№ 335
гр. Ш, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102885 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ЕЛМ. Х. Ш. с ЕГН
********** с адрес с. Л, общ. В, обл. Ш, ул."Ш" № 3, действащ чрез адв. Н.Т. със съдебен
адрес гр.Ш, пл. "О" № 1, офис 111 срещу ИЛМ. ХЮС. Ш. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул."М.в" № 3, ап.4, конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото и
непоправимо разстройство по вина на ответницата.
В исковата молба се излага, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на
15.04.1984г. От брака си имали родени две деца – дъщери З.Е.О., родена на 15.03.1985г. и
Ю.Е.Е., родена на 06.12.1986г., понастоящем пълнолетни. Първоначално живели в семейно
жилище в с. Л, като се разбирали добре и помежду им имало уважение. Преди три години
обаче ответницата напуснала дома им и се установила в гр.Ш, с което ищецът не бил
съгласен. Същият имал нужда от грижи и помощ, тъй като бил пенсионер и имал много
заболявания, но не срещал подкрепата на жена си. Направил опит да заздрави брака им, като
ответницата идвала за по няколко дена и пак си тръгвала. Гореизложеното породило
решението му за развод, като моли съда да постанови решение по делото, с което да
прекрати брака между страните, по вина на ответницата, като предостави ползването на
семейното жилище на него и да бъде възстановено след развода предбрачното име на
съпругата му – Х.. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответницата, като в законоустановения едномесечен срок постъпил писмен отговор от нея. В
него се сочи, че искът за развод е допустим и основателен, поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство. Същевременно изложените от ищецът факти не отговаряли на
действителността. Преди три години двамата съпрузи заживели заедно в дома на дъщеря им
З. в гр.Ш, за да й помагат в отглеждането на техните внуци. През този период ответницата за
по три месеца работила сезонна работа в К. Ш, тъй като ищецът бил пенсионер по болест.
Оспорва се твърдението, че ищецът правил опити за заздравяване на брака, напротив същият
бил зависим от алкохола и въпреки инфарктите си, продължавал да злоупотребява с
алкохола и ставал агресивен и вулгарен. Във връзка с тази зависимост на 03.06.2021г.
постъпил в Психиатричното отделение към МБАЛ - В.П. и му било проведено лечение.
Няколко дена след изписването му, същият продължил с употребата на алкохол и
поведенческите му разстройства се проявявали във вербална агресия срещу съпругата му в
присъствието на внуците и дъщеря им. В писмения отговор се описва подробно акт на
1
домашно насилие, извършен на 27.09.2021г., както и че 28.09.2021г. ответницата била на
преглед при психиатър, по повод оплаквания, настъпили след проявите на насилие спрямо
нея. В последствие след преглед на невролог и била поставена диагноза „шийночерепен
синдром“ и била назначена терапия. Спрямо нея била издадена заповед за незабавна защита
и в последствие заповед за защита по гр.д. № 2629/2021г. на ШРС. В заключение се моли за
прекратяване на брака по вина на ищеца, като се иска предоставянето на семейното жилище
и възстановяване на предбрачното фамилно име – Х.. Претендират се разноски.
В срока на писмен отговор се предявява насрещен иск от ИЛМ. ХЮС. Ш. срещу
ЕЛМ. Х. Ш., който е с правно основание чл.56, ал.1 от СК за предоставяне на семейното
жилище на нея. С Разпореждане № 41 от 06.01.2022г. настоящия съдебен състав е приел за
разглеждане предявения иск и връчил препис от него на ответника по насрещния иск. В
срока на писмен отговор е депозиран такъв. В него се твърди, че след образуване на делото,
ответникът по насрещния иск бил освидетелстван, като инвалид с 100% чужда помощ.
Съпругата му заключила семейното им жилище и нямал достъп до него, като въпреки
сигнала до прокуратурата нямало резултат. В заключение моли съда да предостави
семейното жилище на страната, която има по-голяма жилищна нужда от него.
В съдебно заседание ищeца се явява лично, като за него се явява адв. Т. от ШАК,
която поддържа исковата молба и оспорва насрещния иск. В хода на съдебните прения се
моли за уважаване на предявените искове, като брака бъде прекратен по вина на жената,
сочейки се аргументи за основателността им.
Ответницата редовно призована, не се явява в съдебно заседание, за нея се явява адв.
Д.Д. от ШАК. Същият поддържа писмения отговор и предявения насрещен иск. Моли за
разтрогването на брака по вина на мъжа. Излагат се доводи за основателността на
направените искания в насрещната искова молба
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното: Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 15.04.1984г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак
№ 2 от същата дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметството на с. Л,
общ. В. Представено е Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 6
от 22.08.2016г., че съпругът ЕЛМ. Х. Ш. и Р.А. Щ. е едно и също лице, както и
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 4 от 16.02.2020г.,
издадено от Кметството в с. Л, че съпругата ИЛМ. ХЮС. Ш. и Р.М.Щ. са едно и също лице.
Не се оспорва обстоятелството, че от брака имат родени две дъщери – З.Е.О. и Ю.Е.Е.,
понастоящем навършили пълнолетие. Семейството живеело в семейното жилище,
представляващо къща в с. Л, общ. В, ул.“Ш“ № 3, което видно от Нотариален акт № 35, том
II, дело № 461/1988г. е закупено през време на сключения между страните граждански брак.
Ответницата по първоначалния иск в последните три години за по три месеца извършвала
сезонна работа в К. Ш, като беряла ягоди и малини и по този начин подпомагала семейния
бюджет. Съпругът страдал от мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални
артерии, като по повод оплакване от повръщане, силен световъртеж и болки в гърлото бил
приет в МБАЛ Ш „Нервно отделение“ и лекуван в периода от 22.05.2021г. до 26.05.2021г.
Видно от представена по делото Епикриза изх. № 427 от 28.06.2021г. (лист 29 от делото)
Е.Ш. бил с диагноза и „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата
на алкохол. Абстинентно състояние.“, за което бил настанен в МБАЛ В.П.“ за период от 25
дни. Същият декларирал обещание за социална адаптивност на фона на овладяване на
налудната симптоматика при изписването си. По делото има данни, че отношенията между
страните са силно влошени, като съпругата била подложена на физически и психически
тормоз от страна на мъжа. В този период съпрузите живеели в жилището на дъщеря им –
свид. З.Е.О. в гр.Ш.
Последния акт на домашно насилие от мъжа спрямо съпругата бил извършен след
изписването на съпругът от болницата, а именно на 27.09.2021г. в дома на дъщеря им, за
което са представени доказателства. Със Заповед за защита № 22 от 22.10.2021г. по гр.д. №
20213630102629 по описа на ШРС са наложени мерки за закрила по ЗЗДН, включително и
отстраняване на съпругът от съвместно обитаваното от страните семейно жилище, находящо
се в гр.Ш, ул.“М.в“ № 3,вх.1, ет.2, ап.4 за срок от 12 месеца.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свид. Ш. Хасанов Ш.ов – брат на
2
ищеца, свид. З.Е.О. - дъщеря на страните по делото и свид. Н.Х.М. – сестра на ответницата.
Свид. Ш.ов в показанията си казва, че работи като личен асистент на своя брат, тъй като бил
инвалид, за което получава и заплащане, като от месец октомври 2021г. брат му живее при
него. Твърди че, брат му няма ключове за къщата в с. Л и никой от семейството не се грижи
за него. Посочва, че знае, че брат му се е лекувал в болницата във В.П. от алкохолизъм.
Свид. Е свидетелства, че отношенията между родителите им са лоши, заради насилието,
което баща им упражнява над майка им. Родителите им дошли да живеят в гр.Ш при нея,
но майка им никога не е напускала баща им. Двамата всеки уикенд си ходили заедно в с. Л и
после се връщали в гр.Ш при нея. Майка им поемала финансово нуждите на семейството –
за къщата, колата и всичко останало. И двамата нямат друго жилище, освен това в с. Л.
Ключовете на къщата били предадени от майка им на полицията. Свид. Назмие Мустафова
разказва, че страните дошли в гр.Ш да помагат на дъщеря си за внучето, тъй като имала
тежка бременност и била студентка, но се връщали и на село. След акта на насилие
септември 2021г. не са се събирали повече заедно. Свидетелката не знаела до момента, че
между тях имало проблеми и скандали, като сестра й споделила за това след като се
разделили.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, предвид че кореспондират с
останалите доказателства по делото, съобразявайки родствената им връзка със страните по
делото.
По основателността на иска за развод: Съгласно чл.49 от СК основанието да бъде
уважен иска за развод е безусловната констатация направена от съда за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, в резултат на установените факти по делото. Липсва
легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака“, поради
което съдът следва да се води от указанията дадени в точка 2 на Постановление на ВКС №
10/1971г., което и към момента запазва действието си. В постановлението се сочи, че
„дълбоко“ е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение,
доверие и близки отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в
нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. „Непоправимо“ е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения
между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали
такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. В настоящия случай
съдът намира, че е налице такова състояние на брачната връзка, в резултат на което тя е
прекъсната и не би могла да бъде възстановена. Съдът основава изводите си в тази насока,
на събраните в хода на делото гласни доказателства. По делото липсват доказателства за
полагане на усилия от страна на съпрузите да закрепят брака. Това показва, че запазването
му е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, като между съпрузите не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност и бракът им следва да бъде прекратен.
За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съдът намира, че
с поведението си съпругът е допринесъл за разстройството на брачните отношения и следва
да понесе отговорността за разтрогването на брака. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че същият
не само, че не е зачитал своята съпруга като личност (проявявайки неуважение към нея), но
често е прибягвал и до актове на насилие спрямо нея. Твърденията на ищецът, че съпругата
е напуснала семейното жилище и се е дезинтересирала от него не бяха доказани по делото.
Напротив, налице са доказателства, че двамата съпрузи са живяли заедно в дома на дъщеря
им З. до 28.07.2021г. – акта на насилието, като често пътували и до къщата си в с. Л.
Доказателства, че съпругата не се е грижила и за съпруга си също няма, доколкото същата
след периодичните си посещения в К. Ш се е завръщала при него в с. Л, като с изкараните
средства е покривала семейните нужди. Или съдът намира, че по делото е доказано
противобрачното поведение на мъжа, изразяващо се във физически и вербални актове на
насилие спрямо съпругата му и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на
брачните отношения има съпругът ЕЛМ. Х. Ш..
По отношение на възстановяването на предбрачното фамилно име на съпругата: С
разпоредбата на чл. 53 СК законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
3
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото
възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга, който при
сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ответницата в тази
насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53 от
СК жената след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - Х..
По отношение на искането с правно основание чл.56, ал.1 от СК, предявено и от
двете страни: Страните претендират за ползването на семейното жилище, представляващо
къща на два етажа, състояща се от стаи, една баня и тоалетна, закупено от тях през 1988г.
Предпоставка за предоставяне ползването на семейното жилище са жилищната нужда
и нетърпимите отношения, които правят невъзможно жилището да се ползва поотделно от
двамата съпрузи. При наличие на тези предпоставки, съдът съпоставя страните по
критериите на чл.56, ал.5 от СК. В този смисъл Постановление № 12 от 28.11.1971г. на
Пленума на Върховния съд и Решение № 152 от 28.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1066/2011г.,
III г.о.
В настоящия случай и двете страни нямат друго жилище, а отношенията между тях
са влошени, затова и следва да се съобразяват критериите по чл.56, ал.5 от СК.
Изброяването в разпоредбата на предпоставките не е с оглед на тяхната значимост (с
изключение на критерия на интереса на ненавършилите пълнолетие деца - каквито в случая
няма), поради което, съдът във всеки конкретен случай прави преценка коя е от най-голямо
значение. В случая от най-голямо значение е вината за разстройството на брака, която е на
мъжа. Действително здравословното състояние на ищецът е силно разклатено - същият е
преживял два инфаркта на миокарда, дългогодишен хипертоник е, има данни за инсулт през
май 2021г., както и има доказана алкохолна зависимост. Лицето е инвалид с 100 % ТРН с
чужда помощ от 09.11.2021г. За него обаче се грижи, в качеството му на личен асистент
неговия брат, при когото ищецът живее от октомври 2021г., за което и брат му получава
съответно възнаграждение. Тъй като жилището не може да се ползва съвместно и от
двамата, предвид, че има само една баня и външна тоалетна, то същото следва да се
предостави за ползване на съпругата.
На основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., като констатира, че
сума в размер на 25 лв. е заплатена при образуване на делото. Съгласно чл.329, ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг. Поради което
ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. за решаване на
делото, както и сторените от ответницата разноски в общ размер на 425 лв., от които
адвокатски хонорар от 400 лв. и държавна такса от 25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между Р.А. Щ.
(ЕЛМ. Х. Ш.) с ЕГН ********** с адрес с. Л, общ. В, ул.“Ш“ № 3 и Р.М.А. (ИЛМ. ХЮС.
Ш.) с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“М.в“ № 3, ап.4, сключен на 15.04.1984г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Кметството в с. Л, за което обстоятелство
е съставен Акт за граждански брак № 2/15.04.1984г.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжа ЕЛМ. Х. Ш.
с ЕГН **********, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56, ал.1 от СК, след прекратяване на брака,
ползването на семейното жилище, находящо се в с. Л, общ.В, ул.“Ш“ № 3, представляващо
къща, на съпругата ИЛМ. ХЮС. Ш. с ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА след прекратяване на брака предбрачното фамилно име на
съпругата ИЛМ. ХЮС. Ш. с ЕГН ********** - Х..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв. (петдесет
лева), като констатира, че по делото има внесени 25 лв. държавта такса за образуването му.
ОСЪЖДА ЕЛМ. Х. Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 25.00 (двадесет и пет лева), представляваща
4
окончателна държавна такса по иска за развод, както и 5 лв. (пет лева) при евентуалното
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЕЛМ. Х. Ш. с ЕГН ********** да заплати на ИЛМ. ХЮС. Ш. с ЕГН
********** на основание чл.329, ал.1 от ГПК, сумата от 425 лв.(четиристотин двадесет и
пет лева), представляващи направените от нея съдебни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл.7 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
5