РЕШЕНИЕ

№ 784

гр.Бургас, 14.06.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 30 май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 343 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Д.Н.С. ***, ЕГН:**********, с адрес *** Стоянов 9. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник - адвокат С.К. ***.

Ответник е Комисия за финансов надзор с адрес гр.София, ул.Будапеща 16. Този ответник взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М.В..

Ответник е и Министерство на здравеопазването с адрес гр.София, пл.Света Неделя 5. Този ответник взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Х.Г..

Ответник е и Министерство на труда и социалната политика с адрес гр.София, ул.Триадица 2. Този ответник взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт П. П.

Ответниците по иска са определени съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.205 от АПК.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че на 01.11.2018г. по път ІІ-66, в участъка гр.Стара Загора – гр.Нова Загора, 16 км. преди Нова Загора, е настъпило ПТП, при което загинала сестра и Т. Н. В. Сочи, че месец по-късно, с приемането на нормата на чл.493а ал.2 от Кодекса за застраховането, на КФН, Министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика е вменено съвместно задължение да приемат наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. Това задължение, съгласно §102 от ПЗР на ЗИДКЗ е следвало да бъде изпълнено в срок до 07.12.2019г., но не е било изпълнено. Сочи се в обстоятелствената част на исковата молба и това, че съгласно §96 от ПЗР на ЗИДКЗ до приемането на посочената наредба на лицата, претърпели вреди по чл.493а ал.4 от КЗ се определя обезщетение в размер 5 000лв. При горните обстоятелства ищцата счита, че от бездействието на ответниците, изразило се в неприемане на посочената наредба, тя е претърпяла неимуществени вреди в размер на подлежащото на присъждане обезщетение по §96 от ПЗР на ЗИДКЗ. Иска се съдът да осъди тримата ответници да заплатят на ищцата 5 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът КФН оспорва иска. Счита, че в следствие неприемането на посочения в исковата молба подзаконов нормативен акт не са реализирани предпоставките за присъждане на исканото обезщетение – за ищцата не са настъпили вреди, както и липсва причинно-следствена връзка между бездействието и сочените в исковата молба вреди. Сочи, че неприетата наредба не е била посочена от законодателя като нормативен акт, който да определя материалните предпоставки за възникване право на обезщетение при вреди, причинени от ПТП, а възлагането е ограничено до създаване на правила за определяне размера на вече възникналото по силата на закона право на обезщетение. Претенцията е за отхвърляне на иска. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът Министерство на здравеопазването оспорва иска, като обосновава подробни доводи за липсата на законови предпоставки за възникване на претендираното от ищцата право на обезщетение. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът Министерство на труда и социалната политика оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователност на иска, както и за липсата на качеството на надлежен ответник на МТСП. Претенцията е за отхвърляне на иска. Сочат се доказателства.

Прокурорът излага немотивирано становище за основателност на иска. Не сочи доказателства.

Предявеният иск е допустим. Направените в тази насока възражения от ответника МТСП са неоснователни. Ищцата сочи бездействие на тримата ответници по изпълнението на вменено им със закон задължение, което неизпълнение, според изложеното в исковата молба, причинило на С. неимуществени вреди. От тази гледна точка ищцата има интерес да защити пред съда твърдяното свое право на обезщетение. Доколко това право е налице е въпрос на основателност на предявения иск.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

В основната си част фактите по делото са безспорни между страните така, както са изложени в обстоятелствената част на исковата молба и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Основният спор между страните по делото е относно правните последици на осъществилите се факти с оглед претенцията за обезщетение.

Няма спор между страните и се потвърждава от събраните доказателства (постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1428/2018г. на РУМВР Сливен и др.), че на 01.11.2018г., на път ІІ-66, км.16, посока Нова Загора, при управлението на лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № ****** водачът на това МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. В.

Представени са преписи от удостоверения за раждане на Т. В. и ищцата С., от които се установи, че двете имат идентични родители, т.е. че двете са сестри.

На 21.06.2019г. пълномощник на ищцата е внесъл при застрахователя искане (л.71 гръб от делото), с което заявява претенцията си и предлага преди завеждане на съдебно дело и с оглед избягване на съдебни разноски, да бъде постигната спогодба, въз основа на която претендираното обезщетение да се изплати на С..

Представени са доказателства и относно безспорните между страните факти, че във връзка с посоченото ПТП и въз основа на надлежно възникнало застрахователно отношение, при ЗК Лев Инс АД е образувана щета № 0000-1000-01-19-7443/25.06.2019г. В рамките на образуваната щета по претенции № 2 и 3 на родителите на ищцата (и пострадалата В.) са изплатени застрахователни обезщетения за настъпилата смърт на В.. По претенция № 4 на ищцата С. е оформен отказ за изплащане на обезщетение с мотив, че сестрата не попада в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение. Във връзка с изплащането на обезщетенията на родителите на пострадалата са представени преписи от споразумения № 865/09.10.2019г. и № 877/16.10.2019г. между тях и застрахователното дружество, въз основа на които на Николай Ставрев и Гергина С. са изплатени по 100000лв.

На 07.06.2020г. адв.С.К., в качеството си на пълномощник на Д.С. е поискал от ЗК Лев Инс АД изплащане на обезщетение по образуваната щета в размер 50 000лв., като е посочил, че при отказ на застрахователното дружество ще посъветва клиента си да заведе гражданско дело по претенцията си. Приложен е отговор на дружеството от 16.06.2020г., с който се отказва предявената претенция. Дружеството е посочило, че липсват доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка на С. със сестра и приживе, съответно за претърпени поради смъртта на последната продължителни болки и страдания от С.. Посочено е, че при представяне на доказателства в тази насока, дружеството ще се запознае с тях.

По делото липсват събрани доказателства и твърдения на страните, че ищцата С. е предявила срещу ЗК Лев Инс АД претенцията си по съдебен ред.

След осъществяването на посоченото в исковата молба ПТП, а именно на 07.12.2018г., е приета разпоредбата на чл.493а от КЗ, съгласно чиято ал.1 изр.1 в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В тази първоначална редакция, в ал.2 е предвидено, че КФН, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. В § 102 от ПЗР на ЗИДКЗ наредбата по чл. 493а, ал. 2 се приема в срок до една година от влизането в сила на този закон, т.е. до 07.12.2019г. По делото няма спор между страните, че в дадения от закона срок наредбата не е била приета.

С последващо изменение на чл.493а ал.2 на КЗ, в сила от 29.03.2022г. е предвидено, че наредбата се приема самостоятелно от КФН.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В исковата молба, като източник на твърдяните вреди, съответно и на претендираното материално право на обезщетение, се сочи незаконосъобразно бездействие на КФН и министрите на МЗ и МРРБ. Самата комисия, както и двете министерства са юридически лица със седалище София, т.е. искът е предявен срещу пасивно легитимирани ответници по смисъла на чл.205 от АПК.

Първата предпоставка за възникване правото на обезщетение е налице. С цитираната по-горе разпоредба на чл.493а ал.2 от КЗ, по силата на закона е възникнало за тримата ответника задължение съвместно да приемат сочената Наредба. В нарушение на закона наредбата не е била приета в дадения от законодателя срок, а именно до 07.12.2019г. Налице е визираното в исковата молба незаконосъобразно бездействие на ответниците.

Не са налице другите предвидени в закона предпоставки за възникване на претендираното право на обезщетение.

Фактите по делото сочат, че в резултат на настъпилата смърт на Т. В., вероятно за ищцата Д.С. са възникнали негативни преживявания, които при детайлното им установяване биха могли да се преценят като основание за възникване на неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди обаче не са посочени като предмет на настоящото дело. Претенцията е за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от бездействието на държавните органи по чл.493а ал.2 от КЗ (в приложимата редакция), изразило се в неприемане на посочената в същия текст на закона наредба. Такива вреди по делото не се установиха. Липсват доказателства С. да е била натъжена, уплашена, притеснена или да е имала други немаловажни негативни преживявания заради факта на неприемането на наредбата. Впрочем липсват и формулирани в исковата молба конкретни твърдения в тази насока. Липсва съответно и причинно-следствена връзка между установеното бездействие на органите по чл.493а ал.2 от КЗ и сочените в исковата молба, но липсващи неимуществени вреди на ищцата, произтичащи именно от това бездействие.

Несъстоятелни са доводите на ищеца, според които неприемането на наредбата е довело до невъзможност С. да упражни правата си, произтекли от настъпилата смърт на сестра и. Ако в следствие на описаното в исковата молба ПТП за С. е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди, то това право има имуществен характер и се измерва в пари. Евентуалното противозаконно пречене да се упражни едно имуществено право не води до причиняване на неимуществени вреди, а също има имуществен характер. В случая обаче, ищцата не е основала претенцията си на причинени имуществени вреди, а на неимуществени такива, каквито от бездействието на органите по чл.493а ал.2 от КЗ не биха могли да настъпят. В тази връзка е основателно направеното от ответната страна възражение, че неприетата наредба урежда само начина за определяне размера на възникналите права на обезщетение, при установени материални предпоставки за изплащане на такова, докато в случая С. не е установила материалните си права. Правото на обезщетение е било оспорено от застрахователната компания, но С. не е упражнила възможностите си да търси защита по съдебен ред. Тези обстоятелства също обосновават извода, че установеното незаконосъобразно бездействие на органите чл.493а ал.2 от КЗ не може да се разглежда като причина за възникване на неимуществени вреди в тежест на ищцата. Затова искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователна е и обусловената претенция за заплащане на лихви за забава.

По повод направените искания и на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответниците КФН и МЗ юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.Н.С. ***, ЕГН:**********, с адрес *** Стоянов 9, против ответниците Комисия за финансов надзор с адрес гр.София, ул.Будапеща 16, Министерство на здравеопазването с адрес гр.София, пл.Света Неделя 5, и Министерство на труда и социалната политика с адрес гр.София, ул.Триадица 2, за заплащане на 5 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени чрез бездействието на КФН, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството за съвместно приемане на наредбата по чл.493а ал.2 от КЗ, в редакцията, действала от 07.12.2018г. до 29.03.2022г., заедно със законната лихва за забава върху претендираната сума от 5 000лв. от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Д.С. да заплати на КФН и МЗ по  100лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :