Определение по дело №2664/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2487
Дата: 20 октомври 2017 г.
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20165220102664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

20.10.2017 год., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на двадесети октомври 2017 г. в състав

 

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

                                                   

разгледа гр. дело № 2664 по описа за 2016 г. и изготви следния проект за доклад на делото:

Производството е образувано по две искови молби, подадени от П.Х.Т. ***, срещу В.И.Г. *** – към първоначално образуваното гр. дело 2664/2016 г. е присъединено гр. дело 2852/2017 г. на същия съд, поради връзка между делата.

С двете искови молби се претендират обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на твърдения, направени от ответника писмено в отговор на искова молба, представена пред съд по друго дело (гр. дело 3097/2014 г. на Пазарджишкия районен съд), и уронващи според ищеца неговия престиж и доброто му име в обществото, както следва:

1. С думите: „Свидетелите съобщават, че същият [Т.] не работи никъде, но са чували от съседи, че е осъдил предприятие, от което е бил уволнен, да му плати обезщетение. Чули са как е успял да осъди горския, който го хванал да сече с цигани дърва, в нагласен процес, и горският му плащал да живее в момента“ според ищеца ответникът е направил твърдение, че той е осъдил горски, който го хванал да сече с цигани дърва, както и твърдение, че е участвал в нагласен процес, при който бил осъден невинен държавен служител. За вредите от всяко от тези две твърдения ищецът претендира обезщетение в размер по 500 лв. (общо 1000 лв.), като заявява, че в съдебно заседание ще поиска увеличаване на размера на иска. С допълнителна молба е поискал увеличаване на размера на обезщетението за второто твърдение (че е участвал в нагласен процес) от 500 с още 2000 лв., или общо 2500 лв.

2. С думите: „Бил е с достъп до имота. Възможно развитие на отношенията с покойната: конфликт между него и бабата, при който тя му заявява, че се отказва от гледането. Хипотеза – кражба и манипулация на лични данни и документи, убийство, обсебване. Мотив за жалбата срещу Асенка и аутопсията – защитно поведение и отклоняващи вниманието от извършени престъпления. Установката предполага висока вероятност за извършено тежко престъпление“. С цитираното според ищеца ответникът е заявил, че той – ищецът – е убил Марика Тонова („бабата“) с цел обсебване на имуществото и. За вредите от това твърдение се претендира обезщетение от 500 лв., като също се заявява, че в съдебно заседание ще се направи увеличаване на иска.

С отговора ответникът оспорва исковете като неоснователни. Счита, че исковите молби са нередовни, тъй като съдържат неясноти, като според него не става ясно какви обстоятелства се твърдят във връзка с формулирания петитум и нещо повече – самият петитум също не е ясен. В случай, че съдът ги приеме за редовни, оспорва исковете по основателност, като възраженията му срещу тях се свеждат до твърдение, че ищецът не е разбрал смисъла на казаното и е изложил свои неправилни интерпретации. Заявява и че част от изложеното не е негово твърдение, а такова на трети лица – споменатите свидетели.

Останалата част от подробните доводи, изложени от двете страни, нямат пряко отношение към предмета на делото.

По делото на 29.09.2017 г. е проведено съдебно заседание, в което не се е стигнало нито до окончателно изясняване на твърденията на страните и изготвяне на доклад, нито до събиране на доказателства.

Съдът намира, че исковата молба не е неясна и съответно е редовна.

Ищецът е представил писмени доказателства и е поискал разпит на свидетели, като по тези искания съдът се е произнесъл с определението, с което делото е насрочено за първо заседание.

Ответникът е направил следните доказателствени искания:

1. Поставяне на въпроси на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК – бил ли е в къщата, когато Марика Тонова е починала, видял ли е смъртта и, каква е била причината да поиска аутопсия, защо е извикал полиция, коментирал ли е с нея приживе факта, че я е осъдил и се е снабдил с изпълнителен лист, и изгонвала ли го е тя от къщата.

На част от тези въпроси ищецът е отговорил в проведеното съдебно заседание от 29.09.2017 г., без те да му бъдат изрично поставяни по реда на чл. 176 от ГПК. Въпросите, до отговор на които не се е стигнало – дали е коментирал с Тонова снабдяването си с изпълнителен лист и дали тя го е гонила от къщата, според настоящия състав на съда са неотносими към предмета на делото.

2. Съдебно удостоверение, с което ответникът да се снабди с копия и материали по дела със страна П.Т. *** и Районен съд – Пазарджик, и конкретно – наказателни дела 343/2009 г. и 344/2009 г. на районния съд, които вероятно съдържат данни за случая с горския.

С допълнителна молба ответникът е посочил името на горския – Красимир Пенин.

На съда е служебно известно, че делата пред Пазарджишкия районен съд със страни П.Х.Т. и Красимир Славеев Пенин са две – посочените от ответника наказателни дела 343/2009 г. и 344/2009 г. И двете са образувани по тъжба на Т. и впоследствие са прекратени, като Т. е бил осъден да заплати на Пенин разноските по производството в размер по 500 лв. за всяко дело. По тази причина не е необходимо за момента събиране на данни за всички дела със страна П.Т., които са няколко десетки на брой.

3. Справка за съдимост на П.Т. и удостоверение, което да послужи пред Районна прокуратура – Пазарджик за снабдяване с данни по какви прокурорски преписки е привличан той като обвиняем. Това искане е направено във връзка с изясняване на доброто име на Т. в обществото.

Съдът намира, че няма пречка да се съберат посочените данни, щом ответникът счита, че те имат отношение към спора.

С молба 31.01.2017 г. ищецът е направил искане за задаване на ответника по реда на чл. 176 от ГПК на общо 25 въпроса.

Съдът намира, че всички тези въпроси са неотносими към спора или задаването им не е необходимо, тъй като не са спорни обстоятелствата по тях, в частност не е спорно, че ответникът е подписал отговора на исковата молба, в който са направени изявленията, а по отношение на убиването на Марика Тонова (въпроси 2 до 7) ответникът заявява, че не твърди Т. да е убивал Марика Тонова.

Ищецът е направил искане за издаване на удостоверение, с което да се снабди с копие от смъртния акт на Марика Тонова от Община Белово, както и с данни дали първоначално в него е било записано, че тя не е вдовица, а едва след това е преправено на вдовица.

Съдът намира, че не е необходимо издаване на такова удостоверение, тъй като не е спорно, че Марика Тонова е починала и кога е починала, а ответникът заявява, че никога не е твърдял, че Тонова е убита от Т. – в случай, че препис от акта за смърт се иска с оглед установяване на посочената в него причина за смъртта. Семейното положение на Тонова и правилното му отразяване в акта за смърт първоначално или по-късно чрез поправка също няма отношение към спора.

 

С допълнителна молба ищецът е поискал да бъдат запазени звукозаписите от съдебното заседание от 29.09.2017 г. с цел прилагането им като доказателство към бъдещ иск. Прави искане също в протокола за това съдебно заседание да бъде вярно и точно отразено изявлението на ответника: „За мен Т. не е убиец, той е лъжец и крадец“.

Съдът намира, че няма предвиден ред, по който в това производство да се произнесе за запазването на звукозаписите. Евентуални искания в тази насока ищецът може да направи по реда за обезпечаване на доказателства. По отношение на искането за вярно и точно отразяване следва да се дадат указания на ищеца да уточни дали прави искане за поправка на вече изготвения протокол по реда на чл. 151 от ГПК.

Ищецът е направил искане за обезпечаване на иска чрез налагане на запор на автомобил, собственост на ответника. Съдът намира, че обезпечителната мярка е подходяща – става дума за парично вземане на стойност, приблизително съответстваща на стойността на автомобила, но следва да допусне обезпечение срещу гаранция.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на ответника за поставяне на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК на въпроси във връзка със смъртта на Марика Тонова.

Оставя без уважение искането на ищеца за поставяне на ответника по реда на чл. 176 от ГПК на 25 въпроса, изложени в молба от 31.01.2017 г..

Оставя без уважение искането на ответника да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което той да се снабди с копия и материали по дела със страна П.Т. *** и Районен съд – Пазарджик.

            Да се изиска справка за съдимост на П.Т..

            Оставя без уважение искането на ищеца да му бъде издадено удостоверение, с помощта на което да се снабди от Община Белово с копие от смъртния акт на Марика Тонова и с данни дали първоначално нейното семейно положение е било погрешно отбелязано в него.

            Оставя без разглеждане като недопустимо в това производство искането на ищеца за запазване на звукозаписите от предходното съдебно заседание.

Допуска обезпечение предявените по делото искове чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху лек автомобил, собственост на ответника В.И.Г., марка „Фиат“, модел „Мултипла“, рег. номер СА 3483 НК, рама № ZFA18600002219402, двигател № 182В60000712760.

Определя гаранция в размер 300 лв. Обезпечителна заповед да се издаде след внасянето на гаранцията.

Определението в частта за допускане на обезпечение подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му – за молителя, и от съобщаването на наложе­ната обезпечителна мярка – за ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: