Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 1458 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е осъдителен иск на З.Ц.Г.
против П.на Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 29 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.10.2015г. до изплащането.
В исковата молба ищецът сочи, че против него било
образувано досъдебно производство № ЗМ 3802/2013г. по описа на 06 РУП-СДВР и на
30.01.2014г. привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 НК. По
внесения от СРП обвинителен акт с присъда от 19.12.2014г. по НОХД №
16631/2014г. на СРС, 11 състав, бил признат за виновен, но впоследствие с
влязла в сила на 15.10.2015г. присъда постановена по ВНОХД № 1648/2015г. на
СГС, 12 въззивен състав, оправдан по повдигнатото
обвинение. Твърди като последица от незаконното обвинение да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане честта, достойнството и уронване
доброто му име, изпаднал в стрес и търпял промяна в психичното състояние;
отдръпнали се близки и приятели; затворил се в себе си и ограничил социалните
контакти; непрекъснато имал главоболие, изтръпване на крайниците и проблеми с
говора, отговорност за обезщетяването на които носи държавата в лицето на П.на
РБ.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва
исковете по основание и размер. Навежда, че по същото време спрямо ищеца имало
и друго наказателно производство с повдигнато обвинение за друго престъпление,
за което впоследствие бил осъден, поради което и да е търпял неимуществени вреди,
те не се намират в причинно-следствена връзка с посоченото наказателно
производство. Навежда доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение. Противопоставя възражение за погасителна давност на лихвата за
забава.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Против ищеца е водено ДП № ЗМ
3802/2013г. по описа на 06 РУП-СДВР, образувано на 08.12.2013г. На 29.01.2014г.
със заповед по ЗМВР бил задържан за срок от 24 часа, а на 30.01.2014г.
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 08.12.2013г. в гр.София
противозаконно отнел дамска чанта с вещи на стойност 179.70лв. от владението на
С.Л.М.с намерение противозаконно да ги присвои, за което употребил сила-
престъпление по чл.198, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.
На 29.08.2014г. СРП внесла
обвинителен акт с образувано НОХД № 16631/2014г. по описа на СРС, 11 състав.
След проведени четири заседания на 19.12.2014г. съдът постановил присъда, с
която признал ищеца за виновен в извършването на престъплението с определено
наказание 10 месеца лишаване от свобода и отложено изтърпяване по чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
По жалба на ищеца е образувано
ВНОХД № 1648/2015г. по описа на СГС, 12 въззивен
състав, приключило с присъда на
15.10.2015г., с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение. Оправдателната присъда влязла в сила на 15.10.2015г.
От представените справки
/стр.33-36/ и справка за съдимост се установява, че през 2013г. срещу ищеца
било водено и друго досъдебно производство № 3798/2013г. на 06-РУП-СДВР с повдигнато
обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК, по което бил осъден с влязла
в сила на 06.03.2020г. присъда от 21.03.2019г. по НОХД № 5783/2018г. с наложено
наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от три години. По това досъдебно производство през м.01.2014г. също
е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
По делото са разпитани като
свидетели родителите на ищеца Й.К.и Ц.К., които сочат в показанията си, че в
началото на 2014г. синът им престоял в ареста около три дни. Като излязъл бил
уплашен, не говорил с никого, не излизал от вкъщи и не се срещал с приятели,
защото му било неудобно, страдал от безсъние, не се хранел и отслабнал
значително, изпитвал страх, че ще влезе в затвора. И двамата не знаят по същото
време да е имал друго наказателно дело, но св.К.сочи, че след този случай имал
постановена присъда.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Оправдаването на ищеца с влязла в
сила присъда покрива фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което
е налице предвиденото в закона основание за пораждане отговорността на
държавата. Според чл.4 ЗОДОВ тази отговорност е обективна и обхваща всички
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е предназначено да възстанови неблагоприятните
за личността последици от незаконно обвинение. То се определя в съответствие с
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като насоките за прилагането му са
дадени в ППВС № 4/1968г.-тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността
на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква
продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения,
положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със
семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат
значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление от общ характер-грабеж по чл.198, ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и е тежко по смисъла на
чл.93, т.7 НК. Наказателното производство, считано от неговото образуване до
влизане в сила на оправдателната присъда, е продължило по-малко от две години и
е в рамките на разумния срок. На досъдебното производство е бил задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР, а след това с наложена мярка за неотклонение
„подписка“.
В трайно установената съдебна
практика се приема, че по време на воденото наказателно производство по обвинение
в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, лицето нормално
изпитва негативни изживявания като безпокойство, притеснение, несигурност,
ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно
състояние и др. Тези душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за
личност подведена под наказателна отговорност. Заявените с исковата молба
морални вреди са именно от посоченото естество-ищецът изпитвал тревожност, безсъние; страхувал се да не влезе в затвора,
станал затворен и ограничил социалните си контакти, не се хранел. Интензитетът им
обаче не може да бъде приет за завишен, тъй като по делото се установи, че по
същото време срещу него се е водело и друго наказателно производство за сходно
престъпление /кражба/, за което
впоследствие бил осъден и което също е източник на душевни болки и страдания. Разпитаните
свидетели не разкриват да е имал негативни изживявания извън обичайните, а
отделно от това показанията им съдът преценява като заинтересовани съобразно
чл.172 ГПК предвид обстоятелството, че са родители на ищеца. Доказателства за
съществена психическа промяна, постоянно главоболие, изтръпване на крайниците и
проблеми с говора не са събрани. Не е доказано и проявено негативно отношение
към ищеца от страна на близки и приятели, което да е накърнило значимо доброто
име и достойнството му в обществото или близкото обкръжение.
При горното съдът намира, че
сумата от 2500лв. съответства на характера и степента на претърпените
неимуществени вреди и е справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, поради
което до този размер следва да се уважи иска.
Върху така
определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане в
сила на оправдателната присъда-15.10.2015г.
Възражението
за погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно.
Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от
настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 04.02.2020г. и в
приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е погасена по давност за периода 15.10.2015г.-04.02.2017г. Поради това върху
обезщетението следва да се присъди такава от 05.02.2017г. до изплащането.
При
този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр.
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 0.86лв. за
платена държавна такса според уважената част от иска.
Ищецът
е представляван от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на
процесуалния представител адвокатско възнаграждение от 120.69лв., изчислено в
съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С
и съобразно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.******, да заплати на З.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.Овча купел, ул.******, сумата от 2500лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 НК, за което е оправдан
с влязла в сила присъда по ВНОХД № 1648/2015г. по описа на СГС, ведно със
законната лихва от 05.02.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 29 000лв. и искането за присъждане
на законна лихва за периода 15.10.2015г.-04.02.2017г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на З.Ц.Г., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 0.86лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на адв. Е.К.-САК с адрес ***, Търговки дом,
ет.2, кантора № 223, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от
120.69лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: