, отпечатано по метода на монохромния лазарен печат на обект А, като след сканирането са променени следните параметри: – намален е размера на отпечатания текст, променена е датата след номера на документа /в обект А е 16.10.2014г., а в обект Б е 21.11.2014 г., на стр.4 от обект Б няма отпечатък от печат след „орган по приходите”, в частта „разписка” на стр.4 на обект Б е променена датата след номера на документа – в обект А е 16.10.2014 г., а в обект Б е 21.11.2014 г., ръкописният текст „21.10.2014 г., А.Б.М., **********, упълномощено лице, „Любиком ЕООД”, **********, подписа за „получил” в частта „разписка” на стр.4 на обект А са изпълнени от А.Б.М.. Подписът за орган по приходите Сн.К., ръкописният текст С.Г.К., инспектор по приходите и подписа след тях в частта „разписка” на стр.4 от обект А са изпълнени от С.Г.К.. Ръкописният текст „26.11.2014 г., А.Б.М., **********, упълномощено лице, „Любиком ЕООД”, ********** и подписа за „получил”  в частта „разписка” на стр.4, както и ръкописният текст „вярно с оригинала” и подписите след този текст на документите обект Б и обект В са изпълнени от А.Б.М.. Подписът за орган по приходите от името на С.К., ръкописният текст С.Г.К. и подписа след този текст в частта „разписка” на стр.4 от документите обект Б и обект В не са изпълнени от С.Г.К. и А.Б.М.. Подписът след текста „с уважение” на документите в оригинал искане за изправяне на грешка в специалните регистри и жалба срещу акт за дерегистрация са положени от А.М..

Изложеното дотук обуславя извода, че А.М. в качеството на упълномощено лице на „Любиком” ЕООД лично е получил акт за дерегистрация № 110991400008894/16.10. 2014 г. на 21.10.2014 г. от св. С.К. – инспектор по приходите в офис Ловеч, като е положил подпис за получател и саморъчно е изписал изброените по-горе реквизити. Констатациите и заключението на тази експертиза съответства изцяло на показанията на свидетелите С.К., Р.К., В.Т., Р.Х. и П.В. досежно представителството на „Любиком” ЕООД от страна на подсъдимия М., както и на действията, извършени от него във връзка с връчване на акта за дерегистрация на фирмата на 21.10.2014 година. Това обуславя извода, че подсъдимият е знаел от кой момент дружеството е дерегистрирано по ЗДДС и правните последици във връзка със счетоводното отразяване на покупките и продажбите след дата 21.10.2014 година, както и влиянието им върху финансовия резултат за месечния период.

Настоящият състав изцяло кредитира цитираното заключение, тъй като същото е обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

В месечната СД по ЗДДС за месец октомври 2014 г., подадена с вх. № 11001113100/13.11.2014 г. в ТД на НАП – В.Търново, офис Ловеч и в приложените към нея дневници за покупки и продажби за м.октомври 2014г. /л.72-л.75, т.4/ са отразени получените доставки с право на данъчен кредит, както и извършените облагаеми доставки от „Любиком” ЕООД след 21.10.2014 г. чрез издаване на данъчни фактури, в които е вписана данъчната основа и 20% ДДС, което е нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС и на чл.79, ал.2 от ППЗДДС. Този начин на счетоводно отразяване на покупките и продажбите след датата на дерегистрация влияе върху дължимия ДДС, респ. правото на данъчен креди за съответния месечен период – м.октомври 2014 година.

От констатациите и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л.38-л.45, т.3/ се установява, че в СД по ЗДДС №11001113100/ 13.11.2014г. след дата 21.10.2014 г. подсъдимият М. е декларирал получени доставки с право на данъчен кредит на стойност 48 730,82 лева и ДДС в размер на 99 654,62 лева, извършени облагаеми доставки на стойност 48 730,82  лева и ДДС в размер на 9 746,17 лева, извършена облагаема доставка с нулева ставка на стойност 1 452 лева. С декларираните по този начин покупки и продажби е намалено задължението за внасяне на ДДС по извършени преди 21.10.2014 г. облагаеми доставки /продажби/ от „Любиком” ЕООД. Отразяването в дневника за покупки на фактури с право на пълен данъчен кредит след 21.10.2014 г. води до промяна на финансовия резултат за същия месечен период, с което се намалява стойността на дължимия ДДС по облагаеми доставки, които са извършени от дружеството преди дерегистрацията му, т.е. преди 21.10.2014 г. и по които доставки е налице задължение за внасяне на ДДС. По този начин се избягва установяването и плащането на дължими данъчни задължения по ЗДДС за м.октомври 2014 година. С подаването на искане за изправяне на грешка в специалните регистри и приложения към него акт за дерегистрация № 110991400008894/ 21.11.2014 г., с отразена дата на връчване - 26.11.2014 г., подсъдимият М. е имал за цел да намали реално дължимото задължение по ЗДДС за м.октомври 2014 г., тъй като по-късната дата на дерегистрация му дава тази възможност. След изключване на декларираните фактури по получени и извършени облагаеми доставки след 21.10.2014 г. дължимото данъчно задължение в месечната СД по ЗДДС за м.октомври 2014 г. ще се промени от декларираното от подсъдимия ДДС за възстановяване в размер на 250,39 лева в ДДС за внасяне в размер на 89 658,06 лева.

Съгласно чл.93, т.14 от НК укритото данъчно задължение е в особено големи размери, тъй като е над 12 000 лева. Когато търговското дружество не е регистрирано по ЗДДС, респ. е дерегистрирано по ЗДДС фактурите за получени доставки с начислен от регистрирани по ЗДДС лица и отразен ДДС в издадените от тях фактури не трябва да се отчитат от „Любиком” ЕООД в специална за това счетоводна сметка с номер 4531. Общата стойност на начисления от доставчиците ДДС и данъчната основа по сделката следва да намери отражение като общ размер /сбора на данъчната основа и ДДС/ по съответните счетоводни сметки, отразяващи покупката на материали, стоки, услуги и др. доставки, т.е. нерегистрираният стопански субект по ЗДДС трябва счетоводно в стойността на получените от него доставки да включи и стойността на начисления ДДС от регистрирания доставчик. Когато дружеството, дерегистрирано по ЗДДС извършва продажби /доставки/ към други търговци не трябва да води счетоводна сметка с номер 4532, включваща начислен ДДС по продажбите. Стойността на извършените продажби трябва да се отчитат като сбор от данъчната основа и ДДС, отразяващи приходи от продажби на стоки, материали и услуги.

Съдът изцяло кредитира цитираното заключение, тъй като същото е обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

По време на съдебното следствие пред настоящата инстанция, беше  назначена комплексна графическа и техническа експертиза (л.1033 – 1041).  От констатациите и заключението на същата се установява, че :

1. Подписът след „Получил“ в Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/16.10.2014г. /оригинал/ е положен от лицето А.Б.М., а подписите в 2 /два/ броя Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/21.11.2014г. /ксерокопия/ и три броя ксерокопия на подписи на стр. 24, 25 и на гърба на стр.25 в долен десен ъгъл - обекти на настоящата експертиза, са копия на подписи, които са изпълнени от лицето А.Б.М..

2. Подписите след „Име на подателя“ в Товарителница № *********/ 10.12.2014 г. на куриерска фирма ИН ТАЙМ, след „С уважение“ в Искане за изправяне на грешка в специалните регистри от №15235/10.12.2014г. и след „С уважение“ в Жалба №15362/12.12.2014г.- обекти на настоящата експертиза, не са на лицето А.Б.М..

3. Подписът след „Име на подателя“ в Товарителница №*********/ 10.12.2014 г. на куриерска фирма ИН ТАЙМ - обект на настоящата експертиза, не е на лицето К.И.И..

4. Подписите след „Орган по приходите : Сн. К.“ и след „Връчил" в Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/ 16.10.2014г. /оригинал/- обекти на настоящата експертиза, са положени от лицето С.Г.К..

Подписите след „Орган по приходите: Сн. К.“ и след „Връчил“ в 2 /два/ броя Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/21. 11.2014 г. /ксерокопия/ - обекти на настоящата експертиза, са копия на подписи, които не са изпълнени от лицето С.Г.К..

5. Почеркът в графа „Разписка“ в Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/16.10.2014г. /оригинал/, е изписан от лицето А.Б.М., а почеркът в графа „Разписка“ в 2 /два/ броя Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/21.11.2014г. /ксерокопия/- обект на настоящата експертиза, е копие на почерк, който е изпълнен от лицето А.Б.М..

6. Почеркът след „връчил" на „Разписка“ в Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/16.10.2014г. /оригинал/- обект на настоящата експертиза, е изписан от лицето С.Г.К., а почеркът след „връчил" на „Разписка" в 2 /два/ броя Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991400008894/21.11.2014г. /ксерокопия/- обект на настоящата експертиза, е копие на почерк, който не е изпълнен от лицето С.Г.К..

Този състав на ЛОС изцяло кредитира цитираното заключение, тъй като същото е обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

От така описаната фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият А.Б.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 предл.1, т.6 предл.1 и 2 и т.7 от НК, за това, че на 13.11.2014 г. в гр.Ловеч избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Любиком”ЕООД-Ловеч с ЕИК № ********, като :

1.Съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневник за покупки и дневник за продажби, съгласно чл.124 от ЗДДС, при представяне на информация пред органите по приходите – НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, приложени към справка-декларация по ЗДДС на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК №******** с вх. № 11001113100/13.11.2014 г. за данъчен период м.октомври на 2014 г., в които били отразени фактури по извършени и получени доставки, с начислен по тях ДДС, както следва: фактури по продажби

 

и фактури по покупки

№ на фактура	дата	контрагент-доставчик	предмет	стойност	начислен ДДС
**********	22.10.2014	Ауто Плюс Плевен ЕООД	материали	1418, 56	283, 71
806	27.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	24050	4810
807	27.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	24375	4875
808	27.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	22750	4550
809	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	25350	5070
810	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	25350	5070
811	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	25675	5135
812	28.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
813	29.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	27625	5525
814	29.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
815	29.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
6490	30.10.2014	Екзотик 2000 ООД	стоки	16829, 56	3365, 91
816	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	26000	5200
818	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	29250	5850
819	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	45500	9100
817	30.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	29250	5850
820	31.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	33475	6695
821	31.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	34125	6825
822	31.10.2014	Вега Маркет ЕООД	стоки	29250	5850
Общо:				498273, 12	99654, 62

 

без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч,

2. Потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС на „Любиком” ЕООД-Ловеч с вх.№11001113100/13.11.2014 г. за данъчен период м.октомври на 2014г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС, пред НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, като декларирал в раздел А „Данни за начислен данък върху добавената стойност“, че от страна на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ******** е бил начислен ДДС по извършените доставки в размер общо на 100143, 38 лева, като включил в тази стойност без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч и начисления по горепосочените фактури по продажби ДДС в размер на 9746,17 лева, при действителни стойности на начисления ДДС по продажбите в размер общо на 90 397,21 лева и в раздел Б “Данни за упражнено право на данъчен кредит”, че на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ******** е бил начислен ДДС по получените доставки в размер общо на 100 393,77 лева, като включил в тази стойност без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч и начисления по горепосочените фактури по покупки ДДС в размер на 99 654,62 лева, при действителни стойности на начисления ДДС по покупките в размер общо на 739,15 лева;

3. Приспаднал неследващ се данъчен кредит по горепосочените фактури по получени от „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ******** доставки, без правно основание поради прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговското дружество на 21.10.2014 г. въз основа на акт за дерегистрация по ЗДДС с № 110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, общо в размер на 99 654,62 лева, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери на стойност 89 658,06 лева;

както и състава на престъплението по чл.316, предл.2, във вр. с чл.308, ал.1, предл.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като при условията на продължавано престъпление в периода от 10.12.2014 г. до 12.12.2014 г. в гр.Ловеч  съзнателно се ползвал от преправен официален документ - акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, както следва:

1. На 10.12.2014 г., съзнателно се ползвал от преправен официален документ, като депозирал лично пред НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч искане за изправяне на грешка в специални регистри, заведено с вх.№15235/10.12.2014 г., към което приложил заверено от него копие, сканирано и отпечатано по метода на монохромния лазерен печат от акт за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г. на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК №********, като преправките касаят : намален размер на отпечатания текст; променена дата на изготвяне на стр.1 от акта-„21.11.2014 г.“,  вместо текст в оригинален екземпляр- „16.10.2014 г.“; липса на отпечатък от печат на стр.4 от акта, с елипсовидна форма и съдържание „Национална агенция по приходите  Р България 0639“; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта-променена дата на изготвяне на акта-„21.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „16.10.2014 г.“; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта-изцяло различно съдържание на ръкописен текст, в това число и дата на връчване на акта - „26.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „21.10.2014 г.“ и положени подписи в графите „връчил“ и „получил“;

        2. На 12.12.2014 г., съзнателно се ползвал от преправен официален документ, като  депозирал по пощенски път пред НАП, ТД-В.Търново, Офис-Ловеч жалба, заведена с вх. № 15362/12.12.2014 г., към която приложил заверено от него копие, сканирано и отпечатано по метода на цветния лазерен печат от акт за дерегистрация по ЗДДС с № 110991400008894/16.10.2014 г. на „Любиком” ЕООД-Ловеч, с ЕИК № ********, като преправките касаят : намален размер на отпечатания текст; променена дата на изготвяне на стр.1 от акта - „21.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „16.10.2014 г.“; липса на отпечатък от печат на стр.4 от акта, с елипсовидна форма и съдържание „Национална агенция по приходите  Р България 0639“ ; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта - променена дата на изготвяне на акта - „21.11.2014г.“, вместо текст в оригинален екземпляр - „16.10.2014 г.“; в частта „Разписка“ на стр.4 от акта - изцяло различно съдържание на ръкописен текст, в това число и дата на връчване на акта „26.11.2014 г.“, вместо текст в оригинален екземпляр -„21.10.2014 г.“ и положени подписи в графите „връчил“ и „получил“, като за самото му преправяне от него не може да се търси наказателна отговорност.

        Настоящият състав приема, че по време на съдебното следствие по  безспорен начин бе установено, че подсъдимият А.М. е автор на престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 предл.1, т.6 предл.1 и 2 и т.7 от НК, за което е предаден на съд. Престъплението е извършено от подсъдимия чрез действие, като последният съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание; потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС на „Любиком” ЕООД-Ловеч и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

        Престъплението е резултатно, като престъпният резултат е отрицателен по своето съдържание и се изразява в непостъпването в държавния бюджет на дължим данък в особено големи размери - на стойност 89 658,06 лева.

        Данъчните задължения съгласно чл.93, т.14, предл. 2 - ро от НК се явяват в особено големи размери, тъй като са над 12 000 лева.

        От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е  съзнавал обществноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществноопасни последици и е искал настъпването им.       

        Решаващият съд приема, че подсъдимият М. е автор и на престъплението по чл.316, предл.2, във вр. с чл.308, ал.1, предл.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Подсъдимият при подаване на искането от 10.12.2014 г. за изправяне на грешка в специалните регистри /л.14, т.4/ и на 12.12.2014 г. при изпращане на жалбата по куриерска фирма „Ин Тайм“ срещу акта за дерегистрация на „Любиком” ЕООД, с прилагането на акт за дерегистрация № 110991400008894/21.11.2014 г. е осъществил състава на престъплението по чл.316, предл.2 от НК, тъй като приложеният инкриминиран официален документ е получен чрез преправяне на реквизити от акта за дерегистрация №110991400008894/16.10.2014 г., издаден от орган по приходите , като за самото преправяне от него не може да се търси наказателна отговорност.

        Обстоятелството, че на два пъти – първо при подаване на искането от 10.12.2014 г. за изправяне на грешка в специалните регистри и после – на 12.12.2014 г. при изпращане на жалбата по куриерска фирма „Ин Тайм“ срещу акта за дерегистрация на „Любиком” ЕООД, подсъдимият съзнателно се ползвал от преправен официален документ – акта за дерегистрация по ЗДДС с №110991400008894/16.10.2014 г., като това е станало при една и съща обстановка – механизъм на извършване и при еднородност на вината, при което следващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, дава основание на съда да приеме, че в случая налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Субект на престъплението по чл.316 от НК, може да бъде всяко наказателно отговорно лице, с изключение на това създало порочния документ, т.е. неговият автор. Документната подправка, обхваща създаването на неистински документ и преправянето на истински такъв. Преправен документ е съществуващ истински документ, в който чрез преправка - чрез внасяне на промени в съществени елементи на неговото съдържание, се засягат съществени елементи на изразеното в него мисловно съдържание и правно значение. В резултат на преправката се създава писмено изявление, каквото привидният автор (авторът на документа в първоначалния му вид) не е обективирал.

Друг обективен признак на състава на престъплението е характеристиката на документа, а именно, наличието на официален документ. Определение на понятието официален документ е дадено в чл.93, т.5 от НК. Официален е всеки документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. Също така, за наличието на официален документ не следва само да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а и от годността на документа да създаде убеждение у другиго, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. В тази връзка, представеният по настоящото дело оригинал на документ е официален такъв, и създаденото негово копие, заверено от подсъдимия с гриф „Вярно с оригинала“, създава заблуждението у другиго (органите на НАП), че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

Следва да има предвид, че законът не изисква неистинският документ да бъде изготвен дотолкова „качествено“, че да не може да се отличи от истинския. В конкретния случай е налице годен предмет на престъплението, тъй като копието на настоящия инкриминиран документ привидно се явява официален документ, издаден от длъжностно лица в кръга на службата му, съдържащ удостоверяването на определено фактическо обстоятелство.

Законът в чл.93, т.6 от НК изисква на документа да е „придаден вид“, че представлява съответното писмено изявление. В случая оригиналния документ е използван посредством сканиране за създаването на файл, в който е променено съдържанието му.

В редица решения: Решение № 2 от 04.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 660/2009 г. ; Решение № 333 от 7.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 340/2008 г., III н. о., НК; Решение № 151 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г., II н. о., НК, се застъпва становището, че ксерокопия на документи могат да бъдат годни предмети на документно престъпление, какъвто е и настоящият случай. Следва да се отбележи, че доктрината и практиката са категорични по въпроса, че преписът, респективно ксерокопието възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него. Когато като оригинален документ бъде използван препис, от който не личи репродукционния му характер, това по съществото си представлява използване на неистински или преправен документ, какъвто е настоящият казус.

        От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е  съзнавал обществноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществноопасни последици и е искал настъпването им. В тази връзка подсъдимият е съзнавал, че към 10.12.2014 г. и 12.12.2014 г. отразените обстоятелства в инкриминирания документ не отговорят на действителността, но въпреки това съзнателно се е ползвал от преправения официален документ - акт за дерегистрация по ЗДДС с № 110991400008894/16.10.2014 г., издаден от инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново, офис-Ловеч, заверен лично от него.

От показанията на св. С.К. за връчването на акта и от заключенията и констатациите на комплексната съдебно - графическа и техническа експертиза назначена на ДП (т.3, л.4-л.17), както и от комплексната графическа и техническа експертиза назначена от съда (л.1033 – л.1041), категорично се установява, че оригиналният акт за дерегистрация е получен лично от подсъдимия М. - изследвани са подписите и на двамата, изписването на ръкописния текст и дата на получаване. Документът е бил връчен и по електронната поща на подсъдимия с потвърждение, че го е получил.  Установява се механизма на изготвяне на инкриминирания официален документ от 26.11.2014 г., а именно че същият е сканирано копие на документа от 21.10.2014 г., като след сканирането са променени определени параметри - размер на отпечатан текст, датата след номера на документа.

От друга страна депозираните на 10 и 12 декември 2014 г. молби от подсъдимия, като упълномощено лице на „Любиком” ЕООД с приложения към тях акт за дерегистрация от 26.11.2014 г. категорично доказват, че М. е знаел действителната дата на дерегистрация. Подаването на тези молби, е имало за цел да бъде приета за валидна месечната справка декларация по ДДС за м. октомври 2014 г., подадена на 13.11.2014 г., с която подсъдимият е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 250 лева при реално много пo-голямо задължение за внасяне на ДДС, тъй като  след дерегистрацията на дружеството не може да се приспада
данъчен кредит по сделките, извършени от същото. Към справката -декларация от 13.11.2014 г. са представени дневници за покупки и продажби, в които са вписани фактури след датата на дерегистрация с начислен върху данъчна основа 20 % ДДС. Когато търговският субект не е регистриран по ДДС, респективно дерегистриран, фактурите по получени доставки от регистрирани субекти, както и фактурите за извършени доставки или услуги от дерегистрираното дружество, стойността на сделката трябва да се отчита като сбор от данъчната основа и ДДС и съответно не трябва да се отразява в счетоводни сметки 4531 и 4532. Това не е направено от „Любиком“ ЕООД, като счетоводството след 21.102014 година е водено все едно, че има валидна регистрация по ДДС, като целта е била избягване установяването и плащането на дължими данъчни задължения.

        Настоящият състав не приема възраженията на защитата, според които обвинението е недоказано по несъмнен и безспорен начин, както изисква законът. В тази връзка се твърди, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се опровергават твърденията на св. Г.П., който заявява, че А.М. и св. К.И. са отишли на басейна при него, където е бил и неговият работник П.В., като подсъдимият М. му предал документи, флашка и.т.н. Съдът не кредитира показанията на св. К.И., тъй като самата тя заяви, че  с подсъдимия са работили заедно от 2013 г., като са били колеги във фирма „Ким 73“, където И. е била технически сътрудник /л.1015 – л.1016/. Това обстоятелство сочи на заинтересованост от страна на св. И. да помогне на подсъдимия с оглед изграждане на защитната му теза. Съдът не кредитира и показанията на св. Г.П., тъй като същите са непоследователни и противоречат на заявеното от св. П.В. и св. С.К., като и на писмените доказателства по делото. Св. В. /л.455 - л.456/ категорично заявява, че няма спомен да е бил на басейна и да му е бил връщан електронния подпис, като въобще няма никакъв спомен той да му е връщан. Изтъква, че не е боравил с вещи на фирмата – компютри, електронни подписи, печати, фактури. Твърди, че не е полагал печат на фирмата върху документи, като той самият не е извършвал никаква дейност с тази фирма. В. заявява, че е извадил електронен подпис, но той никога не е бил в него, тъй като го бил дал на М.. Твърди, че подсъдимият е имал пълномощно от него, а той самият нищо не  разбирал от документация, като М. от време на време го викал да подписва някакви документи. Заявява, че когато започнали да го търсят от полицията и НАП, той осъзнал, че има много неща, за които не знаел, че са извършвани нарушения от неговата фирма, че има наети работници за които не знае. Св. В. изтъква, че до този момент той не само, че не е бил запознат какво се случва документално с фирмата, но и реално не е знаел какво му се обяснява, защото когато искал някакво обяснение от М. последният използвал термини, които В. явно не разбирал.

 Заявеното от св. В. се потвърждава и от показанията на свидетелите Ф.А.М. /л.157/, П.Д.И. /л.157/, А.  Д. /л.158/, които твърдят, че никога не са работили във фирма „Любиком” ЕООД - Ловеч. Твърдят, че не им е достигал трудов стаж за да се регистрират на „борсата“ /Бюро по труда/ за да получават обезщетение за безработица, поради което са се обърнали към подсъдимия М., който им казал, че ще „оправи нещата“. Св. М. заяви, че знае прякора на подсъдимия – „Сашо Далаверата“. И тримата свидетели твърдят, че никога не са работили в „Любиком” ЕООД –Ловеч, както и че не познават собственика на дружеството – св. П.В.. Заявяват, че са контактували само и единствено с подсъдимия М..

В подкрепа на заявеното от свидетелите М., И. и Д. е приложената по делото справка за съдимост /л.1005 – л.1007/, от която е видно, че с Присъда № 79/ 16.07.2020 по НОХД № 1259/2019 г. на РС – Плевен, в сила от 31.07.2020 г., от която се установява, че М. е бил осъден за престъпление по чл.212, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода – началото на 2010 г. до 18.04.2012 г., чрез съставяне на неистински частни документи – трудови договори, съзнателно дал възможност на трети лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на НОИ.

Обстоятелството, че търговската дейност на „Любиком” ЕООД е била осъществявана основно от подсъдимия М. се установява от показанията на свидетеля О.М.П. /л.159 – л.160/ от които е видно, че при осъществяване  дейността на неговите фирми с „Любиком” ЕООД, е контактувал единствено и само с подсъдимия М., но не и със собственика П.В..

Настоящият състав не приема възраженията на защитата, че не е доказано по категоричен начин досежно инкриминираните документи, че подсъдимият ги е внесъл в НАП чрез куриерска фирма „Ин Тайм“, тъй като от заключението на тройната графическа експертиза, се установявало, че подписът на товарителницата, приложена като писмено доказателство по делото, не е на А.М..

Действително, в т.3 от  заключението по назначената от съда комплексна графическа и техническа експертиза (л.1033 – 1041), се сочи, че : „Подписите след „Име на подателя“ в Товарителница № *********/ 10.12.2014 г. на куриерска фирма ИН ТАЙМ, след „С уважение“ в Искане за изправяне на грешка в специалните регистри от №15235/10.12.2014г. и след „С уважение“ в Жалба №15362/12.12.2014 г. - обекти на настоящата експертиза, не са на лицето А.Б.М.. Следва обаче да се има предвид обстоятелството, че в точка 2 и точка 6 от цитираното заключение е застъпено становището, че подписите за „Получил“ и до текста „Вярно с оригинала“ върху двете копия на Акта за дерегистрация от 21.11.2014 г. – това представено с искането за изправяне на грешка в специалните регистри и това, приложено към жалбата срещу акта за дерегистрация, са на подсъдимия, а почерка в разписките – в оригиналния документ и копията му е също на подсъдимия, в каквато връзка е и заключението по комплексната съдебно - графическа и техническа експертиза (т.3, л.4-л.17).

На следващо място, инкриминираните документи са предоставени по ДП от НАП с придружително писмо от 27.11.2014 г. – т.4, л.12 от ДП, след като е изискано и получено разрешение за това от Администратевен съд – Ловеч. След като са получени от официален орган – НАП, по надлежния ред, напълно недостоверно звучат обясненията на подсъдимия, че в полицията (т.е. извършващия разследването следовател) го били накарали да заверява тези документи, като пише на тях : „Вярно с оригинала“, както и, че св. П.В.  му бил дал печата предния ден за тази цел. Единствения възможен и логичен извод, който може да се направи в тази връзка е, че процесната заверка е направена от подсъдимия значително по-рано, още през 2014 г., именно за да бъдат използвани тези документи пред НАП.

Съобразявайки изложеното дотук, настоящият състав цени  обясненията на подсъдимия М. само и единствено като защитна версия, която изцяло се опровергава от събраните по делото доказателства.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимия за виновен и го осъди.

При определяне вида и размера на наказанието настоящата инстанция съобрази обстоятелството, че делото вече веднъж е било разгледано от друг състав на ОС – Ловеч, който се е произнесъл с Присъда № 7/05.03.2019 г. по НОХД № 402/2017 г. по описа на ЛОС. Същата е била отменена с Решение № 162/02.08.2019 г. по ВНОХД № 197/2019 г. по описа на ВТАС по жалба от подсъдимия М.. Тъй като първоначалната присъда е била отменена по жалба от подсъдимия, без да има подаден  протест от страна на прокурора, при настоящото разглеждане на дело и съобразявайки се с принципа забраняващ влошаване положението на подсъдимия (reformation in peius), този състав на ЛОС при определяне на наказанието е обвързан с вече постановената присъда.

При индивидуализацията на конкретното наказание за първото престъпление – по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал.1, т.2 предл.1,т.6 предл.1 и 2 и т.7 от НК, съдът взе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства : добрите характеристични данни на подсъдимия – това, че е трудово ангажиран, семеен, с висше образование, доброто му процесуално поведение, както и периода от време през което е протекло настоящото наказателно производство и то не по вина на подсъдимия, тъй като досъдебното производство е образувано на 17.09.2015 г. /л.1, т.1 от ДП/.

Като отегчаващо вината обстоятелство решаващият съд съобразява, че със споразумение по НОХД № 808/2010 г. , в сила от 15.10.2010 г. деецът е бил осъден на пробация, това, че същият многократно е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78 а от НК /л.1005 – л.1007, т.2/, както и високия размер на укритите данъчни задължения - 89 658,06 лева.

В тази връзка настоящата инстанция наложи наказание на подсъдимия А.М. за първото престъпление при превес на смекчаващите вината обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, като го осъди на 3 /три/ години лишаване от свобода и конфискация на ½ (една втора) идеална част от гараж № 10,  находящ се в гр. *****, с площ по документи 19.670 кв.м. с идентификатор № 56722.659.86.2.22 /пет шест седем две две точка шест пет девет точка осем шест точка две точка две две/, тъй като съставът на престъплението изисква кумулативното налагане на наказанието конфискация.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия  М. за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.

При индивидуализацията на конкретното наказание за престъплението по чл.316, предл.2 във вр. с чл.308, ал.1 предл.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства налични при първото деяние, касаещи и второто, които няма смисъл да бъдат преповтаряни.

В тази връзка настоящата инстанция наложи наказание на подсъдимия М. за второто престъпление отново при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 от НК, като го осъди на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода на подсъдимия  М. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А.Б.М., в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода.

На основание член 66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия М. за изпитателен срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини изцяло към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия М. и наказанието конфискация на ½ (една втора) идеална част от гараж № 10, находящ се в гр. *****, с площ по документи 19.670 кв.м. с идентификатор № 56722. 659.86.2.22 /пет шест седем две две точка шест пет девет точка осем шест точка две точка две две/.

Тъй като към момента на извършване на престъпленията по настоящото дело подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно. Съдът не счита, че откъсването на дееца от социалната му и обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила. По този начин съдът счете, че ще се изпълнят целите на наказанието, на специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК и така наложените наказания ще въздействат предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото.

Относно предявеният граждански иск, съдът счете същия за основателен и доказан, като осъди подсъдимия М. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 89 658,06 /осемдесет и девет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и шест стотинки/ лева, представляващи обезщетение за претърпени  имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, начиная от месец октомври 2014 година, до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият състав намира, че е налице причинена  имуществена вреда и тя е пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от страна на подсъдимия М., респективно, че е осъществен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД се носи от извършителя на престъплението, в конкретния случай от подсъдимия М. /в т.см. - ТР № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2015 г.ОСНК/. Все в тази връзка съдът съобрази и, че предявения граждански иск на основание чл.45 от ЗЗД от Държавата чрез министъра на финансите представлява искане за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Б.М., да заплати по сметката на Окръжен съд – Ловеч сумата от 3 586.32 /три хиляди петстотин осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 929.75 /деветстотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща  разноски за вещи  лица и свидетели,  както и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, и сумата от 463.34 (четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) лева, по сметка на ОСлО-Ловеч, представляваща разноски за експертизи.

По отношение на веществените доказателства : Обект 1 - един брой бяла на цвят хартиена папка, обозначена с надпис на предна корица „ВД - Обект № 1", съдържаща документи общо 118 листа, запечатана с етикет, подписан от присъстващите лица при извършен на 09.03.2016 г. оглед на ВС, иззети с протокол от 17.02.2016 за извършено претърсване и изземване от офисно помещение с номер 513, находящо се на адрес в гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 160, ет. 5; Обект 2 - Един брой полиетиленов плик, запечатан на 02.03.2016 г. съдържащ един брой USB - цифров подпис, с черен на цвят корпус, с капаче, с бял надпис "ACS stampit" , с отразен върху фабричен стикер сериен № RR 285-003440, както и един брой изработена от хартия бяла на цвят кутийка, съдържаща ръкописни текстове, изпълнени със синя и червена химикална паста, предадени доброволно от лицето П.В.В., с ЕГН ********** - свидетел по ДП -следствено дело № 40/2015 г. по описа на ОСО, ОП Ловеч, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 02.03.2016 г. и Обект 3 - Един брой полиетиленов плик, запечатан на 09.03.2016 г. при извършен оглед на ВД от 09.03.2016 г., съдържащ един брой печат с кръгла форма, черен на цвят, с ръкохватка - червена в горната си част, предаден доброволно от лицето П.В.В., с ЕГН ********** - свидетел по ДП - следствено дело № 40/2015 г. по описа на ОСО, ОП Ловеч, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 02.03.2016 г., съдът постанови след влизане на присъдата в сила същите да бъдат върнати на  П.В.В., с ЕГН **********.

        По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК :