№ 127
гр. гр. Добрич, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20253200500089 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от Р. П. П., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. София, ***, чрез
адв. М. Х., въззивна жалба с вх.№ 5388/18.11.2024г. срещу решение №
123/01.10.2024г. по гр.д.№ 641/2023г. по описа на РС – Балчик в частта, с която
е отхвърлен предявеният от въззивницата против Кооперация „Изобилие“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Стара
планина“ № 2, иск за разликата над 277,83 лв. до претендираните 17 756,16
лв., съставляващи неизплатено наемно плащане по договор за наем на
земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022г.
Според жалбата първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Районният съд
допуснал нарушение на материалния закон, тъй като необосновано приел, че
процесните договорни правоотношения между страните по отношение на
процесната цена/рента произтичат само от писмения договор, без да съобрази,
че тези правоотношения имат два компонента на цената - по договора за наем
(30% от стойността на продукцията на декар за съответната стопанска година)
и по решенията на Управителния съвет на ответната кооперация (в зависимост
от резултатите). Необоснован бил изводът на съда, че решенията на УС,
свързани с определяне размера на рентата н кръгът наемодатели, които имат
право да я получат, са ирелевантно обстоятелство. Съдът допуснал смешение
на процесуалните проблеми по доказването /всички части на договора да са в
1
писмен вид/ с проблема за свободното право на договаряне и тълкуване на
договора по реда на чл. 9 от ЗЗД; на изискването за писмен вид с оглед
доказване, със събирането на доказателства, с които се установяват
фактическите отношения между страните, установяване на основанието за
извършените плащания на всички наемодатели, които са сключили договори
за наем, идентични с процесния, респективно за неплащането на ищцата и за
смисъла на постигнатите договорености. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза и свидетелските показания се установявало, че
втората процесна част от рентата се изплаща на всички, които имат сключен
договор за наем, като именно тези договори били в основата на изготвените
списъци, в които били включени наемодателите, на които следвало да се
изплати втората част от рентата. Този тип договорни правоотношения за
изплащане на цената/рентата на основание два компонента - по договор и по
решение на УС на ответната кооперация, били формирани с конклудентнн
действия/мълчаливо съгласие между страните не само за процесната
стопанска 2021/2022г., но и за дълъг период от време преди това, каквито били
сложилите се договорни правоотношения и практиката и на много други
кооперации и арендатори в региона Добрич. Горните правни изводи
въззивницата аргументира с установената по делото фактическа обстановка,
въз основа на подробен анализ в жалбата на събраните доказателства
(писмени, гласни и заключение на вещо лице). Районният съд допуснал
съществено процесуално нарушение, като без да промени приетия по делото
доклад и разпределената в него доказателствена тежест в решението си
игнорирал като ирелевантни всички събрани по делото доказателства,
свързани именно с разпределената от самия него доказателствена тежест.
Отправя искане решението да бъде отменено в атакуваните части и вместо
него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло
предявения иск за сумата от 17 756,16 лв.
В писмен отговор въззиваемата Кооперация „Изобилие“, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата по доводи и съображения,
поддържани и в първата инстанция, и настоява решението на районния съд да
бъде потвърдено.
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице –
ищец в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от
оспорване на неизгодното за него решение, чрез надлежно упълномощен
адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 05.11.2024г. и край
19.11.2024г.) – на 18.11.2024г.
Гр.д.№ 641/2023г. по описа на Районен съд - Балчик е образувано по
повод искова молба с вх.№ 4603/17.10.2023г., подадена от Р. П. П., с която
против кооперация „Изобилие“ е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 17 756,16 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2021/2022г.
по сключен договор за наем за срок от една стоп. година на земеделска земя от
общо 208,896 дка в землищата на с. С. и с. Т., общ. Балчик, ведно със
2
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението.
Искът е обоснован с твърдения, че ищцата, като наследник на П. И. К., е
собственик на земеделската земя и, че отдала същата под наем на ответната
кооперация по силата на сключен договор за срок от една стопанска година,
считано от 01.10.2021г. Съгласно договора наемателят следвало да заплаща на
наемодателя наем, който е посочен в размер на 30% от получената продукция
от предоставената земя. За стопанската 2021/2022г. управителният съвет на
кооперацията гласувал рентата да е в размер на 185 лв. В разрез с така
гласуваната наемна цена на ищцата била изплатена само сума в размер на 100
лв./дка. Разликата от 85 лв. не й била изплатена, въпреки нееднократната
размяна на устна и писмена кореспонденция. На всички останали наемодатели
кооперацията изплатила за стопанската 2021/2022г. наемна цена от 185 лв./дка.
Основание за намаляване на наемната цена нямало визирано в сключения
между страните договор, още повече, че наемните отношения продължавали и
за следващата 2022/2023 стопанска година. Неоснователно ответната
кооперация не изплатила на ищцата пълния размер на дължимата наемна цена
от общо 38 645,76 лв., а до момента изплатила само сума в размер на
20 889,60 лв. Неизплатената част от наемната цена възлизала на 17 756,16 лв.,
равняващи се на 85 лв./дка земя. Тази сума ищцата претендира от ответника,
ведно със законната лихва от завеждане на иска.
С молба с вх. № 5252/21.11.2023г. ищцата е конкретизирала имотите,
отдадени под наем с договора: нива с площ 68,899 дка, имот № *** в
землището на с. С., м-ст Р.; нива с площ 76,941 дка, имот № *** в землището
на с. Т., м-ст Г.; нива с площ 14,059, имот № *** в землището на с. Т., м-ст Г.;
нива с площ 48,997 дка, имот № *** в землището на с. С., м-ст Р..
С друга молба (л. 17) ищцата е посочила, че източник на възникналото
между страните правоотношение е сключеният между тях договор за наем за
стопанската 2021/2022г.
В срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска. Възразил е, че по силата на чл. ІV.1 от сключения между страните
договор наемателят следвало да плати на наемодателя наем в размер на 30%
от получената продукция от предоставената земеделска земя, като съгласно
чл. IV.2 от същия плащането е дължимо след реализацията на продукцията и,
че това свое задължение кооперацията изпълнила изцяло. Наемната цена по
договора била определяема и представлявала 30% от добитата продукция от
предоставената земеделска земя в кооперацията. Според разчетите на
кооперацията за реализация на селскостопанската продукция за стопанската
2021/2022г. рентата възлизала на 94,02 лв./дка земя. Кооперацията платила на
ищцата наем повече от дължимото – платила й сумата от 20 889,60 лв. (по 100
лв./дка земя), с което изцяло изпълнила задължението си по договора.
Ответникът е оспорил твърдението, че е налице намаляване на наемната цена,
определена в договора за наем. Посочил е, че с решение управителният съвет
3
на кооперацията определил рента за стопанската 2021/2022г. в размер на 180
лв./дка, като тази сума представлявала сбор от дължимата рента по
договорите за наем, важаща за всички наемодатели (по 100 лв./дка) и горница
– бонус над тази стойност (по 80лв./дка), платима от резерви на кооперацията
с цел насърчаване на участието в нея. С друго решение на УС се предвиждало
при маломерни парцели, напускане на кооперацията, неподновяване на
договорите за наем или аренда, на наемодателите да бъде изплащано само
дължимото по договор, без поощрение. Ищцата не само не била член-
кооператор, но и с напускане на кооперацията нанасяла сериозни щети по
възможностите на същата за просперитет. Решенията на управителния съвет
не водели до изменение размера на задължението за наемна цена, както то
било установено в договорите, а плащането на суми в повече от договореното
било извършвано за стимулиране на членовете на кооперацията, на
наемодателите и арендодателите да не напускат кооперацията.
С постановеното по делото решение № 123/01.10.2024г. районният съд е
осъдил кооперация „Изобилие“ да заплати на Р. П. П. сумата от 277,83 лв.,
представляваща неизплатено наемно плащане по договор за наем на
земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2023г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата над 277,83 лв. до претендираните
17 756,16 лв. като неоснователен.
Решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила в осъдителната
му част. Въззивното производство е образувано за проверка на
първоинстанционното решение в частта, в който искът е отхвърлен за сумата
над 277,83 лв. до 17 756,16 лв.
Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд
– Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения
на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно
решение е допустимо в обжалваната отхвърлителна част. То е и правилно, въз
основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:
Твърдяното материално правоотношение е по договор за наем на
земеделска земя. Неговото валидно възникване не е спорно между страните и
е установено със сила на пресъдено нещо, предвид влязлото в сила решение
по спора, с което искът за реално изпълнение на договорното задължение за
плащане на наемна цена е частично уважен.
Писменият договор за наем е сключен за срок от една стопанска година,
считано от 01.10.2021г. до 01.10.2022г. Наемната цена е уговорена в пари и е
определяема – в размер на 30% от получената продукция от предоставената
земеделска земя от общо 208,896 дка, като е платима след реализацията на
продукцията (така раздел І, чл. 1, раздел ІV, чл. 1 и чл. 2 от договора).
4
Размерът на наема може да се измени по искане на наемателя при
неблагоприятни условия, обективно повлияли добивите (раздел ІV, чл. 3 от
договора). Позоваване на тази предвидена от страните възможност по делото
не е направено от ответника. Според раздел V, чл. 4, договорът може да бъде
изменен писмено, по взаимно съгласие на двете страни, чрез анекс.
По делото е прието и не е оспорено заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставения му въпрос по т. 18 от
задачите, след като е обследвал видовете култури и засетите с тях площи,
както и продажната стойност на произведената и реализирана продукция,
експертът е изчислил, че 30% от реализираната продукция на декар възлизат
на 101,33 лв./дка (справка № 6, л. 15 от заключението). Така наемната цена за
208,896 дка, определена по правилото на чл. 1 от раздел ІV на договора,
възлиза на 21 167,43 лв.
Сума в размер 20 889,60 лв. (по 100 лв. на декар) ответникът е платил на
ищцата преди завеждане на делото с преводно нареждане от 14.12.2022г. (л. 37
от делото на БРС). Предвид даденото заключение, така платеното съставлява
само частично изпълнение. Сума в размер на 277,83 лв. е присъдена в полза на
ищцата с влязлото в сила първоинстанционно решение – тя съставлява
разликата между дължимата по правилото на чл. 1 от раздел ІV от договора за
наем сума от 21 167,43 лв. (стойност на 30% от реализираната продукция от
208,896 дка) и платеното до сега от кооперацията в размер на 20 889,60 лв.
Пред въззивния съд страните не спорят относно размера на наемната
цена, определена от реализационната стойност на 30% от продукцията -
21 167,43 лв. (по 101,33 лв./дка). Спорът се заключава до това съществува ли
задължение на кооперацията, произтичащо от сключения между страните
договор за наем (това е очертаният от ищцата предмет на иска), за плащане на
претендираната разликата до 38 645,76 лв.
По делото е приет като писмено доказателство протокол №
230/22.03.2023г. от заседание на управителния съвет на кооперацията (л. 40 от
делото на БРС), в който е документирано взето решение относно изплащане
рентата за 2021/2022г. така: по 180 лв./дка за масиви над 3 дка и от по-висока
категория земя (плодородна); по 60 лв./дка за маломерни парцели (1,00/0,500
дка) и по 100 лв./дка за всички останали.
Приет е също и протокол от извънредно събрание на управителния съвет
на кооперацията от 19.05.2023г. (л. 39 от делото на БРС), според който е взето
решение по т. 1 за установяване на точния размер на рентното плащане на
наемодатели/арендодатели съгласно сключените договори в размер на 30% от
реализираната продукция по разчети и по т. 2 на напусналите и напускащите
кооперацията контрагенти рентата или наемът да се изплащат в размер на не
повече от паричната равностойност на 30% от средния добив на
произведената продукция, съгласно сключения индивидуален договор, т.е. да
не се изплаща рента над дължимата по сключения договор.
Пред районния съд са разпитани свидетелите Н. Г. и П. Г. (водени от
5
ищцата) и Б. Б. (воден от ответника). От показанията и на тримата се
установява, че всички сключвани от кооперацията за процесната и за
предходни стопански години договори за наем са били едногодишни и с
идентично съдържание относно уговорения размер на наемната цена -
стойността на 30% от получената продукция от предоставената земеделска
земя, както и, че наемната цена се е плащала на два пъти - около Коледа след
приключване на стопанската година и около Великден през следващата
година. От показанията на свидетелката Г., която е била *** в кооперацията от
септември 2020г. до август 2023г. със задължение да плаща полагащата се на
наемодателите рента, се изяснява, че рентата се е плащала по ведомост,
изготвена на база подписаните договори и след решение на управителния
съвет; че за 2021/2022г. стоп.година тя е била в размер на 180 лв./дка (100 лв.
плащани около Коледа и 80 лв. плащани около Великден), като втората част в
размер на 80 лв./дка се изплащала на всички, които имали подписани
договори; че за 2021/2022г. втора вноска не била платена на ищцата и на други
наемодатели, които не били подновили договорите си. И свидетелят Г. е
съобщил, че на него втората вноска не му била платена, че той и други
наемодатели през март 2022г. изпратили писмено уведомление до
кооперацията, че от 01.10.2023г. няма да дават земята си за обработка и през
м.май бил писмено уведомен от председателя на кооперацията, че всички
дължими суми са му платени; обяснението било, че напуска кооперацията.
Според показанията на свидетеля Б. (тогава *** на кооперацията), второ
плащане за ищцата не било извършено, съобразно решение на управителния
съвет и заявеното от нея намерение занапред да не предоставя земята си на
кооперацията. Този свидетел е съобщил и, че във връзка с конкуренцията със
съседни арендатори е имало случаи на диференцирано плащане, като целта
била с първото плащане обикновено до Нова година да се изпълни договора, а
след това допълнително се плащало за стимулиране на членовете и
собствениците да не напускат кооперацията.
От заключението на вещото лице по делото е установено, че за
стопанската 2021/2022г. в кооперацията е била съставена ведомост за
начислена и изплатена рента по 100 лв./дка – първа част. Наред с това са били
съставени три списъка на собственици, получаващи рента – втора част,
съответно по 60 лв./дка, по 80 лв./дка и по 100 лв./дка. Името на ищцата е
записано във втория списъка на собствениците с по 80 лв./дка. Задълженията
за рента са осчетоводени с едно общо записване, а не по партиди на отделните
наемодатели, като този общ размер включва и сумите по списъците на
собствениците, получаващи рента – втора част, в т.ч. и сумите от по 80 лв./дка
за земите на ищцата.
На 30.06.2022г. между страните е сключен договор за наем на
земеделската земя от общо 208,896 дка и за следващата стопанска 2022/2023г.
(л. 6 от делото на БРС). Условията на този договор са идентични с договора за
процесната година. На дата 22.12.2023г. по този договор кооперацията е
превела по банков път на ищцата с основание „рента 22.23“ сумата от 3 197,39
6
евро, а на 13.05.2024г. по същата банкова сметка и с основание „рента 22.23г.
2-ра част“ е превела сумата от 3 197,39 евро (така детайли за трансакция на л.
216 и 217 от делото на БРС). Сумата от общо 6 394,76 евро е с левова
равностойност 12 507,06 лв. (по централния курс на БНБ), или по 60 лв./дка.
По делото не е изследван размерът на наема от 30% от произведената
продукция за 2022/2023г. и извод, че кооперацията е платила на ищцата за
следващата процесната стопанска година в повече от предвиденото от раздел
ІV, чл. 1 от договора не може да бъде направен. Не е спорно по делото, че
ползването на земеделската земя не е било продължено от кооперацията през
следващата 2023/2024 стопанска година.
Ответникът е представил по делото подадени от ищцата уведомление вх.
№ 14/24.04.2023г. и молба вх. № 15/24.04.2023г. (л. 71 и 72 от делото на БРС).
С тях ищцата, като страна по договор за наем, е заявила писмено пред
кооперацията, че с изтичане на срока на договора за стопанската 2022/2023г.
ще го прекрати и е поискала изплащане на полагащите й се ренти, както и на
актуализирания имуществен дял. По делото са приложени списъци на член-
кооператори от 01.12.2021г. до 30.04.2022г. и от 23.04.2023г. до 31.12.2023г.
Във втория списък ищцата не фигурира, като е налице записване от
председателя на кооперацията, че е освободена с решение на общото събрание
от 21.10.2023г.
По отношение на договора за наем на земеделска земя приложение
намират общите разпоредби на ЗЗД (чл. 228 – 239 от ЗЗД), доколкото няма
други правила в специалния спрямо него ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена, както тя е определена в
договора (така чл. 228 от ЗЗД). Със сключване на договора за наем кооперация
„Изобилие“ е поела задължението да плаща наемна цена в размер на 30% от
получената продукция от предоставената земеделска земя (раздел ІV, чл. 1 от
договора). В парично изражение дължимият размер е определен от вещото
лице по 101,33 лв. за общо 208,896 дка земя на 21 167,43 лв. и той е обхванат
от платената от ответника преди завеждане на делото сума от 20 889,60 лв. и
присъдената с първоинстанционното решение сума от 277,83 лв. Друг размер
наемно плащане по силата на сключения между страните договор ответната
кооперация не дължи на ищцата.
Основателно е възражението на ответника по делото за недължимост на
претендираната сума над 277,83 лв. поради доставено от него частично
изпълнение на задължението по договора до размера от 20 889,60 лв. и след
присъдената в полза на ищцата сума до пълния размер на дължимия наем от
21 167,43 лв. След като източник на правата и задълженията е сключеният
договор за наем, по който страните са определили задължението на наемателя
за наемна цена като „30% от получената продукция от предоставената
земеделска земя“, няма основание да се приеме, че наемното възнаграждение
по договора се дължи в по-голям от този размер. С договора е постигната
уговорка за определяем размер на наемната цена и е предвиден метода, по
който точният размер на задължението да бъде определен. Той е в зависимост
7
само от произведената от кооперацията продукция и нейната реализация.
Няма в договора постигната уговорка, според която размерът на договора се
определя по различен от установения в раздел ІV, чл. 1 от него начин, за да
бъдат приложени различни от стойността на 30% от продукцията критерии
при определяне на наемната цена. В частност в договора страните не са
препратили към решение на управителния съвет на кооперацията за
определяне размера на паричното задължение на наемателя, или към негово
качество на член-кооператор. Затова правилно е приетото в решението за
ирелевантно по спора дали ищцата е била член-кооператор към определен
момент. Дори и когато наемодателят е член-кооператор, отдаването на
земеделската земя за ползване от кооперацията се извършва по силата на
сключения договор – за наем, за аренда или за съвместно обработване, и
правата и задълженията на страните по него се уреждат според клаузите на
конкретния договор. Поддържаното от ищцата, че след сключването му
договорът е бил изменен от страните с конклудентни действия в частта на
уговорената наемна цена чрез включване на втори формиращ размера
компонент, определен с решение на управителния съвет на кооперацията, не
може да бъде споделено. Като конклудентни действия ищцата сочи решението
на управителния съвет на кооперацията за плащане на рента от 180 лв./дка (с
изключение на някои категории наемодатели, каквито ищцата не била),
включването на ищцата в списък на собствениците за второ плащане по 80
лв./дка, осчетоводяването от кооперацията в общия размер на задълженията за
рента и на сумата по посочения списък за второ плащане на ищцата.
Конклудентни действия са фактически действия, от които може да се
направи недвусмислен извод, че извършителят им изявява воля да настъпят
определени правни последици, макар и изрично да не е изразил тази своя
воля. Чрез конклудентни действия могат да се осъществяват само
волеизявления, за които не се изисква писмена форма. Договорът за наем е
неформален, но в конкретния случай страните по делото са сключили договора
си в писмена форма и в раздел V, т. 4 от него са се съгласили той да може да
бъде изменян по взаимно тяхно писмено съгласие. Така, в съгласие с чл. 20а,
ал. 1 от ЗЗД, според който договорът има силата на закон за тези, които са го
сключили, страните сами са установили задължителна писмена форма, в която
само може да изменят вече сключения от тях договор. Твърдение за писмено
изменение на договора по делото няма и страните са обвързани от него,
съобразно уговореното в него в раздел ІV, т. 1 относно размера на наемното
плащане. Различен от този извод не може бъде направен от решенията на
управителния съвет и взетите от ответната кооперация счетоводни записвания,
от извършените в предходни години плащания на ищцата по сключени други
едногодишни договори, а още по-малко от извършените от кооперацията на
други нейни наемодатели плащания. Както от свидетелските показания, така и
от писмените доказателства по делото е изяснено, че т.н. второ плащане
кооперацията е извършвала по своя преценка и с цел да стимулира
собствениците на земеделски земи да продължат и в следващи години да ги
8
предоставят на обработване на кооперацията, а не на други организации. Тези
плащания обаче не са в изпълнение на задължение по сключените договори за
наем. Договорът за наем установява ясно задължението на наемателя и то е да
заплати на наемодателя възнаграждение за ползването на земеделската земя в
размер на 30% от стойността на произведената продукция. От договора за
наем друго задължение за кооперацията не произтича и искът за плащане на
сума, надвишаваща установения като дължим в него размер, е неоснователен.
По тези съображения въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е
правилно и следва да бъде потвърдено, вкл. в частта на присъдените в полза
на ответника разноски за водене на делото в първата инстанция.
Като резултат, във въззивното производство право на разноски има само
въззиваемата страна. Кооперация „Изобилие“ е била представлявана от
адвокат и в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК е посочила като такива
адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. за въззивното производство;
1 300 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за вещо лице за
първата инстанция. Разноските за първата инстанция са вече присъдени на
ответника и въпрос за правилното им определяне той не е повдигнал по
приложимия процесуален ред. Адвокатското възнаграждение за въззивното
производствоне следва да се присъжда в тежест на въззивницата, защото
кооперация „Изобилие“ не е представила доказателство, че уговореното
възнаграждение е заплатено на адвоката, съобразно изискването на чл. 78, ал.
3 от ГПК и по приетото с т. 1 от ТР № 606.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. В представения на л. 40 от делото договор за правна защита и
съдействие е отразено, че възнаграждението е платимо по банков път по
посочена банкова сметка на адвоката. В този случай договорът няма характер
на разписка, а страната следва да е представила доказателство, че е заплатила
възнаграждението по банков път. При липсата на доказателство договореното
възнаграждение да е реално заплатено, то не следва да бъде възлагано в
тежест на насрещната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/01.10.2024г. по гр.д.№ 641/2023г. по
описа на РС – Балчик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. П. П.,
ЕГН ***, гр. София, ***, срещу Кооперация „Изобилие“, ЕИК *********, гр.
Балчик, ул. „Стара планина“ № 2, иск за разликата над 277,83 лв. до
претендираните 17 756,16 лв., съставляващи неизплатено наемно плащане по
договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022г., както
и в частта, с която Р. П. П., ЕГН ***, гр. София, ***, е осъдена да плати на
Кооперация „Изобилие“, ЕИК *********, гр. Балчик, ул. „Стара планина“ № 2
сумата от 1567,58 лв. сторени по делото в първата инстанция разноски.
9
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от
ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10