Р Е Ш Е Н И Е №
23
гр. Пещера, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанаска Павлова
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдия Павлова
АНД №291 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Д.Т., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0315-000589/11.11.2019г.
на Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на основание чл. 175,ал.3,пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В депозирана жалба се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, излагат се съображения за маловажност на нарушението.
Поддържат искане за неговата отмяна и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
както и процесуалния му представител, адв. К. У., редовно призовани, се явяват, като излагат подробно съображения
за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Поддържа тезата в
писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ангажират
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На жалбоподателят К.Т., бил
съставен АУАН № GA 16056/07.07.2019г. от мл. авт. С.К., за това че на 07.07.2019г.
в 17:30 часа в град Пещера, ул. „Свети Константин“ посока изхода на града,
управлява лек автомобил Волво В 50 без
регистрационни табели с рама YV1MW753152084681, с неустановена собственост като извършва следното
нарушение – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, без
регистрационни табели, поставени на определените за това места.
Посочено е че е нарушен чл. 140
ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без
възражения, не са депозирани такива и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на акта било издадено
и оспорваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено глоба в размер
на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП. Посочено е и че НП се издава освен на
основание АУАН, но и на основание Постановление на РП Пещера за отказ за
образуване на досъдебно производство.
По делото е разпитан актосъставителя
– св. С.К., който потвърждава констатациите по акта, а именно че жалбоподателят бил спрян за
проверка след като преминал покрай
магазин „Старата поща“ в град Пещера без регистрационни табели, като се
движел към курорта Свети Константин. Улицата била със сериозен наклон. Жалбоподателят при проверката му
предоставил документи за автомобила, които не били на български език.
Св. Аспарух Г. депозира показания, че юли месец на 2019
година, докато отивал да си купува цигари и преди да влезе в магазина, видял
жалбоподателя да сваля кола- Волво от автовоз, като решил да му помогне. След
като свалили колата, тръгнал към магазина и се разминал с полицейската кола.
Твърди, че с жалбоподателя са съседи и на тяхната улица не може да влезе
автовоз. Разстоянието, от което са свалили колата до адреса на жалбоподателя
било 200-500 метра. Депозира показания, че автомобила бил регистриран след това,
4-5 дни, като бил превозен до КАТ с пътна помощ.
Приета е по делото Справка за
нарушител/ водач, от която е видно , че жалбоподателят има налагани няколко
наказание по ЗДвП.
Прието е по делото Постановление
за отказ за образуване на досъдебно производство от 17.07.2019г. на РП Пещера,
с което е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345 от НК и
материалите са изпратени на административнонаказващия орган по компетентност.
Приет е по делото Договор за
покупко-продажба на моторно превозно
средство от 07.07.2019г., от който е видно, че лек авотмобил марка Волво В50 е закупен от К.Т. на дата 07.07.2019г.
Прието е по делото Свидетелство
за регистрация на МПС Част I на лек автомобил марка Волво В 50 от дата 15.07.2019г.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и показанията на актосъставителя- св. С.К. и св. Аспарух Г..
Настоящият съдебен състав
кредитира в цялост показанията на свидетелите, като същите се явяват логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото
писмени доказателства.
Съдът действайки в рамките на
цялостния контрол за законосъобразност на НП, констатира, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото
на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице.
На първо място е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като
не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, визирани в чл. 42 т.4 и
чл. 57 т.5 от ЗАНН. Това е така, т. к. не е дадено ясно и точно описание на
нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН е посочено, че лекият автомобил
не бил регистриран по надлежния ред, бил без регистрационни табели поставени на
определените за това места. Отделно от това актосъставителят депозира показания,
че жалбоподателят бил санкциониран за това, че бил без регистрационни табели.
Чл. 140 ал. 1 от ЗДвП е посочено, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“
Актосъставителят, в
съответствие и с показанията си в
съдебно заседание посочи, че жалбоподателят бил без регистрационни табели, като
именно и по този начин е визирал нарушението в АУАН- чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Това не е съобразено от
наказващият орган, който е приел че нарушението се изразява в управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред
и е посочен чл. 140 ал.1 от ЗДвП, която има две предложения.
Противоречието между Акта и НП по
отношение на описанието на фактическата обстановка,както и посочване на
конкретната норма, която е нарушена от жалбоподателят, рефлектира не само на
законосъобразността при издаване на НП, но и на правото на защита на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран.
Отделно от това оценявайки
причините, обстоятелствата и механизма, при които е било извършено нарушението
обаче следва да се направи извод, че то съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото то е извършено без пряк умисъл от
жалбоподателя Т. и при наличието на достатъчно извинителни обстоятелства. От
събраните по делото гласни доказателства, както и от приетото като писмено
доказателство по делото копие на свидетелство за регистрация на процесното МПС,
става ясно защо автомобилът е бил придвижен по ул. "Свети Константин"
на процесната дата. Изясни се категорично, че той е бил транспортиран от автовоз
на около 200-500 метра до жилището на жалбоподателя, с цел да бъде регистриран следващите дни. Това
е и станало като за целта жалбоподателят е наел пътна помощ да извози
автомобила до КАТ Пазарджик.
Казано с други думи, Т. не е имал
типичното поведение на водач, който управлява целенасочено нерегистрираното МПС
с намерение да го ползва по предназначение. Не се твърди и не се установява, поведението на водача да
е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки за
извършването на някакви други административни нарушения или престъпления. Не се
твърди и не се установява автомобила да е с нередовен идентификационен номер
(VIN) или пък да е бил придобит от Т. по неправомерен начин. Освен това от
справката му като нарушител/ водач, се вижда, че нарушенията по ЗДвП се
изразяват в неносене на документи, поставяне на колан, престой , както и три броя
фиша които са платени. Тоест в случая не се касае за тежки нарушения на
правилата за движение, отчитайки че жалбоподателят е водач от 1978 година и има
придобити категории C B CE
M AM TKT BE.
Ако беше отчел всички тези
факти, АНО следваше да направи извод, че
извършеното нарушение се характеризира с явно незначителна обществена опасност.
Поради това наказващият орган е следвало на основание чл. 28 от ЗАНН да не
налага санкция, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При това положение и като не е
приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен
акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
съображенията от страна на наказващия орган дали да приложи или не чл. 28 от ЗАНН. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е
преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г.
ОСНК - ВКС/. По тези съображения обжалваното НП следва да се отмени.
Налице е и още едно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Последното е било издадено на основание
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, вместо при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН GA 16056/07.07.2019 г. При това
положение АНП е било образувано и се е развило незаконосъобразно, което пък
съставлява абсолютно процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на
издаденото НП.
В конкретния случай съставеният
срещу жалбоподателя АУАН е бил изпратен в РП- Пещера за преценка евентуално
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Както се посочи
по-горе прокурорът е преценил, че не е налице престъпление и е отказал да
образува ДП, като е изпратил материалите по преписката за преценка на АНО.
Тоест АНП е следвало да се развие при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая това не е било
сторено, тъй като съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП не е било прекратено
от наказващия орган.
Целта на разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е да не допусне за едно деяние да се водят две паралелни
производства- наказателно и административно-наказателно, които са с идентичен
предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и
също нещо, с което ще се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато
за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на
администрацията не следва да предприемат действия по административно
преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи- съд или
прокуратура и едва ако преценят да препратят прекратеното наказателно
производство на административнонаказващия орган, то той вече ще е компетентен
да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
т. е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е
спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който
в същото време е бил изпратен на прокуратурата, т. к. деянието е съдържало
признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което
след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е
била нарушена императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
Относно искането за присъждане на
разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно
отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото), от които се установява,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателя Т. е заплатил в брой на адвокат К.У.. В
депозираното писмено становище от АНО е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради
което и на основание чл. 18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да се определи в размер от 300 лева, предвид
обстоятелството, че делото е приключило с едно заседание, без отличаваща се фактическа и правна сложност. При
това положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно звено е РУ Пещера (органът издал НП) следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Както се посочи районните управления са структурирани към ОД на МВР-
Пазарджик, съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ разполагащо
със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР
следва разноските сторени от жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР- Пазарджик, която има статута на ЮЛ.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН Пещерския районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0315-000589/11.11.2019г. на Началник РУ
към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на К.Д.Т., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на
МВР- Пазарджик да заплати на К.Д.Т., ЕГН **********,***, разноски в размер на
300 (триста ) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: