Решение по адм. дело №793/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 219, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 215, ал. 1 вр. чл. 214, т. 1 от Закона за устройство на територията вр. чл. 10 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас.

Образувано е по подадена жалба от „Везувий Груп“ ООД срещу мълчалив отказ на директора на дирекция ЦАУ „Зора“ при Община Бургас по заявление вх. № 94-01-11916 от 08.04.2025г. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Развива съображения в тази насока. Претендира разноски, а в случай на отхвърляне на жалбата моли такива да не се присъждат на другата страна, тъй като е станала повод за завеждане на делото.

Ответникът - директор на дирекция ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че към подаденото заявление не са приложени необходимите документи по чл. 10, ал. 1 от действащата Наредба на общината за поставяне на преместваеми обекти. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

С Решение № 22-19 от 25.03.2025г. на Общински съвет Бургас (протокол на л. 36 – л. 37 от делото) е одобрена актуализирана план-схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 и чл. 56а от ЗУТ на територията на „Приморски парк“ [населено място] (територия държавна собственост, предоставена за управление на Община Бургас по силата на Договор № 227 от 11.05.2010г. с Областен управител на област Бургас на л. 43 – л. 46 от делото). От извадка от актуализирана план-схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 и чл. 56а от ЗУТ в „Приморски парк“, одобрена със същото решение на Общински съвет Бургас (на л. 34 от делото) се установява, че e предвидена възможност за поставяне на целогодишни обекти – до 15 кв. м., по отношение на позиция Е 33 (за „павилион“ – Заведение за обществено хранене).

От „Везувий Груп“ ООД е подадено заявление до Община Бургас, дирекция „ЦАУ“ Зора, с което е отправено искане на дружеството да бъде издадено разрешение за поставяне на временен преместваем обект съгласно чл. 56 от ЗУТ – павилион с площ до 15 кв. м., за срок от 10.02.2025г. до 31.12.2028г. и 14 броя маси към него с площ от 27 кв. м. – за същия период. Видно от отправеното искане разрешението следвало да бъде за позиция № Е – 33 в „Приморски парк“ [населено място] – Заведение за хранене и развлечение, тип „бързо обслужване“. За разглеждане на заявлението е заплатена такса от 30 лв. (преводно нареждане на л. 6 от делото).

Посоченото заявление e входирано с вх. № 94-01-11916 от 08.04.2025г. по описа на Община Несебър, като с писмо от 17.04.2025г. (на л. 15 от делото) e изпратено от директора на дирекция ДЦАУ „Зора“ до директора на дирекция „УОС“. По делото не е спорно (а и от разпечатка от системата на Община Бургас на л. 30 от делото се установява), че към настоящия момент не е налице произнасяне по подаденото заявление.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

На първо място, съдебният състав намира, че е формиран мълчалив отказ за издаване на исканото разрешение по чл. 56 от ЗУТ. От жалбоподателя е подадено заявление по чл. 10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 и ал. 7 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас (Наредбата) на дата 08.04.2025г. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата разрешенията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане се издават от директора на съответния ЦАУ по образец, одобрен от кмета на общината в 7-дневен срок от подаване на заявлението с необходимите към него документи, след заплащане на такса за издаване на разрешение и на такса за първия месец от действието на разрешението. На заявителя не са дадени указания, че заявлението не съдържа необходимите документи, поради което срокът за произнасяне по него е изтекъл на 15.04.2025г. и от административният орган е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Ето защо жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че мълчаливият отказ е постановен от компетентен орган, до който е било подадено и заявлението - директор на дирекция ЦАУ „Зора“ при Община Бургас по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Доколкото става въпрос за „мълчалив отказ“, то не е била необходима форма (респ. мотиви) за постановяването му, като в практиката на Върховната инстанция е прието, че в такива хипотези постановяването на мълчалив отказ е допустимо – Решение № 2183 от 05.03.2025г. по адм.дело № 11934/2024г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 15865 от 21.12.2020г. по адм.дело № 8322/2020г. по описа на II отделение на Върховния административен съд. Отказът не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в Наредбата и ЗУТ.

Настоящият съдебен състав констатира, че отказът е издаден при нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съображенията за този извод са следните:

Единственият мотив, който е послужил за постановяване на мълчаливия отказ, изтъкнат от процесуалния представител на ответника, е липсата на необходимите документи, които да са приложени към подаденото заявление. От представените от ответника доказателства не се установяват други основания за отказа, като единствено се установява, че на 17.04.2025г. заявлението е препратено към директора на дирекция УОС, без да има приложено произнасяне от този орган.

По арг. от чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, а условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. По арг. от пар. 1 от ПЗР на Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Бургас, същата е приета именно на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Следователно със заявлението, подадено от жалбоподателя, е инициирано искане за издаване на административен акт по смисъла на ЗУТ (чл. 56 от ЗУТ), по което е следвало административният орган да се произнесе, съблюдавайки правилата на Наредбата. В чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 8 от Наредбата са предвидени и необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението: 1. Единен идентификационен код (ЕИК) на търговеца; 2. Копие на документ за собственост на имота и писмено съгласие от собственика му или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, съответно концесионен договор или договор за аренда – в случаите, когато се заявява поставяне на преместваем обект в държавен, частен или имот, отдаден на концесия; 3. Скица на имота с предложение за разположение на преместваемия обект – в случаите по т. 2; 4. Схема за присъединяване, съгласувана със съответното експлоатационно дружество и общинска администрация – в случаите, когато преместваемият обект се предвижда да бъде свързан към техническа инфраструктура (електропреносна мрежа, слаботокова мрежа, водопроводна и/или канализационна мрежа); 5. Удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обекти по Закона за туризма, когато това се изисква от закон; 6. Схема за разполагане на обектите по чл. 5, ал. 7 с посочване на срока за разполагане, когато има такива; 7. Снимки и колажи, показващи адаптацията на преместваемия обект в градската среда; 8. Документ за платена такса за разглеждане на заявлението.

От събраните по делото доказателства се установява, че на територията на община Бургас, „Приморски парк“, е одобрена план-схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 и чл. 56а от ЗУТ, в която фигурира позиция Е 33 (за „павилион“ – Заведение за обществено хранене) и няма данни (не е отразено в схемата) тази позиция към момента да е заета. Следователно от жалбоподателя е подадено заявление, касаещо поставяне на обект на изрично заявена от него позиция, с конкретизиране на обектите по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 7 от Наредбата и приложен документ за платена такса. Както е прието в чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. Подобен е и текстът на чл. 30, ал. 2 от АПК, според който ако искането не удовлетворява изисквания на закона, заявителят следва да бъде уведомен да отстрани недостатъците. Както се посочи в случая е отправено искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ. Въпреки това от административния орган не са дадени никакви указания до заявителя за това какви други документи следва да приложи към заявлението си (очевидно е, че всички изброени в чл. 10, ал. 1 от Наредбата документи касаят различни случаи с оглед тяхната специфика, поради което към всяко заявление следва да бъдат представени тези от тях, които съответстват на конкретиката на искането). Липсата на такива указания представлява съществено нарушение на процесуалните правила в процедурата по издаването на административния акт, тъй като без посочване на констатираните от административния орган нередовности и отстраняването им в предвидения срок (респ. – неотстраняването им) административният орган не би могъл да формира воля по съществото на искането. В подобна насока е трайната практика на върховната инстанция по приложението на чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ, а именно: Решение № 12622 от 15.12.2023г. по адм.дело № 7555/2023г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 7444 от 06.07.2023г. по адм.дело № 740/2023г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 6931 от 26.06.2023г. по адм.дело № 1709/2022г. по описа на II отделение на Върховния административен съд.

В обобщение може да се посочи, че в случая е подадено заявление за поставяне на обекти в съществуваща (незаета) позиция по план-схемата по чл. 56 от ЗУТ, одобрена от Общински съвет Бургас, но без да са дадени съответните указания, компетентният административен орган - директор на дирекция ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, директно е постановил мълчалив отказ за издаване на искания административен акт – в нарушение на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 30, ал. 2 от АПК. При това положение отказът е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за произнасяне по заявлението с провеждане на процедура по чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ и чл. 30, ал. 2 от АПК и даване на заявителя на съответните указания да отстрани констатираните нередовности в заявлението в 14-дневен срок (а ако въпреки твърденията в настоящото производство, че нередовности са налице, административният орган извърши преценка, че няма такива – да се произнесе по съществото на искането като съобрази искането в заявлението, подадените документи и действащата план-схема за преместваемите обекти). На административния орган следва да бъде определен и срок за произнасяне в рамките на 7 дни от връщане на преписката – арг. от чл. 11, ал. 2 от Наредбата.

При този изход на спора на в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно приложения от него списък (на л. 31 от делото) в размер на 1300 лв., от които 50 лв. – платена държавна такса (платежно нареждане на л. 13 от делото) и 1200 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (договор за правна защита и съдействие на л. 32 от делото).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Везувий Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], мълчаливия отказ, формиран от директор на дирекция ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, да издаде разрешение за постановяване на временен преместваем обект, съгласно чл. 56 от ЗУТ, по подадено от „Везувий Груп“ ООД заявление с вх. № 94-01-11916 от 08.04.2025г.

ВРЪЩА преписката на административния орган - директор на дирекция ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, за предприемане на действия във връзка с подаденото заявление с вх. № 94-01-11916 от 08.04.2025г. от „Везувий Груп“ ООД, съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 7-дневен срок от връщането - за произнасяне.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на „Везувий Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], сумата от 1300 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв. – платена държавна такса и 1250 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.