Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260304 / 18.12.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети декември през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3640 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя
Т. Р. М.; против И.А.И. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 945 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности за периода 31.03.2015 г. – 30.09.2016 г., и сумата от 284,98 лв.
обезщетение за забава за периода 01.05.2015 г. – 23.07.2019 г.; със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било
изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 2197/2019 г. на ХРС, като издадена
била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са
предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения
срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на
вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
на адреса му. В това си качество и по партида № 115020 ответникът бил
потребител на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3
ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на
основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично
известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и
влезли в сила един месец след публикуването им в един местен и един централен
ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от
Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала
от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на
посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи
се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за
посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите
задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на
предоставените му услуги, за които ищецът в посочения период му издал 12 броя
фактури, на обща стойност от 945 лв. за главница, с ДДС, и 284,98 лв. за
обезщетение за забава, всичко общо – 1 229,98 лв. От общата дължима сума не
били изплатени никакви части. Фактурите били съставени в съответствие с
нормативните изисквания. Предвид настъпването на падежа на всяко задължение,
вземанията на ищеца против ответника били ликвидни и изскуеми, като ответникът
не ги погасил в уговорения срок, заради което начислено му било и обезщетение
за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си
искания ищецът поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като
допълнително сочи, че направеното от особения представител на ответника
възражение за настъпила погасителна давност било преклудирано.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор не представя и назначеният му
особен представител, на основание чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК. В открито
съдебно заседание ответникът не се явява, но се представлява от особения си
представител, който оспорва предявения иск по основание и като погасен по
давност за периода до 26.07.2016 г. Възражението му за давност, направено в
първото по делото открито съдебно заседание, не следвало да се счита за
преклудирано, т.к. съобщението за отговор по чл.131 от ГПК му било изпратено
само на електронната поща, каквато той не бил посочил по делото. Такова
съобщение той не бил и получил, доказателство за което било липсата на
потвърждение за получена електронна поща. Предвид изложеното, особеният
представителна ответника иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и приеха
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия правен
спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е издал
на името на И.И. П. процесните 12 броя фактури с кл.код 110305, по партида № 115/20
за обект на адрес в гр. Х., ***; а именно:
-
фактура № **********/31.03.2015 г. за периода 14.02.2015 г. – 16.03.2015 г., за 2
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 30.04.2015г.;
-
фактура № **********/30.04.2015 г. за
периода 16.03.2015 г. – 15.04.2015 г., за 2 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 30.05.2015 г.;
-
фактура № **********/29.05.2015 г. за периода 15.04.2015
г. – 15.05.2015 г., за 2 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с
краен срок за плащане 28.06.2015 г.;
-
фактура № **********/30.06.2015 г. за периода 15.05.2015
г. – 15.06.2015 г., за 5 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 15 лв., с краен
срок за плащане 30.07.2015 г.;
-
фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 15.06.2015
г. – 14.07.2015 г., за 3 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 9 лв., с краен
срок за плащане 30.08.2015 г.;
-
фактура № **********/31.08.2015 г. за периода 14.07.2015
г. – 14.08.2015 г., за 2 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с
краен срок за плащане 30.09.2015 г.;
-
фактура № **********/28.04.2016 г. за периода 14.08.2015
г. – 08.04.2016 г., за 7 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21 лв., с краен
срок за плащане 28.05.2016 г.;
-
фактура № **********/31.05.2016 г. за периода 08.04.2016
г. – 10.05.2016 г., за 7 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21 лв., с
краен срок за плащане 30.06.2016 г.;
-
фактура № **********/30.06.2016 г. за периода 10.05.2016
г. – 09.06.2016 г., за 271 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 813 лв., с краен
срок за плащане 30.07.2016 г.;
-
фактура № **********/29.07.2016 г. за периода 09.06.2016
г. – 11.07.2016 г., за 7 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21 лв., с
краен срок за плащане 28.08.2016 г.;
-
фактура № **********/31.08.2016 г. за периода 11.07.2016
г. – 14.08.2016 г., за 2 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен
срок за плащане 30.09.2016 г.;
-
фактура № **********/30.09.2016 г. за периода 14.08.2016
г. – 13.09.2016 г., за 5 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 15 лв., с краен
срок за плащане 30.10.2016 г.
Посоченият във фактурите адрес на имота е регистрираният постоянен и
настоящ адрес на ответника в настоящото производство, видно от справка рег. № 242/05.02.2020
г. в НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ. На този адрес той е декларирал, че
притежава недвижим имот, видно от представената от ищеца данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 47993 от 13.02.1998 г. Описал е, че е единствен собственик на
имота, представляващ *** на ** кв.м., построена през 1964 г., и навес, построен
през 1991 г., с дворно място от *** кв.м., за което разполагал с нотариален акт
№ 168/ 18.12.1992 г., без да е учредявано вещно право на ползване. Видно от справка
за актуално състояние на трудовите договори към дата 05.02.2020 г. от НАП на
името на ответника, същият е бил в трудово правоотношение единствено в периода
25.03.-18.07.2003 г.
По искане на ищеца, съдът назначи и изслуша комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Същото обаче не се налага да бъде коментирано, т.к. това
не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор. От извършените
проучвания, в т.ч. при оглед на водомера в процесния имот, показан им от съсед,
вещите лица са установили, че ответникът и семейството му са на работа в И..
Водомерната шахта се намирала на достъпно место в двора на имота. По данни на
служител отдел „Продажби“ при ищеца, последните данни за имота са от отчет от
13.09.2016 г., след което имотът се водел необитаем. Експертизата сочи, че
данните по процесните фактури за количествата доставена вода частично не
съответствали на отчетените в карнетите, като налице били 10 куб.м. вода в
повече, отчетени срещу подпис във фактурите, и 4 куб.м. вода в повече, начислени
служебно във фактурите.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.07.2019
г., изпратено по пощата, постъпило в съда на 29.07.2019 г., въз основа на което
е образувано производство по ч.гр.дело № 2197/2019 г. на ХРС. По това дело, въз
основа на твърденията по заявлението, със заповед № 1073/30.07.2019 г. е
разпоредено, длъжникът – И.И. П. с ЕГН ********** ***; да заплати на кредитора
– ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 945 лв. за главница, с 284,98 лв. лихва
за забава върху нея от 01.05.2015 г. – 23.07.2019 г. и законната лихва върху
главницата от 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; дължими за неизпълнение на задължение за
заплащане на цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на
водите и други ВиК-услуги по съществуващо помежду им облигационно
правоотношение, базирано на публично известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги
на потребителите на ищеца като ВиК-оператор, надлежно приети и оповестени по
чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6 ал.1
т.5 от ЗРВКУ, имащи значение на сключен между страните договор относно имот на
длъжника с открит партиден номер 115020, за което са издадени фактури за
периода 31.03.2015 г. – 30.09.2016 г. Съобщение за заповедта е било връчено на
посочения за длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 23.10.2019
г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 22.11.2019 г.,
изпратена по пощата предния ден. В рамките на заповедното производство и по
молба на заявителя от 17.02.2020 г., след като му бяха дадени съответните указания
в настоящото производство, с разпореждане № 1063/ 18.02.2020 г. съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта си, като посочените
в нея имена на длъжника следва да се считат „И.А.И.” вместо неправилно
изписаните „И.И. П.”.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан, макар и не поради ответните възражения.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1
от Закона за водите, и като такъв предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на
територията на гр. Хасково, където се намира и процесният имот с адрес в гр. Х.,
***. Въпреки изричните указания на съда обаче, в т.ч. и по реда на чл.146 ал.2
от ГПК, ищецът не проведе пълно и главно доказване, че през процесния период 31.03.2015
г. – 30.09.2016 г. именно ответникът е имал качеството на потребител на така
предоставяните ВиК-услуги. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и
разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо и предвид
коментираните по – горе доказателства по делото, липсва основание да се направи
категоричен извод, че именно ответникът има качеството на потребител на предоставяните
от ищеца ВиК услуги за процесния имот. Преди всичко, партидата за имота с номер
115/20 е открита на името на друго лице – И. И. П., на когото са издавани и
процесните фактури. Ищецът не ангажира доказателства, кое е това лице, както и
за твърденията си, че това лице е с ЕГН на ответника в настоящото производство.
Против И. И. П. с ЕГН ********** той е подал както заявлението си по чл.410 от ГПК, така и настоящия си иск, като едва след служебната констатация на съда, че
такова лице не съществува, ищецът променя позицията си, в т.ч. с искане за
поправка на допусната очевидна фактическа грешка, че всъщност длъжник по
процесното му вземане бил ответникът - И.А.И. с ЕГН **********. При липса на
конкретни доказателства за това, в т.ч. предвид призоваването на ответника по
реда на чл.47 от ГПК, липсва основание да се приеме, че горепосочените две лица
са едно и също, а именно – ответникът. На следващо място, ищецът не доказа,
ответникът да е собственикът на процесния имот. За установяване на същото той
представи единствено данъчна декларация на ответника за притежаваните недвижими
имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 47993 от
13.02.1998 г. Същата обаче не представлява титул за собственост. Нещо повече,
декларацията е подадена в далечната 1998 г. и не удостоверява съдбата на това
право на собственост до процесния период 31.03.2015 г. – 30.09.2016 г.
Същевременно, налице са данни по делото, че ответникът трайно не пребивава на
адреса на имота. На този адрес той не бе успешно призован, както в заповедното,
така и в настоящото производство, което наложи процедурата по чл.47 от ГПК.
Според справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП на името на
ответника, същият е бил в трудово правоотношение единствено в периода
25.03.-18.07.2003 г. От заключението на експертизата пък се установява, че ответникът
не е бил открит на адреса, а водомерът е бил проверен, показан им от съсед и
намиращ се достъпно место в двора на имота. Събрани са данни, че ответникът и
семейството му са на работа в Испания, а по данни на служител отдел „Продажби“
при ищеца, последните данни за имота са от отчет от 13.09.2016 г., след което
имотът се водел необитаем. Не на последно място, експертизата сочи, че данните
по процесните фактури за количествата доставена вода частично не съответствали
на отчетените в карнетите, като налице били 10 куб.м. вода в повече, отчетени
срещу подпис във фактурите, и 4 куб.м. вода в повече, начислени служебно във
фактурите.
В обобщение, съдът приема за недоказано по делото, че през процесния период 31.03.2015 г. – 30.09.2016 г. именно ответникът е
имал качеството на потребител на предоставяните ВиК-услуги от ищеца за
процесния имот, както и че той е титуляр на откритата за имота партида и на
негово име са издадени процесните фактури. Ето защо, липсва основание да се
приеме, че ответникът има облигационното задължение, да погаси процесното
вземане на ищеца. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените
искове изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя Т. Р. М.;
против И.А.И. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца за неизпълнени парични задължения за
плащане на ВиК-услуги, предоставени за имот на адрес в гр. Х., ***, за който на
името на И. И. П. е била открита партида с номер 115020 или 115/20; а именно –
за главница сумата от общо 945 лв.,
включваща неизплатени суми по общо 12 броя фактури, издадени в периода 31.03.2015
г. – 30.09.2016 г.; ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в общ размер от 284,98 лв., начислено върху всяка от
дължимите суми по фактурите за периода 01.05.2015 г.– 23.07.2019 г.;
за които суми е издадена заповед № 1073
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 2197/2019 г. на ХРС, в която с разпореждане № 1063/18.02.2020 г. е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в трите имена на длъжника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните – на
електронните пощи от л.126 и л.71 на адвоката на ищеца и на особения представител на ответника; като
им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.