Р Е
Ш Е Н И Е
№ 14 07.06.2022 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти състав, на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
47 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 46, ал. 5,
изречение второ от Закона
за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на Г.Х.Г., ЕГН
**********, с адрес *** и съдебен адрес *** против Заповед № РД-01-130/18.01.2022
г. на кмета на Община Русе. С обжалваната заповед на основание чл. 46, ал. 1,
т. 6, т. 7 и т. 9; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 13 във
връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (Наредба №
6) е наредено прекратяване на наемното правоотношение между Община Русе и жалбоподателката
за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, ул. „Голям Богдан“ №
26; състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 1453/25.07.1997 г. Със заповедта е определен едномесечен
срок от датата на връчване на заповедта за доброволно освобождаване на
жилището. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна и
необоснована и да върне преписката на административния орган с указания за
издаване на заповед за продължаване срока на настаняване. В съдебно заседание Г.
лично и с процесуалния си представител адв. Р.К.,***, поддържат жалбата на
основания, изложени в нея и претендират разноски. Ангажира
писмена защита.
Ответникът
– кмет на Община Русе се представлява в процеса от младши експерт М.Л.Ч., лице
с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.
Представя писмени бележки.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените
причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по
същество.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В
административната преписка се съдържа Акт за частна общинска собственост №
1453/25.07.1997 г., с който е актуван общински имот, представляващ жилище,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения; разположен на административен
адрес гр. Русе, ул. „Голям Богдан“ № 26.
С Договор за
отдаване под наем на жилищен имот № 4622, сключен между Г. *** (представлява от
кмета) като наемодател на 20.12.2016 г., на основание Заповед №
РД-01-3668/16.12.2016 г., Г. е настанена в процесния жилищен имот. Посочения
договор урежда предмета и срока на договора; правата и задълженията на
наемателя и на наемодателя; условията за прекратяване действията на договора и
общи разпоредби. Цитираната заповед на кмета е връчена на Г. на 20.12.2016 г.
По делото са
налични няколко настанителни заповеди и анекси към първоначалния договор, както
следва:
|
заповед |
|
||||
|
№ |
дата |
дата връчване |
срок действие |
дата |
|
|
РД-01-3668 |
16.12.2016 |
20.12.2016 |
1г. |
договор |
20.12.2016 |
|
РД-01-3226 |
18.12.2017 |
19.12.2017 |
1г. |
анекс |
19.12.2017 |
|
РД-01-3384 |
17.12.2018 |
18.12.2018 |
1г. |
анекс |
18.12.2018 |
|
РД-01-3180 |
22.10.2019 |
23.10.2019 |
1г. |
анекс |
23.10.2019 |
|
РД-01-3212 |
05.11.2020 |
14.11.2020 |
1г. |
анекс |
17.11.2020 |
Със Заявление вх. № Н-195/08.11.2021 г. Г. е сезирала
директора на ОП „Управление на общински имоти“ при Община Русе, че представя
заявление - декларация за издаване на настанителна заповед, заедно с писмени
доказателства относно това дали семейството/домакинството й отговаря на
условията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като желае същите да бъдат докладвани
на заседание на Комисията по чл. 6 от същата наредба за вземане на решение. Към
това заявление са приложени, както следва:
- Заявление – бланка, в което Г.
подписва, че й е известно, че е длъжна ежегодно да подава декларация за
условията по чл. З от Наредба № 6; че е длъжна при промяна на данните по
чл. 4 на условията на чл. 3 от Наредба № 6 да подаде в едномесечен срок
нова декларация, както и че й е известно, че решението на комисията ще получи
лично от съответната служба в двумесечен срок от подаване на
молбата-декларация.
- Декларация типова бланка от
02.11.2021 г., съдържаща информация относно семейното й положение; членове
на семейството; имотно състояние; материално положение; жилищно състояние.
- Разпореждане №
17214575732/01.07.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ - Русе за месечния размер на пенсията й.
- Разписки за заплатена
електроенергия и вода.
Върху бланката на заявлението, в частта относно заключението от проучването,
извършено от служителите в отдел „Общински имоти“ при Община Русе е направено
отбелязване, че към 09.11.2021 г. няма вписвания към Агенцията по вписвания. От
отдел „МДТ“ също на 09.11.2021 г. са направени две отбелязвания: 1. Г.Г. е единствен
собственик на 1799 кв.м. земя в с. Николово, ул. „Момина сълза“ № 23; 2. Г.Г. е
ползвател на имот в гр. Русе, ул. „Алея Освободител“ № 60, земя – 84 кв.м.;
къща РЗП – 110 кв.м.; друга сграда – 9 кв.м. Към вече посочената дата е установено,
че Г. няма задължения към „ВиК“.
Видно от препис-извлечение от
Протокол № 11/23.11.2021 г. от заседание на комисията по чл. 6 от Наредба № 6, подаденото
от Г. заявление е разгледано. Посочени са адреса на жилището; относимия АЧОС;
последната настанителна заповед; срокът на настаняването; както и фактът, че тя
ползва имота фактически от 1977 г. Отбелязано е, че за периода на наемното
правоотношение, наемната цена и такса смет за предоставеното общинско жилище се
заплащат редовно, няма стари задължения към „ВиК" ООД - Русе. Посочено е
също в мотивната част, че в декларацията към подаденото заявление Г.Х.Г.
декларира, че не притежава и не е отчуждавала жилищни и вилни имоти и идеални
части от такива имоти. Декларира, че не притежава моторни превозни средства.
Декларира среден месечен брутен доход от пенсия в размер на 225,00 лева. Извършени
са справки в Агенция по вписванията и в дирекция МДТ в Община Русе. В дирекция МДТ
има данни, че Г.Х.Г. е единствен собственик на 1799 кв. м. земя в с. Николово,
ул. „Момина сълза" № 3, като е направен извод, че с това лицето не
отговаря на условието по чл. 3, ал. I, т. 2 от Наредба № 6. Също така Г. е
ползвател на имот в гр. Русе, ул. „Алея Освобождение" № 60, - земя 84 кв.
м.; къща РЗП 110 кв. м., друга сграда 9 кв. м., а собственик е дъщеря й Д. К..
Посочено е, че Г.Х.Г. не отговаря на условието на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 6 и е декларирала неверни данни в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 по
отношение на притежавания имот като по този начин е укрито действителното
имуществено положение. Комисията е взела решение да не се продължава срока на
наемното правоотношение между Община Русе и Г. поради наличие на несъвместимост
с условието по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 и наличие прекратителното основание на чл. 31, ал. 1. т.
13 от цитираната наредба - деклариране на неверни данни в декларацията по чл.
26 от наредбата.
С писмо № 94Г-3463-1/01.12.2021 г. комисията е уведомила
Г. за взетото решение, както и за факта, че на основание чл. 26 от АПК започва
производство по прекратяване на наемното правоотношение, като същото ще
приключи до 20.01.2022 г. с издаване на заповед на кмета на общината.
Предоставен е 7-дневен срок за ангажиране на доказателства.
На 21.12.2021 г. Г. е представила възражение, в което
твърди, че е прекратила правото си на ползване върху имота, собственост на
дъщеря й, поради което счита, че отговаря на условието по чл. 3 от Наредба № 6.
Прави изявление, че макар да се води ползвател на този имот, на практика тя
никога не го е ползвала. Иска повторно разглеждане на подаденото от нея
заявление от Комисията, като сочи, че общинското жилище, което е обитавала, е
единственото, в което може да живее, защото е пенсионерка, вдовица с минимални
доходи и няма възможност да плаща свободен наем. Не може да живее в жилището на
дъщеря си, тъй като жилищната площ е крайно недостатъчна и по тази причина е
прекратила правото си на ползване. Представена е Декларация за отказ от правото
на ползване от Г. за имота на административен адрес гр. Русе, ул. „Алея
Освобождение" № 60. Декларацията е нотариално заверена на 21.12.2021 г.
В резултат на
проведеното административно производство, кметът на Община Русе е постановил
обжалваната Заповед № РД-01-130/18.01.2022 г. за прекратяване на наемното
правоотношение. В мотивната част са описани детайлно реализираните
административнопроцесуални действия; събраните доказателства; възраженията на Г.;
причините, поради които същата не е с установени жилищни нужди. Административният
акт е връчен на Г. на 20.01.2022 г. лично, като за целта е съставен Протокол.
Недоволна от
така постановената заповед, Г. обжалва същата с доводи за незаконосъобразност и
необоснованост. Сочи се в жалбата, че ползва фактически имота от 1977 г. и е
направила в него множество подобрения за да го направи годен за живеене. Оспорва
твърдението в заповедта, че умишлено е укрила данни, които са от значение за преценката
дали отговаря на условията за ползване на общинско жилище. Оспорва
обстоятелствата, изложени в процесната заповед и твърди, че имота в с. Николово
е придобила през 2009 г., но същият е празно дворно място и не е годно за
живеене, данъчната му оценка към датата на придобиване е 2 021,28 лева.
Посочва, че имотът не е прехвърлен по предвидения от закона ред, същият не се
ползва от нея повече от 5 години, а от друго лице, защото тя е възрастна и
болна жена и няма възможност да се грижи за имота или да извършва строителство
в него. На следващо място сочи, че въпреки учреденото й право на ползване,
никога не е ползвала имота и към 08.11.2021 г. то е погасено, на основание чл.
59 от Закона за собствеността, но въпреки това е подала изрична декларация от
21.12.2021 г. за отказ от него. Твърди, че проверката е извършена формално, без
да бъдат обсъдени възраженията й, както и че не са налице посочените в
заповедта основания за прекратяване на наемното правоотношение.
С Определение от 07.02.2022 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. Указал
е на страните, че съобразно чл. 170 АПК, тежестта за установяване съществуването на фактическите основания,
посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му е върху административния орган. Указал е на
жалбоподателя, че следва да докаже в съдебното производство, че той и
домакинството му отговарят на
изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 и Закон за общинската собственост,
за продължаване на наемните правоотношения с Община Русе.
В съдебно заседание на
14.04.2022 г. Г. е представила като доказателство Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 009/20.01.2009 г., с който тя е призната за собственик на
имот № 000310, с начин на трайно ползване друг жилищен терен, находящ се в
землището на с. Николово, общ. Русе. В
този нотариален акт имотът е посочен с площ 1 декар, но в заповедта е посочено,
че мястото е от 1 799 кв.м. Установява се, че Г. е разделила мястото на две, за
да може да го продаде по-лесно.
В същото съдебно заседание
по искане на жалбоподателката е разпитана свидетелката С.Р.М., която твърди, че
познава Г. от 40 години, защото родителите на Марчева са били на квартира в
близост до Г.. В този блок Г. е живяла със семейството си – съпруг и деца,
децата са се оженили, а впоследствие съпругът й е починал. Посочва, че Г. от
доста време боледува, тази зима е била много зле, на инжекции и на лекарства. Дава
сведение, че жалбоподателката не може да живее при дъщеря си, като последната
има две деца – момче и момиче, живее в къща и има две стаи и кухня, а долу
положението е много лошо, подът е с дупки. Прави изявление, че откакто се
познава с Г., тя винаги е живяла в общинското жилище и не е живяла на друго
място, живее на пенсия и няма други странични доходи, няма как да разчита на
помощ от децата си - те нямат възможност да й помагат, всеки си има семейство и
всеки гледа себе си. Посочва, че Г. е на около 70 години, трябва да получава
пенсия и от починалия съпруг; била е болна, била е в болница, но повечето сама
се е гледала. Дава сведение, че децата й когато имат време идват да я
посещават, посещават я от време на време, а тя ходи при тях от празник на
празник. И двете й деца са в Русе. Знае, че синът й знае, че живее в
апартамент, а дъщеря й живее в къща. Къщата е от две стаи и кухня, а първият
етаж е в ремонт и там изобщо не е за живеене. Г. е споделяла на Марчева притесненията
й за по-нататъшния й живот, но е казвала, че няма да живее при децата, не й
било удобно и не иска да им пречи. Свидетелката не знае какви са й плановете в
бъдеще, ако легне на легло. Знае, че когато са били с мъжа й по-млади, е искала
да си вземе място, за да си построят къща, но после мъжът й се е разболял и
починал, тя е останала сама и мястото е останало. Не знае защо не е продала
мястото, може би не са й стигнали силите.
Отново в това заседание Г. е представила Етапна
епикриза изх. № 18/02.02.2022 г. на личен лекар за общото си здравословно
състояние.
В последното по делото заседание ответникът
представя Удостоверение изх. № 1314/03.05.2022 г. за вписване, отбелязване и
заличаване на лице относно жалбоподателката, за периода 01.01.2001 г. -
20.04.2022 г., издадено от Служба по вписванията – Русе. Процесуалният
представител на жалбоподателката е направил изявление, че действително след
депозиране на жалбата Г. е прехвърлила процесния имот за сумата от 5 000
лева.
Жалбоподателката Г., чрез процесуалния си
представител, е ангажирала писмени бележки. Сочи се, че обжалваната заповед е
съобразена с процесуалните правила, но
противоречи на материалния закон и на неговата цел. Развива се тезата, че макар
Г. да е притежател на дворно място, то е празно, незастроено и от данъчната му
оценка е видно, че не може да задоволи жилищните й нужди. Релевира възражение,
че административният орган не се е съобразил с възрастта и здравословното
състояние на Г., както и с факта, че от 5 г. тя е вдовица и разчита като доход
само на пенсията си. Относно правото на ползване на имота на ул. „Алея
Освобождение“ № 60 се прави извод, че там правото на ползване е погасено към
датата на подаване на заявлението на основание чл. 59 от Закона за
собствеността, а не е съобразено и обстоятелството, че тя ползва общинското
жилище от 1977 г., никога не го е напускала и следователно не е живяла в
посочения имот в гр. Русе. Възразява се срещу твърдението, че Г. е декларирала
неверни данни по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 – прави се
изявление, че тя е възрастна и необразована жена от ромски произход и трудно се
ориентира при попълване на документи. Сочи се, че за Г. е налице безспорна
жилищна нужда.
Процесуалният представител на ответника
представя писмени бележки. Излага подробни разсъждения върху характера и
значението на отказа от правото на ползване върху имота, собственост на
дъщерята на жалбоподателката, като сочи, че то е учредено още през 2008 г.
Обсъжда свидетелските показания, като посочва, че остава неизяснен въпроса
относно необитаемостта на част от жилището на дъщерята, върху което Г. има
учредено право на ползване. Представени са подробни доводи относно
здравословното състояние на Г., като се сочи, че на практика тя е боледувала в
началото на 2021 г., а не към момента на издаване на заповедта. Посочва, че в
представената епикриза не се съдържа информация относно хронични заболявания
или заболявания, водещи до инвалидизация. Във връзка с Удостоверение изх. №
1314/03.05.2022 г. за вписване, отбелязване и заличаване на лице относно жалбоподателката
подробно са разгледани притежаваните от Г. недвижими имоти и значението им
относно установяване на жилищна нужда. Сочи се, че Г. още при сключването на
договор през 2016 г. е затаила обстоятелства, които са от значение за
възникване на наемното правоотношение. Излагат се и доводи за
законосъобразността на атакуваната заповед.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, според
който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. Процесната настанителна заповед е издадена от кмета на
общината, а оспорената заповед също е издадена от кмета на общината. В
конкретния случай, за деня на издаването на заповедта функциите на кмет са
изпълнявани от заместник – кмета Енчо Енчев, съгласно Заповед №
РД-01-104/17.01.2022 г. на кмета на Община Русе. Административният орган е
представил по делото Командировъчна заповед № Рд-02-18/17.01.2022 г. относно
отсъствието на кмета на общината за 18.01.2022 г.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по
отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален
административен акт. Заповедта съдържа както правното основание, така и
фактическите основания за неговото издаване. По същество те представляват
юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото
от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа
на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и
на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото
положение и отношенията между страните. Посочените фактически обстоятелства се
обхващат от нормите на чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС
и чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 13 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6,
определени от органа като приложимите за случая правни основания за издаване на
акта. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в
надлежната писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът
намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а такива
не се сочат от жалбоподателя. Последният е уведомен за започване на
производството, дадена му е възможност за възражения и ангажиране на
доказателства, като същите са обсъдени в мотивната част на процесната заповед.
Настоящият
съдебен състав намира, че издадената заповед е съответна на материалния закон,
като релевираните в жалбата и в писмената защита възражения в тази насока са
неоснователни.
Основанията,
на които се прекратява наемно правоотношение за нает общински имот са подробно,
но неизчерпателно установени в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. По тази причина, същите са
доразвити в чл. 31 от Наредба № 6. За да достигне до извод за необходимост от
прекратяване на наемното правоотношение с Г., административният орган се е
позовал на следните норми:
#
чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС - изтичане
на срока за настаняване;
#
чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС - отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище;
#
чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС - други основания, определени с наредбата
по чл. 45а, ал. 1, като последната разпоредба
предвижда, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за
настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл.
45 се определят с наредба на общинския
съвет;
#
чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 - изтичане на срока
за настаняване;
#
чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 - отпадане на
условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище;
#
чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 - декларирани
неверни обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6.
Не е спорно,
че срокът за настаняване на Г. е изтекъл.
Спори се дали са отпаднали условията за настаняване и
дали Г. е декларирала неверни данни. Съдът дава положителен отговор и на двата
въпроса.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 6 предвижда, че Право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища, предназначени
за отдаване под наем имат граждани и техните семейства/домакинства, които
отговарят едновременно на следните условия: не притежават незастроен поземлен имот,
предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или
право на строеж върху него. От събраните доказателства безспорно се установява, че
Г. притежава такъв имот в с. Николово от 2009 г. и не го е декларирала нито
веднъж през годините, макар това изискване да е въведено в Наредба № 6 от 2012
г. Самата тя сочи в жалбата си, че повече от 5 години не го ползва, т.е.
признава неговото притежание, признава го в размер на 1799 кв.м. и че след
подаване на заявлението е получила сума в размер на 5 000 лева за него. Следва
да се отбележи, че не е необходимо имотът да се ползва, а е достатъчно
собствеността върху него е да е на жалбоподателката, като тя във всеки момент
може да го отчужди. Следователно, достатъчно е само това условие да не е
изпълнено, за да бъде установено, че е налице отпадане на условията на
настаняване в общинско жилище.
Съдът е съгласен с извода на
административния орган, че е налице деклариране на неверни данни от Г. в
подадената декларация. Непосочването на незастроения имот в с. Николово, както
и непосочването на правото на ползване, учредено върху жилищен имот, земя и
друга сграда налагат единственият възможен извод, че Г. е декларирала неверни
данни.
В
жалбата до съда и в писмената защита, по повод правото на ползване се сочи, че
към 08.11.2021 г.- същото е погасено на основание чл. 59 от Закона за собствеността.
Посочената разпоредба предвижда, че Правото на ползуване се погасява със
смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.Правото на
ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването
му, ако не е установен по-кратък срок. Правото на ползуване се погасява и с
погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години. Очевидно е, че ползувателя
е жив; правото е учредено в полза на физическо лице и вещта не е погинала. Ако Г.
е учредила същото за по-кратък срок по смисъла на първото изречение на чл. 59
от ЗС, то нямаше да се налага същата да се отказва от него изрично. Вещта е
налице и не е погинала. Не може да се установи дали Г. е ползвала жилищния
имот, тъй като е напълно възможно тя да е живяла и на двете места едновременно,
защото и двете жилища са в гр. Русе.
Ангажираните
от жалбоподателката доказателства относно здравословното й състояние не
доказват някаква специална необходимост, която налага оставането й в общинско
жилище, независимо от продължителността на обитаването на същото.
Съдът не установи
нарушение на целта на закона. Оспореният акт е съобразен с целта на закона,
която може да бъде извлечена и от чл.
42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно
граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях
доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на
такова на свободния пазар. Целта на Наредба № 6 е да охранява интересите на
най-уязвимите групи граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи
са под визирания в същия подзаконов нормативен акт минимум. Както ЗОС в частта
относно наемните правоотношения, така и Наредба № 6 имат за цел справедливо и
адекватно устаноявавне на жилищните нужди на населението и разпределението на
общинския жилищен фонд между лица с установени жилищни нужди. Административният
орган надлежно е доказал, че Г.Х.Г. не е сред тези лица, поради което правилно
е постановил заповед за прекратяване на наемното правоотношение.
В тази връзка следва да
се добави, че няма противоречие и с чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), чиято разпоредба
гарантира правото на жилище. Защита по чл.
8 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси наемател, който е изряден спрямо
наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и отговаря
на определените условия за настаняване в общинско жилище, тъй като никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът достига до
заключение, че предприетото от
административния орган прекратяване на договора е насочено към постигане на
легитимна цел и е пропорционално.
В обобщение, налага се
извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради което следва да се
отхвърли оспорването, тъй като е неоснователно.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни. Ответникът е представляван в процеса от в процеса от младши
експерт М.Л.Ч., лице с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно
упълномощена. Подобно процесуално представителство по силата на чл. 32, т. 3,
изречение второ от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е приравнено на процесуално
представителство от юрисконсулт.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, ІV-ти състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** против
Заповед № РД-01-130/18.01.2022 г. на кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА Г.Х.Г.,
ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: