МОТИВИ към Присъда № 71
по НЧХД № 2310/2014 год. по описа на
ВТРС.
Подадена е тъжба от М.Г.Г.. с ЕГН ********** от гр. *
, в качеството й на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № *** и
района на действие - Окръжен съд - В. Търново, срещу В.К.В. с ЕГН ********** ***,
с която е повдигнато обвинение за извършено от В. престъпление по чл.146 и
чл.147 от НК. С тъжбата е предявен от тъжителката срещу подсъдимия В.В.
граждански иск за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.
(три хиляди лева) за извършеното престъпление по чл.146 и граждански иск в
размер на 7 000 (седем хиляди) лева за претърпени от нея неимуществени вреди от
извършеното престъпление по чл.147.
В тъжбата тъжителката сочи, че от 2006 год. работи
като Частен съдебен изпълнител с рег. № *** с район на действие Окръжен съд -
В. Търново и адрес на кантората в гр. В.п Търново, ул. "В. Левски" №
10 вх. "А" ет. 2.
Същата твърди в тъжбата си, че на 22.04.2014 год. е
образувала изпълнително дело № ***/2014 год. на основание чл. 410 - 416 от ГПК,
срещу длъжника В.К.В. с ЕГН: **********,***, за сумата около 1 000 (хиляда)
лева. Твърди също така, че на основание чл. 458 от ГПК вр. чл. 191 ДОПК, е
присъединила държавата като привилегирован кредитор за вземане срещу длъжника в
размер на над 10 млн. лева, като общата сума за събиране по делото от ЧСИ е в
размер на 10 214 539,05 лв.
В тъжбата се сочи още, че съгласно изготвената справка
за адресна регистрация на длъжника (л.22 от приложеното към тъжбата копие на
изпълнителното дело), длъжника В.К.В. имал постоянен адрес *** и настоящ - в
гр. Варна. На основание чл. 38 от ГПК - Призовката за принудително изпълнение
ведно с подлежащия на изпълнение акт е връчена на длъжника, на адреса, посочен
в делото. Твърди се, че длъжникът В. не се е явил, не плащал, не заявявал, че
има вписан отказ от наследство (последното ЧСИ нямало как да установи, освен
ако длъжникът не се позове и не сезира ЧСИ, едва след което се прави справка в
съответния районен съд).
В тъжбата се сочи още, че на 30.06.2014 год. в
деловодството на ЧСИ е входирано Възражение от длъжника, в което той се обръщал
към ЧСИ с обидни думи и квалификации. Нарекъл ЧСИ „ПЛАШИМИРОВИ“,
„РАЗГОНИЛЮДОВИ“, „ПРОТЕЖЕ НА БИЗНЕСМЕНИ“, „КОРУМПИРАН ПОЛИТИК“ и „КРЪВОПИЕЦ“.
Това възражение било прочетено от служителите в кантората с възмущение и
докладвано на ЧСИ с делото.
Така тъжителката сочи в тъжбата си, че счита, че
изпълнява вменените й от Закона служебни задължения стриктно, добросъвестно и
професионално. Години наред полагала усилия и градяла добро име в обществото и
пред колегите. Ето защо тези обидни и клеветнически епитети според нея засягали
личното й достойнство, доброто й име в обществото и пред колегите в Съвета на
Камарата на Частните съдебни изпълнители (където било изпратено копие от делото
по жалба на длъжника В.В.). Тъжителката сочи също така, че никога не си е
позволявала да нагрубява длъжници, да злоупотребява с власт и служебно
положение, винаги се е старала и ръководила в работата си единствено и само от
върховенството на Закона. Счита, че цитираното възражение от длъжника я
злепоставя и меко казано я „излага“ пред нейните служители, пред които
изграждала авторитет и респект.
Поради това тъжителката моли с тъжбата съда да
образува дело срещу В.К.В. и да му наложи справедливо наказание. В тъжбата се
сочат за свидетели служителите Р. У. - входирала възражението, секретарката Р.С.,
която работила по делото и юк М. Л., изготвила мотивите до Камарата и
също е запозната с възражението на длъжника.
Към тъжбата е приложено заверено копие от цялото
изпълнително дело срещу В..
С тъжбата тъжителката моли съда да приеме за съвместно
разглеждане и да бъде конституирана като граждански ищец за предявеният от нея граждански
иск за сумата 3 000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.
146 от НК и за сумата 7000 лв. за претърпени неимуществени вреди по чл. 147 от НК, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от
30.06.2014 г. до окончателното плащане, като се претендират и направените пред
настоящата инстанция разноски.
С тъжбата тъжителката моли съда като обезпечение на
предявения граждански иск да наложи запор върху дивидента и възнаграждението на
длъжника в „Р.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Бяла,
ул. „Андрей Премянов“ № 20 А, ет. 2, до размера на предявеното вземане, както и
като обезпечения на предявения от нея граждански иск да наложи запор на всички
непривилегировани, поименни, с право на глас акции, които длъжникът притежава в
„Р.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Бяла, ул. „Андрей
Премянов“ № 20 А, ет. 2 и във всички други акционерни дружества, които
длъжникът притежава и са регистрирани в Централен депозитар АД, София, до
размера на предявеното вземане. По това искане съдът се произнесе в закрито
заседание по делото с Определение № 658 от 29.09.2014 год., с което остави без
уважение двете искания.
В съдебно заседание съобразно дадено указание от съда,
процесуалния представител на тъжителката - адв. Л.Б. от ВТАК, редовно
упълномощен, прави уточнение на тъжбата. Адв. Б. уточнява, че отправените думи и изрази „плашимирови”, „разгонилюдови” и
„кръвопиец” следва да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.148, ал.1,
т.3, предл.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК, т.е., относно
обидата, която се претендира да е нанесена на доверителката му. Що се отнася до
деянията, които са квалифицирани като клевета, те следва да са по чл.148, ал.2,
вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, което касае изразите
„протеже на бизнесмени” и „корумпиран политик”. Процесуалния представител на
тъжителката потвърждава, че по първата част предявеният граждански иск е за 3000
лв. за първите изрази, които представляват обидата и за останалите два, които
са словосъчетания, което е клеветата, се претендират 7 000 лв. граждански иск. С протоколно определение от 13.03.2015 год., съдът
прие направеното уточнение на тъжбата.
Съдът с оглед разкриване на обективната истина и
установяване на фактическата обстановка и обстоятелствата по делото, счете че
направените доказателствени искания за допускане до разпит в качеството на
свидетели три лица са допустими и
основателни, поради което същите бяха уважени. Така бяха допуснати и разпитани
в качеството на свидетели лицата Т.И.Ж., Р.П.С. и Р. С. У..
По отношение на предявените граждански искове, съдът
прие, че същите са своевременно предявени от активно легитимирана страна и
отговарят на изискванията на чл.84 и следващите от НПК, както и на изискванията
на ГПК, поради което с протоколно определение от 13.03.2015 год. прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявения
от тъжителката срещу подсъдимия граждански иск в общ размер на 10 000 лв., от
които 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тъжителката
неимуществени вреди вследствие на извършено от подсъдимия престъпление по
чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК и 7000
лв., представляващи обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени
вреди вследствие на извършено от подсъдимия престъпление по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.3, предл.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК. Със същото определение
съдът конституира
тъжителката в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец
чрез повереника си - адв. Л.Б. от ВТАК, поддържа тъжбата и предявения
граждански иск. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатите
обвинения, като му бъде наложено и съответното наказание. Счита, че предявения
граждански иск е доказан по основание и размер и моли същия да бъде уважен
изцяло. Излага подробни и обширни доводи в тази насока.
Първоначално поради отсъствието на подсъдимия от
страната, съдът счете че са налице предпоставките за разглеждане на делото в
негово отсъствие и даде ход на делото и на съдебното следствие по реда на
чл.269 ал.3 т.4 б. "а" от НПК. В последното съдебно заседание
подсъдимия се яви лично, като пожела да даде обяснения по повдигнатите му с
тъжбата обвинения. В тези си обяснения подсъдимия не отрича деянието си, но
счита, че не е извършил престъпление, като не е обидил и наклеветил ЧСИ М.Г., а
деянията му били провокирани от действията на съди-изпълнителя. Моли съда да
постанови присъда, с която бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия - адв. М.Н. от ВТАК редовно
упълномощен, счита, че повдигнатите обвинения не са доказани, поради което моли
В.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Сочи
доводи според които извършеното от В. не е съставомерно и не осъществява
състава на престъпленията, за които е повдигнато обвинение с тъжбата. Излага
доводи в тази насока.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Тъжителят В.К.В. с ЕГН: **********,***, е бил длъжник
по изпълнително дело № ***/2014 год. по описа на ЧСИ М.Г., рег. № *** с район
на действие Окръжен съд - Велико Търново. Делото е било образувано на
22.04.2014 год. на основание чл. 410 - 416 от ГПК, срещу длъжника В.К.В., за
сумата около 1 000 (хиляда) лева, като на основание чл. 458 от ГПК вр. чл. 191 ДОПК, ЧСИ Г. е присъединила държавата като привилегирован кредитор за вземане
срещу длъжника в размер на над 10 млн. лева.
Във връзка с изпълнение на служебните си задължения,
ЧСИ Г. е предприела действия по събиране на вземанията, като е изпращала
призовки на известните й адреси, включително и на адрес в гр. В. Търново,
където живее майката на В..
Сугестиран от горните действия, на 27.06.2014 год.
подсъдимия В. изготвил саморъчно написано възражение, което адресирал до
тъжителката М. Г. в качеството й на ЧСИ и до Р.В. в качеството й на помощник
ЧСИ. Възражението В. лично депозирал в деловодството на кантората на ЧСИ М.Г.
на 30.06.2014 год., което било заведено в деловодството на кантората с вх. №
5136/30.06.2014 година. Съобразно правилата за работа в деловодството на
кантората на ЧСИ, с възражението се е запознал съответния служител, който го е
докладвал на тъжителката М. Г.. В това възражение подсъдимия К. възразява срещу
действията на ЧСИ, като отправя към ЧСИ М. Г. и ПЧСИ Р.В. изразите
"протежета на бизнесмени", или на "корумпиран политик". В
същото възражение подсъдимия В.В. се обръща към ЧСИ и ПЧСИ с изразите
"Плашимирови" и "Разгонилюдови", като в края на
възражението ги нарича "кръвопийци".
След запознаване със съдържанието на възражението,
тъжителката М.Г. се почувствала силно обидена от употребените срещу нея изрази
"Плашимирови", "Разгонилюдови" и "кръвопийци",
както и наклеветена от изразите "протежета на бизнесмени" или
"корумпирани политици". Със съдържанието на възражението са били
запознати ПЧСИ Р.В., както и останалите служители от кантората на ЧСИ. След
запознаване със съдържанието на възражението, М.Г. силно се разстроила и не
могла да продължи да изпълнява служебните си задължения за деня. Тя се
почувствала и силно засегната от обвиненията, че е "протеже" на
корумпиран политик" или на "бизнесмени".
Въпросното възражение е било приложено към
изпълнителното дело № ***/2014 год. Впоследствие във връзка с подадена жалба от
подсъдимия В.В. до Камарата на ЧСИ в гр. София, въпросното изпълнително дело
ведно с възражението, е било изискано и изпратено до Камарата, като с това
възражение са били запознати и служители на самата Камара.
В хода на съдебното следствие в качеството на
свидетели бяха разпитани лицата Т.И.Ж., Р.П.С. и Р. С. У.. В показанията си и
тримата свидетели сочат, че като служители в кантората на ЧСИ М.Г., същите са
се запознали по силата на служебните си задължения с възражението на подсъдимия
В. и употребените в него изрази и клеветнически твърдения. И тримата твърдят в
показанията си пред съда, че М.Г. много тежко е понесла тези обидни
квалификации и обвинения. И тримата заявяват, че употребените изрази и
клеветнически твърдения не отговарят на действителността, като г-жа Г. е
била силно накърнена, тъй като това е
засягало нейния професионализъм. Същевременно е бил нарушен и ритъмът на
работа, тъй като Г. силно се е разтроила и не е била в състояние да изпълнява
служебните си задължения. Свидетелят Ж. освен, че е служител в кантората, живее
и на семейни начала с М.Г., като същия в показанията си описва и как са се
отразили въпросните изрази и квалификации от възражението върху Г. в личен
план, а именно, че това нейно състояние е
продължило и в къщи.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните
писмени доказателства (приложеното към жалбата копие от цялото изпълнително
дело № ***/2014 год.), от показанията на свидетелите Т.И.Ж., Р.П.С. и Р. С. У.,
както и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие. Настоящият състав приема, че
следва да кредитира показанията на всички свидетели. Установена е
непротиворечивост в дадените от свидетелите показания и потвърждаването на
техните твърдения от другите доказателства по делото. Съдът намира за
неоснователни доводите на защитника на подсъдимия да не се кредитират
показанията на тези свидетели, тъй като те били в служебни и лични
взаимоотношения с тъжителката, и били служебно зависими от нея. Това
обстоятелство е вярно, но от една страна съдът както вече посочи обсъжда и
анализира техните показания с оглед противоречивостта им и подкрепата им от
останалите събрани по делото доказателства, а от друга страна свидетелите са
предупредени за отговорността им по чл.290 от НК и трудно биха дали неверни
показания с оглед грозящата ги опасност от понасяне на една нелека наказателна
отговорност.
Така установената фактическа обстановка мотивира съда
да приеме, че с деянието си подсъдимият В.К.В. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с
чл.146, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК, чл.36, чл.54 и чл.57 ал.2 от НК,
доколкото на 30.06.2014 год. в гр. В.
Търново, в подадено писмено възражение по Изпълнително дело № ***/2014 год. по
описа на ЧСИ М.Г., рег. № *** с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново,
употребил унизителни за честта и достойнството на М.Г. изрази в качеството й на
длъжностно лице при изпълнение на службата й – ЧСИ с рег. № *** с район на
действие – Окръжен съд – Велико Търново, като я нарекъл „плашимирови”, „разгонилюдови” и „кръвопиец”.
Настоящия съдебен състав намира, че така употребените
изрази действително са обидни, а именно същите са унизителни за честта и
достойнството на тъжителката М.Г.. Действително обидата е присъствено деяние, на има и изключения, а именно като това с
конкретния случай, при който процесните изрази са стигнали до лицето срещу
което са отправени, а именно до тъжителката М.Г.. Именно такава е била и целта
на подсъдимия - тези изрази да стигнат до нейното знание. Обидата е престъпление,
засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, и цели да измени
обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да
възприеме пряко или посредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи
или действия. Необходимо е още те да бъдат възприети от него. Това ще стане,
като ги чуе или види. Може да има обида и тогава, когато лицето не присъства на
мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, види
обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратено до
него писмо (какъвто е конкретния случай) и други. В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика - Решение № 664 от 30.12.1972 год. по Н. Д. № 652/72 год. на
I-во Н. О. НА ВС. Предвид тези изводи, съдът намира за неоснователни доводите,
изложени от защитника на подсъдимия, че деянието на В. било несъставомерно, тъй
като изразите не били казани или извършени в присъствието на тъжителката.
По отношение на употребените
изрази „плашимирови”,
„разгонилюдови” и „кръвопиец", съдът намира, че същите са обидни и
накърняват честта и достойнството на лицето, срещу което са отправени. Вярно е,
че първите два израза - „плашимирови” и „разгонилюдови” не са често срещани и не присъстват в
литературата и речниците. При анализ на същите обаче, се установява, че същите
съдържат елементи, които правят самия израз обиден. Думата
"плашимирови" съдържа два корена - "плаши" и
"мир". Ако се приеме, че понятието "мир", означава свят, значи думата
означава „плаши света”. По отношение на израза "разгонилюдови", то
"люде" е старославянска дума и означава "хора" и целият
израз би могъл да се тълкува като човек, който гони хората. При това тези два
термина означават, че Г. е такъв човек – плаши хората, плаши света, гони хората
за пари. Това заявява и самия подсъдим в обясненията си като
такъв пред съда по отношение на този израз.
Думата „кръвопиец” според
настоящия съдебен състав няма нужда от анализ. Този израз означава индивид,
същество, което пие кръв. В преносен смисъл се разбира, че това е човек, който
по безкомпромисен, брутален начин отнема хорското имущество до последно. Това
означава "кръвопиец" по нашата народопсихология.
Така тези изрази, употребени
в контекста, довеждат до извода, че изпълнявайки служебните си задължения, Г. демонстрира
поведение в смисъла, който тя е разбрала и които по своето същество се явяват
обидни. С тях подсъдимия В. е дал една своя негативна личностна оценка на
тъжителката.
Съдът намира, че деянието на
В. следва да бъде квалифицирано като такова, осъществяващо престъпление по
смисъла на чл.148 ал.1 т.3 предл.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1
и предл.2 от НК, а именно, че обидата е на длъжностно лице при изпълнение на
службата му. Тъжителката е частен съдебен изпълнител с рег. № *** с район на действие – Окръжен съд –
Велико Търново. По делото няма представени изрични доказателства в тази насока,
но това обстоятелство е ноторно известен факт в гр. В. Търново, а освен това към тъжбата е приложено заверено копие от изпълнителното дело, водено
срещу подсъдимия от М.Г. в качеството й на ЧСИ. Като съдебен изпълнител М.Г. се
явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. "б" от НК.
Възражението на подсъдимия (съдържащо обидните изрази), е изготвено от него
именно във връзка с изпълнение на служебните задължения на Г. в качеството й на
ЧСИ. Във
възражението подсъдимият сам е описал кои действия са довели до неговото
раздразнение и до неговите действия, а именно обстоятелството, че същият е бил
дирен на адрес, на който не е живял от много време, че служителите на ЧСИ са
обяснили на майка му, че неполучаването на призовки и ненамирането му би довело
до издирването с органите на полицията, каквито права ЧСИ има и така нататък.
Именно от горното може да се направи и извода за субективната
страна на извършеното от В. деяние, а именно, че той е извършил деянието
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Сам подсъдимия заявява, че е изготвил възражението, сам го е
депозирал в деловодството на кантората на ЧСИ, като го е адресирал до ЧСИ и
ПЧСИ и с това е предвиждал, че ЧСИ ще се запознае със съдържанието му и ще
възприеме изразите и квалификациите отразени в него, като е искал именно този
резултат. В този смисъл съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията
на подсъдимия в съдебно заседание, че целта му при изготвяне на възражението не
е била да обиди или наклевети ЧСИ, а само да й обърне внимание да на притеснява
майка му. Ако целта му е била такава, то той би могъл само да заяви своите
претенции във възражението си, но не и да отправя квалификации към ЧСИ и ПЧСИ с
употребените изрази.
Съдът намира за
неоснователни и недоказани доводите на подсъдимия В.В. и неговия защитник, че
нямал намерение да обиди Г., а че това възражение било за нейна консумация. То
няма как да не остане видяно от други хора по няколко причини. Първо,
адресирано е както до тъжителката Г., така и до нейната помощничка – Р. П..
Изпратено до ЧСИ, минава през деловодството, бива отворено от деловодителите и
бива докладвано на ЧСИ. Така че длъжностното лице в деловодството ще го види и
ще се запознае със съдържанието му по силата на служебните си задължения. На следващо
място затова, няма как това възражение да остане само за един интимен прочит от
тъжителката Г., защото В. е пратил и жалба до камарата на ЧСИ и е ясно, че след
като се оплаква пред тях, ще бъде възбудена проверка, ще бъде изискано цялото
дело, както и е станало. Поради тези причини е абсурдно да се твърди, че
подсъдимият е написал възражението, като целта му е била с него да се запознае
само тъжителката Г.. В случая са го узнали нейните подчинени и контролните
органи. Т.е. от субективна и обективна страна няма спор, че деянието е
извършено.
Съдът намира, че
деянието на В. следва да бъде квалифицирано като такова, осъществяващо
престъпление по смисъла на чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с чл.146, ал.1,
предл.1 и предл.2 от НК, а именно, че обидата е на длъжностно лице при
изпълнение на службата му. Тъжителката е частен съдебен изпълнител с рег. № ***
с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново. По делото няма представени
изрични доказателства в тази насока, но това обстоятелство е ноторно известен
факт в гр. В. Търново, а освен това към тъжбата е приложено заверено копие от
изпълнителното дело, водено срещу подсъдимия от М.Г. в качеството й на ЧСИ.
Като съдебен изпълнител М.Г. се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1
б. "б" от НК. Възражението на подсъдимия (съдържащо обидните изрази),
е изготвено от него именно във връзка с изпълнение на служебните задължения на Г.
в качеството й на ЧСИ. Във възражението подсъдимият сам е описал кои действия
са довели до неговото раздразнение и до неговите действия, а именно
обстоятелството, че същият е бил дирен на адрес, на който не е живял от много
време, че служителите на ЧСИ са обяснили на майка му, че неполучаването на
призовки и ненамирането му би довело до издирването с органите на полицията,
каквито права ЧСИ има и така нататък.
По изложените мотиви
съдът призна за виновен подсъдимия в извършването на това престъпление по чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с чл.146,
ал.1, предл.1 и предл.2 от НК.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на
подсъдимия.
След като призна подсъдимия за виновен
и прецени, че за престъплението по чл.148, ал.1,
т.3, предл.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на
престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е
сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са увредени обществените
отношения, но причиненият престъпен резултат не се отличава с голяма тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като
сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете обстоятелството, че
подсъдимия е бил сугестиран от действията на ЧСИ във връзка с изпълнение на
служебните й задължения по изпълнителното дело, както и липсата на настъпили
по-сериозни вредни последици. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
миналите осъждания на подсъдимия.
Предвид установените
смекчаващи вината обстоятелства, както и обстоятелството, че подсъдимия В. към
настоящия момент е в лошо здравословно състояние и е безработен, съдът счете,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание близко до предвидения в
закона минимум, като наложи на В.К.В. наказание „Глоба” в размер на 4 000
(четири хиляди) лева, както и „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено по
местния радиовъзел на гр. Дебелец. Размера на това наказание е сравнително
висок имайки предвид стандарта на живот в Република България, поради което
съдът намира, че е достатъчно висок и ще постигне целите на наказанието.
В конкретния случай
не са налице предпоставките за освобождаване на В. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78 „а” от НК, тъй като
видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № 655 от 08.04.2015
год., подсъдимия е осъждан многократно, като последното му осъждане е с присъда
по НОХД № 951/2012 год. на ВТРС, влязла в законна сила на 28.05.2012 год., с
която на В. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за извършено от него
престъпление от общ характер, изпълнението на което е отложено за срок от три
години. Т.е. В. е извършил деянието по настоящото дело в изпитателния срок на
горното осъждане.
Съдът намира, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съда
прие, че с деянието си подсъдимият В.К.В. е осъществил от обективна страна и
състава на престъплението по чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1,
т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, доколкото на 30.06.2014 год. в гр. В. Търново, в подадено писмено
възражение по Изпълнително дело № ***/2014 год. по описа на ЧСИ М.Г., рег. № ***
с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново, разгласил позорни
обстоятелства за М.Г. в качеството й на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата й – ЧСИ с рег. № *** с район на действие – Окръжен съд – Велико
Търново, като я нарекъл „протеже на бизнесмени” и „корумпиран политик”.
С написания в жалбата израз: "Или сте протежета
на бизнесмени с връзки или корумпиран политик", подсъдимия В. разгласява
позорни и неверни обстоятелства. Посочените изрази, с които е характеризирана
тъжителката М.Г. са насочени лично към нея и към нейната помощничка, като
същите са свързани с отрицателно отношение към тях и засягат чувството им на
лично достойнство и чест. По този начин се засяга репутацията на ЧСИ, тъй като
използваните думи носят негативно влияние сред обществото и клиентите на кантората.
От събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, се установи, че
посочените твърдения в жалбата на подсъдимия В. не отговарят на обективната
действителност и на истината. В показанията си пред съда никой от разпитаните свидетели
не потвърди изложените в жалбата на В. твърдения. Не бяха представени и никакви
други доказателства, които да потвърждават тези твърдения. В това производство
в тежест на подсъдимия е да докаже верността на твърденията си, които е изложил
в жалбата си и с които е наклеветил тъжителката. Това обаче не бе сторено и
пред съда не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
В случая,
подсъдимият разгласява позорни обстоятелства за ЧСИ М.Г. в това й качество,
като написаното във възражението
съдържа едни твърдения, че тя или е протеже на корумпирани политици или на
бизнесмени с връзки, което е засегнало честта и достойнството на Г.. Същата е
ЧСИ, а ноторно известно е, че за да се заеме такава длъжност се преминава през
нелеки конкурси. За да заеме тази длъжност тъжителката М.Г. е спечелила
конкурса и то само вследствие нейния опит и практика. Освен това тъжителката
има многогодишен стаж като ЧСИ. По делото не се събраха никакви данни за
ходатайства, политически протекции, подкупи и други подобни нерегламентирани
действия, от които да се направи извода, че тъжителката е заела поста, който
заема в момента именно вследствие на такива обстоятелства. Поради това съдът
намира, че това са неверни клеветнически твърдения от страна на подсъдимия.
Съдът намира за
неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че наличието на съюза
"или" между двете квалификации, водело до несъставомерност на
деянието на В.. При съчетанието на две
или повече думи може да се извади конкретно съдържание. Когато се изказват две
тези и едната се казва, че е правилна, другото „или” означава смислов,
логически път, че когато аз представям две алтернативи и аз не се съгласявам с
едната, означава, че другата е вярна. Т.е. при всички положения В.
твърди, че ЧСИ и ПЧСИ са "протежета" - в единия случай на бизнесмени
с връзки, а в другия случай на корумпиран политик.
Съдът намира, че
деянието на В. следва да бъде квалифицирано като такова, осъществяващо
престъпление по смисъла на чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1,
т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК,
а именно, че клеветата е на длъжностно лице при изпълнение на службата му.
Тъжителката е частен съдебен изпълнител с рег. № *** с район на действие –
Окръжен съд – Велико Търново. По делото няма представени изрични доказателства
в тази насока, но това обстоятелство е ноторно известен факт в гр. В. Търново,
а освен това към тъжбата е приложено заверено копие от изпълнителното дело,
водено срещу подсъдимия от М.Г. в качеството й на ЧСИ. Като съдебен изпълнител М.Г.
се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. "б" от НК.
Възражението на подсъдимия (съдържащо обидните изрази), е изготвено от него
именно във връзка с изпълнение на служебните задължения на Г. в качеството й на
ЧСИ. Във възражението подсъдимият сам е описал кои действия са довели до
неговото раздразнение и до неговите действия, а именно обстоятелството, че
същият е бил дирен на адрес, на който не е живял от много време, че служителите
на ЧСИ са обяснили на майка му, че неполучаването на призовки и ненамирането му
би довело до издирването с органите на полицията, каквито права ЧСИ има и така
нататък.
Клеветата е резултатно престъпление,
като тя е довършена, когато поне едно трето лице е узнало за твърденията на
дееца за съществуващо за пострадалия позорно обстоятелство или за приписаното
престъпление и когато това твърдение е възприето от адресата. Съгласно
съдебната практика не е необходимо адресата или узналите трети лица да са повярвали
на твърденията в жалбата или да са настъпили каквито й да е други последици. В
конкретния случай за клеветата са узнали както адресата на жалбата, служителите
от кантората на ЧСИ, както и длъжностните лица от Камарата на ЧСИ, извършили
проверка по подадената от В. жалба до Камарата на ЧСИ.
По изложените мотиви
съдът призна за виновен подсъдимия в извършването на това престъпление по чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК.
Съдът приема, че причините за извършване на
престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия.
След като призна подсъдимия за виновен
и прецени, че за престъплението по чл.148, ал.2
предл.1, вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на
престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е
сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са увредени обществените
отношения, но причиненият престъпен резултат не се отличава с голяма тежест.
Обществената опасност на подсъдимия
съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимия е бил сугестиран от действията на ЧСИ във връзка
с изпълнение на служебните й задължения по изпълнителното дело, както и липсата
на настъпили по-сериозни вредни последици. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете миналите осъждания на подсъдимия.
Предвид установените
смекчаващи вината обстоятелства, както и обстоятелството, че подсъдимия В. към
настоящия момент е в лошо здравословно състояние и е безработен, съдът счете,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в предвидения в закона
минимум, като наложи на В.К.В. наказание „Глоба” в размер на 5 000 (четири
хиляди) лева, както и „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено по
местния радиовъзел на гр. Дебелец. Размера на това наказание е сравнително
висок имайки предвид стандарта на живот в Република България, поради което
съдът намира, че е достатъчно висок и ще постигне целите на наказанието.
В конкретния случай
не са налице предпоставките за освобождаване на В. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78 „а” от НК, тъй като
видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № 655 от 08.04.2015
год., подсъдимия е осъждан многократно, като последното му осъждане е с присъда
по НОХД № 951/2012 год. на ВТРС, влязла в законна сила на 28.05.2012 год., с
която на В. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за извършено от него
престъпление от общ характер, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Т.е. В. е извършил деянието по настоящото дело в изпитателния срок на горното
осъждане.
Съдът намира, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК.
След като съдът наложи две отделни наказания на
подсъдимия В. за извършените две престъпления, то на основание чл. 23 ал. 1 от НК определи на основание чл.23 ал.1 от НК, подсъдимия В.В. да изтърпи едно общо
наказание – най-тежкото измежду наказанията, наложени му с настоящата присъда,
а именно: „Глоба” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Освен това на основание
чл.23 ал.2 от НК, към така определеното общо наказание, съдът присъедини
наказанието „Обществено прорицание”, което да бъде изпълнено по местния
радиовъзел на гр. Дебелец.
Съдът счита, че така
определеното и наложено общо по вид и размер наказание на подсъдимия е
съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля
за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите
нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
По отношение на
предявения граждански иск от тъжителката М.Г. за извършеното престъпление по
чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1
и предл.2 от НК, съдът намери, че същия е
доказан по своето основание, доколкото Г. е претърпяла неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено от
подсъдимия В.. Безспорно установено е, подсъдимия е употребил обидни думи и
квалификации към тъжителката М.Г. в качеството й на длъжностно лице - ЧСИ,
които са станали достояние на няколко човека. Освен това във връзка с
подадената от В. жалба до Камарата на ЧСИ в България, е била извършвана проверка,
като длъжностните лица извършващи тази проверка също са узнали за употребените
изрази в процесното възражение. По този начин със заявяването на обидни думи и
квалификации към ЧСИ М.Г., на последната са нанесени неимуществени вреди
изразяващи се в опозоряване на името й и накърняване на достойнството й.
Подронено е и нейното реноме сред колегите й от Камарата на ЧСИ в България.
Съдът с оглед положението, което заема тъжителката в обществото, вида и
характера на причинените й неимуществени вреди, а така също и материалното
положение и статус на подсъдимия (същия е безработен и в лошо здравословно
състояние), настоящия съдебен състав намери, че най-справедливия размер на
обезщетението, което следва да бъде присъдено на тъжителката М.Г. за
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на извършеното от В.
престъпление по чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с
чл.146, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК, е
500 (петстотин) лева, считано от датата на увреждането – 30.06.2014 год., до
окончателното й изплащане. Поради това съдът осъди подсъдимия В.К.В. да заплати на М.Г.Г.. с ЕГН **********,***,
сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия В.В.
престъпление по чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 и
предл.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2014
год., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът отхвърли
предявения от тъжителката М.Г. срещу подсъдимия В.В. граждански иск за
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на извършеното от В.
престъпление по чл.148, ал.1, т.3, предл.1, вр. с
чл.146, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК за
разликата от уважените 500.00 (петстотин) лева до претендираните 3 000.00 (три
хиляди) лева, като недоказан и неоснователен.
По отношение на
предявения граждански иск от тъжителката М.Г. за извършеното престъпление по чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, съдът намери, че същия е доказан по
своето основание, доколкото Г. е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от престъплението, извършено от подсъдимия В..
Безспорно установено е, подсъдимия е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката
М.Г. в качеството й на длъжностно лице - ЧСИ, които са станали достояние на
няколко човека. Освен това във връзка с подадената от В. жалба до Камарата на
ЧСИ в България, е била извършвана проверка, като длъжностните лица извършващи
тази проверка също са узнали за употребените изрази и квалификации в процесното
възражение. По този начин със посочените клеветнически думи квалификации към
ЧСИ М.Г., на последната са нанесени неимуществени вреди изразяващи се в
опозоряване на името й и накърняване на достойнството й. Подронено е и нейното
реноме сред колегите й от Камарата на ЧСИ в България. Съдът с оглед положението,
което заема тъжителката в обществото, вида и характера на причинените й
неимуществени вреди, а така също и материалното положение и статус на
подсъдимия (същия е безработен и в лошо здравословно състояние), настоящия
съдебен състав намери, че най-справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на тъжителката М.Г. за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие на извършеното от В. престъпление по чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, е 1 000 (хиляда) лева, считано от
датата на увреждането – 30.06.2014 год., до окончателното й изплащане. Поради това
съдът осъди подсъдимия В.К.В. да
заплати на М.Г.Г.. с ЕГН **********,***, сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие на извършеното от подсъдимия В.В. престъпление по чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 30.06.2014 год., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът отхвърли
предявения от тъжителката М.Г. срещу подсъдимия В.В. граждански иск за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие на извършеното от В. престъпление по чл.148, ал.2 предл.1, вр. с ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.1 НК за разликата от уважените 1 000 (хиляда)
лева до претендираните 7 000.00 (седем хиляди) лева, като недоказан и
неоснователен.
При този изход на
делото подсъдимият В.К.В. бе осъден да заплати на тъжителката М.Г.Г.. с ЕГН **********,
и сумата от 512.00 лева (петстотин и дванадесет лева), представляваща направените
от нея съдебни разноски по настоящото дело (внесени държавни такси и адвокатско
възнаграждение).
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият В.К.В. бе осъден да заплати по сметката на ВТРС държавна
такса върху уважените граждански искове в размер на 60.00 (шестдесет) лева и
сумата от 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /