№ 17407
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110129426 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от
домашно насилие по ЗЗДН от М. Ц. Ц. срещу Н. Л. Т., лице, с което молителката е била във
фактическо съпружеско съжителство и от което има дете.
Твърди се, че ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката,
като на 29.05.2023 г. около 21:00 часа ответникът преследвал с управлявания от него лек
автомобил молителката, която пътувала в друго МПС с лице от мъжки пол, след което ги
последвал до 01 РПУ СДВР, където молителката отишла, за да потърси помощ. Пред
сградата на полицейското управление ответникът се опитал физически да се саморазправя
със спътника на молителката, стоял отпред и я чакал повече от два часа да излезе, като през
това време крещял: „Ще те размажа!“, „Ще те разкъсам!“.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства /свидетелски
1
показания и удостоверение за раждане/, се установява, че страните са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, както и че имат общо дете, поради което ответникът
безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено от ответника емоционално насилие. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена
е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от делото/, в която е посочено, че на
процесната дата ответникът преследвал с лекия си автомобил молителката до сградата на 01
РПУ на СДВР, където тя отишла, за да подаде жалба, а през това време, в продължение на 2
часа, ответникът я чакал отпред.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Александър Георгиев, който се явява и очевидец /лице, което се намира във
фактическо съпружеско съжителство с молителката/. Следва да се отбележи, че преценката
относно доказателствената стойност на всяко гласно доказателствено средство е обусловена
от анализа на неговото съдържание от гледна точка на пълнота, последователност и
вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и кореспондира с данните за релевантните
обстоятелства от другите материали по делото. Обстоятелството, че свидетел и страна по
делото имат роднинска или близка фактическа връзка само по себе си не обосновава
автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са негодни за
установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя
необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността
на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени
по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви,
логични и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. От
показанията на свидетеля се установява, че на процесната дата ответникът проследил с
лекия си автомобил молителката до сградата на полицейското управление, съдържанието на
процесните закани /“Ще те пребия!“, „Ще те разкъсам!“/, както и емоционалното състояние
на молителката.
На следващо място, от разпита на свидетеля Й. И. не се извлича конкретна
информация за релевантните по делото обстоятелства, тъй като той няма никакъв спомен за
случилото се, поради което това гласно доказателственото средство не допринася за
изясняване на фактическата обстановка по делото и съдът не го кредитира.
По делото е изготвена и приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира
като компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От
експертното заключение се установява, че жена влиза в сградата на полицейското
управление, след което мъж с черен суичър се насочва към лек автомобил с цвят „сив“, като
в този момент и полицейски служител се отправя към МПС. От вратата на лекия автомобил
излиза друго лице от мъжки пол. В 21:04:55 ч. двама мъже и полицейски служител се
намират в близост до сивия автомобил, като не се вижда резки движения или
съприкосновения между тях, след което мъжът, който е управлявал лекия автомобил с цвят
„сив“, се насочва към входа на полицейското управление. Жената излиза от сградата и
разговоря с полицейски служител пред полицейското управление. Мъжът от сивия лек
автомобил разговоря с тях пред входа на РПУ, а мъжът със черния суичър се намира до
лекия автомобил и разговоря с друг служител на реда, след което се придвижват до входа на
полицейското управление. Петимата разговарят помежду си, като не се забелязва
съприкосновения между тях. Мъжът от сивия лек автомобил и жената влизат в районното
2
управление, а мъжът с черния суичър остава пред входа на районното управление, където се
намира и към края на видеозаписа /22:59:59 часа/.
Съдът не споделя доводите на ответника, че има съществени противоречия между
свидетелските показания и заключението на съдебнотехническата експертиза. Свидетелят
Георгиев заявява, че молителката е влязла в сградата на районното управление, а ответникът
тръгнал към него, което наложило намеса на полицейски служител. От заключението се
установява именно тази хронология на действията – жена влиза в сградата, мъж с черен
суичър се насочва към сивия лек автомобил и в този момент и полицейският служител се
насочва към МПС. Свидетелските показания се подкрепят от заключението и относно
обстоятелството, че докато свидетелят и молителката се намирали в сградата, ответникът ги
чакал пред полицейското управление за времето от 21:04 часа до не по-рано от 21:59 часа.
По делото е изискана и приобщена преписка с вх. № 225000-8440/2023 г., като в сред
материалите в нея са и сведенията, дадени от самия ответник /л. 45 от делото/, в които се
съдържат изявления за неизгодни за страната факти. Ответникът признава, че на 29.05.2023
г. видял молителката в друг лек автомобил, след което я последвал пред сградата на
полицейското управление, докато тя подавала жалба, той я чакал пред сградата.
Признанието се отличава от твърдението, защото е винаги неизгодно за признаващия. Върху
неизгодността се крепи неговата доказателствена стойност. Изгодните за страната факти
следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване (в този смисъл
решение № 262/02.11.2017 г., постановено по гр. дело № 676/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, срв.
проф. д-р Живко Сталев, БГПП, стр. 259). Според практиката на ВКС, обективирана в
решение № 65/30.07.2014 г. по т. дело № 1656/2013 г. на II ТО, решение № 84/23.05.2014 г. по
гр. дело № 3361/2017 г. на III ГО и решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на
IV ГО, при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе
предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни
факти, които преценени според правилото на чл. 175 ГПК - с оглед на всички обстоятелства
по делото, които биха насочили към основателност или неоснователност на исковата
претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също съставлява
доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото,
както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща
съда материална доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано. В случая извънсъдебното признание кореспондира с останалите
доказателствени източници.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на акта на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. При индивидуализация на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./
последици. При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на конкретно извършеното
на процесната дата поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици
и интензитета на засягане на личността й.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
3
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), както и сумата в размер на 400,00
лева, представляваща депозит за вещо лице.
Право на разноски има молителката, като същата своевременно е направила искане
за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната
да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното
плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС
по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно – л.
13 и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 109 от делото, в който се съдържат
данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой,
поради което самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение). В тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата в размер на 600,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 31.05.2023 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 165/31.05.2023 г.,
издадена по гр. дело № 29426/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Н. Л. Т., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Н. Л. Т., ЕГН **********, адрес:
София, ул. „Кирил Пърличев“ № 5, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по
отношение на М. Ц. Ц., ЕГН **********, адреси: адрес: София, ул. „Кирил Пърличев“ № 5.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН Н. Л. Т., ЕГН ********** глоба в размер на
200,00 лева.
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
77 ГПК сумата в размер на 400,00 лева, представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН **********, да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 600,00 лева, представляващи
4
разноски по делото – адвокатски възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5