№ 141
гр. Варна, 18.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000038 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Г. П.
С. в качеството и на синдик на „Торове БГ“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна
срещу определение № 13 от 04.01.2022г. по търг.дело № 734/21г. по описа на Варненски ОС,
с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от синдика иск с
правно основание чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ срещу „Торове БГ“ ЕООД в несъстоятелност и
„Агростар 2009“ ЕООД.
В частната жалба се твърди че определението е незаконосъобразно и неправилно.
Оспорва приетото от съда, че не е нужно страната да се уведомява за разпореждането, с
което е продължен срокът за изпълнение на дадените от съда указания. Излага, че в
настоящия случай синдикът е изпълнил частично дадените му с разпореждане № 4615 от
25.10.2021г. указания и е поискал за изпълнението на част от дадените указания да бъде
определен по-дълъг срок, предвид че синдикът не разполага с търговската и счетоводна
документация на длъжника. Сочи че съдът е удължил срока и го е уведомил за
разпореждането с нарочно съобщение. Излага че в указания продължен срок е депозирал
нова молба, в която не е успял да уточни всички указани му обстоятелства и е поискал ново
удължаване. Твърди че съдът в този случай се е произнесъл с ново удължаване на срока без
да го уведоми. Твърди че липсата на уведомление би могла да означава различно развитие
на производството, включително и че направените уточнения са достатъчни и е пристъпено
към връчване на препис от исковата молба. Поради което и твърди че в конкретния случай
уведомяването на синдика е било задължително.
На следващо място твърди че подадената от него искова молба е редовна и
указанията, дадени му с разпореждането от 25.10.2021г. в т.2 не кореспондират с
1
формулирания от ищеца петитум. Твърди че в исковата молба са посочени конкретни
плащания, с които са погасени парични задължения на несъстоятелния длъжник към негови
контрагенти. Фактическите основания за завеждане на иска, синдикът е формирал на база
декларирани от длъжника обстоятелства, свързани с дейността му, осъществявана
непосредствено преди откриване на производството по несъстоятелност. Твърди че фактите
и обстоятелствата, за които съдът е задължил синдика да направи уточнения не са
определящи за обстоятелствата, на които се основава иска. За всички други
правоизключващи и/или правопогасяващи факти и обстоятелства, ответникът има
процесуална възможност и право да посочи и наведе в отговора на исковата молба. Твърди
че неизпълнените указания, дадени на ищеца, са неотносими към обстоятелствата, на които
се основава иска.
Моли съда да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.129 ал.3 от ГПК размяна на книжа не е извършена.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
Производството по търг.дело № 734/21г. по описа на ВОС е образувано по предявен
от синдика на „Торове БГ“ ЕООД в несъстоятелност иск по чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ за
обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
изпълнение на изискуеми парични задължения на длъжника в общ размер на 81 380.60лв.,
на четири плащания на дати 05.09.2018г., 10.09.2018г., 27.09.2018г. и 08.10.2018г. в полза на
„Агростар 2009“ ЕООД, като извършени в шестмесечен срок преди подаване на молбата по
чл.625 от ТЗ.
С разпореждане от 25.10.2021г. производството по делото е оставено без движение и
на ищеца е указано да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба.
Съобщението за без движение е редовно връчено на 10.11.2021г. Преди изтичане на срока от
ищеца е постъпила молба с частично изпълнение на дадените указания и с искане за
продължаване на срока. С разпореждане от 18.11.2021г. на основание чл.63 ал.1 от ГПК
срокът е продължен с три седмици. Преди изтичането с молба подадена чрез куриер на
08.12.2021г. е поискано ново продължаване на срока, което искане също е уважено с
разпореждане № 5548 от 13.12.2021г. като на ищеца е даден допълнителен едноседмичен
срок. В този срок няма постъпила молба в изпълнение на дадените указания. С обжалваното
определение № 13 от 04.01.2022г. първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото на основание чл.129 ал.3 от ГПК поради неизпълнение на дадените от съда указания
за отстраняване на нередовности на исковата молба.
Настоящият състав на въззивния съд намира обжалваното определение за
незаконосъобразно по следните съображения:
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че последното постановено
на 13.12.2021г. продължаване на срока не е съобщено. Съдебна практика е единодушна, че
2
за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба
разпореждане, с което срокът е продължен. Съображенията произтичат от разпоредбата на
чл.63 ал.2 от ГПК, която изрично установява момента, от който започва да тече
новоопределеният срок като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на
първоначалния срок. Оттук следва, че началният момент на новоопределения срок не е
обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран.
След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не
съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба
разпореждане, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането
за продължаване на срока е уважено. По силата на чл.7 ал.2 от ГПК съдът връчва преписи от
актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по
чл.63 от ГПК няма. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване
на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната.
Независимо от това обаче и предвид разрешението, дадено в тълкувателно решение
№ 6/2017 от 15.01.2019г. по тълк.дело № 6/2017г. на ОСГТК, че ограниченията относно
обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.второ от ГПК, не се
прилагат в производството по частна жалба, съставът на въззивния съд намира че с
разпореждането от 13.12.2021г., с което е продължен повторно срокът с една седмица е
незаконосъобразно и в противоречие с нормата на чл.63 ал.2 изр.първо от ГПК.
По разпореждане на закона чл.63 ал.2 от ГПК продълженият срок не може да е по-
кратък от първоначалния и тече от изтичане на първоначалния такъв. Ето защо, за страната
не следва да има съмнение откога ще тече продължения срок и каква ще е минималната му
продължителност. В настоящия случай първоначално с разпореждането от 25.10.2021г. е
определен едноседмичен срок от получаване на съобщението за изпълнение на дадените
указания. По реда на чл.63 този срок е продължен с три седмици с разпореждане от
18.11.2021г. Срокът за изпълнение е продължен още веднъж на 13.12.2021г. с една седмица.
В тази хипотеза на трето, последващо продължаване на срока за изпълнение, съставът на
въззивния съд намира, че новият срок не може да е по-кратък от изтичащия срок. В случая
следва да се има предвид продължения срок, а не първоначално определения, защото
именно от изтичането на втория определен срок следва да се брои новото продължение на
срока. Поради което и въззивният съд намира, че при последното продължаване на срока на
13.12.2021г. първоинстанционния съд е определил по-кратък срок от изтичащия
триседмичен.
На следващо място, съставът на въззивния съд намира, че неизпълнените от ищеца
указания по т.2 от разпореждането от първоинстанционния съд не съответстват на
съществуващи нередовности на подадената искова молба.
Предявеният иск е с правно основание чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ за обявяване на
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на погасяване на
изискуеми парични задължения на длъжника, извършено след началната дата на
неплатежоспособността и в шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
3
Изискуемото на основание чл.127 ал.1 т.4 от ГПК посочване на обстоятелствата, на които се
основава иска, включва посочване на обстоятелствата досежно атакуваното с иска действие
на длъжника, а именно посочване и индивидуализиране на извършеното плащане на
изискуемо задължение по дата, размер, основание и кредитор. С исковата молба са посочени
кредитора, комуто е платено, размера и датата на плащането. С молбата в изпълнение на
указанията от 08.12.2021г. е посочено че се касае за изпълнения на задължения по договори
за доставка на зърно и зърнени култури. С молбата в изпълнение на указанията от
17.11.2021г. синдикът е уточнил обстоятелствата във връзка със сроковете, регламентирани
в чл.646 ал.2 от ТЗ. С изложените обстоятелства в исковата молба и с уточнителните молба,
въззивният съд намира, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 т.4 от ГПК. Въпросите за предмета на договорите, по които са извършени плащанията,
конкретните задължения на страните по тези договори и техните падежи, могат да бъдат
въведени в производството само по своевременно въведени материалноправни възражения
на ответниците по иска.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че исковата молба отговоря на
изискванията на чл.127 от ГПК и прекратяването на производството поради неизпълнение
на указанията на съда за отстраняване на нередовности, следва да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 13 от 04.01.2022г. на Варненски ОС по търг.дело №
734/21г. и ВРЪЩА делото на Варненски ОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4