О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 37
31.01.2013г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в
закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА Д.
при секретар
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 321 по описа за 2012г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Г.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощника й
адв.Рада Лилова, срещу Решение № 138/ 28.11.2012г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с
което е потвърдено Разпореждане № КР-56/ 12.10.2012г. на “За Ръководител на
контрола по разходите на ДОО” Началник сектор “КР ДОО” при ТП на НОИ/РУ”СО”
гр.Стара Загора, за възстановяване на недобросъвестно полученото за периода
21.08.2007г. до 31.10.2007г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко
дете на основание чл.53, ал.1 от КСО, в размер на 906.91лв, от които 430.43лв
главница и 476.48лв лихва. В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за постановяването му в
противоречие на приложимите материалноправни разпоредби на КСО и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че доколкото
съгласно действалата към периода на изплащане на обезщетението за отглеждане на
малко дете нормативна регламентация на чл.53, ал.4 от КСО, детските ясли не са
били посочени сред детските заведения, настаняването в които е отрицателно
условие за получаване на обезщетението, неправилно и необосновано решаващият
орган е приел, че е налице подлежаща на възстановяване сума за осигурително
плащане. Излага съображения че детската ясла като социално заведение без
настаняване, не може да се приравнява на детско заведение за настаняване по см.
на чл.53, ал.4 от КСО и тъй като изменението на закона /обн. ДВ бр.100/ 2010г./
няма обратно действие, не може да се търси и възстановяване на получено
обезщетение при упражняване на признато и реализирано по предишния закон
субективно право. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него разпореждане.
Съдът намира че жалбата е процесуално
недопустима, по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбата на чл.159, т.5 от АПК, една от тези предпоставки за надлежно
упражняване правото на жалба от категорията на абсолютните, за които съдът
следи служебно, е оспорването да е направено в законово регламентирания срок за
подаване на жалба срещу съответния административен акт. Съгласно разпоредбата
на чл. 118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд. Нормативно установения срок за
оспорване е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото да се търси
съдебна защита срещу административния акт.
В случая обжалваното Решение № 138/
28.11.2012г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Г.Д.Д.
против Разпореждане № Разпореждане № КР-56/ 12.10.2012г. на “За Ръководител на
контрола по разходите на ДОО” Началник сектор “КР ДОО” при ТП на НОИ/РУ”СО”
гр.Стара Загора, е издадено на основаие чл.117, ал.1, т.2, б.”ж” от КСО и
съгласно чл.118, ал.1 от КСО може да бъде оспорено по съдебен ред в 14-дневен
срок неговото съобщаване.
От приложената по делото административната
преписка се установява, че съобщаването на Решение № 138/ 28.11.2012г. на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е извършено чрез изпращането на писмо
изх.№ 945-4794-1Н2 от 28.11.2012г. до пълномощника на жалбоподателката, получено
на 10.12.2012г., видно от известие за доставяне № 1100014707076 /лист 13 от
делото/.
В решението изрично е посочено, че
подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
получаването му. Срокът за оспорване на Решение № 138/
28.11.2012г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора чрез административния
орган пред съда е изтекъл на 27.12.2012г./първият присъствен ден/. Видно от поставения щемпел жалбата е постъпила
в РУ”СО” гр.Стара Загора с вх.№ 23/94Г-4794-1 от 18.01.2013г., като същата е
била подадена чрез пощенски оператор на дата 16.01.2013г. /съгласно поставеното
пощенско клеймо/. Но към 16.01.2013г. правото на оспорване е било вече
преклудирано.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата на Г.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощника й адв.Рада Лилова, срещу Решение
№ 138/ 28.11.2012г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора се явява процесуално недопустима, като подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО, което е пречка за
разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. С оглед на
което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.5 от АПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Г.Д.Д. ***, срещу Решение № 138/ 28.11.2012г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 38/ 2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: