№ 9969
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110112165 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. БЛ. Б.
срещу ФИРМА, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. С оглед наведените в отговора възражения съдът констатира, че
описаните под т. 12 от исковата молба писмени доказателства като „Отчети за свършената
работа и постигнатите резултати за месеците от януари до декември 2021г.“ представляват
таблици на английски език без данни за издател на документа и период, за който се отнасят.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
На ответника следва да се укаже да уточни дали поддържа искане за допускане на
съдебно-лингвистична експертиза, респ. да приведе същото в съответствие с изискванията
на чл. 156, ал. 4 ГПК.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищцата следа да се укаже като съобрази
писмените доказателства, представени от ответника с отговора на исковата молба, да уточни
дали поддържа доказателствено искане по чл. 190 ГПК и за кои документи.
Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на
двама свидетели при режим на довеждане следва да се бъде уважено при условията на чл.
159, ал. 2 ГПК.
За произнасяне по доказателственото искане на ответника за допускане събирането
1
на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане същото
следва да бъде приведено в съответствие с изискването на процесуалния закон, за което
страната следва да посочи конкретните факти и обстоятелства, които иска да установи със
същите.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 11.05.2022г. от
16,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор, ведно с приложенията
към него.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства.
КОНСТАТИРА, че към исковата молба не са приложени документи, отговарящ на
описанието „Отчети за свършената работа и постигнатите резултати за месеците от януари
до декември 2021г.“
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
въпросите какъв е размерът на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който трудовото й правоотношение с ответника е било
прекратено, или последното получено от нея месечно брутно трудово възнаграждение при
депозит в размер на 150 лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.С..
Да се призове вещото лице.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателства
чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане от ищцата за установяване на
фактически извършваната от нея работа.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба до съда с
препис за ответната страна да уточни поддържа ли доказателствено искане по чл. 190 ГПК и
за кои документи.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника в едноседмичен срок от
съобщението в писмена молба до съда с препис за ищцата да приведе доказателствените си
искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетели и за
допусне на съдебно-лингвистична експертиза в съответствие с изискването на процесуалния
закон.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. БЛ. Б.
срещу ФИРМА, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
2
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
Ищцата твърди, че работела по безсрочно трудово правоотношение с ответника с
източник трудов договор, сключен на 27.07.2020г., по силата на което заемала длъжността
„Мениджър ключови клиенти“ на пълно работно време. С анекс от същата дата
работодателят й възложил да изпълнява работата си от вкъщи.Твърди, че със заповед от
27.01.2022г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.
328, ал. 1 т. 5 КТ. Оспорва уволнението като незаконосъобразно с конкретни съображения,
че в заповедта не е налице изброяване на липсващите качества. Наред с това поддържа, че
не е налице твърдяната липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа.
Сочи, че спрямо нея от работодателя е била проявена пряка дискриминация, доколкото е
била заставена да работи в му, а всички останали служители работели от вкъщи. Твърди, че
владее отлично писмено и говоримо френски език, както и че с оглед на изплащания й
ежемесечен бонус работодателят оценявал работата й като отлично изпълнена. Поддържа, че
твърдяното в уволнителната заповед отсъствие от работа можело да послужи само като
основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Твърди, че в средата на м.
ноември работодателят въвел план за усъвършенстване и подобряване на работата, който не
я обвързвал, тъй като не бил включен в правилника за вътрешния трудов ред в
предприятието, не предвиждал партньорство и диалог между служителя и работодателя, не
установявал период от време и не предвиждал участието на служители от отдел „Човешки
ресурси“. Твърди, че последният пълен отработен месец при ответника бил м. ноември
2021г., за който получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3 788,59 лв.
Поддържа, че останала без работа в следствие на незаконното й уволнение. При така
изложените фактически твърдения отправя искания към съда да признае уволнението й за
незаконно, да я възстанови на работа и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
оставане без работа за времето от 28.01.2022г. до 28.07.2022г. в размер на 22 731,54 лв.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения,
че всички описани в процената заповед основания, от които обосновава липсата на качества
у ищцата за ефективно изпълнение на работата й, били налице. Твърди, че ищцата системно
и трайно допускала правописни, пунктуационни и граматически грешки в кореспонденцията
с крайни клиенти, за което били съставени съответни документи. Прави възражение, че
изплащаните на ищцата допълнителни парични възнаграждения не били с основание
отлично свършена работа, а конкретно изпълнение на цели и показатели на база екипни
резултати. Твърди, че въвел персонален план за подобрение работата на ищцата като
финален компромис към нея, като в тази връзка поканил същата да работи в офиса, за да
осигури необходимия диалог между служител, пряк ръководител и отдел човешки ресурси.
Оспорва иска за обезщетение за оставане без работа както по основание, така и по размер.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3
1, 2 и 3 вр. с чл. 225 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на валидно трудово правоотношение между страните по делото с твърдяното от
ищцата съдържание и прекратяването му с процесната заповед.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
съществувалото между страните валидно безсрочно трудово правоотношение, което е
прекратено с процесната заповед.
В тежест на ответника е да докаже 1. спазването на формалната процедура по
издаване на мотивирана писмена заповед за уволнение; 2. че уволненият работник или
служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални
качества, знания, умения, навици; 3.че тези качества, знания, умения, навици са необходими
за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова
функция.
В тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя
по чл.8, ал.2 КТ, като установи при условията на пълно и главно доказване, че същият
преднамерено използва правата си не в смисъла, определен в закона, като установи
конкретни правни или физически действия в тази насока.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е в
причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
ответника, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Ищцата не сочи доказателства в подкрепа на твърдението й за оставане без работа.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4