№ 1742
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20251110200769 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Д. И. Й. (чрез процесуален
представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед (с посочено
правно основание за издаването чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), издадена от ПИ при 07 РУ –
СДВР Т. Х. А., като в жалбата се излагат конкретни аргументи за процесуална и материална
незаконосъобразност на съответната заповед, като се претендират и разноски.
Процесуалният представител (юрисконсулт) на издалия заповедта по обжалваното
задържане орган претендира потвърждаване на задържането и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна (като разноски) адвокатско възнаграждение.
Приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение,
постановено по аналогия на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (съобрази мотивите досежно
прилагането по аналогия /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/ на уредбата по ЗАНН, изложени в
определението за насрочване на настоящото дело в открито съдебно заседание!), книжа,
както и приетите и приложени като доказателства в съдебно заседание въз основа на
нарочно определение копия на протоколи за разпити като свидетели по съответното ДП,
еднозначно водят до извода, че към момента на задържането визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР данни за извършено престъпление (по чл. 325, ал. 1 от НК) от жалбоподателя са
били налице (от фактическа страна – за нанасяне на удари на публично място, упоменато в
заповедта, спрямо две други лица, като органите на МВР са възприели непосредствено
сбиване на улицата /конкретно – нанасяне на удари от страна на задържаното впоследствие
лице/), както и че задържането е било осъществено при непосредствено възприемане на
сбиването от страна на полицейските служители, респективно непосредствено след тяхната
намеса, от което, съпоставено и със съдържанието на заповедта, еднозначно следва (нищо
друго не почива на житейската и правната логика), че г-н Д. Й. е бил наясно и с правните, и
с фактическите основания за задържането му, независимо от краткостта на изложението по
самата процесна заповед, т. е. в крайна сметка по същество са били изпълнени изискванията
по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и по чл. 5, пар. 2 от КЗПЧОС; визираните изисквания не могат
да бъдат тълкувани в смисъл, че задържаното лице има право още във връзка със самото си
1
задържане да получи такъв обем информация, какъвто същото лице има право да получи по
повод на предаването му на съд или по повод на признаването му за виновно в извършване
на престъпление. Данните за улично сбиване, които са станали непосредствено достояние на
органите на МВР, обосновават и хипотеза по чл. 5, пар. 1, буква „c” от КЗПЧОС, по-
конкретно задържането е било необходимо за предотвратяване на извършването на
престъпление от страна на задържаното лице, тъй като преустановяването на самата намеса
на органите на реда при подобна ситуация житейски повече от логично е щяло с огромна
вероятност да доведе до подновяване на сбиването.
При извършената цялостна и служебна проверка (аналогия на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН) съдът не установи основания за незаконност на процесното задържане,
респективно нормативни основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не
са налице, а по аналогия на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 14, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на СДВР и в тежест на
жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер (с
оглед липсата на сериозна фактическа или правна сложност на делото).
Горното е релевантното за настоящото произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя Д. И. Й., за което е издадена
заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-1033/09.12.2024 г. (на 07 РУ – СДВР) от ПИ
при 07 РУ – СДВР Т. Х. А..
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 60 лева –
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2