Р Е Ш Е Н И Е
№ 1436
30. 10.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осми октомври, две
хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
И. Л.
прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1580 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „Лавър
2“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес на седалище и управление гр.Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“ бл.187, ет. - партер, против Решение № 739 от 02.07.2020г.,
постановено по НАХД № 1306 по описа на Районен съд – Бургас за 2020г., с което
е потвърдено Наказателно постановление НП № 466241-F480582/03.09.2019г.,
издадено от началника на сектор „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП, с
което на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
на „Лавър 2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото НП. Излага доводи, че нарушението е маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията ЦУ на НАП Бургас, редовно и
своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218
и чл.220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е намерил, че деянието не може
да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. По изложените
съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като
законосъобразен и осъдил дружеството да заплати разноски на НАП-София.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице
законовите предпоставки за издаване на Наказателното постановление.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
състав.
Съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Посочената
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, задължителни
за лицата, използващи фискални устройства, като цели създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Макар и да не е посочен срок за отразяване на
служебното въвеждане и извеждане на суми, поради целта на това отразяване,
същото следва да се прави в момента на извършването му.
Не могат
да се споделят аргументите, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла
на чл.28
от ЗАНН. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В случая нито се твърдят,
нито се установяват извинителни причини констатираната разлика да не е
регистрирана чрез операция от наличното и функциониращо фискално устройство или
в книгата за дневните финансови отчети. Напротив от доказателствата по делото
се установява, че в същия ден и на същото място такава разлика е констатирана в
два от трите касови апарата, което оборва всяка вероятност за случайния
характер на деянието. Именно поради това, съдът счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 739 от 02.07.2020г., постановено по НАХД № 1306 по описа на Районен съд –
Бургас за 2020г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.