Решение по дело №759/2015 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 173                                                 27.11.2015 г.                                       гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд                                                                    граждански състав  на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година              

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Д.Г.

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 759 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод молба от Т.Т.К., ЕГН **********,***, с която се иска издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, осъществено от Д.Х.Д., ЕГН **********,***. Твърди се, че страните са живели на съпружески начала до първите дни на месец юли 2015 г. Молителката била бременна от ответника, но през месец май детето се родило мъртво. Още по време на бременността била тормозена и удряна от Д.. Съвместното им съжителство било изпълнено със скандали, заплахи, побоища, обиди, ревност от негова страна. След пореден скандал през месец юли 2015 г. Д. напуснал жилището, което са обитавали двамата, и страните се разделили. Няколко дни след това започнал да се обажда на К. с искане да заживеят отново заедно. След отговора на молителката, че не желае, ответника ставал агресивен, започвал да крещи, да я заплашва с физическо посегателство срещу нея. По този повод молителката подала жалба в РУП- Несебър, за което на Д. бил съставен протокол за предупреждение. Това обаче не спряло последния, който започнал да я причаква по спирките, и отново да ѝ нанася удари и заплахи. Предвид цялостното поведение на Д., на 04.08.2015 г. К., заедно със съпруга на сестра си, решили и тръгнали към гр. Несебър, за да се консултират с адвокат. На светофара на кръстовището за с. Тънково, техният автомобил бил засечен от Д. няколко пъти, който през предното стъкло се развикал, че щял да им „начупи краката и на двамата”. Чак при обаждането от страна на молителката на телефон 112, ответника си тръгнал. На 11.08.2015 г. се твърди, че Д. отишъл в казиното, в което работела К., и отново започнал да я моли да се съберат. Тя му отказала, при което той я заплашил, че ако я види с друг мъж, ще ги потроши и двамата. Отново се обадила на телефон 112 и депозирала жалба. Твърди се и че на 31.08.2015 г., около 21,30 ч., молителката била излязла на разходка с кучето си и с приятелката си Е.Б.. На ул. „*******” в гр. Свети Влас, Д. ги пресрещнал, взел кучето на молителката и ѝ заявил, че няма да ѝ го върне докато не разговаря с нея. Започнал да ѝ дърпа силно за едната ръка към него, при което К. се хванала с другата ръка за оградата за да не бъде завлечена, въпреки, че изпитвала силна болка. Ответникът заплашвал и двете момичета с побой. Използвайки момент, в който хватката на Д. отслабнала, двете се отскубнали и се прибрали в дома на молителката. Там се видели със съпруга на сестра ѝ и се разбрали К. да се срещне отново с Д. за да разговаря с него и да си вземе кучето, обадила се на последния и се уговорили да се видят. На срещата молителката обяснила, че не желае повече да има отношения с ответника, но същия настоявал и отново я хванал за ръцете и я дърпал. Тогава се намесил съпруга на сестрата на К. и се прибрали в къщата. Предвид на това се моли да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие като на ответника бъдат наложени следните мерки: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, задължаване на същия да не се приближава до молителката, жилището ѝ, местоработата ѝ, местата ѝ за социални контакти и отдих, на разстояние по- малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.

Ответникът не взема становище по молбата, не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а това се установява и от показанията на свидетелите, че страните са живели на съпружески начала до месец юли 2015 г. От показанията на св. Г., съпруг на сестрата на молителката, се установява, че отношенията между К. и Д. не са били добри от самото начало. Съвместното им съжителство било изпълнено с физически посегателства от страна на ответника, вследствие на което молителката, която била бременна, загубила детето. Това я провокирало да вземе решение да прекрати отношенията им, при което ответника се изнесъл от жилището. Въпреки това обаче последният започнал да я преследва, изчаквал я като се връщала или отивала на работа, с цел да я склони да заживеят заедно отново. Вследствие на това, на 04.08.2015 г., тя заедно със свидетеля, тръгнали към гр. Несебър за да се консултират с адвокат. Потеглили с автомобил и на кръстовището на главен път І-9 за с.Тънково, свидетелят видял, че Д. ги преследва с друг, управляван от него автомобил, като се опитвал неколкократно да ги „засече”. При третия опит свидетелят намалил скоростта на автомобила, другия автомобил се изравнил с тях и ответника през предното стъкло започнал да им вика, че ще ги пребие, както и да търси сметка на свидетеля къде води К.. Чак след като молителката се обадила на телефон 112 Д. се отдалечил. След това ответникът започнал да се обажда по телефона на молителката и свидетеля и да ги заплашва с побой. Свидетелят разказа, че на 31.08.2015 г. се върнал от работа и седнал на терасата. Разбрал, че К. и приятелката ѝ Е.Б. са излезли на разходка, но видял, че Д. *** върви в същата посока. Малко след това видял Бакалова да се връща сама. На въпроса къде е молителката, Бакалова отговорила, че ответника ги пресрещнал на улицата и спрял молителката. Свидетелят излязъл и ги видял, че говорят, като Д. заплашил К., че ще убие кучето ѝ ако не разговаря с него. Последната се прибрала в къщата и заедно със свидетеля решили да се обади на Д. да разговарят и да се опита да си вземе кучето. Г. ѝ казал, че ще тръгне след нея за да се намеси ако има нужда. Страните се срещнали, а свидетеля минал по странична улица и застанал на 10-тина метра от тях, скрит. Чул как ответникът молел К. да се върне при него, като ѝ обещавал, че повече няма да я удря, след това започнал да я заплашва, че ще я „пречука”. Тъй като молителката не се съгласявала да заживеят заедно, Д. я хванал за ръцете и започнал да я дърпа. Това наложило намесата на свидетеля, който се появил пред тях, след което заедно с молителката и кучето се прибрали в къщата. Св. Бакалова пък разказва, че откакто поддържа приятелски отношения с К. е присъствала на множество конфликти между нея и Д.. Последният я биел, обиждал, дърпал. На 31.08.2015 г. двете заедно излезли на разходка в гр. Свети Влас. Д. ги пресрещнал и взел кучето на молителката, като ѝ казал, че ще ѝ го върне ако се съберели заедно да живеят. Започнал да я дърпа силно по едната ръка, при което молителката се разплакала от болка, и се хванала с другата ръка за намиращата се наблизо ограда. Същевременно нападнал словесно и свидетелката, че тя била виновна за развалените отношения между страните. В един момент двете се отскубнали, отишли в къщата на К., където разказали на св. Г. какво се е случило. Свидетелката твърди, че молителката е силно уплашена, както и че всяка вечер Бакалова я чакала след работа за да я откара до дома ѝ, защото К. се страхувала. По делото е приложена декларация по чл. 9, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, както и копие от преписка с рег.№ 304000-4832/11.08.2015 г. по описа на РУП- Несебър, в която се съдържа акт за установяване на административно нарушение за деянието по чл.2, ал.3 от Наредба № 1 на Общински съвет- гр. Несебър. Представен е и протокол от съдебно заседание, по което за акт на насилие на Д. над К., последния бил санкциониран по Указа за борба с дребното хулиганство.

С оглед на така изложеното съдът намира молбата за основателна. От събраните по делото доказателства се установява, че действително на 04.08.2015 г., 11.08.2015 г. и на 31.08.2015 г., спрямо молителката са били осъществени актове на физическо и психическо насилие от страна на Д.. Това, заедно с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, дават основание на съда да приеме молбата за основателна. Предвид обърнатата доказателствена тежест в това производство, в тежест на ответника бе да докаже, че не е осъществил твърдяното за домашно насилие, което не бе сторено. Същият не прояви процесуална активност като дори не се яви в съдебно заседание по съществото на делото.

Предвид на това и с оглед събраните по делото доказателства относно отношенията между страните, съдът намира за адекватни мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и 3 от Закона за защита от домашно насилие. Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката- както психическо така и физическо. На следващо място на същият следва да бъде забранено да приближава Елена К., жилището ѝ, местоработата ѝ и местата за социални контакти и отдих на същата на по- малко от 100 метра. Съдът намира, че мерките следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца предвид данните по делото за отношението на Д.Д. към молителката, датиращо от преди доста години. На ответникът следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лв.

В заключение, съдът определя държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева, която с оглед изхода по делото следва да бъде възложена на Д.Д..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на молителят следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно- деловодни разноски, възлизащи на сумата от 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

НАЛАГА мярка за защита на Т.Т.К., ЕГН **********,***, за осъществено домашно насилие от Д.Х.Д., ЕГН **********,***, като:

ЗАДЪЛЖАВА Д.Х.Д., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Т.К., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Д.Х.Д., ЕГН **********,***, да приближава на по- малко от 100 метра Т.Т.К., ЕГН **********, жилището ѝ, местоработата ѝ, местата ѝ за социален контакт и отдих, които посещава същата, за срок от 18 /осемнадесет месеца/.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.

ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Х.Д., ЕГН **********,***, че на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

НАЛАГА на Д.Х.Д., ЕГН **********,***, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, които следва да бъдат заплатени в полза на Държавата.

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС- гр. Несебър сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано съобщаването му на страните пред Окръжен съд- гр.Бургас.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, а след влизането му в сила и на Началника на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице за сведение.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: