№ 679
гр. С., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500660 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
от Столична община, чрез юрисконсулт В. насочена против Решение 247/15.01.2025 г.,
постановено по гр.д. № 4897/2022 г. по описа на СГС, с което е уважен предявения против
въззивника иск с правно основание чл.49 ЗЗД от Е. Н. Н. от гр.С. за осъждане на въззивника
за заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат падане на 03.07.2017г., в гр. С. на ул. „Йордан Йовков“ в необезопасена дупка,
ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно
релевантния въпрос наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
въззивника по реда на чл.49 ЗЗД за заплащане на претендираното от ищцата по делото
обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди, вкл. техния размер, от там и в
противоречие с материалния закон – чл.49 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.
Отделно се поддържа първоинстанционният съд неоснователно да не е изследвал
въпросът относно възможността за съпричиняване на настъпилия за въззиваемата
вредоносен резултат, вкл. не се доказало възстановителния период от увреждането й да е бил
по-продължителен от обичайния.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и по съществото на спора да
отхвърли предявения иск, а в условието на евентуалност - да редуцира присъденото
обезщетение като прекомерно и определи друго такова в справедливи граници.
Вън от горното се оспорва фактът процесуалният представител на въззивницата да е
1
редовно упълномощен от нея.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. се обжалва цялото решение/, прецени
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби,
приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Е. Н.
Н. против Столична община.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 03.07.2017г.,
сутринта, при ясно и сухо време в гр. С., ищцата се е движила по десния тротоар на ул.
„Йордан Йовков“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Деде Агач“. В
непосредствена близост до бл. 15 същата попаднала в дупка, образувана от липсваща част от
настилката – плочи, в резултат на което паднала и си счупила шийката на лявата бедрена
кост. След инцидента ищцата била откарана във ВМА-МБАЛ С., където след прегледи и
рентгенографии се установило да е получила фрактура на шийката на лявата бедрена кост.
Извършена й била операция, подробно описана. След нея постепенно била вертикализирана
и приучена да ходи с помощни средства, като на 11.07.2017 г. била изписана с указания да
продължи антикоагулантната профилактика за период от 30 дни, вкл. да ходи с помощни
средства за срок от 45 дни.
Твърдяло се е лечението да е продължило в домашни условия, а травматичните
увреждания са затруднили движенията на левия крайник за дълъг период от около 5-6
месеца. Затова и ищцата се нуждаела от постоянни грижи и помощ от близките в
ежедневието. Същата изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди
за дълъг период след увреждането, а напрежението и болката в областта на левия крайник й
създали множество трудности ежедневието. Освен това преживеният стрес и уплаха от
неочаквания инцидент й причинили негативни емоции, проблеми със съня, често изпитване
на безпокойство, раздразнителност, като силно ограничила и социалните си контакти.
Въпреки оперативната намеса двигателните функции на бедрена й кост на левия й крак не са
възстановени напълно, като изпитвала затруднение да слиза и да се качва по стълби, бързо
се изморява и започва да изпитва болка.
Поискала е ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 30 000
лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.07.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът не е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
В писмено становище от 01.04.2024 г. и допълнително в о.с.з. е оспорил предявения
иск по основание и размер и е въвел възражения за съпричиняване и за погасяване на
претенцията по давност, които въззивната инстанция приема за преклудирани.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за
предмета на спора факти:
На 03.07.2017 г. сутринта в гр.С. въззиваемата Е. Н. се движила по тротоара на
ул.“Йордан Йовков“, който не бил в добро състояние - би разрушен, без никакви маркировки
и това му състояние било постоянно за последните седем години, според показанията на
свидетеля Д. З. Д. - съсед на Н.. Същият е заявил още, че си спомня много добре датата,
2
защото тя се падала един ден преди рождения ден на въззивницата, като двамата заедно към
пазара „Иван Вазов“ по тротоара, като посоката е от бул. „България“ към Южния парк. Сочи,
че въззиваемата била с ниски обувки, времето сухо, светло - хубаво юлско време. Докато
вървели Е. паднала и си счупила крака, защото на мястото на инцидента тротоарът бил
счупен, но без маркировки или ограждения. След инцидента въззиваемата претърпяла
операция във ВМА, като знае за последствията от падането, защото живее във един вход с
дъщерята на Н.. Твърди, че последната изпитвала силни болки, страхувала се е да ходи, поне
половин година е била много зле. Сочи, че преди инцидента тя е била дейна жена, работила
като лекар, а след това имала нужда от помощ.
Въззивната инстанция приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля Д.,
предвид че същите са плод на неговите лични и непосредствени възприятия, последователни
и безпротиворечиви, без съмнения за тяхната обективност, поради отсъствие на
предпоставките за това, установени от чл.172 ГПК.
Отделно от това същите се подкрепят от неоспореното заключение на изслушаната
пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, която е докладвала, че в
резултат на процесния инцидент Е. Н. е получила счупване на бедрената шийка в областта
на лява тазобедрена става. Тази травма е причинила трайно затруднение на движенията на
ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, като увреждането кореспондира с механизма
на процесното събитие – попадане в дупка от нарушена настилка на тротоар - т.е. - падане от
собствен ръст и травмиране на ляв долен крайник в областта на ЛТБС.
Съвкупният анализ на приобщените писмени доказателства и заключението на
експерта установяват еднозначно, че след инцидента и по спешност същия ден - на
03.07.2017 г., въззиваемата е била транспортирана в спешното отделение на ВМА – МБАЛ
С., където, след извършените й изследвания, е установено счупване на шийката на лява
бедрена кост в областта на лява тазобедрена става. Била й е проведена предоперативна
подготовка, като крайникът е поставен на директна екстензия с тежест, а на следващия ден -
04.07.2017 г., под спинална анестезия е оперирана и е поставена ендопротеза на лява
тазобедрена става. След проведена терапия е вертикализирана с 2 помощни средства -
патерици за 45 дни. Изписана е от лечебното заведение на 11.07.2017 г.
Експертизата е докладвала, че билките и страданията на пострадалата са били най-
интензивни непосредствено след травмата, както и след оперативната интервенция, както и
в началото на раздвижването. Възстановителният период е продължил около 5-6 месеца,
като за първите 45 дни след вертикализирането е ползвала помощни средства. За същия
период от време се е нуждаела и от чужда помощ при самообслужването. След изтичането
на този период е имала затруднение при качване и слизане по стълби, вкл. и
посттравматичен стрес - безпокойство, смущения в съня. Доколкото по делото няма
документация за остатъчни последици от полученото травматично увреждане, според
вещото лице след изтичане на обичайния срок за това възстановяването на въззиваемата от
причинената травма е приключило.
Предвид гореустановеното въззивната инстанция приема за безсъмнено установено по
делото да е налице противоправно поведение от страна на ответника въззивник Столична
община, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на задълженията му по чл. 19 ал. 1 т.
2 от Закона за пътищата и чл.3 и чл.167 от Закона за движението по пътищата, във вр. с § 7,
ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, сочещ общината като собственик на общинските пътища,
улиците и булевардите.
Правилото на чл. 11 ЗОС установява задължение за общината да управлява вещите,
общинска собственост, с грижата на добър стопанин, а нормите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от
ЗДвП - да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията
по него и да ги отстрани в най кратък срок.
Идентично задължение за въззивника произтича и от чл. 28, ал.1 вр. чл. 31 от Наредба
за управление на общинските пътища на територията на Столична община, защото
общинската администрация е, която трябва да планира ежегодно дейностите по изграждане,
ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.
Релевантния факт, че процесният инцидент е настъпил на улица на Столична община
не се оспорва от въззивника.
3
Обсъдените доказателства установяват безсъмнено и наличието на причинно
следствена връзка между състоянието на тротоара на ул.“Йордан Йовков“ в С., в участъка,
където въззиваемата е паднала на 03.07.2017 г. и причиненото й от падането телесно
увреждане - счупване на бедрената шийка на тазобедрената става.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на ответника-въззивник, че
доказателствата по делото не установяват пряка причинно-следствена връзка между
полученото увреждане на въззиваемата и противоправното бездействие на длъжностните
лица от СО по поддържане на тротоарите на общинските улици в Столична община.
Противно на твърдения по делото не е установено да е налице друга причина за
причиняването на това увреждане.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в
кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по
възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна
на ответника-въззивник, че процесният тротоар е публична общинска собственост/, 2/
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от страна на Кмета на СО
и служителите, пряко отговарящи за поддържането на общинските пътища и тротоари в
гр.С.; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона /цитираните по-горе, вкл. Наредба, приета в изпълнение на ЗОбС/, /арг.
от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая доколкото, както
вече се посочи, полагането на грижи за поддържането на общинските улици и тротоари в
Столична община е задължение на Кмета на СО, районните кметове и респ. - на
длъжностните лица, на които първите са възложили конкретни функции в тази насока.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и постановената
впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49
ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7
от ППВС № 7/1959 г.).
Ето защо и на пострадалата се дължи справедливо обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба като значителни болки и
страдания, свързани с преживения стрес и шок от самото събитие, както и причинената й
физически травми.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема оплакванията във въззивната жалба
за неоснователни.
Приема, че при определяне конкретния размер на дължимото се на въззиваемата-ищца
обезщетение във връзка с причиненото й телесно увреждане, както и преживян стрес,
първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за това.
4
Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните
увреждания са: възрастта на пострадалия, характерът и степента и броя на телесните
увреждания, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитетът и продължителността
на претърпените физически болки и страдания, протичане на оздравителния процес -
продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния
процес /срок на лечение/, възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания,
осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо
състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта
от такава, начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални
и психически страдания, конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, установяващи понесените от
въззиваемата вреди в настоящия казус, въззивната инстанция взе предвид, че причинените
на Е. Н. телесни увреждания са получени в напреднала възраст - 78 години, внезапно и без
предварителни индиции за това, поради което и тя не е могла да реагира по начин да се
предпази или да предотврати неблагоприятното за нея събитие. Взе предвид и фактът, че е
получила травматично увреждане - счупване на бедрената шийка на лявата тазобедрената
става, за лечението на които е престояла в болнично заведение една седмица, била е
подложена на оперативна интервенция за преодоляване последиците от счупването на
тадобедрената става, вкл. продължителността на периода от време от понасяне на
уврежданията до възстановяване функциите на левия долен крайник - между 5 и 6 месеца.
Взе предвид и обстоятелството, че за период от повече от 45 дни същата се е нуждаела от
чужда помощ за битовото си обслужване. Съобрази възрастта на пострадалата и във връзка с
негативните последици за общото й здравословно състояние и емоционалното такова от
преживения стрес.
Въззивната инстанция преценява и обстоятелството, че лечебно възстановителния
период за ищцата-въззивник е приключил към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта е зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в размер на
30 000 лв. от страна на първоинстанционния съд, ведно с дължимата се законна лихва върху
същата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като репарация за
причинените на ищцата-въззивник неимуществени вреди от нанесеното й множество
телесни увреждания вследствие процесния инцидент.
Изложеното налага потвърждаване на обжалваното решение.
За прецизност на изложеното следва да се посочи, че доводите за неправилност на
последното поради необсъждане от страна на СГС на евентуалната възможност за
съпричиняавне на вредоносния резултат от страна на пострадалата са несъстоятелни,
предвид че възражение в такава насока не е въведено редовно от ответника-въззивник в хода
на производството.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК Столична община следва да заплати в полза на процесуалния представител
въззиваемата адв.М. Д. от САК следва да се присъдят 715 лв. за осъществената от него
правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, определени по справедливост, при
съобразяване нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., както и фактическата и правна
сложност на спора, вкл. на обстоятелството, че въззивното производство е приключило в
едно о.с.з., в което страните са изложили единствено становищата си по съществото на
спора, без да се провежда съдебно дирене.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 247/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4897/2022
г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* с адрес гр.С., ул. „Московска" № 33 да
заплати на адв.М. Д. от САК, с адрес *** като пълномощник на Е. Н. Н. - ЕГН **********,
сумата от 715 лв., за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6