РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. гр. Лом, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20251620100295 по описа за 2025 година
Иск с правно основание: чл.79, и чл. 86 от ЗЗД.
Производство по реда на чл.237 ГПК.
Ищеца, в исковата си молба до съда, претендира, че ответника - не е
изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за консумирана от
него питейна вода, както и законната лихва върху главницата и разноски по
водене на делото.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
Предявеният иск е по чл.79 и чл.86 ЗЗД, срещу наследниците на Т. Д. П., за
консумирана и неплатена вода от водопреносната мреже. Лицето е починало ,
и е представено съдебно удостоверение. Наследници на Т. П. са синът му Д. и
дъщеря му М. С допълнителна , уточняваща молба ищеца е посочил , че
предявения иск е против Д. Т. Д..
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата
молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок
не е подал писмен отговор.
С определение, постановено в закрито заседание, съдът е допуснал като
доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото
1
за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание,
ответника е редовно призован, и се явява лично в с.з. Заявява, че признава
иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да
постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с
което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в производството
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като такива се претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Д. ЕГН ********** да заплати на „В *********** сума от
1082,43 лв. /хиляда осемдесет и два лева и 43 ст./, общо, от които: главница -
919,97 лв. /деветстотин и деветнадесет лева и 97 ст./, лихва – 162,46 лв. /сто
шестдесет и два лева и 46 ст./ за периода 08.07-2022 г. до 07.02.2025г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2025г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски по
делото в т.ч. и ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана
в двуседмичен срок от датата на връчването.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
2
3