Решение по дело №149/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Н. Л.“ООД гр. Севлиево ЕИК*********** против Решение №48/26.03.2024г. на Зам. директор ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалба и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0000859/14.03.2024г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново. С жалбата и допълнение към нея се излагат съображения, че постановлението е неправилно и необосновано, както и решението, с което същото е потвърдено. Според жалбоподателя преди налагането на постановлението не бил извършен анализ за целесъобразността на избраната обезпечителна мярка предвид изискването да не се засяга права и законни интереси на субектите в по- голяма степен от необходимата за събиране на задълженията. Такъв бил извършен едва в обжалваното решение на териториален директор на ТД на НАП В. Търново. Не било обсъдено по какъв начин наложения запор би допринесъл за ефективното в бъдеще изпълнение на установеното публично задължение при липса на наличност и очаквани постъпления, след като дейността на дружеството реално била преустановена, след налагане на обезпечителната мярка.

Не било обсъдено възражението, за това че постановлението за налагане на ПОМ е незаконосъобразно, тъй като било издадено в процес на спряно ревизионно производство. Действията по спиране означавали спиране на всякакви искания, включително и тези за налагане на ПОМ.

Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно и отмяна на обезпечителните мерки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представя се писмена защита.

Ответникът по делото – Зам. Директор на ТД на НАП В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски, аргументира законосъобразност на оспореното решение. Прилага писмени бележки.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Със заповед за възлагане на ревизия №Р-04000724000037-020-001/04.01.2024г. на ТД на НАП В. Търново е възложено извършването на ревизия на „Н. Л.“ООД с ЕИК**************, обхващаща задължения по ДДС.

По преписката е налице мотивирано искане за предварително обезпечаване на задължения от инспектор по приходите №Р-04000724000037-039-001/13.03.2024г. в което е посочено, че се очаква установяване на задължения в размер [рег. номер], 78 лева представляващи главница за ДДС и 72600лв. лихва /към 13.03.2024г./

Във връзка с извършване на ревизията и евентуално установяване на задължения на осн. чл. 121, ал. 1 от ДОПК е издадено ПНПОМ№[рег. номер]-023-0000859/14.03.2024г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанеието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ ОББ АД.

При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (чл. 195, ал. 2 от ДОПК). Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК). Според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

В чл. 202, ал. 1 от ДОПК е посочен редът за налагане на запор върху вземания на длъжника от банки, който се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена форма. Процесното постановление е издадено, съгласно чл. 200 от ДОПК, от публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 12, ал. 4, т. 1 и чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК – Зам. Директор на ТД на НАП-В. Търново. Не са налице основания за нищожност на оспорения административен акт.

Съгласно чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Публични са държавните и общински вземания, посочени в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Обезпечението им се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Като мотиви в постановлението е посочено изрично, че се касае за обезпечаване на задължения по ревизионна производство, като в мотивираното искане за предварително обезпечаване на задължения №Р-04000724000037-039-001/13.03.2024г. е посочено, че се очаква установяване на задължения в размер [рег. номер], 78 лева представляващи главница за ДДС и 72600лв. лихва /към 13.03.2024г./ и запорът се налага в частта на наличните и постъпващи суми по банковите сметки в ТБ ОББ АД.

Публичният изпълнител при ТД на НАП В. Търново, е съобразил, че събирането на вземането е затруднено или би могло да се затрудни след приключване на ревизионното производство.

Възраженията в жалбата, че не са посочени и изяснени тези факти от страна на публични изпълнител, съдът намира за неоснователни. В този смисъл са налични материалните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, която поставя като изисквания за допускане на обезпечението - наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. В случая се касае за предполагаем размер на задълженията, който следва да бъде изяснен в хода на провеждащото се ревизионно производство, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 195, ал. 7, респ. чл. 198, ал. 2 от ДОПК. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда, още повече, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие предвид разпоредбата на чл. 121, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ДОПК, т.е. наложеното обезпечение е обусловено от висящото ревизионно производство.

Преценката за затрудненото събиране на задълженията на дружеството - длъжник в конкретния казус е направена на база установения размер на задълженията му, като е изследван въпросът за разплащане от страна на негови контрагенти. След извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането, публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесната обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху постъпващи суми по двете сметки. По отношение на същото не се спори, че има публични задължения, които са установени по основание и размер със съответните актове в хода на ревизионното производство. При определяне на обезпечителните мерки следва да се отчитат както обезпечителната нужда, така и интересите на длъжника, като не се допуска прекомерно явното и съществено обременяване на длъжника..

Запорът върху банковите сметки на жалбоподателя, в частта на наличните и постъпващи суми по тези сметки в полза на дружеството-длъжник, чийто управител е той, е допустима и подходяща обезпечителна мярка. По същността си парите са със смесена правна природа, като специфични движими вещи, които са платежно средство. Те могат да бъдат обект на обезпечение, ако са индивидуализирани чрез местоположението и лицето, в което се съхраняват, доколкото самите изпълнителни способи целят да трансформират останалите вещи или вземания в пари за нуждите на изпълнителния процес, които нужди се предохраняват именно с обезпечителния. Налагането на процесната обезпечителна мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. По този начин се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.

Предвид така изложеното съдът намира за неоснователни, изложените в жалбата твърдения за допуснато от ответния орган противоречие с материалния закон при налагането на процесната обезпечителната мярка.

Във връзка с възраженията, че наложеният запор ще затрудни дейността на дружеството, следва да се има предвид, че съгласно чл. 199 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния изпълнител и от съда заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. В конкретния случай няма данни да е правено искане за заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. От друга страна, обезпечителната мярка – запор е наложена върху конкретно определени по размер парични средства, собственост, на "Н. Л." ЕООД, за които безспорно е установено, че се намират в банкови сметки на жалбоподателя. В случай, че по същите са налични, респ. постъпят суми в по-голям от посочения в оспорваното постановление размер, няма пречка жалбоподателят да оперира с тях. По този начин обезпечителната мярка не обременява прекомерно интересите на жалбоподателя, каквито доводи се излагат от негова страна.

По изложените съображения, съдът намира оспореното решение, с което е потвърдено постановление изх. № [рег. номер]-023-0000859/14.03.2024г. на публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.

При този изход на спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразено с вида на производството по чл. 197, ал. 2-4 от ДОПК, което е особено производство, и за него не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка, дължимото възнаграждение за юрисконсулт се определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед на гореизложеното Административен съд Габрово,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н. Л.“ЕООД, гр. Севлиево против Решение № 48/26.03.2024г. на Зам. директор ТД на НАП В. Търново, с което е потвърдено Постановление изх. № [рег. номер]-023-0000859/14.03.2024 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново.

ОСЪЖДА „Н. Л.“ЕООД, гр. Севлиево ЕИК *************** да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - град В. Търново разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.