Р Е Ш Е
Н И Е
№ 281
гр.
Велико Търново, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 404/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Д.П. ***, чрез *** Б.Б. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-000739/10.05.2020г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция – Варна по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил Форд фиеста рег. № *** за срок от шест месеца и са отнети 2 бр.
регистрационни табели.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради неспазване на установената форма /фактическа липса на мотиви/, издаването
му при съществено нарушение на административно производствени правила, в
противоречие с матералноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че
административният орган не е изпълнил задължението си да събере доказателства
за извършеното нарушение и вината на нарушителя. По същество се твърди, че
става въпрос за установяване движението на автомобила в период, в който същият
не е бил във фактическата власт на Д.П., и е ползван без нейното знание и
съгласие. Правят се твърдения, че на 01.05.2020 г. в гр. Варна този автомобил е
бил обект на оперативно-следствени действия от полицейски служители и тя е
помислила, че прибран на служебния паркинг в Трето РПУ – Варна и е във владение
на полицията. След информиране от познати на починалия й син /Х.Д.и М.Д./, че
ще докарат автомобила в гр. Горна Оряховица, тя го е обявила за издирване.
Впоследствие е била уведомена по телефона, че лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, в който са били Х.Д.и М.Д.,
след гонка с полицаи е бил блъснат и по него има нанесени множество вреди. С
тези доводи се иска оспорената ПАМ, наложена със заповед на полицейски
инспектор при ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, да бъде отменена.
Ответникът – полицейски
инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция – Варна, чрез ***Г., заема писмено становище
за неоснователност на жалбата. Пред административния орган не били ангажирани
доказателства по отношение твърдените с жалбата факти. Видно било, че
автомобилът е оставен във владение на управляващият го водач от
жалбоподателката.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0819-000739/10.05.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР
Варна, сектор Пътна полиция – Варна по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС лек автомобил Форд фиеста рег. № *** за срок от шест
месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели.
Фактическото основание за налагането на
процесната ПАМ е, че като собственик на посочения автомобил, Д.П. e
допуснала автомобилът да бъде управляван от водача Х.Д.Г. с ЕГН ********** на 10.05.2020
г., в 16:00 часа в гр. Варна, по ул. „Ана Феликсова“, посока бул. „Цар
Освободител“ до автомивка „Ниагара“ без да притежава правоспособност за това и
без издадено СУМПС.
За така установеното нарушение на Х.Д.Г. с ЕГН ********** е съставен
АУАН № 232169 от 10.05.2020г. Издаден е за това, че на посочената дата, в 16:00 часа в гр. Варна, по ул. „Ана
Феликсова“, посока бул. „Цар Освободител“ до автомивка „Ниагара“ управлява лек
автомобил Форд Фиеста с рег. № ***собственост на Д.П., като поради движение с
несъобразена скорост и със състоянието на пътя и МПС, характера и
интензивността на движението губи контрол над автомобила и се блъска в
заградителна метална ограда от ляво по посока на движението. ПТП с материални
щети Управлява без СУМПС. Отказва проверка за алкохол с техническо средство и
му е издаден талон за медицинско изследване. Не носи свидетелство за
регистрация на МПС.
Видно от Постановление на Районна прокуратура –
Каварна от 21.07.2020г. преписката с вх. № 326/20г. по описа на РП Каварна е
изпратена по подсъдност на РП варна. Проверката е била инициирана по повод
намирането на трупа на П.Д.Й./син на жалбоподателката/ в района на с. Калиакра.
Във връзка със смъртта на лицето в РУ гр. Каварна е започнало съдебно
производство. От сведенията на разпитаните в това производство лице се
установява, че с процесния автомобил „Форд Фиеста“ на 29.04.2020г., около
4.00часа П.Д.Й.и неговите съквартиранти Х.Д.Г.
и М.Д.Г. са потеглили със собствения на Д.П. автомобил за нос Калиакра. Там,
при неуточнени обстоятелства, П.Д.Й.пада върху скалистия бряг и почива, като
трупът му е намерен едва на 01.05.2020г. Съквартирантите му се изплашили и
решили да се приберат в гр. Варна, като за целта проникнали в превозното
средство през един от задните прозорци, свързали кабелите в областта на
контактния ключ и привели автомобила в движение. Във Варна оставили автомобила
отключен на паркинга до бл. 48 в ж.к. „Трошево“, където живеели на квартира.
Няколко дни по-късно Х.Д.Г.
отново взел лекия автомобил без съгласието на неговия собственик и с него поел
към новата си квартира в гр. Варна. При предвиждането, загубил контрол върху МПС
и причинил ПТП с имуществени вреди върху автомобила, за чието отстраняване
следвало да извърши ремонт на стойност 1801.42лв., според експертна оценка,
възложена от Д.П.. Впоследствие Х.Г. отнел акумулатора от превозното средство.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има
отбелязване за датата на връчване срещу подпис на 12.06.2020 г. Недоволна от
нея, на 23.06.2020 г., я е оспорила пред Административен съд – Варна, от който
делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административна преписка, изпратена с писмо № 819000-30113/03.07.2020г.
административна преписка от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ и копие
на Постановление на прокурор в Районна прокуратура гр. Каварна от 21.07.2020
година по преписка вх. № 326/2020 година по описа на Районна прокуратура
Каварна.
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0819-000739/10.05.2020г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция – Варна е издадена от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена Заповед № 81213з-1524/09.12.2016 г. на министъра на Министерството
на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП
областните дирекции на МВР. Директора на ОД на МВР Варна, със Заповед №
365з-2757/20.07.2017г. е оправомощил да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
3, т.
4, т.
5, т.
6 и т.
7 и т.
8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и по т. 11 държавните
служители от звената Териториална полиция при сектори/групи Охранителна полиция
в РУ при ОД МВР Варна – полицейски инспектори в Сектор „Пътна полиция“ и в
звена „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Варна, както и назначени по график
за оперативни дежурни - полицейски органи по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта
фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговора на описаната фактическа обстановка.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения във формата и административно-производствените
правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт. Същата обаче е
издадена в несъответствие с материалния закон и при несъблюдаване на неговата
цел.
При разпределението на доказателствената
тежест, с определението за насрочване на делото от 11.08.2020г., на ответника бе
указано, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания акт. По делото няма данни и доказатества, че жалбоподателката
е предоставяла доброволно ключовете от автомобила си, давала е съгласието си
или е предоставяла за управление автомобила си на Х.Г.. Напротив, горното се опровергава
от Постановлението на Районна прокуратура Каварна, видно от което автомобила е
ползван без нейното знание и при проникване в него и запалването му чрез
кабелите на контактния ключ. Тези обстоятелства не са съобразени от органа, издал
заповедта за прилагане на ПАМ, предвид спецификата на конкретния случай. Поначало
административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда налагането на адресата
на административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателната юрисдикция - с наказателно постановление. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. Ограничителното тълкуване на нормите, установяващи
ПАМ е обусловено от превантивния им характер, от тяхната цел и предпоставките
за прилагането им, а именно - преустановяване на осъществено административно
нарушение и предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на
същото или друго нарушение, съответно престъпление, или с цел реализиране
отговорността на нарушителите.
Мярката по чл. 171, т.2а от ЗдвП има за
последица "отнемане" на средството за извършване на нарушението, защото
макар ППС-то да остава под властта на неговия собственик, прекратяване на
регистрацията, посредством сваляне на регистрационните му табели, препятства
възможността за движението му по пътищата. Действително ПАМ, от този вид, по
начина по който е формулирано от законодателя не съотнася съпричиняване от
страна на собственика на МПС с извършването на административното нарушение от
друго лице - неправоспособен водач, но да се приеме, че собственикът на МПС
станал жертва на противозаконно отнемане на личното му МПС, с което е извършено
административно нарушение от друго лице следва да бъде санкциониран и
посредством налагане на ПАМ далеч надхвърля преследваните с налагането на ПАМ
цели.
Съдът счита, че оспорваната заповед е
издадена и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6,
ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително, налагайки ПАМ в
хипотезата на чл.
171, т.2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност. В същото време обаче законът не винаги може да обхване
всички хипотези в реалния живот. Дори когато преследва законоустановени цели,
принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
В случая прилагането на принудителната
административна мярка по чл.
171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателката в
по-голяма степен от необходимото, тъй като я лишава от възможността да
управлява притежаваното от нея МПС в рамките на 6 месеца при това в хипотеза, в
която собственото й МПС е било обект на чуждо посегателство. Не без значение е
и обстоятелството, че още към момента на извършване на нарушението, по повод на
което е издадена оспорваната заповед за прилагане на ПАМ,
административнонаказващите органи се предприели незабавни действия за
реализиране отговорността на нарушителя. С оглед на това последиците от
издадената заповед, ограничаващи възможността на жалбоподателката да се движи
със собствения си лек автомобил са несъизмерими с преследваната цел, което
означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6,
ал. 5 от АПК (аргументи в този смисъл виж Решение № 2429/27.02.2017 г. по
адм. дело № 12477/2016 г. на ВАС).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
така наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т.2а от ЗДвП за нарушение на чл. 150
от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на
административната принуда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал.1 от АПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от оспорващата разноски по делото в общ размер на 260 лв., съобразно
представения списък, представляващи заплатени държавна такса в размер на 10лв. и
***ско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.09.2020г.,
в който е отбелязано, че сумата от 250лв. е заплатена в брой в момента на
подписване на договора за правна защита и съдействие, на който страните
придават функциите на разписка, удостоверяваща изплащането на ***ския хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П. ***, чрез *** Б.Б. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0819-000739/10.05.2020г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция – Варна по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Форд фиеста
рег. № *** за срок от шест месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д.П. ***, сумата от 260 лв. (двеста и шестдесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.