Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 02.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 16071 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258
- 273 ГПК.
С решение № 142860
от 17.06.2019 г., постановено по гр. д. № 49102/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 36 състав, поправено с решение № 184652 от 05.08.2019 г. по
реда на чл. 247 ГПК, е признато за установено по предявения от К.С. Ч. - М.,
ЕГН **********, починала на 02.05.2020 г. и
заместена в хода на процеса от зaконния си наследник - С.Х. П.-З., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.Д.Б. - Д., ЕГН **********, не е собственик
на реална част от поземлен имот с идентификатор 55419.6707.1378, при съседи -
поземлени имоти с идентификатори 55419.6707.726, 55419.6707.2642,
55419.6707.2481, 55419.6707.2520, 55419.6707.2562, целият с площ от 414 кв. м.,
а реалната част с площ от 195 кв. м. по цифри 8-7-12-11-10-8, попадаща
в рамките на УПИ № ХIV-2481, съгласно скица - приложение № 2 на л. 226 от
делото към приетата по същото съдебно - техническа експертиза вх. №
5146813/03.10.2017 г., която приподписана от съда, представлява неразделна част
от решението. Осъдена е М.Д.Б. - Д. да заплати на К.С. Ч. -
М. /заместена в хода
на процеса от зaконния си наследник - С.Х. П.-З./ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 785 лв. - разноски в производството,
както и на адвокат Г.Г.М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е подадена въззивна жалба от ответника М.Д.Б. - Д., чрез адвокат
Р.Д., с доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че
районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изпълнил
задължението си по чл. 146 ГПК, не е посочил подлежащите на доказване факти, не
е отделил спорното от безспорното, поради което мотивът, че „не се спори, че е налице
идентичност между предоставения за ползване имот и изкупения и процесния имот“
е неправилен. Посочва се, че ответникът изрично е изложил доводи, че
местонахождението на имота, за който претендира ищцата, не е на посоченото от
нея място поради нищожността на плана, с който е нанесен имотът. Отделно от
това ищецът в исковата молба и приложената към нея скица е посочил едно
местонахождение, а в. л. Г. е направило заключението си за местонахождението на
имота именно върху нищожния план. Твърди се, че въпросът за идентичността между
предоставения за ползване имот и изкупения и процесния имот е от съществено
значение за материалноправната легитимация на страните. От друга страна се
посочва, че съдът не се е произнесъл в доклада и относно твърдението, че ищцата
не е станала собственик на имота по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът необосновано е приел, че ищцата е доказала
идентичността на предоставения за ползване на 05.01.1967 г. по реда на 21 ПМС
от 31.01.1963 г. имот (каквото
доказателство не е приемано по делото) с местонахождение в с. Панчарево, м.
„Дебело гуно“ с площ от 600 кв. м., пустееща земя, при съседи: от изток - път,
от запад - Г.С.В., от север - път и от юг - Т.Т., и имота, нанесен като имот №
1378 по плана на м. „Дебело гуно“, с. Панчарево, одобрен със Заповед №
РД-090355/25.12.1989 г., издадена от Председателя на ИК на ОбНС „Панчарево“.
Освен това прогласяването на нищожността на посочената заповед прави невъзможно
да се приеме, че местонахождението на имот № 1378 е било на мястото, показано в
приложената към исковата молба скица. Липсват доказателства за
местонахождението на имота на ищцата, като съдът необосновано е приел
възникване правото на собственост на ищцата по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като липсва изградена сграда, съответно не са
налице доказателства ползвателят да е отговарял на условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че истинността на Оценителен протокол №
П-014-С/01.08.1997 г. е била оспорена по реда на чл. 193 ГПК, като при липса на
преписка, послужила за издаването му и на данни за постъпило плащане по сметка
на район „Панчарево“, протоколът, както и писмо изх. № П-014-С/09.09.1997 г., също оспорено, е следвало да бъдат изключени от доказателствата
по делото. Съдът не е съобразил, че не е представена и няма данни да е издавана
заповед на кмета на общината, с която е признато правото на ползвателя да
придобие имота и заповед, с която да е одобрен оценителният протокол.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по оспорването на нотариален акт №
62 от 15.08.1997 г. и нотариален акт № 57 от 29.11.1999 г., но необосновано се
е позовал на тях. От друга страна в преписката от Поземлена комисия „Панчарево“, с която е
възстановен имотът на праводателите на ответницата във възстановими стари
реални граници, изрично е посочено, че при възстановяването на имота няма
претенции по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което доказателство съдът е игнорирал, вкл.
и представените с отговора на исковата молба доказателства. Твърди се, че от
19.04.2000 г. праводателите на ответницата са владели имота като свой, на
правно основание, непрекъснато и необезпокоявано, като никой не е оспорвал правото
им. Съдът превратно е тълкувал и събраните по делото гласни доказателствени
средства във връзка с упражняваната от ответницата и нейните праводатели
фактическа власт върху имота. Не е съобразил представеното по делото и
неоспорено Разрешение за строеж на ограда № 213/29.05.2006 г. за имот УПИ
ХIV-2481, обстоятелството, че на 04.02.2006 г. е осъществена замяна на
недвижими имоти, с която са уредени сметки по регулация; че имотът на
праводателите на ответницата е бил обособен на два отделни имота УПИ ХIV-2481 и
УПИ ХIII-2481; че на 14.12.2006 г. целият УПИ ХIV-2481 е бил продаден на П.П.П.,
като преди това е бил продаден и УПИ ХIII-2481; че на 26.05.2014 г. е издадено
Удостоверение за тежести върху имота, в което е отразено само прехвърлянето на
имот ХIII-2481; че на 28.05.2014 г. П. е продал на ответницата УПИ ХIV-2481,
като изрично е вписано, че е предал владението на имота. Посочва се също, че
показанията на свидетелите на ищцата изхождат от предходни периоди, вътрешно
противоречиви са, противоречат и на останалите писмени и гласни доказателства
по делото, поради което не следва да бъдат кредитирани от съда. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, с присъждане
на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна - К.С. Ч. - М., чрез
адвокат Г.М., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
като поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че ответницата не
е установила при условията на пълно и главно доказване своите права върху
имота, според заключението на СТЕ е налице частично съвпадение между имота на
ищцата и възстановения на наследниците на С. Г.И. /не може да се установи
съответствие между имота от делбата от 1936 г. и възстановения с решение на ПК
имот с пл. № 1362 по плана от 1954 г./. Твърди се, че
процедурата по възстановяване не е проведена законно, липсват скици към
решението на ПК, както и липсва вярно отразяване на правото на собственост на
наследниците на С. И. относно правото на собственост на техния имот в
Удостоверението изх. № РД-94-С-1014 от 06.10.1998 г. по чл. 11 ППЗСПЗЗ.
Поддържа се, че не са налице твърдените от въззивника процесуални нарушения, а
ищцата е доказала правото си на собственост върху спорната част на основание §
4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, нищожността на плана не води до отпадане на права, а
идентичността на имотите на страните се установява безспорно от приетата по
делото СТЕ, която не е била оспорена от страните.
Освен това се поддържа, че имотът е придобит от ищцата и по давност, считано от
1997 г. От друга страна разпитаните по делото свидетели на ответницата не са
установили упражнявано от нея давностно владение. Предвид изложеното се моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице - помагач на страната на
ответника - П.П.П., ЕГН ********** не взема становище.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически
изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на процесната
реална част от имота на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 ПРЗ на ППЗСПЗЗ и реализиран
строеж в имота, покупко - продажба на ½ идеална част, собственост на
брат ѝ Р.Ч., и давностно владение, считано от 15.08.1997 г., което до
1997 г. е упражнявала съвместно с брат си, а от 29.11.1997 г. - самостоятелно. Сочи,
че е наследник на С.Р.Ч., на който имотът е бил предоставен за ползване по
силата на 21 ПМС от 31.01.1963 г., с оценителен протокол № П-014-С от
08.08.1997 г. на СО - район „Панчарево“ земята и сградата са били оценени на
117 585 лв., която цена е била платена, като въз основа на това и писмо до
Първи нотариус при Софийска нотариална служба изх. № П-014-6 от 08.08.1997 г.,
е издаден нотариален акт № 62 от 15.08.1997 г. в полза на ищцата и брат ѝ
Р.Ч., който ѝ е прехвърлил своята ½ идеална част с нотариален акт
за покупко - продажба от 29.11.1999 г. Твърди, че понастоящем спорната част
попада в УПИ XIV-2481 по ИПРЗ от 2002 г., а след измененията в КК и КР - в имот с идентификатор
55419.6707.1378. Сочи, че спорната част е включена в имот, който е записан в
данъчната служба и в Кадастъра на ответницата, а последната се легитимира и с
нотариален акт за имот, в който се включва и спорната част - издаден по силата
на решение на Поземлена комисия „Панчарево“ на основание чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и
чл. 18, б. „А“, „Б“ и „Ж“, ал. 1 ППЗСПЗЗ, покупко - продажба от 04.12.2006 г. и
от 28.05.2014 г., което обосновава правния интерес на ищцата от предявяне на
иска.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който се оспорва
искът като недопустим, евентуално като неоснователен. Оспорва се ищцата да е
собственик на имота, с доводи, че не са били налице условията на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на нейния наследодател, както и да е
придобила имота по давност. Излагат се съображения, че ответницата е собственик
на спорната част, тъй като с влязло в сила решение № 5322 от 15.09.1998 г. на
ПК „Панчарево“ за възстановяване на имота на наследници на С. И., придружено
със скица, праводателите на ответницата - С.В., С.С.и В.С., се легитимират като
собственици въз основа на приключила реституционна процедура. Последните са
признати за собственици с констативен нотариален акт № 59/08.06.2000 г., на 04.12.2006
г. са прехвърлили имота на П.П.П., а той от своя страна - на 28.05.2014 г. е
прехвърлил имота на ответницата. Поддържа се и придобиване на имота по давност,
с присъединяване владението на праводателите на ответницата, считано от
15.09.1998 г.
Видно от нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот № 62, том XIV, дело № 2728/1997 г. на 15.08.1997 г., на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, К.С. Ч. - М. и Р.С.Ч.са признати за
собственици при равни квоти на дворно място, находящо се в землището на гр.
София, квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, на площ от 600 кв. м.,
съставляващо основа на парцел № XIV-1378 от квартал №
7 по плана на гр. София, квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, целият
парцел на площ от 735 кв. м., при съседи на парцела: север - парцел III -
1368, юг - улица, изток - парцел XIII - 1377, запад - парцел XV - 1379, заедно с
построената в дворното място, без строителни книжа, сграда на площ от 12 кв. м.
Видно от нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 57, том II, дело № 230/1999
г. на 29.11.1999 г. Р.С.Ч.е продал на съсобственика си К.С. Ч. - М. собствената
си ½ идеална част от дворно място, находящо се в землището на гр. София,
квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, на площ от 600 кв. м.,
съставляващо основа на парцел № XIV-1378 от квартал №
7 по плана на гр. София, квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, целият
парцел на площ от 735 кв. м., при съседи на парцела: север - парцел III -
1368, юг - улица, изток - парцел XIII - 1377, запад - парцел XV - 1379, заедно с
построената в дворното място, без строителни книжа, сграда на площ от 12 кв. м.
Видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот по ЗСПЗЗ и наследство № 93, том Iа, дело № 333/2000 г. на 08.06.2000 г., на основание чл. 483, ал. 1 ГПК,
чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18, б. „А“, „Б“, „Ж“, ал. 1 ППЗСПЗЗ и решение №
5322/15.09.1998 г. на Общинска поземлена комисия на ТОА „Панчарево“, както и по
наследство на С. Г.И., починал на 30.08.1961 г., С.Д.В., С.К.С.ова и В.К.С.са
признати за собственици на следния недвижим имот в съществуващи /възстановими/
стари реални граници, а именно: урегулирано празно дворно място, цялото с площ
от 841 кв. м., съставляващо имот с пл. № 2481 от кв. 7 по регулационния план на
с. Панчарево, гр. София, местността „Дебело Гуно“, идентичен с част от имот с
пл. № 1362 от кадастрален лист № Г-12-5-Б по кадастралния план на с. Панчарево,
заснет през 1954 г. - описан в решение № 5322/15.09.1998 г. на ОбПК -
Панчарево. За частта от 509 кв. м. от имот с пл. № 2481 е отреден парцел XIII-2481, целият с площ от 690 кв. м. За частта от 324 кв. м. от имот с пл. №
2481, заедно с имот с пл. № 1378 е отреден в съсобственост парцел XIV-1378, 2481, целият с площ от 750 кв. м., а останалите 8 кв. м. от имот с пл. №
2481 попадат в парцел XII-1376, целият с
площ от 560 кв. м. Всички парцели попадат в кв. 7 по регулационния план на с.
Панчарево, гр. София, местността „Дебело Гуно“.
Видно от нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 129, том Х, дело № 1720/2006 г. на 04.12.2006 г. С.Д.Г.,
С.К.С. и В.К.С.са продали на П.П.П. следния свой недвижим имот, а именно:
урегулиран поземлен имот XIV-2481 в кв. 7 по
регулационния план на с. Панчарево, гр. София, местността „Дебело Гуно“, целият
с площ от 410 кв. м., при съседи: от две страни улици, УПИ III-1368
и УПИ XVII-2642. Приложена е
скица за УПИ № XIII-2481, XIV-2481 на СО - Район „Панчарево“, отдел „Териториално устройство“.
Видно от нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 14, том III, дело № 377/2014 г. на 28.05.2014 г. П.П.П. e продал на М.Д.Б. - Д. следния
свой недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в с. Панчарево, Столична
община - район „Панчарево“, ул. „*******който имот съгласно скица № 15 -
155780/21.05.2014 г. на СГКК - гр. София, представлява поземлен имот с
идентификатор 55419.6707.1378, целия с площ от 414 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 2481, кв. 7, парцел: XIV, при съседи: имоти
с идентификатори 55419.6707.726, 55419.6707.2642, 55419.6707.2481,
55419.6707.2520 и 55419.6707.2562, който имот е идентичен с урегулиран поземлен
имот XIV-2481 в кв. 7 по регулационния план на с. Панчарево, гр. София, местността
„Дебело Гуно“, целият с площ от 410 кв. м., при съседи: от две страни улици,
УПИ III-1368
и УПИ XVII-2642.
По делото е приета скица № 15-443623 от
02.12.2014 г. на Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - гр. София, за
поземлен имот с идентификатор 55419.6707.1378, записан като собственост на М.Д.Б.
- Д..
От решение № 8646/15.06.2012 г. по адм. д.
№ 88/2012 г. по описа на ВАС, Второ отделение, се установява прогласяването за
нищожна на Заповед № РД-09-355/25.12.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС
„Панчарево“, с която е одобрен застроителният, регулационният и кадастрален
план на с. Панчарево, м. „Дебело Гуно“, порази издаването ѝ от
некомпетентен орган.
Приет е нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 128, том Х, рег. № 25964, дело № 1719 от 2006 г., по силата на който на
04.12.2006 г. С.Д.Г., С.К.С. иВ.К.С., последните две действащи чрез С.Д.Г., са
прехвърлили на И. Д.С., Н.Д.Т.и Р.П.Я.- А. 57 кв. м., представляващи реална
част от ПИ № 2481 в кв. 7 по регулационния план на гр. София, с. Панчарево, м.
„Дебело Гуно“, при съседи на заменяната реална част по скица: УПИ
III-1368, УПИ XIV-2481 и УПИ XVII-2642, която реална част съгласно Заповед № РД-09-355/25.12.1989 г. и
Заповед № РД-09-376/16.10.2002 г. се придава към собствения на заменителите УПИ XVII-2642 в кв. 7 по регулационния план на гр. София, с. Панчарево, м. „Дебело
гуно“, целият с площ от 408 кв. м., при съседи: улици, УПИ III-1368, УПИ XIV-2481 и УПИ XV-1379, като в замяна на прехвърления имот И. Д.С., Н.Д.Т.и Р.П.Я.- А. са
прехвърлили на С.Д.Г., С.К.С. иВ.К.С., последните две действащи чрез С.Д.Г. 63
кв. м., представляващи реална част от ПИ № 2642 в кв. 7 по регулационния план
на гр. София, с. Панчарево, м. „Дебело Гуно“, при съседи на заменяната реална
част по скица: УПИ XIV-2481 и УПИ XVII-2642 и улица, която реална част съгласно Заповед № РД-09-355/25.12.1989 г.
и Заповед № РД-09-376/16.10.2002 г. се придава към собствения на заменителите
УПИ
XVII-2481 в кв. 7 по регулационния план на гр. София, с.
Панчарево, м. „Дебело Гуно“, целият с площ от 410 кв. м., при съседи: от две
страни улици, УПИ III-1368 и УПИ XVII-2642. Към нотариалния акт са приложени скици от Район „Панчарево“ за имотите.
По делото е приета скица на поземлен имот
№ 79995/09.11.2012 г. на АГКК - гр. София, на поземлен имот с идентификатор
55419.6707.1378, с площ от 414 кв. м. и посочен като собственик П.П.П. и скица
на поземлен имот № 15-206696/23.06.2014 г. на АГКК - гр. София, на поземлен
имот с идентификатор 55419.6707.1378, с площ от 414 кв. м. и посочен като
собственик М.Д.Б. - Д..
Видно от Разрешение за строеж №
213/29.05.2006 г., влязло в сила на 14.06.2006 г., е разрешено на С.Д.Г., В.К.С.и
С.К.С.ова строеж на ограда в УПИ № XIV-2481, кв. 7
по плана на с. Панчарево, местността „Дебело Гуно“, Столична община.
С Разрешение за строеж №
157/06.08.2014 г. на Главния архитект на Район „Панчарево“ е разрешено на М.Д.Б.
- Д. строеж на прогледна ограда с колони и мрежа в ПИ № 55419.6707.1378, в с. Панчарево, местността „Дебело Гуно“, Столична община, а на
18.09.2014 г. кметът на Район „Панчарево“ е разрешил на М.Д.Б.- Д. да премахне
10 бр. плодни дръвчета от посочения поземлен имот поради влошено фитосанитарно
състояние и изтекъл амортизационен срок.
По делото е приета реституционна преписка
вх. № 2615/01.06.1992 г. за землището на с. Панчарево - решение № 5322/15.09.1998
г. на Поземлена комисия - Панчарево, с което по заявление вх. № 2615/01.06.1992
г. и представени от С.Д.Г. писмени доказателства на основание чл. 10, ал. 7
ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г.И. във
възстановими стари реални граници на нива 1253 кв. м., категория VI, находяща се в землището на с. Панчарево, м. „Падинето“, представляващ
част от имот № 1362 от кадастралния план на с. Панчарево, изработен на база
летене от 1954 г., идентичен с парцели № XIV-1378 - 324 кв. м., № XIII-1377 - 509 кв. м., № XII-1376 - 8 кв. м. от кв. 7, № II-1389 -
356 кв. м., № III-1390 -
56 кв. м. от кв. 18 от регулационния план на с. Панчарево, одобрен със заповед
от 1989 г. при граници № 1363 - С.В.К., № 1356 - К.Я.Г., № 1358 - С.Н.Д., №
1619 - Б.И.Д.№ 1357 - С.П.Н.и № 1343 - Н.И.К., който имот е заявен с пореден №
3 от заявлението и установен със съдебен регистър № 186, том 34/28.09.1936 г.,
удостоверение от техническата служба на ТОА „Панчарево“ № 2672/09.09.1998 г. и
скица от ЕТ „Т.К.***28.05.1998 г., като е отказано възстановяване право на
собственост във възстановими стари реални граници на ниви 0,587 кв. м.,
категория VI в
землището на с. „Панчарево“, м. „Падинето“, поради това, че попадат в улица и
застроен парцел; Удостоверение изх. № РД-94-С-2672/16.09.1998 г., издадено
от Техническа служба, кметство Панчарево, Столична община - район „Панчарево“,
на наследници на С. Г.И., според което съгласно скица на фирма ЕТ „Т.К.“ имот с
кад. № 1362 е бил собственост на С. Г.И. и попада в следните парцели на с.
Панчарево - м. „Дълбоко Гуно“: парцел I-1388 - кв.
18 - застроен законно, закупен по параграф; парцел II-1389 - кв. 18 - незастроен; парцел III-1390 - кв. 18 - незастроен; парцел ХII-1377 - кв. 7 - незастроен; парцел XIV-1378 - кв. 7 - застроен с паянтова сграда без строителни книжа; улицата е
реализирана, на гърба на удостоверението е посочена проверка за § 4, като за
имот пл. № 1378 е посочено, че няма данни; два броя скици от 25.11.1998 г. за
имот кад. №№ 1362а, 1362б и от 28.05.1998 г. за имот кад. № 1362; удостоверение
№ РД-94-С-1014/06.10.1998 г. от кмета на район „Панчарево“ в уверение на това,
че наследниците на С. Г. притежават нива в м. „Падинето“ от 5,5 дка и ливада в
м. „Бук. кория“ от 0,3 дка; заявление от К. С.ов Г. до Общинска поземлена комия
за възстановяване на собсвтеността върху нива - 2 дка в м. „Падинето“.
Приета е и записка за вписване на съдебна
делба от 28.09.1936 г., № 186, том 34, III Нотариус при Софийски областен съд, по силата на която С. поп Г.И. е
получил в дял покрити имоти - парцел 4 в квартал 34 на м. „Бахчидере“ от 524
кв. м., и непокрити имоти - 1/3 от нива в м. „Булин мост“ от 3,1 дка и южната
половина от ливада в м. „Лозето“ от 2,2 дка.
Видно от Удостоверние за наследници от
24.10.1996 г. К. С. Г. (наследник на С. Г.И. съгласно Удостоверение за
наследници от 07.09.1993 г.) е починал на 17.10.1996 г., като е оставил за наследници
по закон - С.Д.Г. (съпруга), С.К.С.ова (дъщеря) и В.К.С.(дъщеря).
Не е спорно, че С.Р.Ч.е оставил за свои
наследници по закон К.С. Ч. - М. и Р.С.Ч.(Удостоверение за наследници от
30.01.2017 г. - л. 167 от първоинстанционното дело).
По делото е прието Удостоверение № 209/16.01.1967
г. на Софийски градски народен съвет - Изпълнителен комитет, с което е
удостоверено, че на С.Р.Ч. на основание т. 9 и т. 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 г.
се предава безвъзмездно за вечно ползуване 600 кв. м. пустееща земя в землището
на с. Панчарево, като е отразено, че правото на вечно ползване се запазва и от
наследниците на С.Ч.при положение, че спазват изискванията на 21 ПМС от 1963
г., молба от 1966 г. от С.Р.Ч. до Председателя на комисията за раздаване на
пустеещи земи по 21 ПМС от 1963 г. за предоставяне на пустееща земя за
безвъзмездно вечно ползване, молба от 1992 г. от С.Ч.до Техническа служба
„Панчарево“ за придобиване на собствеността върху земята, Заповед на
Териториална общинска администрация „Панчарево“ № РД-09-3350/28.09.1994 г., с
която е отказано да се изготви оценка за предоставения за ползване имот от 600
кв. м. поради липса на сграда, решение от 16.10.1995 г. на СГС, с което
посочената заповед е прогласена за нищожна поради издаване от некомпетентен
орган, писмо от 08.08.1997 г. на Район „Панчарево“ до Първи нотариус при
Софийска нотариална служба, в което е отбелязано, че стойността на мястото и
таксата на сградата са платени изцяло от купувача с квитанция № 23165/136 от
07.03.1997 г. и оценителен протокол № П-014-С/01.08.1997 г. по § 5, ал. 3, т. 1
и 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с който е определена цена на земята и прогресивна такса
по § 4а, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на общо 117 585 лв., като е посочена
банкова сметка, ***.
По делото е изготвена съдебно - техническа
експертиза от вещото лице арх.Д.П., от която се установява, че част от имота на
ищцата в размер на 325 кв. м. попада в имот с идентификатор 55419.6707.1378,
както е показано на Приложение № 1 по контур: А-Б-В-Г-А. Според допълнителното
заключение имотът на ищцата е застроен с паянтова сграда, използвана за жилищен
подслон, показана в кадастралния план. Тя е била електрифицирана, дървена с
ламаринен покрив. Липсват строителни книжа. Построена е преди повече от 20 години.
Според приетото
без оспорване от страните заключение на техническата експертиза, изготвена от
арх. Г. Г., че спорната територия съставлява: част
с площ от 270 кв. м. от стария имот № 1378, респективно 342 кв. м. от стария
парцел № XIV-1378, по обявения за нищожен през 2012 г., предходен на сега
действащия кадастрален и регулационен план на м. „Дебело Гуно“,
с. Панчарево, Столична община - Район „Панчарево“,
одобрен със Заповед № РД-09-355/25.12.1989 г.,
издадена от Председателя на ИК на Общински народен
съвет „Панчарево“,
която част е попаднала в нов УПИ № XIV-2481, по сега действащия кадастрален и
регулационен план на м. „Дебело Гуно“, с. Панчарево, Столична община - Район „Панчарево“,
одобрен окончателно със Заповед № РД-09-376 от 16.10.2002 г.,
издадена от Кмета на Район „Панчарево“ -
Столична община. Уточнено е, че в стария
кадастрален план от 1954 г., в процесната
местност „Дебело Гуно“ е бил заснет имот № 1362 с обща площ
по графични данни 1 840 кв. м., записан като собственост на общия наследодател
на праводателите на праводателя на ответницата С. Г.И..
Посочено е, че част от същия имот е попаднала в обхвата на градоустройствен
квартал № 7 по обявения за нищожен през 2012 г., предходен
на сега действащия кадастрален и регулационен план на м. „Дебело Гуно“,
с. Панчарево, Столична община - Район
„Панчарево“, одобрен със Заповед № РД-09-355 от 25.12.1989 г.,
издадена от Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет „Панчарево“. Същата била означена като кад. № 1362а с площ
по графични данни 841 кв. м. и се разпределяла в три урегулирани места: в парцел №
XIV-1378 – 324 кв. м., в парцел XIII-1377 - 509 кв. м. и в парцел № XII-1376 -
8 кв. м. Вещото лице уточнява, че в кадастралната основа със сигнатури за
огради околовръст, са изобразени дворни места, някои от които териториално по -
малки от отредените им парцели с номера: имот № 1378 и парцел № XIV-1378, имот
№ 1377 и парцел № XIII-1377, имот № 1376 и парцел № XII-1376; тъй като помежду
първите два е преминавал локален път, площта на който по регулация е била
разпределена в последствие към парцелите. Сочи, че парцел № XIV-1378 е бил с
обща площ от 735 кв. м. съгласно скица вх. № РД-94-К-2721/31.07.1997 г.,
издадена на 08.08.1997 г. от Столична община - Район „Панчарево“.
Част от него с площ от 600 кв. м. била описана в удостоверение № 209 от
16.01.1967 г., издадено от Софийски градски народен
съвет на С.Р.Ч. и впоследствие за същата тази част бил издаден на 15.08.1999 г.
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 62, том XIV, нот.
дело № 2728 от 1997 г., представляваща описан в кадастралната основа със
сигнатура за ограда двор с площ от 663 кв. м., заемащ югозападната зона в
парцел № XIV-1378. Вещото лице сочи, че разликата в площта следва от това, че в
парцела е влязла и част от разпределения между двата съседни парцела стар път.
Kъм момента действа кадастрален и
регулационен план на м. „Дебело Гуно“, с. Панчарево, Столична община - Район „Панчарево“,
одобрен окончателно със Заповед № РД-09-376/16.10.2002 г.,
издадена от Кмета на Район „Панчарево“ -
Столична община, при който конфигурацията, размерите и номерацията на
урегулираните поземлени имоти са променени спрямо тези на старите парцели, като
територията на стария парцел № XIV-1378 е попаднала в два нови урегулирани
поземлени имоти - от югозапад е разположен нов УПИ № XVII-2642, с площ от 408
кв. м. (385 кв. м. съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност
от 21.08.2014 г.), като по сега действащите КК и КР от 2012 г. общата площ
на поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2642 е 407 кв. м. В
общата площ на УПИ № XVII-2642 се включват 381 кв. м. от ст. парцел № XIV-1378
и около 27 кв. м., които не попадат в ст. парцел № XIV-1378 (дължащи се на
увеличаване дълбочината на новото място към преминаващата югоизточно ул. „Теменуга“; от североизток е разположен нов УПИ № XIV-2481, с
площ от 410 кв. м. (389 кв. м. скица за пълна или частична идентичност от
21.08.2014 г.), представляващ имот с идентификатор 55419.6707.1378 по сега
действащия кадастрален и регулационен план с площ от 414 кв. м. Вещото лице
уточнява, че в общата площ от 410 кв. м. на новия УПИ № XIV-2481 се включват около 68 кв. м. извън стария парцел № XIV-1378, дошли от разширението, т. е. увеличаване на дълбочината на новото място
към преминаващата югоизточно улица „Теменуга“, а от друга: разширение в
североизточна посока, като в новия УПИ № XIV -2481 са попаднали около 342 кв. м. от стария парцел № XIV-1378 (по
плана от 1989 г., обявен за нищожен), а само от стария имот № 1378 по
кадастрална основа на същия план - 270 кв. м., изобразени в
приложение
№ 2 към експертизата.
Вещото лице посочва, че има
териториално засичане на собствеността между
имот № 1378 по нотариален акт „за право на собственост върху недвижим имот №
62, том XIV, нот. дело № 2728 от 1997 г., съставен на ищцата и на нейния
частичен праводател с имот, представляващ УПИ № XIV-2481 по нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 14, том III, нот. дело № 377 от 2014 г.,
съставен на ответницата, възлизаща на част с площ от 270 кв. м. от площта на
имот № 1378 (останали в сегашния УПИ № XIV-2481) и включващи се в 342 кв. м. от
площта на парцел № XIV-1308 (останали в сегашния УПИ № XIV-2481), по плана от
1989 г.
Според заключението на съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещо лице Р.С., неоспорена от страните,
съгласно отговор от община „Панчарево“ не са открити данни за постъпило плащане
по сметка на район „Панчарево“ в размер на 117585 лв. за процесния имот.
За установяване на твърдения от страните
придобивен способ - давностно владение, в хода на първоинстанционното
производство и на въззивното такова са събрани и гласни доказателствени
средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.
д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по
този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява. Предвид наведените твърдения за
придобиване на процесния имот - по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ
от наследодателя на ищцата, по силата на наследствено правоприемство, покупко - продажба и изтекла в полза на ищцата придобивна
давност - упражнявана фактическа власт върху процесния имот продължила повече
от десет години, включително наличие на титули за собственост - нотариален акт
за право на собственост от 15.08.1997 г. и нотариален акт за покупко - продажба
от 29.11.1999 г. и наличие на титул, легитимиращ ответната страна като
собственик, въззивният съд намира, че за ищцата е налице интерес да установи,
че твърдяното право не принадлежи в патримониума на ответницата.
Предявеният иск е процесуално допустим.
По правилността на решението, с оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
С оглед
разпределението на доказателствена тежест при предявения
отрицателен установителен иск, в тежест на
ответната страна е да установи твърдяното от нея придобивно основание, като е
необходимо да изчерпят всички правопораждащи правото факти (ТР №
8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС),
като съдът в този случай по същество следва да отговори на въпроса дали ответникът е носител на правото на
собственост - дали то е възникнало от твърдения от него правопораждащ факт.
Във връзка
с оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е
разпределил доказателствената тежест между страните и не е дал указания кои
факти и обстоятелства подлежат на доказване, съответно за кои от тях страните
не сочат доказателства, въззивният съд намира, че действително СРС не е
изпълнил изцяло задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ГПК,
като с определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран доклад по делото, единствено
е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест относно наличието на правен
интерес от търсената защита, а на ответника - че носи доказателствената тежест
да докаже правопораждащите оспорваното право факти, както и възраженията си в
отговора, но това не е процесуално нарушение от такова естество, че само на
това основание решението да бъде отменено като неправилно. Видно от
доказателствата по делото, всяка страна е ангажирала доказателства за доказване
на тезата си, като и въззивният съд с оглед оплакванията за процесуални
нарушения от първата инстанция е дал възможност на страните да ангажират
съответни доказателства за доказване на твърденията си.
Въззивният съд намира за неоснователни и
оплакванията на въззивника за липса на идентичност между процесния имот и този,
предаден за вечно ползване на наследодателя на ищцата, съответно с имота на
ответницата. От изготвената от вещото лице Г. СТЕ, която въззивният съд именно
кредитира като пълна и обоснована, проследяваща изцяло регулационния статут на
имота, се установява, че възстановеният на С. Г.И. с решение от 15.09.1998 г.
имот № 1362 по кадастралния план от 1954 г. е включен в обхвата на парцел XIV-1378 - 324 кв. м. По действащия план от 2002 г. в обхвата на сегашния УПИ
№ XIV-2481 от тези 324 кв. м. попадат 270 кв. м. в самия имот № 1378. По силата
на Удостоверение № 209/16.01.1967 г. на наследодателя на ищцата е предоставен за
вечно ползване имот от 600 кв. м., който по плана от 1989 г. е нанесен като
имот № 1378 - за целия този имот е бил съставен нотариалният акт на ищцата, като
е налице териториално засичане на собствеността между имота, на който ищцата се
легитимира като собственик и имота, на който ответницата се легитимира като
собственик, което засичане е показано на скица - приложение към експертизата. Последната
не е оспорена от страните и е приета без възражения, в първоинстанционното
производство не са наведени оплаквания във връзка с нищожността на заповедта, с
която е бил одобрен застроителният, регулационният и кадастрален план на с.
Панчарево, м. „Дебело Гуно“ от 1989 г., а спорната реална част е
индивидуализирана именно по скицата на вещото лице, установяваща мястото на
застъпване на имотите на двете страни.
В случая ответницата се легитимира като
собственик на имота с нотариален акт за покупко - продажба № 14 от 28.05.2014 г., нотариален акт за покупко - продажба № 129
от 04.12.2006 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ и
наследство № 93 от 08.06.2000 г., позовава се и на изтекла в нейна полза придобивна
давност от 15.09.1998 г. Въззивният съд намира, че следва да изследва дали са били
налице предпоставките за издаване на нотариалния акт от 08.06.2000 г. въз
основа на решение № 5322/15.09.1998 г. на Общинската поземлена комисия на ТОА
„Панчарево“ за възстановяване право на собственост във възстановими стари
реални граници на имота в полза на наследниците на С. Г.И. (праводатели на
праводателя на ответницата), т. е. дали последните са собственици на процесната реална част от имота по силата на земеделска реституция, което
обстоятелство е установено в представеното по делото решение на Поземлена комисия, община „Панчарево“ № 5322/15.09.1998 г., влязло в сила на 13.10.1998 г.
Решението на органа по поземлена
собственост за възстановяване право на собственост върху земеделски земи е
стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се
разпростира както по отношение на обекта, така и по отношение на субекта (легитимира
като собственик лицето, на което е възстановена собствеността).
Когато обаче актът се противопоставя на трето лице, което не е било участник в
административното производство по неговото издаване и обжалване (каквато
е ищцата), при възражение на това лице съдът
осъществява косвен съдебен контрол, като преценява валидността на решението и
изследва предпоставките за възстановяване правото на собственост в рамките на
направеното оспорване.
В конкретния случай ищцата противопоставя на
ответницата свое право на собственост с твърдения, че праводателят ѝ С.Р.Ч. е придобил спорната реална част от имота на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и че ищцата е
собственик на основание изтекла в нейна полза 10 - годишна придобивна давност.
Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. по описа на
ОСГК на ВКС, ответникът по иска за
собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя права върху
имота по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани само с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на ОСЗГ, от което черпи права ищецът, но само
във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, което е упражнено
в законните срокове. Това
разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, като съдът следва да се
произнесе дали са били
налице предпоставките за
реституиране на имота, респ. дали е завършен фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на праводателя на ищцата.
Разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в
имота до 01.03.1991 г. да придобият право на собственост, ако заплатят земята
на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по
цени, определени от Министерски съвет. За целта § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 и § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ уреждат нарочна
процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската
администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на
собственост. Трайна е практиката на ВКС относно това кои са елементите от фактическия състав на придобиването
по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ (напр. решение № 20/04.04.2016 г. по гр. д. № 3535/2015 г. на II г.
о.) - първо е нужно
ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за
изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината
комисия дава становище относно наличието на законовите представки за
придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът
издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие
собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред;
ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от
техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед
на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след
влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от
ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва
реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобиване
правото на собственост.
В
настоящия случай по делото са представени оценителен протокол № П-014-С/01.08.1997 г. по § 5, ал. 3, т. 1 и 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ, с който е
определена дължимата от праводателя на ищцата цена за изкупуване, писмо от 08.08.1997 г. от
кмета на район „Панчарево“ до I нотариус
при Софийска нотариална служба, в което е посочено, че стойността на мястото и
таксата на сградата са платени изцяло от купувача с квитанция № 23165/136 от
07.08.1997 г., Удостоверение № 209/16.01.1967 г. от Софийски градски народен
съвет - Изпълнителен комитет, в уверение на това, че на С.Р.Ч. му е предадена
за вечно ползване 600 кв. м. пустееща земя в землището на с. Панчарево, на
основание т. 9 и 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ № 62, том ХIV, н. д. № 2728/15.08.1997
г., с който К.С.
Ч. - М. и Р.С.Ч.са
признати за собственици на следния недвижим имот, а именно: дворно място от 600
кв. м., представляващо основа за парцел № XIV-1378, целият с площ
от 735 кв. м. от
квартал 7 по плана на гр. София, кв. „Панчарево“, м. „Дебело Гуно“, заедно с построената
в дворното място без строителни книжа сграда със ЗП от 12 кв. м., състояща се една стая.
Според въззивния съд описаният констативен
нотaриален акт не установява
наличието на редовно проведена процедура по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Когато и двете страни в правния спор се легитимират с документи за собственост
върху имота (както в случая), то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването
ще се извърши по общото правило на чл. 154,
ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право, т. е. фактическия състав на съответното
придобивно основание. Ответницата своевременно е оспорила придобивното основание на ищцата, поради което именно последната носи доказателствената тежест за соченото от нея придобивно основание по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно, че към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ нейният праводател е бил
ползувател на имот - дворно място от 600 кв. м. на основание
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет, застроил го е по начин, ограничаващ реституирането
му, и това е породило право да закупи
терена на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, което
право е реализирано.
От
съвкупната преценка на доказателствата въззивният съд приема, че ищцата не е
доказала, че е била заплатена цената за терена и таксата за сградата, поради
което не е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост
по смисъла на посочената разпоредба. В случая единствено в писмото по Първи нотариус
при Софийска нотариална служба е посочено, че стойността на мястото и таксата
на сградата за платени изцяло от купувача с квитанция от 07.08.1997 г.
Посочената квитанция обаче не се намира в кориците на делото, а писмото, което
е официален свидетелстващ документ относно заплащането на цената, е оспорено от
ответницата по реда на чл. 193 ГПК както относно авторството, така и относно съдържанието
му (в о. с. з. на 02.11.2016 г.). Оспорено е и авторството на оценителния
протокол, който обаче сам по себе си, дори и при неуспешно проведена процедура
по чл. 193 ГПК, не доказва плащане на определената в него цена. С писмо вх. №
5010987/27.01.2017 г. (по регистъра на СРС) кметът на Район „Панчарево“ е
съобщил, че в архива на район „Панчарево“ се съхранява Удостоверение №
209/16.01.1967 г. на СГНС - ИК и приложена към него молба вх. № 6710/1966 г. от
С.Р.Ч. за предоставяне на земя за вечно ползване по 21 ПМС, но не се съхранява
преписката по издаване на посоченото удостоверение, няма и преписка, послужила
за издаването на Оценителен протокол № П-014-С/08.08.1997 г. и няма данни за
постъпило плащане по сметката на район „Панчарево“ съгласно посочения
оценителен протокол. С писмо вх. № 5069903/10.05.2017 г. (по входящия регистър
на СРС) е кметът на Район „Панчарево“ е посочил, че в изходящия дневник на
писмата не е издавано писмо изх. № П-014-С/08.08.1997 г. От писмо вх. №
5091407/31.05.2018 г. на кмета на район „Панчарево“ се установява, че за ПИ №
1378, м. „Дебело Гуно“, район „Панчарево“ в опис към папка 1 - писма до
нотариус „с. Панчарево - § 4, до нотариус 1994-1996“, под № 17 са записани „К.
Ст. Ч.и Р.“, като преписката по случая липсва в Папка 1. След служебна справка
е установено, че няма данни за постъпило плащане по Оценителен протокол №
П-014-С/01.08.1997 г. Действително, фактът, че преписката не се съхранява в
Район „Панчарево“ не означава, че такава изобщо не е съществувала, но по делото
е установено, че няма данни за постъпило плащане по нея, което е видно и от
съдебно - счетоводната експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира, с което верността на писмото от 09.09.1997 г. е оборена. При липса
на писмени доказателства показанията на свидетеля Чекарлиев (чичо на ищцата),
че лично е заплатил цената, преценени по реда на чл. 172 ГПК, не могат да
обусловят друг извод. Въз основа на изложеното, съдът намира, че ответницата
успешно е оспорила посочените документи и по делото няма данни за осъществяване
на целия фактически състав на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Действително
Удостоверение № 209/14.01.1967 г. не е било оспорено, но от него се установява
единствено предаването за вечно ползване на земята, но не и трансформиране
впоследствие на правото на ползване в право на собственост след заплащане на
цената за земята. Освен това, по делото липсва заповед на кмета на общината, с
която е утвърден оценителният протокол. Ето защо ищцата не е доказала наличието на всички елементи от фактическия състав на § 4а,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и предвид изричното
оспорване от ответницата, че праводателят
на ищцата не е имал
право да придобие правото на собственост върху процесния
имот по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ,
съдът намира така релевираното възражение за основателно.
Съответно и издадените на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ
нотариални актове не легитимират ищцата като собственик на спорната реална
част.
Неоснователни са
възраженията на въззиваемата, че реституционната
процедура е незавършена, тъй като не е издадена скица на възстановения имот към
решението на ПК
„Панчарево“. В
своята практика ВКС многократно е имал повод да посочи, че правното действие на решенията на
поземлените комисии за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи
следва да се преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл.
14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ бр. 45/1995 г. не
поставя изискване към решението за възстановяване на
собственост в съществуващи (възстановими)
реални граници да се прилага скица. Съгласно
действащата през този период редакция на чл.
18ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на
собственост в съществуващи или възстановими
реални граници
се описват размера и категорията на
имота, неговото местоположение, граници,
съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. По смисъла на чл.
18а
и чл.
18б ППЗСПЗЗ съществуващи на
терена стари реални граници на
имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове,
пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на
водни течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими
- които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план
или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС
и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки,
дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на
имоти, издадени от техническите служби на
общината. С оглед на това се приема, че
до изменението на чл.
14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.
45/1995 г. наличието на скица към решението
на поземлената комисия не е елемент от
фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи (възстановими)
реални граници. В
своята практика ВКС приема, че и след въвеждането на това
изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими)
реални граници, ако в текстовата част на решението на
органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно
индивидуализиран чрез посочване на
неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на
решението подробен устройствен план. В този смисъл решение
№ 93 от 07.06.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС,
І г. о.; решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр. д. №
4359/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г.
на ВКС, І г. о., решение
№ 152 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 52/2017 г. на ВКС, І
г. о. и др. Съдът
намира, че в случая в текстовата част на решение
№ 5322/15.09.1998
г. на ПК „Панчарево“
възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран с посочване на площ,
категория, местоположение, съседи, номер по
кадастрален план от 1954 г., от което следва извод за завършена
реституционната процедура (дори при липсата на заверена от поземлената комисия скица),
респ. за конститутивното действие на решение
№ 5322/15.09.1998
г. на ПК „Панчарево“. Съдът намира, че в Удостоверението от
06.10.1998 г. по чл. 11 ППЗСПЗЗ не е налице невярно отразяване на правото на
собственост, тъй като е посочена именно нива с площ от 5,5 дка в м. „Падинето“.
От всичко гореизложеното следва, че не е била налице
пречка за реституция, поради което решението на органа по поземлена собственост
като административен акт е законосъобразно и съдът е длъжен да зачете конститутивното му действие. Следователно ответницата е станала собственик на
възстановения на праводателя на своите праводатели имот по силата на
земеделска реституция, включително на процесната реална част, и по силата
на последващите транслативни сделки. Не следва да бъдат разглеждани останалите
доводи на въззиваемата страна за наличието на пречки за възстановяване на
процесния недвижим имот на ответника, с доводи, че наследодателите на лицата, на които е била
възстановена собствеността по ЗСПЗЗ не са били собственици на имота (че имотът,
предмет на делбата от 1936 г. и възложен на С. поп Г.И. не е имот с пл. № 1362
по плана от 1954 г., за който е проведена процедура по възстановяване на
собствеността - предвид заявлението на вещото лице, че не може да направи
сигурен извод за идентичност предвид многократната промяна на наименованията на
местностите), по
аргументите от ТР № 9/2012 г. по
описа на ОСГК на ВКС и при липса на противопоставими права
на ищцата.
Доколкото съдът прие за доказано, че
правото на ответницата се основава на земеделска реституция и последващо
прехвърляне на имота, то съдът не следва да се произнася по евентуално
релевираното основание за придобиване на собствеността - придобивна давност.
Във връзка с доводите на ищцата, че тя е упражнявала фактическа власт
върху имота повече от 10 години, поради което го е придобила по давност,
въззивният съд споделя разрешенията, дадени в решение № 47 от 21.07.2021 г. по
гр. д. № 2925/2020 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е
прието, че предмет
на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е
съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на
собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС предметът на спора
не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на
ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави
собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на
обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено
основание право на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот).
Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно
придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни
очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън
предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта - т. е. без да предявява и
положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, като единствено ответникът ще
е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост
или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от
предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че
такова право не е възниквало или е било погасено. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че предвид избраната форма на защита от страна на ищцата - с
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, обстоятелството
дали ищцата е придобила имота по давност е извън предмета на спора, поради
което и не
следва да се обсъжда
наличието
на елементите от фактическия състав на това придобивно основание.
Поради достигане до
различни правни изводи от тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде отменено и на негово място да бъде постановено друго, с което искът да се
отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта, с която в тежест на ответницата са възложени разноски по делото. За
първоинстанционното производство от ответницата се претендират 1005 лв. -
съгласно списък по чл. 80 ГПК (1000 лв. - адвокатско възнаграждение и 5 лв. -
такса за съдебно удостоверение). Ищцата е направила своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд намира за неоснователно. Фактическата и
правна сложност на делото пред районния съд, както и множеството извършени процесуални
действия и проведени открити съдебни заседания, не обуславят намаляване на възаграждението
до предвидения минимум с оглед действащата към момента на уговаряне на
възнаграждението редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответницата общо сумата от 1005 лв.
За въззивното производство ответницата
претендира разноски в общ размер на 1030 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК
(1000 лв. - адвокатско възнаграждение, 25 лв. - държавна такса и 5 лв. - такса
за банков превод). Предвид направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът приема, че с оглед
извършените във въззивната инстанция процесуални действия, възнаграждението за
процесуална защита на ответницата (въззивник) следва да бъде намалено до сумата
от 400 лв., предвид чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата към момента
на уговаряне на възнаграждението редакция). Поради това и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответницата общо сумата от 430 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 142860 от 17.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 49102/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
36 състав, поправено с решение № 184652 от 05.08.2019 г. по реда на чл. 247 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от К.С. Ч. - М., ЕГН **********, починала на 02.05.2020 г. и
заместена в хода на процеса от зaконния си наследник - С.Х. П.-З., ЕГН **********,***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответницата М.Д.Б. - Д., ЕГН **********, с адрес: ***, не е собственик на реална част от поземлен имот с
идентификатор 55419.6707.1378, при съседи - поземлени имоти с идентификатори
55419.6707.726, 55419.6707.2642, 55419.6707.2481, 55419.6707.2520,
55419.6707.2562, целият с площ от 414 кв. м., а реалната част с площ от 195 кв.
м. по цифри 8-7-12-11-10-8, попадаща в
рамките на УПИ № ХIV-2481, съгласно скица - приложение № 2 на л. 226 от делото
към приетата по същото съдебно - техническа експертиза вх. № 5146813/03.10.2017
г., която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Х. П.-З., ЕГН **********,*** (конституирана на мястото на починалата в хода на процеса ищца К.С. Ч.
- М., ЕГН **********), да заплати на М.Д.Б. - Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1005
лв. (хиляда и пет лева) - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.Х. П.-З., ЕГН **********,*** (конституирана на мястото на починалата в хода на процеса ищца К.С. Ч.
- М., ЕГН **********), да заплати на М.Д.Б. - Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК сумата от 430 лв. (четиристотин и тридесет лева) - разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ответника трето лице - помагач П.П.П., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.