Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.12.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1705 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на З.И.М., депозирана против наказателно постановление №
19-3393-000336/13.08.2019г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Русе,
Второ Районно управление, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: по т. 1 от наказателното постановление, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150 ЗДвП и по т. 2 от наказателното
постановление, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, и е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се отразената в него фактическа обстановка. Във
връзка с тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят не е управлявал
автомобила, а същият е бил докаран до мястото, където е установен с пътна помощ
и колата е била паркирана на 200 метра от дома на жалбоподателя. Твърди се, че
жалбоподателят не е знаел, какво подписва и никой не му е прочел акта. Твърди
се, че е било упражнено по отношение на него насилие, за което е подал жалба..
В
съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез упълномощения от него защитник
поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН бланков № 0739339 от
02.08.2019г. против жалбоподателя, за това, че на 02.08.2019г., около 13,00
часа, в село Сандрово, на ул. „Бузлуджа“, пред дом № 27, по път отворен за
обществено ползване е управлявал МПС – лек автомобил Ауди А4, с рег. № Р 64 23
КК и е извършил следните нарушения: 1. Управлява МПС без да е правоспособен
водач, което е квалифицирано като нарушение по чл. 150 ЗДвП и 2. Не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, което е субсумирано като
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
АУАН
бил подписан от жалбоподателя, като същият отразил изрично в него, че няма
възражения.
Такива
не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така приетите
за осъществени състави на административни нарушения са наложени наказания както
следва: по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за
нарушението по чл. 150 ЗДвП и по т. 2 от наказателното постановление, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
Както
АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са отразени датата и мястото на извършване на нарушенията.
Същите са описани подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на
него НП и в тях са намерили отражение всички обективни признаци на всеки един
от съставите на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за всяко едно от тях.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционните разпоредби, въз основа на които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Не
представлява нарушение, а още по-малко съществено такова обстоятелството, че
АУАН е съставен не на място, а в полицейския участък.
Без
опора в доказателствата по делото са ангажираните с жалбата твърдения, че АУАН
не е бил предявен на нарушителя и че същият не е бил наясно, за какви нарушения
е била ангажирана неговата отговорност.
Видно
от самия АУАН, същият е подписан от жалбоподателя. В него жалбоподателят
собственоръчно е отразил, че няма възражения, както и е удостоверил с подписа
си, че му е бил връчен препис от АУАН.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя
изложени в жалбата и поддържани в хода и по реда на съдебните прения, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, имащи за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление.
Разгледана
по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
същество, досежно нарушението по т. 1 от наказателното постановление, съдът
намира, че от приобщените в хода на производството гласни и писмени
доказателства – показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по акта,
както и от съставения АУАН, безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 150 ЗДвП.
Факта,
че жалбоподателят не е правоспособен водач, освен че безспорно се установява от
доказателствата по делото не се и оспорва от последния.
Във
връзка с другата предпоставка, а именно същият да е привел в движение и
управлявал посоченото в АУАН и НП МПС, съдът намира този факт за безспорно
доказан от показанията на свидетеля П.А.Т.. Показанията на този свидетел, са
последователни, логични, без да съдържат каквито и да било противоречия и без
данни за възможна заинтересованост в изнесеното от този свидетел. Свидетелят
много подробно описва всички лично възприети от него факти от обективната
действителност, които от своя страна са и в съответствие с правилата на
формалната и житейска логика.
Съдът
намира, че показанията на свидетеля Х.П.И. не са в състояние да обосноват
различен извод. Самият свидетел, както той посочва, е възприел автомобила на жалбоподателя
на мястото посочено в АУАН и НП, както и че към него е идвал свидетелят Т.. В
тази им част, показанията на свидетеля И., кореспондират с показанията на
свидетеля Т., който именно изнася пред съда, че след като е възприел
жалбоподателят да управлява автомобила го е последвал и когато същият е спрял
на ул. „Бузлуджа“ пред дом № 27 свидетелят Т. е спрял до него, за да извърши
проверка на водача, което именно е възприел и свидетелят И.. Обстоятелството,
че свидетелят И. два дни преди това е бил възприел състоянието на автомобила и
че същият е бил разглобен, не са в състояние да опровергаят преките
доказателства събрани в хода на производството, съдържащи се в показанията на
свидетеля Т., който лично и непосредствено е възприел управлението на
автомобила от страна на жалбоподателя. Твърденията на жалбоподателя, че е
закарал автомобила с пътна помощ, не се подкрепени с никакви доказателства, а
едновременно с това същите напълно се опровергават от показанията на свидетеля Т.,
поради и което съдът намира тези твърдения единствено само и единствено за
защитна теза на жалбоподателя.
По
изложените мотиви и извършената оценка на доказателствената съвкупност по
делото, съдът намира нарушението по т. 1 от НП за безспорно установено и
доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като наложената на жалбоподателя за това
нарушение санкция е в минималния предвиден размер на наказанието „Глоба“, а
именно 100 лева, поради и което не са налице основания за изменение на
наказателното постановление в тази му част.
По т. 2
от НП съдът намира също за безспорно установено и доказано, че жалбоподателят
не е носил в себе си свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство, което е управлявал. Този факт освен от показанията на свидетеля Т. се
подкрепя и от изложените в жалбата доводи от страна на жалбоподателя, във
връзка с обясненията, които е дал пред свидетеля Т., а именно че автомобила не
бил негов и веднага можел да се обади да му донесат документите.
Правилно
така установените факти са подведени под хипотезата на правната норма на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП и правилно е издирена и приложена съответната на това
нарушение санкция, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нито едно от двете нарушения не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена опасност на някое
от двете деяния, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Отделно от това видно от доказателствата по делото се касае за повече от едно
нарушения на правилата за движението по пътищата, извършени от страна на
жалбоподателя, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите с жалбата и
поддържани по същество в съдебно заседание доводи, за издаване на наказателното
постановление в нарушение на материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-3393-000336/13.08.2019г., издадено от Началник
Сектор към ОДМВР – Русе, Второ Районно управление, с което на З.И.М., ЕГН: **********, с адрес *** са
наложени следните административни наказания: по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100
(сто) лева, за нарушение по чл. 150 ЗДвП и по т. 2 от наказателното постановление, с което на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10 (десет) лева, за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: