РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Велико Търново, 25.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря В.Г., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 405 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от Д.П.П. с ЕГН **********, адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0819-000732 от 10.05.2020 г., издадена от В.С.И.– полицейски инспектор при
ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна. С оспорената заповед на
основание чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП на Д.П. е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение“ на лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № ***, до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради неспазване на установената форма /фактическа
липса на мотиви/, издаването му при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, в противоречие с матералноправните
разпоредби и целта на закона. Счита, че административният орган не е изпълнил
задължението си да събере доказателства за извършеното нарушение и вината на
нарушителя. По същество се твърди, че става въпрос за установяване движението
на автомобила в период, в който същият не е бил във фактическата власт на Д.П.,
и е ползван без нейното знание и съгласие. Правят се твърдения, че на
01.05.2020 г. в гр. Варна този автомобил е бил обект на оперативно-следствени
действия от полицейски служители и тя е помислила, че прибран на служебния
паркинг в Трето РПУ – Варна и е във владение на полицията. След информиране от
познати на починалия й син /Х.Д.и М.Д./, че ще докарат автомобила в гр. Горна
Оряховица, тя го е обявила за издирване. Впоследствие е била уведомена по
телефона, че лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, в който са
били Х.Д.и М.Д., след гонка с полицаи е
бил блъснат и по него има нанесени множество вреди. С тези доводи се иска
оспорената ПАМ, наложена със заповед на полицейски инспектор при ОД на МВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, да бъде отменена. В хода на съдебното
производство жалбоподателката лично и чрез пълномощниците си *** Б. *** и *** К. от АК – Велико Търново, поддържа оспорването и моли за
присъждане на направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът –
полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция – Варна, чрез ***Г.,
в първото открито съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата. В
последно заседание ответникът не се явява и изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Както се посочи, с оспорената заповед,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ Варна при ОД на МВР –
Варна, на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП на Д.П.П. е наложена
принудителна административна мярка „временно спиране от движение“ на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, до сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“. Фактическото основание за налагането на процесната ПАМ е, че като
собственик на посочения автомобил, Д.П. не е изпълнила задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, като
автомобилът е бил управляван от Х.Д.Г.с ЕГН ********** на 10.05.2020 г., в
16:00 часа в гр. Варна, по ул. „Ана Феликсова“, посока бул. „Цар Освободител“
до автомивка „Ниагара“. В представената от ответника административна преписка
се съдържа АУАН № 232170/ 10.05.2020 г., съставен на Х.Д.Г., за това
че на посочената дата и час е управлявал автомобила на Д.П., за който няма
сключен договор за застраховка „ГО“ към датата на съставяне на акта, справка от
автоматизираната информационна система „КАТ“ и справка за сключена застраховка
от Гаранционен фонд, потвърждаващи липсата на застраховка към дата 10.05.2020
година. Описаните обстоятелства не се спорят от страните. Няма данни кога
заповедта за прилагане на ПАМ е доведена до знанието на адресата й, в
придружителното писмо с която преписката е изпратена в съда, въпросната заповед
е отбелязана като „невръчена“. Срещу същата е подадена жалба от Д.П.П., чрез
органа който я е издал, на дата 23.06.2020 г., съгласно входящия номер от
деловодството на администрацията, в чиято структура е ответникът. Първоначално жалбата е подадена до
Административен съд – Варна, като с Определение № 1455/ 06.07.2020 г. по адм.
дело № 1453/ 2020 г. на АС - Варна, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК
производството по делото е било прекратено и същото е изпратено по
компетентност на Административен съд – Велико Търново.
В хода на
съдебното дирене от ответника се представиха документите от административната
преписка, коментирани по-горе, както и заповеди на министъра на вътрешните
работи и на директора на ОД на МВР – Варна, доказващи правомощията му да издава
административни актове от вида на процесния. От жалбоподателката са представени
протокол за ПТП от 10.05.2020 г., експертна оценка от 27.05.2020 г. на нанесени
материални щети на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, копие на
Постановление на прокурор в Районна прокуратура - Каварна от 21.07.2020 г. по
преписка вх. № 326/2020 г. по описа на РП Каварна, с което преписката е
изпратена по подсъдност на РП – Варна и приемо-предавателен протокол от
08.09.2020 г. съставен между главен разследващ полицай в ОД на МВР – Добрич и Д.П.П.. Съгласно постановлението на прокурор в
Районна прокуратура – Каварна, в РУ – Каварна е била
извършена проверка, инициирана по повод намирането на трупа на П.Ю.Й./син
на Д.П./ в района на нос Калиакра. Във връзка със смъртта на П.Й.в РУ - Каварна
е започнало досъдебно производство. От сведенията на разпитаните в това
производство лице се установило, че с процесния автомобил „Форд Фиеста“ на
29.04.2020 г., около 4:00 часа, П.Ю.Й.и неговите съквартиранти Х.Д.Г.и М.Д.Г.
са потеглили със собствения на Д.П. автомобил за нос Калиакра. Там, при
събиране на монети, оставени от туристи, П.Ю.Й.паднал отвисоко върху скалистия
бряг и починал. Съквартирантите му се изплашили и решили да се приберат в гр.
Варна, като за целта проникнали в превозното средство през един от задните
прозорци, свързали кабелите в областта на контактния ключ и привели автомобила
в движение. Във Варна оставили автомобила отключен на паркинга до бл. 48 в ж.к.
„Трошево“, където живеели на квартира. На 30.04.2020 г. вечерта братът
на П.Й.и мъж, с който майка им съжителствала, междувременно узнали
местонахождението на превозното средство, отишли на посочения паркинг в търсене
на П.. Малко по-късно там се появили Х.и М.Г.и, както и служители на Трето РУ -
гр. Варна с цел изясняване на обстоятелствата, свързани с изчезването на П.Й..
Трупът на последния бил намерен на 01.05.2020 г. на нос
Калиакра. Няколко дни по-късно Х.Д.Г.отново взел лекия автомобил без съгласието на
неговия собственик и с него поел към новата си квартира в гр. Варна, заедно с
брат си и неговата приятелка. При предвиждането, загубил контрол върху МПС и
причинил ПТП с имуществени вреди върху автомобила, за чието отстраняване
следвало да извърши ремонт на стойност 1801.42лв., според експертна оценка,
възложена от Д.П.. Впоследствие Х.Г. отнел акумулатора от превозното средство.
Описаните в постановлението обстоятелства относно настъпването на ПТП с
автомобила на жалбоподателката, се подкрепят от представените протокол за ПТП от 10.05.2020 г., експертна
оценка от 27.05.2020 г. на нанесени материални щети и АУАН № 232170/ 10.05.2020 г., съставен на Х.Д.Г.. Видно от
приемо-предавателния протокол от 08.09.2020 г., на жалбоподателката са били
предадени като част от вещите по ДП № 67/2020 г. по описа на РУ – Каварна:
талон за регистрация част II на „Форд
Фиеста“ с рег. № ***, международна карта за автомобилна застраховка за същия
автомобил на името на Д.П., застрахователна полица № BG/06/1190001960702,
два броя застрахователни талони и удостоверение за техническа изправност на
превозното средство.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, в приложимата редакция. В представената преписка липсват доказателства относно датата на връчване на оспорената заповед, а съгласно описа към придружителното писмо от сектор „ПП“ в ОД на МВР – Варна, заповедта не е връчена, при което съдът приема, че оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях
длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от
чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и
изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.
При извършената
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци,
обуславящи нищожност на оспорения административен акт. По делото е
представена Заповед № 81213з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП областните
дирекции на МВР. Представена е и Заповед № 365з-2747/ 20.07.2017 г. на
директора на ОД на МВР – Варна, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между
които са и полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна /т. 1.9. от заповедта/. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № № 20-0819-000732/ 10.05.2020 г.. на полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „ПП“ – Варна е издадена от оправомощен за това орган, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване
на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на
акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно
с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание
за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитивната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „в“
от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган
отнася към описаната фактическа обстановка. Верността на
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
Съдът намира
за основателни изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, доколкото административния
орган не е изяснил в пълнота релевантните за произнасянето му факти. От
мотивите в обжалваната заповед и документите в административната преписка се
установява, че действително при извършената проверка след настъпването на ПТП с
автомобила на Д. П., данните от информационната система на КАТ и от Гаранционен фонд
са били за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
т.е. за наличието на предвидените в чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП предпоставки
за прилагане на оспорената мярка. Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП обаче, в
случаи от вида на разглеждания /чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП/, мярката се
обективира чрез изземване на свидетелството на регистрация със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало
моторното превозно средство. В преписката не се съдържат съответните документи
за изземване на свидетелство за регистрация на МПС от лицето Х.Д.Г., такова
изземване не е отразено и в АУАН № 232170/ 10.05.2020
година. Същевременно, съгласно приемо-предавателния протокол от 08.09.2020 г.,
измежду предадените на Д.П. вещи по ДП № 67/2020 г. по описа на РУ – Каварна,
са талон за регистрация на процесното МПС и удостоверението за техническа
изправност на същото, което предполага, че към момента на съставяне на АУАН те
не са се намирали у водача, нито у собственика на автомобила, а именно в РУ –
Каварна при ОД на МВР - Варна. В настоящото дело от
ответникът не е представен този АУАН, но на съда е служебно известно след
справка по адм. дело № 404/ 2020 г., че на Х.Д.Г.е съставен и АУАН № 232169/
10.05.2020 г. за причиняване на ПТП с материални щети /описаното по-горе ПТП/, като
същият е управлявал автомобила без СУМПС и без свидетелство за регистрация на
МПС. Ненамирането у водача на документите на МПС предполага органът, налагащ
мярката за неотклонение, извън установяването на собственика и на лисата към
момента на застрахователен договор, да предприеме действия по изясняване и на
други относими към налагането на ПАМ въпроси, като например дали автомобилът е
предоставен на водача доброволно или е противозаконно отнет, ако да – откога и
имал ли е към момента на отнемането валиден договор за застраховка „ГО“,
подаван ли е сигнал до компетентните органи и т.н. Изясняването на изброените
обстоятелства е било необходимо, доколкото процесната ПАМ има преустановителен
и превантивен характер по отношение управление на автомобил без сключен
застрахователен договор, и налагането й предполага адресатът обективно да е в
състояние да предприеме съответното правомерно поведение. Такова изясняване не
би представлявало и особена трудност за административния орган, предвид факта,
че той е в структурата на същата областна дирекция на МВР, в която са и
органите, при които са се намирали документите на МПС, и които са могли да
дадат разяснения по случая. В случая действия по изясняване на изброените обстоятелства
и по събиране на съответните доказателства не са предприети от административния
орган, който на база констатациите в АУАН, е издал оспорената заповед.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде
съответния ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В този смисъл част от
фактите и обстоятелствата, имащи
значение за издаването на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, не са
изяснени. Съобразно това, съдът счита, че от издателя на оспорената ПАМ е
допуснато нарушение на административно производствените правила, като не са
спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая въпросното
нарушение е съществено, доколкото недопускането му е могло да доведе издалия
акта орган до изводи, различни от формираните и да повлияе върху крайния
резултат от развилото се административно производство.
Оспорената
принудителна административна мярка е издадена и в несъответствие с материалния
закон и при несъблюдаване на неговата цел.
Съдът приема за установено, че на
10.05.2020 г. за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на Д.П.П.
не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно данните от
Гаранционния фонд. От жалбоподателката не бе доказано друго, например чрез
представянето на посочените в приемо-предавателния протокол от 08.09.2020 г.
международна карта за автомобилна застраховка /възможен сертификат „Зелена карта“/, застрахователна полица и други
документи удостоверяващи валиден към релевантната дата застрахователен договор,
и които съгласно цитирания протокол, са били на нейно разположение към датата
на последното съдебно заседание. Също така обаче е видно, че като минимум в
периода 29.04.2020 г. – 10.05.2020 г., Д.П. обективно не би
могла да сключи договор за застраховка на собствения си автомобил, най-малкото
защото не е имала фактическо владение върху същия и върху неговите документи
същия, данни от които са необходими при сключването на договора /чл. 4, ал. 1,
т. 7 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на
пътниците в средствата за обществен превоз/. От административния орган не се
твърди и в настоящото производство не е доказано, че преди настъпването на
коментираната обективна невъзможност, за автомобила не е имало сключен валиден
договор за застраховка „ГО“, намирането при смъртта на П.Ю.Й.на изброените по-горе документи, сочи по-скоро на обратната хипотеза.
На следващо място, установено в хода на съдебното дирене обстоятелство, че и
след прилагането на ПАМ за собственика на автомобила отново е била налице
обективна невъзможност да сключи договор за застраховка, тъй като самото МПС е
претърпяло ПТП с материални вреди, а документите му са били сред материалите по
ДП
№ 67/2020 г. по описа на РУ – Каварна, т.е. отново извън фактическото владение
на собственика. Тези обстоятелства не са били установени от
административния орган и като логична последица, не са били съобразени при
издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
Както се посочи, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда и имат за
своя цел преустановяване на осъществено административно нарушение и
предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на същото или
друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на нарушителите. В случая,
предвид обсъдената специфика на случая, оспорената ПАМ „временно спиране
от движение на ППС“ не би могла да постигне нито една от изброените цели. На
първо място, не е безспорно установено знанието на собственика за фактите, а от
там и виновно противоправно поведение на същия към датата на прилагането,
включително негово знание за липсата на валидна застраховка или задължение да
предвиди такава липса. Показателно в тази насока е, че по данни за наложено на Д.П. административно
наказание по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. На второ място, дори процесната
принудителна мярка да бе доведена своевременно до знанието на адресата й, тя не
би могла да постигне преустановяване на евентуалното нарушение, при вече настъпило
застрахователно събитие и продължаващата липса на фактическо владение върху
документите на МПС /върнати на 08.09.2020 година/.
Съобразно горното и при установените по
делото факти съдът намира, че оспорваната заповед е
издадена и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително,
при ПАМ от вида на процесната е без значение дали
собственикът на МПС е съпричастен към извършването на административното
нарушение от друго лице, и по-конкретно от водача, управлявал автомобила без
сключен договор за застраховка, а налагайки мярката в хипотезата на чл. 171, т.
2, б. „в“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност. В същото време обаче, дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
В случая спирането от движение МПС, преди това противозаконно отнето от
собственика му /съгласно постановлението на прокурор в РП - Каварна от
21.07.2020 г./, не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателката в
по-голяма степен от необходимото в хипотеза, в която собственото й МПС е било
обект на чуждо посегателство. С оглед на това последиците от издадената
заповед, ограничаващи възможността на жалбоподателката да се движи със собствения
си лек автомобил са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата
е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5
от АПК.
С оглед изложеното съдът намира, че
Заповед № 20-0819-000732/ 10.05.2020 г., издадена от полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ Варна при ОД на МВР – Варна, е незаконосъобразна като
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в
нарушение на материалния закон и при несъобразяване на законоустановените цели на административната принуда, поради което следва да
бъде отменена.
С оглед изхода на спора и при
своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал.1
от АПК, от бюджета на ОД на МВР – Варна следва да бъдат заплатени
направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 260,00 лв.,
от които 10,00 лв. – държавна такса и 250,00 лв. - адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.09.2020 г.
/л. 54 от делото/, имащ и функцията на разписка, удостоверяваща изплащането на
адвокатския хонорар.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Д.П.П. с ЕГН **********, адрес ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-000732/ 10.05.2020
г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ Варна при ОД на
МВР – Варна.
Осъжда Областна
дирекция на МВР - Варна да заплати на Д.П.П. с ЕГН **********, адрес ***,
разноски по делото в размер на 260,00
/двеста и шестдесет/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: