Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 17.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и трети февруари
две хиляди двадесет е първа
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 15365 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.П.Г. ***, с която предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че на 16.01.2019 г.,
вечерта около 19 часа, в гр.София, на територията на СО, на път за вкъщи и
придвижвайки се пеша в ж.к. „Надежда“, на ъгъла на ул. „Железен мост“ и ул.
„Христо Силянов“, ищцата попада на заледен и покрит
със сняг и лед участък от пътното платно на улицата, в резултат на което се
подхлъзва и пада, при което получава фрактура на горния край на лакътната кост. Твърди, че причина за падането й е
непочистено от лед и сняг пътно платно. Твърди се, че след произшествието
ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на
21.01.2019 г. е извършено оперативно лечение-наместване на фрагментите,
запълване на костния дефект с кост по съседство, извършена е фиксация по метода Weber. По
време на болничния престой ищцата получила усложнение-конюктивална
хеморагия, което се отразило на общо възстановителния
процес. Последвало домашно-амбулаторно лечение в продължение на 69 дни с
приемане на обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, специален
двигателен и хранителен режим. Въпреки спазването на предписанията, ищцата
получила посттравматична пареза на травмирането на
мускул и сухожилие на ръката, за което й е назначено медикаментозно лечение и
рехабилитация. Твърди се, че на 11.04.2019 г. последвала втора оперативна
интервенция за освобождаване и транспозиция на сухожилието. Поддържа се, че от
грижовна майка преди инцидента, изпитваща
удоволствие от това да обгрижва близките си и да им
създаде комфорт, се превърнала в затворена и страдаща жена, неспособна да
превъзмогне болките и нестабилността на функционалността на крайника си. Твърди
се, че за лечението на получените травми ищцата е направила и разходи на обща
стойност 1035,60 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди-болки и
страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва от
датата на деликта-16.01.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 1035,60
лв.-имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за изследвания,
медицински процедури, болничен престой и физиотерапия, ведно със законната
лихва от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника С.О. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди, че инцидентът е настъпил в участък от улица, която не е
изградена по регулация. Поддържа се, че имотът, където е настъпил инцидента е
със статут на частен, поради неприключила процедура по отчуждаване. Твърди се,
че на 15.01. и 16.01.2019 г. не е имало снеговалежи, а на процесната
дата температурите са били положителни, което прави обективно невъзможно такова
заледяване на процесния участък от тротоара, който да
доведе до вредоносния за пострадалата резултат. Поддържа се, че твърденията за
заледено състояние на пътния участък, не се подкрепят от информацията, с която
ответникът се е снабдил по служебен ред. Оспорва претендираното
от ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като
счита същите за недоказани. Твърди, че настъпилите вреди са случайни, не са
типичен и устойчив резултат на неизпълнение на нормативно установено задължение
на СО. При условията на евентуалност моли съда да определи справедливо
обезщетение, доколкото претендираният от ищцата
размер е прекомерен. Оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства, установяващи направени от ищцата разходи с твърдението, че
отразеното в тях съдържание не отговаря на действително осъществените факти.
Счита, че това са новосъздадени документи за целите на инициирания процес.
Оспорва доказателствената стойност на част от
документите без дата и такива с дата, предхождаща инцидента.
Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и да присъди направените от ответника разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния си представител така предявения
иск. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски съобразно
представен списък за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38,
ал.2 от За.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля М.А.М.-съпруг на ищцата и очевидец на
случилото се, който установява, че инцидентът със съпругата му станал на
16.01.2019 г., когато се връщали от работа. След като взели детето си от
неговата баба, тръгнали към дома си, и тогава ищцата се подхлъзнала на
образувал се лед върху дупка по улицата. Това се случило на ул. „Христо Силянов“ малко след ъгъла с ул. „Железен път“. Свидетелят
установява, че заедно със съпругата си често ходят по този път, тъй като майката
на ищцата живее там и често гледа детето, откъдето родителите го вземат, а и
често гостуват за вечери, обеди. На мястото няма точно обособен тротоар, а е
очертано с едни бордюрчета. Инцидентът станал някъде
близо до бордюра. Имало обледявания, не бил валял
сняг, но имало локви, които бяха замръзнали.
От
разпита на свидетелката С.П.Г.-майка на ищцата се установява, че след инцидента
дъщеря й се прибрала в дома си, но тъй като много я боляло, късно вечерта
съпругът я закарал в „Пироговов“. Показанията на
свидетелката кореспондират с приетия по делото лист за преглед на пациент, от
който се установява, че ищцата се е явила на 16.01.2019 г. в 22,22 часа в спешен кабинет по ортопедия и травматология за
преглед и същият ден в 23,24 часа е постъпила за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД с поставена диагноза счупване на горния край на лакътната
кост-закрито в ляво. По време на болничното лечение и на 21.01.2019 г. ищцата
претърпява оперативна намеса с репониране на
фрагментите и запълване на костния дефект с кост по съседство, извършена фиксация на същата по метода на Weber,
поставена гипсова лонгета. Ищцата е изписана на
24.01.2019 г. за домашно лечение,
продължило 61 дни в периода след изписването й на 24.01.2019 г. до 25.03.2019
г. След сваляне на обездвижващата шина е проведена рехабилитация за седем дни в
периода от 13.03.2019 г. до 20.03.2019 г., за което ищцата е постъпила в
Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево“
ЕООД, отделение физикална и рехабилитационна
медицина. Поради настъпили сраствания и притискане на лакътния
нерв, е проведено оперативно лечение и е поставена обездвижваща шина за 21 дни,
което наложило постъпване на ищцата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за втори път за
болнично лечение в периода от 10.04.2019 г. до 13.04.2019 г.
Възстановителният
период е продължил 5-6 месеца.
Със
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ се установява,
че ищцата и вследствие на процесния инцидент е
получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на лявата лакътна кост-закрито, частично разкъсване на триглавия мускул в ляво и контузия на левия лакътен нерв. Тези увреждания съответстват на падане на
заледен и заснежен терен. Вещото лице установява, че
получената от ищцата конюктивална хеморагия
е резултат от приемането на противосъсирващи
средства, заради извършените операции и представлява състояние на спукване на
малки кръвоносни съдове, водещо до оформяне на малък ограничен видим
кръвоизлив, неповлияващ зрението на окото. Установява се, че ищцата е претърпяла
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около един
месец, болки с умерен интензитет за около три месеца. Появилите се след
операцията изтръпване на пръстите и слабост в ръката, са довели до втора
операция, която е причинила болки с голям интензитет за около 14-15 дни. След
това интензитетът на болките е намалявал постепенно. Претърпените болки са
предизвикали безсъние и дискомфорт за около три
месеца. Ищцата има непостоянни болки с променлив характер и понастоящем, които
постепенно ще отзвучат с времето.
Вещото
лице установява още, че левият горен крайник е бил неизползваем от инцидента за
около 35 дни. Последвалата рехабилитация е довела до задоволителното му
функциониране. Последвалата втора операция е причинила неизползването на левия
горен крайник за 21 дни. След втората операция е проведена рехабилитация- осем
процедури. Левият горен крайник е изпълнявал в ограничен обем функциите
си-обличане, миене, къпане, хранене и др. за 68 дни.
Налице
е по-малък обем от нормата на движенията на лявата лакътна
става с 10% и намалена сетивност в зоната на нервус улнарис-ІV и V пръсти на ръката, но тези ограничения няма
да се отразяват на работа с лявата ръка, защото се очаква възстановяване на
сетивността.
От
приетите по делото писмени доказателства-фактури и
фискални бонове, се установява, че за лечението си на получените от падането
травматични увреди, ищцата е направила разходи в общ размер
на сумата от 1047,60 лв. /за изследвания, медицински процедури, болничен
престой и физиотерапия/, които разходи съобразно заключението на СМЕ са били
необходими и са направени за лечение на полученото на 16.01.2019 г. счупване на
лявата лакътна кост и настъпилите след него
усложнения. Направените разходи са както следва:
40лв.-за рентгеново изследване, съгласно
фактура № **********/29.03.2019 г. на медицински център „ Алтро",
10лв.-за диск от образно изследване
по фактура № **********/20.02.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
10лв.-за медицински консумативи по фактура
№ **********/17.04.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
12лв.-за диск от образно изследване
по Фактура № **********/29.01.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
35 лв. - за преглед на очи по фактура
№ **********/23.01.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
30 лв. -за скелетно-рентгеново
изследване на лакът и предмишница по фактура №
**********/18.03.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
68 лв.- консултация с анестезиолог и
алерголог по фактура № **********/09.04.2019 г. на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
15 лв. - вложени медицински
консумативи по фактура № *********/15.04.2019
г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
152 лв. - за рехабилитация по фактури,
издадени от УМБАЛСМ „Н. И.Пирогов" АД-8 броя по 19 лв., съгласно фактури
№№ **********/09.04.2019 г.; **********/20.05.2019 г.; **********/03.06.2019 г.; **********/06.06.2019 г.; **********/06.06.2019 г.; **********/12.06.2019 г **********/12.06.2019 г.; **********/05.07.2019 г.;
40,60 лв. - потребителска такса по
фактура № **********/11.03.2019 г. от СБПЛР „Панчарево" ЕООД,
175 лв. - медицинска услуга по фактура
№ **********/05.03.2019 г. от СБПЛР „Панчарево" ЕООД,
360 лв. - физиотерапия по фактура №
**********/29.05.2019 г. от „Физио мед" ЕООД и
100 лв. - преглед при ортопед по
Фактура № **********/18.03.2019г.
С
исковата молба са представени и фактури за закупени медикаменти, но доколкото
ищцата не претендира имуществени вреди за тях, съдът не ги обсъжда.
С
показанията на свидетелката С.П.Г.-майка на ищцата установява, че за инцидента
с дъщеря си разбрала на другия ден, когато я видяла. Ищцата изглеждала много
омърлушена, много я боляло, и много плачела. Казали й, че ще я оперират, но в
„Пирогов“ не е имало места и е трябвало да остане в коридора. Свидетелката
помагала всеки ден на дъщеря си-водела детето на училище, връщала го от
училище, готвела, миела, прала, помагала на ищцата включително и за тоалетната.
След операцията ищцата имала много болки. Последните два пръста й били много
подути. След операцията започнала раздвижване, от което раздвижване можела да
вдига ръката само под прав ъгъл. Това било в продължение на три месеца и повече
не можела да си изправи ръката. От натоварването започнало да я боли и рамото,
болките отишли и към гърба й. След 3 месеца ищцата претърпяла още една
операция. През тези три месеца, докато да й направят втората операция ищцата
посетила още четирима специалисти, точно в тази област-горни крайници. Всеки
казвал, че няма причина да не се раздвижи ръката, но при ЯМР се видяло, че има
причина и след около три месеца се наложило втора операция. През тези три
месеца ищцата не можела да използва пълноценно ръката си. Ищцата работи на
компютър и използва двете ръце. Понастоящем още има оплаквания на последните
два пръста и горе в рамото към врата. Ищцата била постоянно тъжна, песимистично
настроена, че никога няма да се оправи след първите три месеца, преди втората
операция да настъпи.
От
писмо на Столичен инспекторат към С.О. от 07.02.2020 г. се установява, че на
15.01. и 16.01.2019 г. фирмата изпълнител за район „Надежда“-консорциум „АЕС-Х
ГРУП“ ДЗЗД, не е извършвала дейности по зимно почистване на уличните платна,
тъй като през тези дни не е имало снеговалежи. Снеговалеж е имало на 11.01.2019
г., на 16.01.2019 г. температурите са били положителни, като към 18 часа
следобед да достигали до +6 градуса, според данни от НИМХ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители, които не са
почистили леда от края на пътното платно на ул. „Христо Силянов“.
Ищцата претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на
които С.О. е възложила дейности по почистване и поддържане на пътната мрежа на
града.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при
или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск,
настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищцата имуществени
и неимуществени вреди е доказан по своето основание.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 11
от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които
са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3
от ЗП/. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряването на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Краят
на пътното платно е пешеходна зона и част от пътя по смисъла на §1, т.1 от ДР
на ЗП, т.е. част от ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания.
Съгласно чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането
на дейностите по поддържане на
пътищата е задължение на съответната община. Това свое
задължение общините, в конкретната хипотеза ответникът, осъществяват чрез своите служители
и/или други лица, на които
са възложили съответната дейност по поддръжка. Т. е. поддръжката на пътното платно, върху който е
станал инцидента, е в правомощията на ответната община.
Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, а съгласно т. 14
на ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като
на основание § 6, т. 28 от ДР на Закона за движението по пътищата, участници в
движението са и пешеходците.
При безспорно установените
по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че е налице виновно противоправно поведение-бездействие, на лица, на които
ответната община е възложила поддържането на общинските пътища. Ответникът и с
ангажираните по делото доказателства не доказа главно и пълно, че мястото на
което е настъпило произшествието е със статут на частен имот.
Виновното поведение предвид
механизма на увреждането е в пряка причинно-следствена връзка с него,
респективно с претърпените от ищцата болки и страдания от настъпилото
вследствие на подхлъзването от заледения участък на пътното платно и падането
й-счупване на горния край на лявата лакътна
кост-закрито. Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на
които е възложена работата по поддържането на съответния пътен участък. Не може
да се приеме, че се касае за твърдяната хипотеза на случайно събитие,
изключващо вината съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Същото съставлява непреодолимо,
непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство, което ищцата нито е предизвикала,
нито е могла, а и не е била длъжна да предвиди /т. е. обстоятелство, което
настъпва независимо и въпреки волята й/.
Безспорно е налице неизпълнение
на възложената работа-на задължението за поддържане на общинския път в мястото
на процесния пътен участък от ул. „Христо Силянов“, респективно неизпълнението не съставлява случайно
събитие, което изключва вината. Предвид изложеното фактическият състав на чл.
49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника е налице и претенцията е
основателна.
По размера на предявения иск.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта,
здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния
период.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 35 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява, че се касае за жена на 36 години към момента на инцидента,
която е претърпяла тежко счупване на лявата лакътна
кост, частично разкъсване на триглавия мускул в ляво
и контузия на левия лакътен нерв, за лечението на
които и в резултат на получени усложнения от това счуване, ищцата на два пъти е
постъпвала в болница за лечение, като и двата пъти е претърпяла оперативни
интервенции, а лявата й ръка е била неизползваема за продължителен период от
време: 35 дни след инцидента и 21 дни след втората операция, през които периоди
ищцата се е нуждаела от чужда помощ, както за себе си при обличане, къпане,
миене, хранене и др., така и за отглеждане и полагане на грижи за своето дете.
На два пъти е провеждала рехабилитации. Ищцата следва да бъде обезщетена за
претърпените от нея болки и страдания с голям интензитет непосредствено след
инцидента за около един месец, както и за болките предизвикали безсъние и дискомфорт в продължение на три месеца. И към настоящият
момент-малко повече от две години след инцидента, ищцата има непостоянни болки
с променлив характер, налице е по-малък обем от нормата на движенията на лявата лакътна
става с 10% и намалена сетивност в зоната на нервус улнарис-ІV и V пръсти на ръката. Възстановителният период е
продължил 5-6 месеца. За всички тези болки, неудобства, дискомфорт, промяна в начина на живот на ищцата,
притеснение от факта, че не може да се обслужва сама и може да остане осакатена
с едната ръка, тя трябва да бъде обезщетена.
Като изхожда
от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите
житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над 35 000 лв. до
пълния претендиран размер от 45 000 лв.
Искът за имуществени
вреди е основателен и доказан, съобразно обсъдените по-горе писмени доказателства и заключението на СМЕ, неоспорено
от ответника, поради което същият следва
да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава
и без покана, като мораторната лихва се дължи
от деня на
деликта, поради което и върху главницата за неимуществени вреди,
съдът присъжда законна лихва за забава, считано от датата на деликта 16.01.2019 г., а върху главницата за имуществени
вреди, така както е претендирана от датата, на която
е извършен последния разход-05.07.2019 г. до окончателното изплащане и на двете
суми.
По разноските:
Ищцата и на основание чл.83,
ал.2 от ГПК е освободена от държавна
такса и разноски.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 16.10.2020
г. адвокат М.Н. осъществява безплатна
правна помощ на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение се определя за всеки един от предявените искове поотделно.
При материален интерес от 45 000 лв.,
размерът на минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7,
ал.2, т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1880 лв. От тази сума и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1462,22
лв., което е съответно на уважената част от иска, съответно 1754,66 лв. с ДДС,
предвид представените доказателства за регистрация на адвокат Н. по ЗДДС.
При материален интерес от 1035,60
лв. и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата-минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 302,49 лв., съответно 362,99 лв. с ДДС,
което се дължи в пълен размер, предвид уважаването на иска изцяло. Или общо
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2117,65 лв. с ДДС.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 450 лв., от която сума му се дължи сума в размер на 97,75
лв., която е съответна на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
държавна такса върху уважената част от исковете в размер общо на 1450 лв.,
както и сумата от 195,69 лв., разноски за възнаграждение на вещо лице,
заплатено от бюджета на съда.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, район О.,
ул. „*****да
заплати на основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.П.Г., ЕГН **********,***«*****, със съдебен адрес:***, адвокат М.Б.Н.-Т.
сумата от 35 000
лв. /тридесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от травматични увреждания,
получени в пряка, причинно-следствена връзка с противоправно поведение /бездействие/
от страна на служители на ответника, изразяващо се в непочистване на леда в района на пътното платно
на ул. «Христо Силянов» на 16.01.2019
г., ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от 16.01.2019 г. до
окончателното изплащане, да заплати и сумата от 1035,60 лв. /хиляда тридесет и
пет и 0,60 лв./-имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
изследвания, медицински процедури, болничен престой и физиотерапия във връзка с
лечението на получените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху
тази главници, считано от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 35 000 лв. до пълния претендиран
размер от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********,***«*****,
със съдебен адрес:***, адвокат М.Б.Н.-Т. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.О., гр. София, район О., ул. „*****разноски в размер на 97,75 лв.
/деветдесет и седем и 0,75 лв./
ОСЪЖДА С.О., гр. София, район О.,
ул. „*****да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат М.Б.Н.-Т., ЕГН **********, адрес: *** адвокатско възнаграждение в
размер на 2 117,65 лв. с ДДС /две хиляди сто и седемнадесет и 0,65 лв. с
ДДС/.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, район О.,
ул. „*****да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от исковете в общ размер на 1450 лв.
/хиляда четиристотин и петдесет лв./, както и сумата от 195,69 лв. /сто деветдесет и пет и 0,69 лв./ разноски за възнаграждение
на вещо лице, заплатено от
бюджета на съда.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени по сметка IBAN: ***: STSABGSF при Банка ДСК АД, с титуляр М.П.Г..
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: