Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/…………2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в заседание при закрити врати на четвърти декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Йоана
Петрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1944 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Постъпила
е молба от “А.С.Е.” ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Р., в която
се твърди, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност поради невъзможността за погасяване на установени с влезли
в сила съдебни решения и издаден изпълнителен лист задължения към И.К.Ц., които
задължения са свързани с търговската дейност на дружеството, когато се е
извършвала такава. Сочи се, че след 2016 г. дружеството не е извършвало никаква
търговска дейност. Моли съда да постанови решение, с което до обяви дружеството
в неплатежоспособност и да
открие производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Съобразно
списъка на кредиторите, представен от молителя,
дружеството има само задължения
към кредитора И.К.Ц. в общ размер на
12 717,96 лева.
Видно
от представените съдебни решения I-118-120
от
29.11.2013 г. по гр. дело 4950/2012 г. по описа на СРС, 118 състав и решение
2134/08.03.2016 г. по гр. дело 31490/2015 г. по описа на СРС, 47 състав, същите
са постановени по искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане молителя да заплати
на И.К.Ц. събрани суми по изпълнително дело 20127900400412 по описа на ЧСИ – недължимо платени по изпълнителното
дело. Изпълнителният лист, по който е образувано изпълнително дело 20127900400412
по описа на ЧСИ е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по гр.
дело 2999/2004 г. на СГС във връзка с гр. дело 8137/2001 г. по описа на СРС, 34
състав, в полза на “А.С.Е.” ООД, ЕИК ******* срещу ЕТ „Ю.- И.Ц.“.
Молителят
е представил счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите на дружеството,
справка за текущите дълготрайни активи към 31.12.2016 година. Представени са и
ГФО за 2012,2013, 2014 г. и 2015 година, както и декларация,, че дружеството не
е осъществявало дейност през 2017 г. по смисъла на Закона за счетоводството.
Представен
е и протокол от 16.08.2018 г. на НАП за проверка във връзка със заявление по чл. 78, ал.8 от ДОПК, т което се установява,
че за 2016 г. и 2017 г. дружеството не е осъществявало дейност, както и че за
периода до 16.-08.2018 г. дружеството няма задължения, съдирани от НАП.
От справките в АВ и СДВР-КАТ се установява, че
дружеството няма недвижими имоти и регистрирани моторни превозни средства.
По
делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което е неоспорено от молителя и което съдът
кредитира изцяло.
От
заключението се установява, че за изследвания период 2012 – 06.2018 г.
дружеството не притежава ДМА. В резултат на преустановяване на дейността се
променя и структурата на краткотрайните активи на дружеството. Към 31.12.2017
г. дружеството отчита краткосрочни вземания в размер на 5 0000 лева, които
представляват 83,33 % от всички активи.
Към 31.12.2017 г. дружеството не притежава парични средства. Основния
предмет на дейност на дружеството е била спедиторска и превозна дейност.
Дружеството само е финансирало дейността си, без да е ползвало банкови и други
кредити. Поради навлизане на световни контейнерни линии в България и намаляване
на товарите, дружеството преустановява дейността си през 2016 година.
През
периода основен дял в пасивите на дружеството заемат краткосрочните задължения.
Дружеството няма задължения към ТД на НАП. Към 31.12.2017 г. кредитор на
дружеството е И.Ц. с вземане в размер на 12 717,96 лева.
За
периода 2012 - 2017 г. (без 2015 г. и
2016 г., за която година няма подавани ГФО поради неизвършване на стопанска
дейност) коефициентите, очертаващи финансово-икономичекото състояние на дружеството, са както
следва:
-
Коефициент на обща ликвидност:
2012 г. –1.14; 2013 г. – 1.44; 2014 г . – 1.88;
2015 г. – -; 2016 – - ; 2017 – 0,42;
-
Коефициент на бърза ликвидност:
2012 г. –1.14; 2013 г. –
1.44; 2014 г . – 1.88; 2015 г. – -; 2016
– - ; 2017 – 0,42;
-
Коефициент на незабавна ликвидност:
2012 г. –1.14; 2013 г. –
1.44; 2014 г . – 1.88; 2015 г. – -; 2016
– - ; 2017 – 0,42;
-
Коефициент на абсолютна
ликвидност:
2012 г. –0,11; 2013 г. –
0,27; 2014 г . – 0.94; 2015 г. – -; 2016
– - ; 2017 – 0,00;
Вещото
лице е изчислило и коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост, като е
посочило, че за 2017 г. този коефициент е -0,50, при норматив 0,33. Коефициента
за задлъжнялост е -2.00 за 2017 г., след две години с нулеви коефициенти.
Вещото
лице е посочило, че с оглед получените данни, за 2012 – 2014 г. дружеството е
могло да обслужва задълженията си, за 2015 и 2016 г. няма задължения към НАП и
други доставчици, но след включване на дълга към И.Ц. към 31.12.20ч17 г. вече
дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За
да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното
наличие на всички елементи на
фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е
подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ
и 5) затрудненията на длъжника да не са
временни и състоянието да е обективно и
трайно.
Молителят
е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество
съобразно правно-организационната си форма.
От
събраните по делото доказателства се установи, че молителят “А.С.Е.” ООД, ЕИК *******
има изискуемо задължение към кредитора И.Ц.. Това задължение произтича от две
съдебни решения, постановени в полза на кредитора за връщане на суми, събрани
по изпълнително дело, образувано въз основа на издаден в полза на дружеството
молител – изпълнителен лист.
За
да прецени дали изискуемото парично задължение към И.Ц., попада в приложното
поле на чл. 608 от ТЗ, Съдът съобрази следното:
Съгласно
съществуващата нормативна уредба, налице са два алтернативно дадени критерия
при определяне на една сделка като търговска: обективен и субективен.
Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за
търговски - чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ - тези сделки са търговски,
независимо от качеството на лицето, което ги извършва. А когато физическото или
юридическото лице, извършващо по занятие сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, това лице
се счита от законът за търговец. Субективният критерий определя сделката като
търговска съобразно обстоятелството дали е извършена от търговец в това му
качество. При тази хипотеза, за да се определи една сделка като търговска, тя
трябва да е извършена от търговецът при осъществяване на неговата дейност по
занятие. При съмнение законодателят регламентира оборимата
презумция по чл. 286, ал. 3 ТЗ.
Доколкото
в процесния случай, се касае за изпълнителен лист, издаден въз основани на
несъдебно изпълнително основание, адресати на което са двама търговеца (към
момента на издаването му кредиторът И.Ц. е действал като ЕТ „Ю.– И.Ц.“), налице
е твърдение, че се касае за взаимоотношения, свързани с търговската дейност на
ищцовото дружество, то съдът намира, че следва да се позове на презумцията на
чл. 286, ал.3 от ТЗ. Поради това и съдът намира, че и връщане на даденото във
връзка с тези търговски отношения, следва да се разглежда като попадащо в кръга
на търговската дейност на дружеството – молител.
При
преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът изхожда
от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения (към държавата или общината), свързани с
търговската дейност, и частни държавни вземания или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Презумпциите на чл.608, ал.2 – ал.5
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
При
анализа на финансовото състояние на длъжника се използват различни икономически
и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни
дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които
се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и
готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни
финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна
цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна
точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и
то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане
на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение
(текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към
краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта)
се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се
игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите
задължения и е най-динамичен.
Очертаните
по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността
предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи
при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието),
т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи тяхния
справедлив пазарен еквивалент в пари.
От
заключението на вещото лице се установи, че до 2014 г. коефициентът за обща
ликвидност на “А.С.Е.” ООД, ЕИК ******* е в оптимални граници, за 2015 г. и 2016 г. са
нулеви коефициенти, поради неизвършване на дейност, но през 2017 г.
коефициентът за обща и бърза ликвидност е със стойност почти два пъти по-ниска
от препоръчителната стойност.
Молителят
не е погасил задълженията си към поне един кредитор – И.Ц., като от събраните
по делото доказателства се установи, че неплащането не се дължи на временни затруднения, а също така
не е установено, че длъжникът разполага с имущество, което е достатъчно да покрие задълженията му, без да увреди
интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.
С
оглед изложеното, съдът счита, са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, тъй като търговецът не е в състояние да
изпълни изискуеми задължения във връзка с търговската си дейност, затрудненията му не са временни, като състоянието на неплатежоспособност е
обективно и трайно.
За
да определи началната дата на неплатежоспобността
съдът съобрази следното:
Последователно
в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на
чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да
изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с
оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение ( в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г., решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г., решение №
657/7.11.2006 г.). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва да е
налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо
състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните затова
доказателства.
Също
така, трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за
определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и
ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ.
отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само
факта на спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни
активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните
задължения. касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не
резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на
длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора (така решение № 220 от
07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г., ТК, І ТО на ВКС).
По
изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на дружеството –
молител, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се
приеме 31.12.2017 година. От
събраните по делото доказателства се установи, че в края на финансовата 2017 г.
дружеството не притежава материални запаси и всички коефициенти за ликвидност
(обща, бърза, незабавна и абсолютна) са под установените норми. По делото се установи,
че длъжникът не е в състояние да плаща установените задължения, по които е
образувано и изпълнително дело.
С
оглед липсата на налично имущество на дружеството, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването му,
съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 5000 лева за началните
разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1
от ТЗ, като определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ на 02.11.2018
година.
В
дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване на
началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.632 от ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
“А.С.Е.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “А.С.Е.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***.
ОБЯВЯВА
“А.С.Е.”
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на “А.С.Е.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на “А.С.Е.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 1944/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
ОСЪЖДА
“А.С.Е.”
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 620, ал.1
от ТЗ по сметка на СГС сумата от 250 лева – за дължима държавна такса,
подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър пред САС.
Препис
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в
Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: