№ 39
гр. ******, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря Ж.Т.Б.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100296 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 9 от
ЗПК от „******“ ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ******, бул.
„******“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Й. И. Й. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул.
„******“ № 126, вх. В, ет. 3, ап. 9 за признаване на установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за сумите 3478,46 лева
главница по договор за потребителски кредит № ******/08.09.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, 1349,55 лева договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 26.01.2023 г.,
496,05 лева обезщетение за забава за периода 26.01.2023 г. – 27.11.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 776/30.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 1352/2023 г. по описа на Районен съд – ******.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 08.09.2021 г. страните сключили договор за потребителски кредит №
******/08.09.2021 г. при следните параметри: сума на кредита 4000,00 лева, срок 36 месеца,
размер на вноската 190,85 лева, годишен процент на разходите 49,14 %, годишен лихвен
процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение по кредита 6872,18 лева.
Отделно ответникът поискал допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с които общото
задължение по кредита възлиза на 10472,18 лева при вноска 290,95 лева. С Решение №
6/08.01.2023 г., постановено по гр.д. № 931/2022 г., Районен съд – ****** е прогласена
нищожността на договора в частта, установяваща задължение на ответника за заплащане на
възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие с императивните
разпоредби на чл. 10а, ал. 2, чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на осн. чл. 21 от ЗПК вр. чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД. Твърди общата сума на направените плащания да е в размер на
2102,48 лева. Поради неизпълнение на поетите задължения, ответникът изпаднал в забава,
на 26.01.2023 г. вземанията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми.
Моли се за уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноските, сторени
в заповедното и в настоящото производство.
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуален представител – адвокат, изразява становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е
нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски кредит №
******/08.09.2021 г. при следните параметри: сума на кредита 4000,00 лева, срок 36 месеца,
размер на вноската 190,85 лева, годишен процент на разходите 49,14 %, годишен лихвен
процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение по кредита 6872,18 лева,
както и че за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, общото задължение по кредита било
определено на 10472,18 лева при вноска 290,95 лева и че с Решение № 6/08.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 931/2022 г., Районен съд – ****** е уважен иска на против Й. И. Й.
срещу „******“ ЕООД като е прогласена нищожността на договора в атакуваната част,
установяваща задължение на ответника за заплащане на възнаграждения за услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заемната сума по
договора за кредит в размер на 4000,00 лева е предоставена на ответника на 09.09.2021 г.
Във всяка погасителна вноска се съдържа главница, възнаградителна лихва, допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Размерът на ГПР, посочен в договора, от 49,19 % включва само
възнаградителна лихва. Платените от ответника суми за изпълнение на договора са в общ
размер на 2102,48 лева.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по
делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК, чиито предмет са суми
по сключен между страните договор за потребителски кредит № ******/08.09.2021 г.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1352/2023 г. по описа на Районен
съд – ******. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение №
776/30.11.2023 г., връчена на длъжника на 28.12.2023 г. В едномесечния срок е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК. След дадени указания, заявителят е представил доказателства
за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на
съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита производството за
допустимо.
В тежест на ищеца е възложено да установи, че между страните е сключен валиден
договор за кредит с посочените елементи, усвояването от ответника на сумата по него,
съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК, изпълнение на задълженията му в
качеството му на кредитор, размерът на претендираните вземания.
В настоящия случай е налице договор за кредит, поради което кредитополучателят,
като физическо лице, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и
като такъв се ползва от защитата на потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Договорът за
кредит е сключен при действието на ЗПК, съгласно чл. 24 от който за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗПП. Следователно, съдът дължи
проверка съдържа ли се в него неравноправна клауза и при наличието на такава – нищожна
ли е.
2
Нищожността на клаузи от договора, предвиждащи заплащането на възнаграждения
за услуга „Фаст“ и за услуга „Флекси“ е прогласена със съдебно решение, влязло в сила,
съгласно което разглежданите по така предявения иск уговорки за възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на ЗПК.
Нищожността им се установява от представените и приети в настоящото
производство писмени документи – съгласно сключения договор, договореният годишен
процент на разходите е в размер от 49,14 %. Съдът счита, че така изготвен, договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците при сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Според приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, ГПР,
посочен в договора, от 49,19 % включва само възнаградителна лихва. В тази част, както и
в частта,установяваща размера на платената по договора сума, съдът я кредитира като
обоснована и дадена в съответствие с представените данни и отговаряща на конкретно
поставения въпрос. Съдът не кредитира експертизата в частта , в която вещото лице
изразява, че „възнаграждението за допълнителни услуги се дължи отделно и самостоятелно,
не следва да се включва при изчисляване на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК“,
тъй като дали това е така или не, е отговор на правен въпрос. Преценката за наличие или
липса на противоречие със закона се извършва от съответния компетентен съд, въз основа на
приложимата нормативно уредба и събраните по делото доказателства и стои извън
компетентността на вещото лице, на което се възлага единствено да отговори на конкретно
зададени въпроси, свързани с изчисляването параметрите на отпуснатия кредит,
постъпилите плащания и тяхното отгразяване.
При категорично установяване, че ГПР включва само възнаградителна лихва и не
включва разходи по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е налице нарушение на ЗПК.
Макар описаните услуги да са посочени като допълнителни, действията, за които са
уговорени, са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално
предоставяни допълнителни услуги. Те попадат в общия разход по кредита на потребителя и
следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. Неотчитането им при
формиране и оповестяване на ГПР води до значително и скрито оскъпяване на кредита и до
заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Вследствие на това процесният договор се
явява недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съответно на осн. чл. 23 от
ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
При предоставена сума в размер на 4000,00 лева и извършени от ответника плащания
по него в общ размер на 2102,48 лева, размерът на дължимата чиста стойност на главницата
по кредита е 1897,52 лева. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена. Над
този размер до пълният предявен и за претендираните договорна лихва и обезщетение за
забава, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът претендира
сторените в заповедното производство разноски и тези в настоящото производство, съгласно
представения списък на лист 95 от делото.
На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100,00 лева.
3
Реализираните от него разноски са в общ размер на 506,48 лева. Съобразно уважената част
от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 216,15 лева. Сторените от него
в заповедното производство разноски са в размер на 151,95 лева, от които му се следват
54,16 лева.
Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за заповедното и за исковото
производство. Съдът счита, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
480,00 лева за всяко от производствата. Съобразно изхода на спора, за осъщественото
процесуално представителство следва да се присъдят разноски в общ размер от 617,85 лева.
С протоколно определение от 14.01.2025 г. на ищеца е указано в едноседмичен срок
да представи доказателства за внесен допълнителен депозит по определено окончателно
възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза в размер на 200,00 лева, които
указания не са изпълнени. На осн. чл. 77 от ГПК, за които последици страната е
предупредена, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – ******
определената сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
от „******“ ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ******, бул. „******“
№ 49, бл. 53Е, вх. В съществува вземане от ответника Й. И. Й. с ЕГН **********, адрес гр.
******, ул. „******“ № 126, вх. В, ет. 3, ап. 9 за сумата от 1897,52 лева, представляваща
неплатена главница по сключен между тях договор за потребителски кредит №
******/08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до претендираните 3478,46
лева, както и за сумите 1349,55 лева договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до
26.01.2023 г., 496,05 лева обезщетение за забава за периода 26.01.2023 г. – 27.11.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
776/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1352/2023 г. по описа на Районен съд – ******.
ОСЪЖДА Й. И. Й. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 126, вх. В,
ет. 3, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. ******, бул. „******“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 54,16 лева,
представляваща направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 1352/2023 г.
по описа на Районен съд – ******, съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Й. И. Й. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 126, вх. В,
ет. 3, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. ******, бул. „******“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 216,15 лева,
представляваща направени от ищеца в настоящото производство, съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
******, бул. „******“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. сумата от 617,85
лева, представляваща направени в заповедното и в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
******, бул. „******“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – ****** сумата в размер на 200,00 лева, на осн. чл. 77 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
5