Определение по дело №4211/2016 на Софийски градски съд

      Мотиви към Присъда по НОХД№ 4211/2016 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав   

 

 

 

            Софийската  Градска  прокуратура  е  внесла  обвинителен  акт  срещу подсъдимата К.Й.П./за извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК/.Обвинена е в това , че на 10.12.2014 г. в гр.С.,на бул.“*******“ № 47,на строителен обект ,собственост на „Образователно-спортен комплекс Л.“ ЕАД/накратко ОСК/в качеството на изпълнителен директор /съгласно Договор за възлагане на управлението/причинила смъртта на С.Л.С./ЕГН-**********/, която паднала в необезопА.технологичен отвор на строителния обект/,поради незнание и немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност/строително-монтажна дейност/,представляваща източник на повишена опасност по отношение на функциите му по организация и технически контрол на състоянието на строителния обект и осигуряване на безопасността на същия, като обвиняемата допуснала нарушения (/цитирани в обстоятелствената и диспозитивна част на обв.акт/. 

            Досъдебното производство е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на съд на подсъдимата за горепосоченото престъпление.

            В съдебното производство  на 21.10.2016 г.постъпи искане от наследника на пострадалата  за конституиране като страна в процеса – частен обвинител и граждански ищец.По второто искане се претендираше приемането на гр.иск за съвместно разглеждане с искова претенция за неимуществени вреди 300 000/триста хиляди/ лева ведно със законната лихва от датата на увреждането.Доколкото единственият законен наследник на пострадалата се явяваше малолетната й дъщеря Д.Г.И.горните правни действия се осъществяваха от нейният баща и законен  представител Г.Т.И..Последният от своя страна не се явяваше като законен наследник на пострадалата , доколкото не е бил в граждански брак със С.С., поради което не се явява неин преживял съпруг.Тези обстоятелства съдът установи от Удостоверението за наследници и от Удостоверението за раждане на Д.И..

            Съдът остави за разглеждане тези две искания за конституиране на наследника на пострадалата като страна в съд.фаза на процеса за следващото открито съдебно заседание/СЗ/ , за да се гарантира процесуалния принцип на равенство на страните.Следващото СЗ обаче се отложи поради проц.пречки ,което не доведе до произнасяне на съда по искането ,визирано по-горе.

            В СЗ на 20.12.2016 г. бе даден ход на делото ,като с нова Молба законният представител на малолетния наследник на пострадалата заяви ,че оттегля исканията си за конституиране като частен обвинител и граждански ищец,доколкото посочи ,че отношенията по повод обезщетяване на неимуществените вреди са вече уредени с писмен договор.Бе представен и съдът прие Договор за Спогодба от 12.12.2016 г./с правно основание чл.365 от ЗЗД/.Този Договор е сключен между седем страни – от една страна/страна“А“/ Д.Г.И.,Г.Т.И./малолетния наследник и законния му представител и баща/,Р.К.С. и Л.Г.С./баща и майка на пострадала, но извън кръга на наследниците по закон на последната/, както и от друга страна – Страна „Б“- в лицето на „Е.А.“ ООД, ОСК Л.“ ЕАД и физическото лице К.Й.П..В Преамбюла на договора се съдържат уводните думи ,че е настъпил фатален инцидент с пострадалата , която е била служител на „Е.А.“ ООД, като се е намирала в определени близки отношения с лицата от Страна „А“ на договора.Посочват се претенциите на всички лица от Страна „А“/като за тези на родителите на пострадалата СГС,НО,22-ри състав не бе сезиран/.В резултат на обща договореност страните по Спогодбата се съгласяват доброволно на лицата от Страна“А“следните суми – на Д.И. 150 000лв, на Г.И. 33 000лв и на Р. и Л. Ставреви/по 34 000лв/.На съда бяха и копия от банкови документи/платежно нареждане и информация за салда на клиент,като доказателства за осъществено плащане. 

            Доколкото бе очевидно ,че сумата  която е била заплатена на малолетната Д.И. е по-ниска от претенцията за обезвреда в Молбата й за конституиране като страна, съдът запита законния представител дали това е съобразено при оттеглянето на молбата за конституиране, като след положителния отговор на Г.И., съдът остави без уважение Молбата за конституиране на наследника на пострадалата.Съдът продължи делото без конституирани страни частен обвинител и граждански ищец.

            Предвид обжалваемостта на Определението , с което се отказа конституирането на Д.И. като частен обвинител, съдът отложи делото за друга дата с оглед обезпечаване на потенциална възможност във времето да се осъществи въззивна проверка.

            В следващото СЗ подсъдимата поиска чрез защитника си провеждането на съдебното следствие по реда на диференцираната процедура  на Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, поради което съдът постанови провеждането на „Предварително изслушване“ по искане на подсъдимата.В хода на последното подс.П. даде съгласие по смисъла на чл.371,т.1 от НПК да не се изслушват всички свидетели и вещи лица, като бяха изчерпателно посочени онези свидетели и експерти ,на чийто личен разпит пред съда ,не се държи.

            Съдът даде ход на делото по реда на Глава 27 от НПК , като изслуша показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, за които не се отнасяше съгласието по чл.371,т.1 от НПК , както и прие и прочете писмените доказателства по делото.Бяха прочетени показанията на свидетели и Заключенията на вещите лица , за които се отнасяше съгласието на страните в Предварителното изслушване , изразено по реда на чл.371,т.1 от НПК.   

            Прокурорът/по същество/ заявява ,че поддържа обвинението , така както е внесено и намира същото за доказано по един категоричен и безспорен начин.Представителят на държавното обвинение намира за  извършеното от подсъдимата престъпление се доказва от разпитите на свидетелите, заключенията на експертизите и всички други доказателства.Безспорно се доказва ,че подсъдимата поради незнание и немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност/строително-монтажна дейност/представляваща източник на повишена опасност , причинила смъртта на пострадалата С.С..Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като подсъдимата е допуснала редица нарушения  уреждащи безопасното упражняване на правнорегламентирана дейност и в причинна връзка от това нарушение са настъпили съставомерните последици.Теорията и практиката са единни ,че строителната дейност е източник на повишена опасност,като тази дейност може да обхваща както непосредственото изпълнение на строителните дейности , така и дейности от организационно-ръководен и контролен характер.Подсъдимата е следвало да предвиди настъпването и съответно да предотврати този общественоопА.престъпен резултат.Тя е била длъжна с активно поведение да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на този резултат. Същевременно при индивидуализацията на наказанието СГП счита ,че следва да се  определи наказание между минимума и средния размер на предвиденото в закона, което ще постигне целите на чл.36 от НК.

            Защитникът на подсъдимата    намира,че така както е формулирано обвинението срещу подсъдимата госпожа П. се явява несъставомерно както от обективна , така и от субективна страна,поради което  безалтернативно предлага на съда да  постанови една оправдателна Присъда по случая.Преди всичко защитата внася някои разяснения относно „ОСК Л.“ ЕАД,която е с първоначална регистрация като „Вапцаров“ ЕООД от датата 14.12.2005 г.Във времето последват преобразувания и трансформации  в името,като окончателния Устав на дружеството е вписан на 17.08.2014 г.Към последната дата е  вписана и апортната вноска на недвижими имоти  от „Нисан С.“ ЕАД и „Ю.У.Ф.Б.“ ЕООД.От тази дата въпросната сграда е станала собственост на дружеството „ОСК Л.“ ЕАД.В имотния регистър  вписването е станало на 08.09.2014 г.На последната дата,сочи защитата завършва осъществяването на един сложен фактически състав по придобиването на сградата.Вещите лица „не си дали труда“ да проверят всичките тези обстоятелства и затова твърдят съвсем други неща.Затова и защитата е изразила отрицателно становище относно приемането на Заключението на експертизата/вероятно се визира Заключ. на Техническата  Експертиза-Заб. на Предс.на състава/.Що се касае до строителството на сградата защитата сочи  други разяснения.На 19.09.2006 г. е вписано дружеството „Ю.У.Ф.Б.“ , което започва строителството  ,но строи само до  19.12.2008 г. когато  с Акт „Образец 10“ спира строителството и „замразява строежа“.На 10.02.2014 г. „ОСК Л.“ ЕАД  закупува всички дялове на  „Ю.У.Ф.Б.“.На 08.05.2014 г. като  управител на последното дружество  в Търговския регистър е вписано лицето  Д.И..на 30.05.2014 г. „Ю.У.Ф.Б.“ прави апортна/т.е.непарична/ вноска  в „ОСК Л.“,но само на земята без сградата.Самата сграда ,сочи защитата ,става собственост на 17.08.2014 г. с вписването на новия Устав.Тази информация е публична заявява защитата и е взета от Търговския регистър на Агенцията по вписванията.

            Съобразявайки горните положения защитата преминава към повдигнатото обвинение срещу подсъдимата П..Самото обвинение е неправилно формулирано , намира защитата, доколкото  самата формулировка без нищо друго го прави несъставомерно.При това положение  защитникът заявява ,че не му остава нищо друго , освен да поиска постановяването от съда на една оправдателна Присъда.Подсъдимата не би могла да е годен субект на това престъпление , доколкото  на П. е вменено ,че е действала като изпълнителен директор на ЕАД, а според чл.219 от Търговския закон ТЗ/,раздел 9 „Органи на акционерно дружество“ се сочи че това са Общо събрание на акционерите/ОСА/ и Съвет на директорите/СД/.При ЕАД/какъвто е настоящия случай/ ролята на ОС изпълнява едноличния собственик на капитала.Членовете на СД имат еднакви правомощия ,независимо от възможното вътрешно разпределение на функциите между тях.ЕАД се представлява и управлява от СД/чл.244 от ТЗ/ .Следователно ,намира защитата , ЕАД има единствено и само колективен управителен орган и не може да  делегира правомощията по управление на  някое от лицата, което е назначено като управител , изпълнителен директор и т.н.С оглед горното ,защитата заключава, изпълнителен директор на ЕАД  дефинитивно не може да е субект на престъплението по чл.123 от НК и това следва директно от нормите на ТЗ..Подсъдимата  П. не би могла да бъде субект на това престъпление и на едно допълнително основание – макар тя да е сключила Договор за възлагане на управлението на 10.03.2014 г.,то тя не е получила никакви  възможности за самостоятелно взимане на решение/напр. да сключва договори и др.п./.Защитата акцентира на част от въпросния Договор за възлагане на управлението ,като цитира  изразът  че „дружеството възлага , а изп. Директор приема да представлява дружеството“, за да аргументира тезата си ,че  основните въпроси  са били от компетенциите на колективните управителни органи  на „ОСК Л.“ ЕАД , докато компетенциите на изп. директор са били значително стеснени.В резюме защитата заключава ,че подс.П. не може да е „нито субект , нито адресат“ на престъпление по чл.123 от НК.В подкрепа на последното дори в ППВС№ 2/1979 г. не се визира сходна хипотеза , тъй като там се имат предвид реални строително-монтажни работи , каквито тук не са извършвани.Вярно е ,че това Постановление все пак допуска отговорност да носят и лица , които не са пряко ангажирани със строителна дейност, но  това касае само лица , които имат нормативни задължения  във връзка с организацията , контрола и ръководството на тази дейност.Длъжността „изпълнителен директор“ от своя страна не е източник на повишена опасност,твърди защитата.Това е допълнителен аргумент за несъставомерност на обвинението срещу подс.П..На следващо място вменени са „незнание и немарливо изпълнение“ ,защото ако е налице първото не може да е налице второто.От една страна е неправилно , от друга внася неяснота.Функциите по организация и контрол не са присъщи на изпълнителния директор, каквото нормативно изискване няма.Вменените нарушения /чл.30,ал.1 и чл.62 от Наредба №2/ касаят извършването на строително-монтажни работи , а такива - както се посочи нееднократно – не са извършвани.  Обезопасяването на строителна площадка не може да бъде вменено във вина на подсъдимата , тъй като  такава е открита на 19.02.2015 г.Отделно от това защитата релевира  неотносимост на Наредбата/визирана по-горе/ щом правото на строеж е изтекло.В тази Наредба  „се изброяват  подробно“ задълженията на възложителя , строителя , координатора,техн.ръководител , бригадира.Не се сочи в нея обаче какви са задълженията на възложителя, а за собственик въобще не се говори.Защитата изразява предположението ,че фигурата на възложителя възниква само при действащ строеж, а в случая е налице само собственик.В тази посока защитата се позовава на нормите на чл.160,чл.162,ал.4,чл.163,ал.2,т.1 и ал.3,чл.168,ал.1,т.4,т.5,ал.3 и ал.7 от ЗУТ/Законът за устройство на територията/, които сочели ясно и точно кой ,кога и за какво е отговорен.Отговорност за собственика не се предвижда.Следващото нарушение на Наредба РД № 7/2008 г.не е налице , доколкото от самото наименование на същата е видно ,че става въпрос за  работа, каквато тук няма.Извън това ,Наредбата не съдържа императивни норми, а диспозитивни такива и  бланкетния състав на чл.123 от НК не може да се запълни от подобни правни норми.Последното е още един аргумент , че деянието е несъставомерно.Обвинението ,че подс. не е възложила проверка е невярно ,тъй като е приложен договор с Инвестиционно-консултантска компания“ /ИКК/ - ООД, която следва да следи  и да извършва координация на  законосъобразното протичане на този процес.Налице е и договор с архитектурно бюро „Е.К.“, в който има цял раздел  за безопасност на труд.Приложен е и технически проект  от д-р инж.Ф.Р./представен м.октомври 2014 г./ , където също има раздел за безопасни условия на труд.Всичките тези фирми са получили  „немалко пари“ и получават още ,за да посещават обекта „поне по 15 пъти“ и не са уведомили „ОСК Л.“ за наличието на нещо нередно.Последното дружество чрез пълномощника си Д.И. са били депозирани множество Молби до Столична Община ,до Главния архитект на СО/тогава П.Д.– Заб.Предс. на състава/ ,до район Л., до „Геодезия“,“Кадастър“ , КАТ .Всъщност , възкликва защитата, за да се искат документи от всички тези контролни органи  молителят се подлага на „доброволна проверка“ на всевъзможните компетентни държавни и общински органи.Последните са издали 7-8 документа, които са по делото   и навсякъде пише „След като посетихме обекта...“По делото има приложен и Договор от 21.01.2014 г., с който фирма „Е.К.“ ООД със седалище в Кипър, продава на ОСК Л. дяловете си ,но към него имало и предварителен договор  за покупко-продажба от 20.11.2013 г. между управителя на „Ю.У.Ф.Б.“/Ал.Ч./ и  тогавашния управител на „ОСК Л.“ тогава/Д.Д./ , в който се казвало че новият собственик ОСК Л. няма право да сменя управителя на  „Ю.У.Ф.Б.“ ,докато не се платят всички пари на последното дружество/!!!/ и че същото ще стопанисва обекта до издаването на Акт 11.Всъщност този акт е издаден на 20.03.2015 г.Според този предварителен договор „Ю.У.Ф.Б.“ стопанисва обекта и дори купувачите от ОСК Л. нямат право да посещават обекта,без представител на „Ю.У.Ф.Б.“.За да се възобнови строителството  на обекта са издадени редица документи , от които личи че всичко е наред.Нито един от органите , издали документите не е звъннал „един телефон“ ,за да каже че има проблем.Щом толкова държавни органи казват ,че всичко е наред ,ньяма как подсъдимата госпожа П. да допусне нещо различно.Защитата сочи че на досъдебното производство чул упрек ,че подсъдимата е следвало да посещава обекта,но пък дори и г-н прокурорът едва ли го е посетил,допусна в СЗ  защитата.Доколкото се работи „по документи“ такова задължение не е налице/да се посещава обекта/. Защитата  заявява,че вещите лица  некоректно не взимат под внимание  показанията на голяма част от свидетелите, които заявяват на досъд. производство/ДП/ ,че обектът е бил обезопасен.Става въпрос за свидетелите Д.Х., К.К.,Л.Т.,И.Ч. , С.К.,Б. Стойнов, както и Д.И./последният разпитан и пред съда/.Всичките тези свидетели заявяват ,че обектът е имал ограда  ,но не казват кой и кога я е махнал.Шахтите са били обезопасени с дървени палета.За последното дори има Протокол от 2009 г.,подписан между  Д.И. и руски гражданин, представляващ „Ю.У.Ф.Б.“.Свидетелите от „Е.А.“ според защитата „не пожелали“ да кажат по чие разпореждане са махнати оградите и е започнало паркиране на МПС там.Последното е било ясно , след като е започнало паркиране на чисто нови МПС,предназначени за продажба.Защитата счита ,че е ясно  това да е дело на „човек от ръководството“ на „Е.А.“.След инцидента е подадена Жалба  до 04 РУП-СДВР,като по случая е образувано ДП , което се наблюдава от СРП.Това производство е спряно с Постановление/представено по делото/.След процесния случай г-жа Н.Б.,друг член на СД на „ОСК Л.“ ЕАД подава молба до СГП да разреши изграждане на  оградата,но такова е получено чак  през м.януари.Следователно , заключава защитата, обектът е останал необезопА.още месец и половина „по вина на СГП“.Това е същото , в което се обвинява подсъдимата.Без да желае да насочва делото в коренно различна посока, защитата отбелязва ,че не е ясно дали всъщност тук не е имало престъпление по чл.115 от НК/умишлено убийство/ спрямо С.С. извършено от неизвестен извършител.Причината за тази хипотеза защитата извежда от необяснимото/за него/ отиване на пострадалата към строежа , след като преди това не е била оставила автомобила си на него.Било е тъмно и е логично да си е светила с  фенерче/напр. от модерните мобилни телефони/,за да види къде отива и че има шахти.Защитата изразява учудване от доброто финансово положение на пострадалата ,след като служител на отдел „Продажби“ получава около 600-700 лв месечно.пострадалата имала мъж , който прави нещо във Филипините,като  принципно защитникът заявява,че е чувал какво правят българските граждани във Филипините/без да го сочи конкретно/,но нямал доказателства за това.На фона на догадките си  за вероятната мистериозна дейност на мъжа на пострадалата във Филипините ,защитата извежда предположението ,че е възможно тя да си е имала проблеми с някой тук ,в България.От експертизата на телефона на пострадалата могат да се видят изключително еротични СМС-съобщения между пострадалата и „очевидно лице от мъжки пол“/цитат от защитната реч/, които съобщения са се явили смущаващи за защитника.Все пак  ако има престъпление по чл.115 от НК , то автоматично отпада отговорността по чл.123 от НК.пострадалата е имала психически или психологически проблеми , както и сексуални  връзки, макар и непотвърдени.Защитата, на следващо място ,добавя и ППВС №6/1969 г.,за да обоснове несъставомерност  на обвинението от гледна точка на субекта на престъплението по чл.123 от НК , като сочи че  извършителят трябва да е лице , което извършва правнорегламентирана дейност, която/кумулативно/ следва да е източник на повишена опасност.Тези предпоставки не са характерни за длъжността на подсъдимата-изпълнителен директор на ЕАД.Последният може „да се спъне и да си разлее кафето“ в офиса,илюстративно добавя защитата. Във визираното Постановление ,т.8 пък се добавя ,че  за упражняването на тази дейност се изискват специални знания и опитност по силата на нормативен акт, а такива изисквания за изпълнителния директор не са налице.Доколкото обвинението е за несъзнавана непредпазливост/тоест- небрежност/ ,то по делото има доказателства че е възложено на други фирми да вършат това и им се плаща за възложеното.Това има предвид Върх.съд , че не може да носиш отговорност , когато си се предоверил на други лица,специализирани в дадена област.Подс.П. не може да предположи ,че тези фирми ще получават големите си възнаграждения ,без да отстранят дадена нередност.Накрая,ВКС сочи и нуждата от причинна връзка между  деяние и резултат/неблагоприятните правни последици/.макар да изказва съжаление за станалото , защитникът подчертава ,че всички са били предупредени „да не ходят там“/става въпрос за Заповеди и инструктажи от „Е.А.“/ .Без значение дали е имало ограда и кога и кой я е махнал , но ако някой иска да влезе няма да го спре някаква ограда,смята защитата/напр. хора които бягат от затвор прескачайки ограда от 10 метра/.С други думи, наличието на табели,ограда и т.н. не биха спрели някой който е решил да влезе  в строежа, но това не води до наличието на причинна връзка с настъпилия  резултат.

            С оглед всичките си доводи и аргументи защитата пледира единствено и само съда да постанови една оправдателна Присъда спрямо подсъдимата К.П..

            Подсъдимата П./по същество/ заявява,че  съжалява искрено за станалото,но независимо от това иска от съда да бъде оправдана , тъй като  за обекта са се грижели толкова много фирми и институции,че нито тя ,нито друг член от СД  е знаел,че има нещо нередно.Имали са договори със специалисти ,от които нито един не е посочил че има нещо нередно.

            При последна дума подс.П. заяви отново ,че иска съда да я оправдае,тъй като е направила всичко необходимо.

            От фактическа страна съдът намира за установена следната обстановка :

            Подс.К.Й.П. е родена на *** *** ,с постоянен адрес-***,с адреси за призоваване в гр.С.,бул.******“ № ** и бул.“*******“ № *,ет.**, с висше икономическо образование,специалност „Счетоводство и контрол“,изпълнителен директор на „ОСК Л.“ ЕАД, разведена , неосъждана, с ЕГН-**********.Същата е с добри характеристични данни, като преди да заеме горната длъжност  по делото има данни за трудов стаж в областта на застраховането,тъй като е била служител на такива дружества.В частност по делото няма доказателства  подсъдимата да е притежавала  някаква образователна степен или знания в областта на строителството.

            Образователно-спортен комплекс /ОСК Л. – ЕАД/  е  последното наименование на първоначално регистрираното  „**В.“ ЕООД и променено по-късно „Е.И.“ ЕООД.Общото между тях е обстоятелството ,че  собственик на капитала на същите първоначално е било регистрираното на Б.В.О.„ А.Ю.Х.Л.“ по-късно с променено име ,А.Л.“/последното дружество е било представлявано от  индивидуализираното в недостатъчна степен лице М.К.от Джърси/неуточнено населено място - град или село на тези острови,при допълнителната липса на каквито и да е данни за възрастта , правоспособността и позоваването на документи, установяващи съществуването и самоличността на лицето М.Кларк/. Независимо от горните непълноти, според последния Устав на ОСК Л. ЕАД/ 2015 г./ ,собственик на капитала вече е друго дружество ,регистрирано в Кипър , а именно „К.Т.Л.“.

            С Договор за продажба на недвижим имот от 20.10.2005 г./еквивалентен на нотар.акт според чл.18 от ЗС/ Столична Община ,представлявана от и.ф. Кмет М.Г.продава на П.С.И.А.“ ЕООД/представлявана от френския гражданин Т.А./ свой недвижим имот частна общинска собственост, а именно  УПИ – 3/трети/ отреден за КОО и училище,с площ он 9900кв.м. в кв.1 ,по плана на гр.С.,местност „Б. градина-Погребите“ за сума ,определена от  независими лицензиран експерт-оценител.Сделката не обхваща изградените в имота сгради.

            На 25.08.2006 г.Гл.архитект на Столична Община/П.Д./ издава Разрешение за строеж № 626 на П.С.И.А.“ ЕООД , с което е разрешено на молителя да построи „Офис сграда с трафопост и подземни гаражи“.

            Чрез Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 12.10.2006 г. /нот.акт № 125,т.5,рег.№ 18993,дело № 824/2006 г.“Б.П.“ ЕАД продава на „Б.Р.Е.Д.Б.“ ЕООД  застроено дворно място УПИ – 3/трети/ отреден за КОО и училище,с площ он 9900кв.м. в кв.1 ,по плана на гр.С.,местност „Б. градина-Погребите“ за посочената в този нот.акт сума.

            След по-малко от 2 месеца , обаче – на 06.12.2006 г.“Б.Р.Е.Д.Б.“ продава  на П.С.И.А.“ ЕООД 4100/9900 ид.части от горепосочения недвижим имот , предмет на сделката по горния абзац.

            На 04.07.2007 г.СГС,Фирмено отделение вписва промяна в наименованието на „Б.Р.Е.Д.Б.“ ЕООД  на  „Ю.Ф.Б.“ ЕООД.Под новото си наименование това дружество участва в последващото строителство като възложител.Същевременно  собственик на капитала и единствен акционер на „Ю.У.К.“ ООД се явява по-късно/през 2010 г./ регистрираното в Кипър дружество „Е.К.“ ООД.

            На 10.02.2014 г. собственикът на капитала на „Ю.Ф.Б.“ООД , а именно  регистрираното в Кипър „Е.К.“ прехвърля всички акции и практически продава  първото дружество на „ОСК Л.“, а с договор за възлагане на управлението от 10.03.2014 г. дейностите  и мероприятията по повод управлението на ОСК Л. в дейностите ,попадащи в предмета на дейност на това дружество са прехвърлени в отговорност на подсъдимата К.Й.П..

            В хода на започналото строителство/осъществявано за период малко над 2 години/ на горепосочената офис-сграда започнали да се съставят изискуемите  актове и протоколи по силата на Наредба№3/31.07.2003 г. на МРРБ за актове и протоколи по време на строителството.Така на 06.08.2007 г. бил съставен Акт Образец 2 – „за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа“,като видно от този документ строител е бил „Г.“-С. АД, възложител „Ю.Ф.Б.“ ООД, а строителен надзор е бил „И.К.“ АД.От Изп.Директор на „И.К.“ АД/инж.П.В./ е изпратено Писмо до Зам.Министъра на отбраната по повод негово Писмо ,рег.№ 11-00-536/03.08.2007г.,неприложено към настоящото производство/.В Писмото си до Зам.Министъра на отбраната стр.надзор сочи ,че спора относно имотната граница ,иницииран от Министерството на отбраната не препятства издаването на  актовете по строителството на офис-сградата.Поради тази причина и не е бил поканен представител на Министерството на отбраната при подписването на Акт Образец 2.В следващите месеци на 2007г. и през почти цялата 2008 г.  продължил процеса на строителството , като били издавани актове по горната Наредба съответни на достигнатите етапи от строежа.на 28.11.2008 г. бил подписан Акт Образец 14 „за приемане на конструкцията/т.н. кота било“/,което не установява т.нар.“фаза груб строеж“ ,поради липса на зидария,стени и т.н.

            По повод възникнала „промяна в инвестиционното намерение“ на възложителя/заявена с Писмо № БГ-020/08 от 04.12.2008г.неприложено по делото/ обаче бил издаден Акт Образец № 10 „за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството“.Спирането било постановено за неопределено време,а по точно – за „след изясняване на  инвестиционните намерения на възложителя“/???/.В този акт били посочени в т.1,подточки 1-14 извършените строително-монтажни работи/СМР/.Било констатирано в т.2 и 3 ,че извършеното е в съответствие с проектната документация и че няма доставени и неупотребени материали относно строежа.В т.4 обаче били посочени в цели 9 пункта изисквания  за състоянието , в което следва да се поддържа  стр.обект за времето на спряно строителство/първата от които е „Възстановяване и укрепване на съществуващата ограда на строителната площадка“, а другите са посочени в Акт Образец 10/л.205 от т.3 на ДП/.От името на възложителя този акт бил подписан от лицето А.Р. в качеството му на упълномощено лице от управителя на „Ю.Ф.Б.“  ЕООД.И макар че руският гражданин О.А.като тогавашен управител на възложителя  делегирал на Р. правата да представлява възложителя в отношенията на последния с  общинските администрации и комуналните доставчици на ток,вода и т.н, имащи отношение към строежа за в бъдеще, всъщност  му дал срок на пълномощията само до 31.12.2008 г./тоест само 12 дни след подписването на Акт Образец 10 !!!/.

            През следващите години до началото на седмата година от спирането на строителството  строително-монтажни работи не са били извършвани.През тези дълги години/всяка от които е била с четири сезона/ сградата е била под въздействието на атмосферните условия-дъжд ,сняг и ниски температури през зимата , както и на въздействието на високи температури през летните месеци, което обективно се е отразявало негативно на  вложените в строителството материали и е била налице допълнителна предпоставка за корозия и разрушаване на изоставения строеж единствено и само под действието на атмосферните условия.Тези неблагоприятни последици са естествена последица от изоставения и незавършен строеж ,оставен на капризите на времето.Естествено налице е липса на нормативни ограничения в тази посока в ЗУТ/за който е валидно правилото dura lex sad lex/,както и в подзаконовите норм.актове по приложението му/по въпроса колко време може да бъде спряно едно строителство и да бъде изоставен даден строеж от отговорните за съдбата му лица/.При спиране на СМР строителят „Г.“ поставил огради ,но  по-късно същите били премахнати от неустановено лице, а новия собственик на строежа не възстановил оградата, като по този начин достъпът до строежа бил безпрепятствен за външни лица, както и нямало реална охрана на обекта/жива или видеонаблюдение/.Частично ограда имало до около 2012 г.,но след това била свалена от неустановени лица и не била възстановена нито от предишния ,нито от настоящия собственик.Не е установено дали изобщо подсъдимата е посещавала стр.обект/независимо от факта ,че адреса за призоване на същата в част от документите по делото,касаещи хода на наказателното производство , а и опитите за възобновяване на строителството й,съвпада с адреса на строежа-бул.“Н.Вапцаров“ № 47/.

           Пострадалата  С.Й.С. през.март 2014 г.  постъпила като търговец на автомобили в „.Е./ АУТО ,в представителство с шоурум/изложбено помещение/  на „Н.Б.“,което се намирало  в непосредствено съседство на горепосочения изоставен и недовършен строеж.Преди да започне работа пострадалата  била 5 години безработна.Същата живеела на съпружески начала с Г.Т.И. , като от съжителството с него имала малолетно дете Д.Г.И..Бащата на детето й често отсъствал  от страната , тъй като  пътувал  до Филипините по  своя инициатива.Оттам той изпращал на С.средства при възможност.В свободното си време С.С. била възприемана от колегите и приятелите си като жизнерадостна и в. млада жена, която не показвала да има някакви сериозни проблеми или да изпада в депресивни състояния.Обикновено идвала на работа на горното място от жк.“Надежда“,където живеела,с лек автомобил „БМВ“с ДК№ ********,но нерядко идвала и с велосипед на работа.

            Както  С. , така и други служители на  „Е.А. като идвали с леки автомобили  на работа ,нямало къде да ги оставят и използвали изоставения строеж до тях като паркинг.За това нямали обаче официално нито разрешение , нито забрана от ръководството на представителството на „Е.“.Неофициално обаче някои свидетели са възприели водене на разговори за паркиране на МПС на строежа срещу охрана на същия.Самото дружество „Е.А.  държало на този строеж  чисто нови автомобили , предназначени за продажба.Това  несъмнено е ставало със знанието на ръководството на представителството ,въпреки рисковете от  повреждане на тези нови автомобили/при падане на тухли и др. строителни материали в строежа под влияние на атмосферните  условия/, а така също и при рисковете потенциални клиенти търсещи  автомобил за покупка да се наранят при навлизане в строежа,за да огледат някой автомобил.От друга страна , поради липсата на ограда и охрана в изоставения строеж, не е имало от който и да било  някакви възражения  да се ползва строежа като нерегламентиран паркинг.Практиката да се ползва  строежа като паркинг и склад за нови автомобили/предназначени за продажба/ била достатъчно явна и трайна във времето, за да е тайна за околните.Не е ясно дали тези практики на българския търг.представител са били известни на производителите на тези марки автомобили във Франция и Япония.Тези действия  са били достатъчно явни и продължителни във времето ,за да станат достояние както на подсъдимата, така и на натоварения от нея  консултант – строителен надзор.Не на последно място,това статукво не е направило впечатление и на натоварените  с функцията на контрол по строителството  специализирани общински органи/Дирекция „Контрол по строителството“ на Столична Община,вкл. строителния контрол на районна администрация „Л.“ , а така също и на РО ДНСК,“Югозападен район“.Тяхното бездействие  обаче  не е било предмет на допълнителна преценка от страна на държавното обвинение.

            На  10.12.2014 г. постр.С.С. имала записан час за козметик  и поради това си тръгнала първа от работа,около 18 ч..Свидетелката П.Д. , която познавала както  С.така и сестра й/неустановена по делото/  работела наблизо като застрахователен брокер в кв.Л. на ул.“П.“.Тя имала уговорка със С.да се видят в неделята преди 10.12.2014 г.По-късно обаче  Д. се чула с козметичката/неустановена по делото/ , която казала ,че С.не е идвала при нея,макар да е поискала смяна на часа ,тъй като трябвало да вземе дъщеря си в 19ч..Същата вечер пострадалата не се прибрала и в дома си.Близки и роднини започнали да я търсят.На следващия ден – 11.12.2014 г. С.С. не се явила на работа в представителството на „Нисан“ ,поради което започнали да я търсят  главно по телефона , но  никой не отговарял.

            Около обяд на 11.12.2014 г. се обадил работник от близката автомивка/св.С.Х./ ,за да помоли да предадат на С.С. да си прибере колата , която  тя била оставила предишния ден да се измие.Колата била измита и останала на паркинга на автомивката , а на следващия ден Х. останал учуден че сутринта колата си стои на същото място.Той първоначално  се учудил ,но не потърсил С., а чак около обяд като колата започнала да пречи ,потърси пострадалата.Тогава разбрал ,че  тя не е дошла на работа.В ранния следобед  на паркинга дошъл св.С.К. и видял ,че наистина колата на пострадалата е там.Съобщил това на колегите си и тогава преценили ,че трябва да потърсят наоколо дали нещо не се е случило.Св.Б.С. отишъл да провери на строежа и започнал отгоре-надолу.Строежът имал шест нива нагоре и три надолу.На нива -1 и -2 имало паркирани нови автомобили за продажба.Когато св.С. стигнал ниво -2 погледнал през една необезопасена шахта и видял в дъното й ,на ниво-3 тялото на лице от паднало по корем с лицето надолу.по дрехите св.С. разпознал ,че това вероятно е колежката му С.С..Веднага уведомил св.К. с указание да се обади на полицията.Било  следобед около 14,30ч.

            В 15,20 ч. били изпратени от ДОГ-СДВР на място разузнавачите Л.Недялков и Л.Л., които също установили тялото на пострадалата С. на дъното на една необезопасена шахта,на ниво -3 на недостроената сграда.В 17,05 ч. започнал огледа на местопроизшествието и тялото на  пострадалата.В Протокола е описано положението ,в което е намерено тялото , а именно по корем с ръце под главата/Заб.инстинктивни действия за защита на главата при падане/ Технологичният отвор /необезопасената шахта/ над тялото била с размери – дължина около 4 м. и широчина- около 80 см. и се намирал 3 етажа над мястото , където се намирало тялото на пострадалата.На пода тялото било паднало сред разхвърляни боклуци и в насъбрала се вода с дълбочина около 2 см.Панталонът и черното кожено яке били разпрани в задните им части.Лявата ръка при обръщане на тялото била свита в юмрук и в  кръв.Вдясно от тялото на около 10 см. на пода във водата се намерило дистанционно  с емблема на БМВ.На около 2 м. встрани се намерила дамска чанта с множество вещи в нея.На около 0,5 м. от чантата вляво се намерил мобилен телефон  Iphone в неработещо състояние.Изходът на шахтата бил необезопА.и със свободен достъп.На около 20 м. от шахтата се е намирала сградата с надпис RENAULT  и  DACIA .Между шахтата и сградата има павирана улица ,след която се намира тротоар,до който се намерила циментова настилка водеща до шахтата.Павираната улица е с продължение от около 15м., след което се намира паркинг ,насипан с чакъл.В лявата част на паркинга, с гръб към павираната улица, се е намерил паркиран лек автомобил „БМВ“ с ДК№ СА 4118 ХМ.Същият  е бил  в заключено положение.

            За времето от 19,15 до 19,20 . на 11.12.2014 г. след края на огледа на намереното тяло на пострадалата бил извършен следствен експеримент/оформен в писмена форма със съответен Протокол/ , като се установило ,че  намерените ключове встрани до тялото на пострадалата с емблемата на БМВ отключват паркирания лек автомобил „БМВ“ с ДК№ СА 4118 ХМ, като преди отключването светват аварийните светлини на това МПС.

            Тялото на пострадалата е било предмет на повторен оглед  в сградата на Катедрата по съдебна медицина и деонтология,УМБАЛ „Александровска“, АД,гр.С.,ул.“З.“ № 2.като следи от насилствени действия не са установени.

            На 13.12.2014 г. е извършен повторен оглед  на необезопасената шахта на изоставения строеж/наречен в огледния Протокол „новостроящата се сграда“/.В текста на Протокола е посочено ,че строежът е намерен в груб вид-без стени , неохраняван,без оградни съоръжения,без изградена система за осветление и видеонаблюдение/става въпрос за ситуацията на третия ден след инцидента/.На нивото на земната повърхност-партерен етаж-са намерени паркирани леки автомобили/отново !/Установява се специален път , започващ от  улицата и навлизащ  във вид на своеобразен „тунел“ в сградата.На 2 м.вдясно от пътя след навлизането се намира необезопасената шахта/технологичен отвор с размери – дълбочина около 10м. ,дебелина около 0,7м. и дължина 3,8 м.Отворът е бил обезопА.с дървени летви с височина 0,65 м.,поставени по периферията на отвора.В непосредствена близост до отвора имало паркирани автомобили.            На около 3 м.вдясно се намирал отвор с дъно на около 10м. дълбочина ,необезопА.по никакъв начин.

            Аутопсията на тялото на пострадалата установява ,че смъртта й е причинена от  закритата черепно-мозъчна травма  с депресионно счупване  в тилната област и кръвонасядане  на меката черепна обвивка , разкъсване на  твърдата мозъчна обвивка  и субарахноидален кръвоизлив , аспирация на кръв в двата бели дроба ,погълнато малко количество кръв в стомаха , кръвонасядане по меките тъкани на  задната повърхност на гръдния кош  , охлузване по гърба на дясната ръка ,послесмъртно забелване на епидермиса на  двете колена , оток на мозъка и белите дробове.Механизмът на причиняване на тези увреждания  е в резултат от действието на твърди  тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива.Трупните изменения отговарят на смърт от второ денонощие.Химическите изследвания  не установяват пострадалата да е била под влияние на алкохол ,наркотични вещества и силни упойващи лекарствени средства.

            На 13.12.2014 г. е изготвен Констативен Протокол от служители на РО „НСК“ С. към РДНСК „Югозападен“ , в който  две длъжностни лица  са установили ,че обектът /процесния строеж/ не е обезопасен,като не са поставени предпазни парапети,по стълбищни клетки , асансьор и инсталационни шахти , както и по контурите на  стоманобетонните плочи.Процесният технологичен отвор за въздуховоди/ с размери 3,5Х0,7м/ не е бил обезопА.с  необходимите средства : предпазен парапет,здраво покритие/капак/ и други , които да понесат съответното натоварване  срещу падане от височина на хора  или предмети  или друго еквивалентно  алтернативно решение.Така не е подсигурен рискът „падане“/причинено от подхлъзване,препъване,спъване,падане , удар или от разлика в нивата и внезапни наклони/.

            Тази фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателствени материали , преценени поотделно и в тяхната съвкупност : показанията на свид.Р.К.С. ,К.Л.С., Л.Г.С.,Г.Л.К.,Г.Т.И. и Б.Р.Р./от досъдебното производство , прочетени на основание чл.371,т.1 вр.чл.372 и 373 от НПК/,  от показанията на св.К.Г. и И.Т. от СЗ/,от показ. на св.П.Д. и Д.Х./от СЗ и от ДП,прочетени на основание чл.281,ал.1,т.2 от НПК/,от показанията на свид.Д.И. /от СЗ/, от показанията на св.К.К. и Л.Т./от СЗ и от ДП/, от показ. на св.И.Ч. /от СЗ/, от показанията на св.С.К. и Б.С./от СЗ и от ДП/,от показанията на Л.М. и Д.Т./от СЗ/,от показ. на св.А.Р./от СЗ и на ДП/ , от показ. на Г.Г. /от СЗ/, от показ. на св.Ж.А./от СЗ/,от показ. на св.Д.Г. и Б.Б./разпитвани на основание чл.118,ал.1,т.3 от НПК/,от показ. на св.А.Д.,С.Х. и П.В./от ДП,прочетени със съгласието на страните/,както и от Заключенията на експертизите/Предв. СМЕ на труп,СМЕ на труп,Биологическа експертиза,двете Съдебно Технически експертизи/на телефони на пострадалата и относно състоянието на строежа/,СХЕ/за наличие на алкохол или наркотици в кръвта на пострадалата/.Заключенията/без това на втората СТЕ с вещи лица М. и Г./ бяха прочетени при съгласие на страните от Предварителното изслушване.Освен от горните доказателства, съдът базира изводите си за фактите и от Протоколите за оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства,Протокола за следствен експеримент и другите писмени и веществени доказателства, съгласно описа на досъдебната и съдебна фаза на процеса.

Писмените доказателства относно правосубектността и правоприемството на търговските дружества , имащи отношение към собствеността на парцела и строителството на същия съдът също прие,въпреки че информацията инкорпорирана в същите се явява частично оскъдна и недостатъчна, за да се извлече нужната релевантна информация за документираните в тях обстоятелства.

Писмените доказателства относно действията на подсъдимата и упълномощените от нея лица по възобновяване на спряното строителство и издадените по този повод документи след процесния инцидент/през календарните 2015 и 2016 г./ съдът намери като неотносими към предмета на делото , както поради това че касаят хронология след процесното събитие , така и предвид обстоятелството ,че установяват детайли само за строителството на сградата.

            Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Ж.А./от съдебната фаза на процеса - л.268-270 от 2-ри том /част/ на НОХД№ 4211/2016 г./ тъй като намира че същите са последователни и хронологично подредени/макар да не е точен в детайлите на хронологията/, като съдът счита ,че следва да се довери на заявеното от този свидетел, още повече ,че неговите показания намират подкрепа и от останалия  събран по делото доказателствен  материал.Този свидетел добросъвестно заявява ,че е познавал само пострадалата С.С. като неин колега и я помни като усмихната , позитивна, в. и жизнерадостна като човек, която работела по негово впечатление „за кеф“  /доколкото доходите на мъжа й не давали основания тя да изпитва финансови притеснения.Виждал я да си носи храна и да обядва в паркираната си кола на строежа.С.често питала кога ще има „събиране“ и дори слухът ,че тя понякога посещавала психолог , не бил в резултат на нейни видими тревоги от нещо.Този свидетел дори казва ,че пострадалата приживе му споделяла ,че има изявена сексуалност и обичала този вид общуване между хората.Същевременно А. откровено сочи ,че не е виждал да се извършва строителна дейност на изоставения строеж до тях, както и не подлага на съмнение ,че последният е „пригоден за паркинг“,макар да не е наясно откога и по чие решение е станало това.Реалистична е и констатацията на този свидетел ,че „никоя институция не е ангажирана“ с този строеж.

            Показанията на свидетелката К.Г. /също колежка на пострадалата/от СЗ съдът кредитира също изцяло , тъй като са последователни и добросъвестно дадени.Съобразно възприятията си тази свидетелка сочи ,че не помни дали строежа е бил ограден , но помни ,че работници по него не са работили/единодушна констатация на всички разпитани свидетели/.Г. сочи ,че рядко е паркирала автомобил на строежа, като макар да не помни той да е бил ограден , заключава ,че щом е успяла да мине с автомобил и да паркира на строеж, значи явно ограда не е имало.Табели за строител, стр. Надзор и др , не е виждала.Последното съдът не кредитира ,доколкото има характер на предположение ,а не на възприятия ,макар логиката на свидетелката да е издържана.

            Показанията на св.П.Д./на СЗ и от ДП/ съдът кредитира изцяло като изключително подробни и обстоятелствени както от гледна точка на точността в хронологията , така и от гледна точка на съдържанието.Тази свидетелка/ползвайки паметта на моб. си телефон/ възпроизвежда в показанията си точните часове и минути на комуникация с други лица , което е от значение за обективната истина по делото.От тази свидетелка става ясно ,че пострадалата е имала намерение да отиде на козметик и след това да си вземе детето/а това са обстоятелства , които не разкриват тя да е била в някакво тревожно и депресивно състояние/.Именно тази свидетелка установява ,че пострадалата е била онлайн на личния си телефон до 18,05 ч. на процесната дата 10.12.2014г.Д. имала и по-близки лични отношения с пострадалата/доколкото й съдействала да започне работа в „Е.А.“ ,след 5 годишен период на трудова незаетост.Последните контакти на свидетелката и пострадалата преди процесния инцидент е бил три дни по-рано , когато С.се връщала от „тиймбилдинг“ в гр.Сандански , като дори се уговорили да се видят през следващата седмица.Д. е категорична ,че нищо необичайно и притеснително нямало в поведението на пострадалата при този им разговор.Няма критерии ,въз основа на които съдът на не кредитира показанията на тази свидетелка.

            Показанията на свид.И.Т./от СЗ/ съдът кредитира изцяло , тъй като също са последователни , логични и добросъвестно дадени.Тази свидетелка е била в най-близки отношения с пострадалата по местоработата им/“Е.А.“/.Т. е възприела по същия начин процесния строеж, както останалите си колеги – като изоставен , недовършен , необозначен и неохраняем.Т. дори нарича строежа „една метална конструкция“, за да илюстрира визуалната си представа от обекта.Сочи убедено ,че никой не е пречил да се паркира там по простата причина ,че не е имало изобщо кой да питат дали може да го правят.Дупката , в която паднала С., св.Т. я видяла постфактум.Преди това виждала необозначени дупки , когато паркирала в строежа/факт , който тази свидетелка не отрича/.Строежът бил неохраняем , независимо че техният „шоурум“ бил с охрана и будка.Паркирането в строежа Т. обяснява като „удобно и безплатно“,тъй като по признание и на останалите свидетели от „Е.А.“ извън строежа е някаква зона за платено паркиране.Т. категорично сочи и че ръководството на „Е.А.“ знаело ,че на по-долните етажи се съхранявали нови автомобили ,предназначени за продажба.

            Показанията на св.Д.Х., също работеща в „Е.А.“ /в СЗ и на ДП/ съдът кредитира изцяло.Тази свидетелка е била на работа от 2006 г.и е свидетел на началото на строителството, когато всичко било нормално за едно строителство.След спирането на строителството и изоставянето на сградата в недовършено положение повече не стъпил никой да строи на обекта.Свидетелката била чула слухове ,че свършили парите“ и затова спрели да строят.Относно паркирането на автомобили, не знае откога е започнала тази практика ,но я потвърждава.Сочи че виждала някога ограда на обекта , но не може да определи тези си впечатления към определен хронологичен момент.Х. помни пострадалата като спортна натура със здрава физика.С.споделяла проблеми с нивата на хемоглобина , но не и психически такива.Свидетелката знаела ,че пострадалата съжителства с мъж , от който имат и дете,но мъжът често отсъствал от страната.

            Показанията на св.К.К./в съда и на ДП/ ,работещ също в „Е.А.“ съдът кредитира като откровени и добросъвестни , макар и без точно хронология.Този свидетел не спестява обективния факт ,че съседния строеж се е ползвал за паркинг ,като твърди че там са паркирали МПС „служителите на нашата фирма“.Същевременно К. не помни около строежа да е имало някакви бариери или други елементи , които да ограничават достъпа на желаещите да паркират там.К. също така излага категоричното си възприятие/за разлика от други свои колеги , които го сочат по-предпазливо/,че на изоставения строеж са били паркирани и чисто нови автомобили, готови за продажба.Самокритично той самият заявява ,че също е паркирал там, макар около офиса да е имало отделен паркинг.От техния офис ,освен през строежа, до съседната автомивка може да се мине и покрай строежа,уточнява този свидетел.Този свидетел заявява ,че знае за наличието на процесната шахта , която е необезопасена и особено в тъмно време и нощем обектът не е осветен.Никога не е виждал строежът да е ограден с ограда,парапети и каквото и да е което да препятства достъпа на външни лица в него.

            Показанията на свид.Л.Т. /от СЗ и главно на ДП/ съдът кредитира макар същите да не допринасят в някаква съществена степен за разкриване на обективната истина.Този свидетел ,като колега на пострадалата в „Е.А.“ бил постъпил на работа дни преди инцидента и нямал възможност да има впечатления от пострадалата.Въпреки това и за краткото време възприел С.С. като усмихнато и възпитано момиче.Т. макар и отскоро в „Е.А.“ бързо разбрал ,че съседния строеж се явява паркинг за автомобилите на служителите.Т. си спомня кой кога си тръгнал от работа на процесната дата, като възпроизвежда спомените си.

            Показанията на свид.А.Д. /от ДП/ съдът кредитира също изцяло, доколкото този свидетел като шофьор в „Е.А.“ е имал колегиални контакти  с пострадалата.Общите впечатления на всички други негови колеги за позитивната натура на пострадалата е възприето и от този свидетел.Той също не е знаел пострадалата да изпитва някакви проблеми.В деня на инцидента той е бил в КАТ-СДВР, за да регистрира МВПС и няма впечатления.На следващия ден видял ,че С.я няма.

            Показанията на свид.С.Х. , работник на близката автомивка „Б.**“ ЕООД , като по договореност с „Е.А.“ миели само техните коли.Дори този свидетел е възприел изоставения строеж,като не знаел чий е той,но знаел че чисто нови автомобили били паркирани в него.Х. помни кога пострадалата е докарала на инкриминираната дата автомобила си да се измие.След като я измил С.С. дошла на обед и останала доволна,но св. не й върнал ключовете , тъй като трябвало да я изчисти и отвътре.Същия ден по-късно , около 16ч. Х. върнал лично ключовете на пострадалата в офиса.Около 17,45ч. свид. си тръгнал като колата била още там.На следващия ден като дошъл на работа този свид. се учудил ,че колата е на същото място.Според този свидетел на изоставения строеж е „много страшно“,тъй като няма осветление , не е обезопА.и няма охрана.

            Показанията на свид.С.К./от СЗ и от ДП/ съдът кредитира в по-голямата им част .Този свидетел работел на ръководна длъжност в „Е.А.“ през 2014 г.като „Директор Продажби“,респ.“Директор Предприятие“/ и заявлението му ,че не знаел нови автомобили да се паркират в строежа до шоурума,съдът не кредитира като несериозно.Не е реалистично всички разпитани свидетели от „Е.А.“ да знаят за паркирането на новите автомобили на строежа , а ръководителят да не знае.В останалата част показанията на този свидетел съдът кредитира.К. си спомня ,че още през 2012 г. не е имало възражения от никое лице на строежа да се паркират автомобили в него и достъпът  е бил свободен.Този свидетел сочи ,че на строежа паркирали „всички от квартала“, за да омаловажи паркирането на своите служители, което самите те не крият.От съображения от рекламно-естетически характер /да не се вижда грозния строеж от клиентите на „Е.А.“/ били поставени рекламни пана между шоурума и строежа.Този свидетел знае за наличието на договорна охрана на „Е.А.“ , но не и за съседния строеж,чиито собственици не знаел кои са.

            Показанията на св.Б.С. /от СЗ и на ДП/ съдът кредитира изцяло като последователни , логични и непротиворечиви.Прочитането на показанията от ДП беше поради липса на спомен, което не сочи на недобросъвестност на свидетеля и е напълно нормално с оглед изминалото време.Това е свидетеля, който е намерил тялото на пострадалата.С. не знаел пострадалата да споделя за проблеми , а и външно нямало признаци на такива.В деня , когато С.не дошла на работа и всички я търсили,при него дошъл св.Х. , който споделил ,че пострадалата не е взела колата си на автомивката.Тогава С. отишъл да прегледа на строежа и намерил тялото на С.в дъното на една необезопасена шахта.С. обяснява практиката за паркиране на строежа поради недостиг на места за паркиране , а и защото извън строежа е платено паркирането.Този свидетел е останал с впечатлението ,че шахтите са обезопасени,вкл. и тази от която е паднала пострадалата.С. сочи и наличието на специален подход от сервиза.Както св.К. ,така и този свидетел е започнал работа от 2011 г.в „Е.А.“ и оттогава строежа е бил винаги в едно и също състояние-,неограден/необезопасен/,неохраняем , изоставен,без яснота за собственика.С. също не отрича ,че е паркирал своя автомобил там,но признава и че там са паркирани новите автомобили за продажба.

            Показанията на св.И.Ч./от СЗ/ съдът кредитира като добросъвестно дадени съобразно спомените на свидетеля,служител на РО,НСК,“Югозападен район,структура в системата на ДНСК.По сигнал на 04 РУП-СДВР свидетелят бил изпратен заедно с колегата си Г.Г. и двамата присъствали на 13.12.2014 г. на повторен оглед на изоставения строеж/конкретно оглед на необезопасената шахта/.Свидетелят установил стоманобетонна конструкция,груб строеж ,частично обезопасен/тъй като на част от отворите за врати на асансьорната шахта имало опити за обезопасяване /чрез слагане на дървени парапети/,но другите били необезопасени.Нямало данни за строител, възложител или проектант на обекта , като по искане на органите на МВР следвало да се проверят книжата на обекта.Докато бил на строежа Ч. възприел паркиран автомобил целият в прах , но това било извън „техните правила“/тоест , на ДНСК/.Този свидетел при предявяване на фотоалбума посочва процесния технологичен отвор ,но не може да определи за какво е предназначен да служи той.

            Показанията на свид.Г.Г./от СЗ / съдът кредитира като този свидетел е възприел сходни обстоятелства като св.Ч. негов колега, макар спомените на Г. да са по-незначителни ,видно от заявеното от него в СЗ.

            Показанията на свид.Л.М./от СЗ/ съдът кредитира като последователни и относително добросъвестно дадени.Личи известен стремеж за дистанциране на свидетелката от проблематиката на изоставените строежи на фона на служебните си ангажименти в тази сфера.Тази свидетелка е служителка на районната администрация на СО,р-н „Л.“ ,отдел ИИКС.Свидетелката помни ,че е издавала документ ,че строежът е с приета конструкция ,но преди груб строеж,при спряно строителство с Акт Образец № 10.Възложителят и надзора имат грижата  строежът да се охранява и да е обезопасен.М. сочи още ,че „ в спрени обекти“ не влизат , а чула че се паркирали МПС в него , което „не е редно“, като изразява искрено учудване как са успели „да проникнат“ в този обект,след като не са имали сигнали.

            Показанията на св.Д.Т. съдът намира че имат твърде ниска доказателствена стойност , поради което в голямата им част не кредитира.Няма пречка да се приеме ,че свидетелят казва истината като заявява пред съда ,че е бил към м.декември 2014 г. на длъжност главен експерт или главен инженер/той самият не знае точната си длъжност/ към СО,район „Л.“.В останалата им част показанията на този свидетел имат за основно съдържание това , което свидетелят не е видял.Така напр. Т. сочи ,че не е посещавал периодично строежа,но само е „минавал оттам“ по повод искане за издаване документ за груб строеж.Свидетелят казва също така „Обезопасяване дали е имало,не мога да кажа“, както и „Информация за  липса на ограда нямам“, а така също и „Паркирани автомобили дали е имало ,не съм обърнал внимание“, за да заключи в края на показанията си ,че Нямаме служебни ангажименти да проверяваме такива сгради, само ако имаме сигнал“.При тази неангажираност на този свидетел  към собствените му служ.ангажименти като общински служител , съдът не намери ,че неговите показания допринасят в каквато и да е степен за разкриване на обективната истина.

            Показанията на св.Д.И. /от СЗ/ съдът кредитира ,но същите се отнасят основно за период от време преди процесния инцидент.През 2014 г. този свидетел е бил изп. директор на АДСИЦ/Акционерно дружество със специална инвестиционна цел/ „Б.И.“.Към този момент обаче в лично качество свидетелят бил упълномощен от подс.П. да урежда въпроси относно възобновяване на спрялото строителство.В  миналото И. е бил изп. директор на „Нисан“,правил е срещи с „руския инвеститор“ на сградата на бул.“Вапцапов“ № 47,но започналото строителство било спряно.Към онзи момент имало ограда и бариера,но това било до средата на 2012 г.Към момента на подновяване на строителното разрешение/доколкото старото е било изтекло/И. признава ,че обектът не е бил ограден.

            Показанията на св.А.Р./в СЗ и на ДП/ съдът кредитира в основни линии ,макар да има противоречия и непоследователност от страна на свидетеля в спомените му.От една страна заявява ,че работел при туристически оператор и бил ангажиран като упълномощен представител на инвеститора,руска компания, но от друга страна е категоричен ,че отговорност към този обект ,не би казал че е имал.Този свидетел, без да сочи проблеми със зрението си, амбициозно твърди че от 2012 г. е минавал „стотици пъти“ покрай строежа ,но дали е виждал ограда ... не може да каже.Бил чул за водени кореспонденции между „Нисан“ и собственика на обекта ,за да се ползва строежа като паркинг,но за договор в тази посока не може да се ангажира дали е имало.

            Показанията на св.П.В.В./на ДП/ съдът кредитира изцяло,макар същите да имат главно отношение към процеса на строителството до неговото спиране и издаването на Акт Образец 10.След горното за следващите над 6 години  св.сочи ,че строителния надзор няма права нито задължения да надзирава нещо ,доколкото не се извършва строителство.Заявява ,че счита за нормално да са поставени огражденията дори само срещу кражби.Задължението за обезопасяване в срока на спряно строителство лежи на плещите на строител и възложител.   

            Показанията на двете поемни лица,присъствали на огледния Протокол от 11.12.2014 г.Д.Г. и Б.Б. съдът кредитира в по-голямата им част като добросъвестно дадени.Обстоятелството ,че първият от тях е следвало да вземе детето си от детска градина не е от естеството да доведе до извод ,че второ поемно лице не е присъствало на това проц.сл. действие.Двете поемни лица са положили подписите си под Протокола за оглед и като свидетели разказват последователно и според точността на спомените си възприетите факти и обстоятелства.Нито един от тези двама свидетели не сочи да е бил ограничаван в нещо от извършващият огледа разследващ полицай, така че да са накърнени правата му.Поемните лица са подписали Протокола без възражения.Показанията на св.Б. в СЗ , в частта където заявява ,че ключа с дистанционното бил в чантата на пострадалата, съдът не кредитира, тъй като това противоречи на установеното с огледния Протокол/т.1,л.14 от ДП,където е установено че ключа с дистанционното е вдясно от тялото на 10 см. на пода във водата,тоест извън чантата,както неправилно счита свид.Б./.

            Показанията на близките на пострадалата – майка й Р.С.,бащата на детето й - Г.И.,сестра й К.С.,баща й Л.С.,сестра й Г.К. и живеещият на семейни начала с нея Б.Р. /от ДП/ които съдът кредитира, е видно ,че С.С. е била лъчезарен и усмихнат човек с позитивна нагласа за живота , без  сериозни здравословни и психични проблеми.Същата е получавала пари от И. от чужбина освен нейните доходи в „Е.А.“.

            Предварителното Заключение на СМЕ на труп № 899/2014 г. визира установените при аутопсията на тялото увреждане ,водещо от които се явява закритата черепно-мозъчна травма/ЧМТ/ с кръвонасядане в тилната област на главата и счупване на костите , изграждащи в задната и средната черепни ямки и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.Взети били кръв и урина за алкохол и упойващи вещества , както и за кръвногрупова принадлежност и за ДНК профил/в случай на нужда/.

            Според Заключението на СМЕ на труп № 899/2014 г./което съдът кредитира изцяло/ причината за смъртта на пострадалата С.С. е закритата черепно-мозъчна травма  с депресионно счупване  в тилната област и кръвонасядане  на меката черепна обвивка , разкъсване на  твърдата мозъчна обвивка  и субарахноидален кръвоизлив , аспирация на кръв в двата бели дроба ,погълнато малко количество кръв в стомаха , кръвонасядане по меките тъкани на  задната повърхност на гръдния кош  , охлузване по гърба на дясната ръка ,послесмъртно забелване на епидермиса на  двете колена , оток на мозъка и белите дробове.Механизмът на причиняване на тези увреждания  е врезултат от действието на твърди  тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива.Трупните изменения отговарят на смърт от второ денонощие.

Заключенията на СХИ/№ А-768/2014г. и № 732/2014 г.,които съдът изцяло кредитира,  не установяват пострадалата С.С. да е била под влияние на алкохол ,наркотични вещества и силни упойващи лекарствени средства.

            Съдът кредитира и Заключенията на Биологическите експертизи по делото , като добросъвестно и компетентно изготвени, като е установено ,че по дланта на лявата ръка и по различни дрехи на пострадалата е установена кръв от човешки произход.

            Съдът кредитира Заключението на Техническата експертиза/за състоянието и данните/в мобилния телефон съдържа отговор на поставените въпроси , като в Приложението са визуализирани данните за входящи и изходящи повиквания , както и текста на СМС и мултимедийните съобщения в паметта му.

            Съдът кредитира и приетата в СЗ Техническа експертиза/с проведен разпит на в.лица М. и Г./, като компетентно дадена от експертите ,ползващи специалните си знания в строителната област.Отговорите си вещите лица дават според редакцията на формулираните въпроси.Вещите лица посочват ,че строежът е бил на фаза завършен груб строеж само за тяло „А“ към 10.12.2014 г.при статут „спрян от строителство“, с Акт Образец 10 от 19.12.2008г./тоест  около 6 години/ по Наредба №3/31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството.Към инкриминираната дата не е било назначено длъжностно лице, което да отговаря за обезопасяването на обекта.Механизмът на злополуката се изследва чрез анализ на рисковете , като „неприемливи рискове“ са : „подхлъзване,препъване, падане,удар.Рискът падане може да е резултат от падане от подхлъзване,падане след спъване и препъване,падане от разликата в нивата и внезапни наклони.Падането може да доведе до пряк удар, до породени от удара наранявания или до смърт.Установените отклонения от изискванията за безопасни условия на строително-монтажна дейност са посочени от вещите лица , като в настоящите мотиви ще се разгледат при правните изводи.Причините поради които съдът не уважи възражението на защитата за приемане Заключението на това експертно Заключение са развити в достатъчна степен на съотв. част от Протокола от СЗ.

            Съдът кредитира Протоколите за оглед, следствен експеримент и за оглед на веществено доказателство/мобилен телефон Iphone/ и за другите процесуално-следствени действия, тъй като съдържат необходимите реквизити и отразяват констатациите на съответния орган , извършващ процесуално-следственото действие.Повторният оглед на шахтата на строежа е извършен на 13.12.2014 г. в присъствието на свидетелите Ч. и Г./привлечени като специалисти от ДНСК/ и отразява още веднъж детайлните параметри на този технологичен отвор.Необезопасяването на шахтата е било факт и на тази дата , както и дори тогава/след процесния инцидент е продължавала практиката на паркиране на МПС в строежа/.

            Съдът кредитира писмените доказателства/копията от документи по регистрация на търговски дружества/ въпреки  относимостта им в по-малка степен към предмета на доказване и липсата на достатъчна информация по редица обстоятелства и релевантни юридически факти/главно  касателно регистрациите на дружества в територии от типа на Б.В.О.и Кипър/.

             От правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , води до следните изводи :

            Както от обективна , така и от субективна страната с горното подсъдимата К.Й.П. е осъществила състава на престъплението по чл.123,ал.1 от НК.

            От обективна страна – На 10.12.2014 г.в гр.С. ,на бул.“*******“ № 47 на строителен обект,соб. на „Образователно-спортен комплекс /ОСК-Л./“ ЕАД  в качеството си на изпълнителен директор на същото дружество/съгласно договор за възлагане на управлението от 10.03.2014 г./ подс.К.Й.П. причинила смъртта на пострадалата С.Л.С., ЕГН-**********/която паднала в необезопА.технологичен отвор на стр.обект/ поради незнание и немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност/строително-монтажна дейност/представляваща източник на повишена опасност-касателно функциите по организация и технически контрол по състоянието на строителния обект и осигуряване на безопасността на същия.Подсъдимата като изп. директор на собственика на обекта и възложител по спряното строителство е била отговорна и не е спазила правилата на чл.30,ал.2 и чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР/строително-монтажни работи/, а именно : чл.30,ал.2 гласи „Строителните площадки в урбанизирани  територии  , по пътища или на територията на действащи предприятия,включително изкопите  за изпълнение или ремонт на подземни мрежи  и съоръжения , се ограждат  с временни  плътни огради  съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни сигнали,“ както и чл.61 от Наредба № 2 : „Паданията от височина се предотвратяват  чрез приспособления/съоръжения , ограждения/, които са достатъчно високи  и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение/,както и не спазила изискванията на чл.4,ал.2,т.1 и т.3 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци за безопасност и /или здраве при работа.Чл.4,ал.1 гласи „Знаците и сигналите за безопасност и/или здраве при работа са постоянни и специфични“ , а ал.2 гласи : „Постоянните знаци ца безопасност и/или здраве са :1-табели,2- етикети, 3- трайна маркировка с цветове с цветове за безопасност“, като подсъдимата не е възложила извършването на проверка и обезопасяване на строителния обект с временни плътни огради и сигнализирането му със съответните знаци и табели , не е възложила  обезопасяването на технологичните отвори на стр. обект със съоръжения , ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,главно перило за ръце , средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, както и не е възложила поставянето на знаци и сигнали за безопасност и здраве.     

            Субектът на престъплението по чл.123,ал.1 от НК се явява всяко правоспособно наказателно отговорно пълнолетно физическо лице/които изисквания подсъдимата покрива/, доколкото законодателят е  рамкирал изискванията си към него с относителното местоимение „който“.Следователно ,обстоятелството че в процесния случай подсъдимата е била в качеството си на изпълнителен директор на собственика и възложител на обекта, е елемент на фактическия състав на деянието, доколкото за да бъде същата субект на престъплението по този текст е достатъчно тя да е само наказателно отговорно лице.Обстоятелството - защо и поради какви причини е била изпълнителен директор или не е имала такова качество предвид нормите на ТЗ детерминиращи органите на управление на акционерното дружество /в каквато посока са наведени възражения от защитата/,в случая няма съществено правно значение ,доколкото в законния състав на престъплението по чл.123,ал.1 от НК няма други изисквания към субекта на престъплението.Подсъдимата се представя сама като изпълнителен директор навсякъде при  документираните действия и правни сделки на „ОСК-Л.“ ЕАД като търговскоправен субект в правоотношенията си с други субекти на търговското право , а така също и в отношенията си с общинската и районна администрации /касателно спрения от строителство обект/, следователно ако тя не би имала това качество ,то правни последици не биха настъпили респ. сключените сделки биха били в различна степен недействителни/според това какъв порок на волята е налице/.

            Не е особено съществено дали на визираната в обв.акт дата или по-късно през м.август ОСК Л. става собственик на строежа,доколкото  липсва дискусия ,че на инкриминираната дата собственик несъмнено е бил „ОСК-Л.“ , ЕАД , а представляващ и негов изпълнителен директор е била подсъдимата К.Й.П..Съдът е склонен да се съгласи със защитата за доводите кога приключва сложния фактически състав по придобиването на строежа в капитала на „ОСК-Л.“,ЕАД/чрез апортирането му с т.нар.непарична вноска/, както и с липсата на правно задължение на купувача да посети новия имот.Наложително се явява сравнението с покупката на едно маломерно жилище от купувачи с ипотечен кредит ,което се предшества от посещения и огледи на имота.Това сравнение обаче илюстрира логичната и обичайна чисто човешка хипотеза да се огледа и прецени това , което се проектира да се закупи.Наистина мащабите в дейността на едно търговско дружество с многоцифрен капитал и търговски обороти са различни от битието на средностатистическите граждани,но разликата в мащабите води и до разлика в отговорностите.Покупката на цяла сграда в строеж със статут на спряно строителство е невероятна висока отговорност, което създава много ангажименти,а това е било подценено в конкретния случай от подсъдимата.Извън факта за наличие на сключени договори ,представени от защитата ,с „ИКК“- ООД и „Е.К.“,по делото няма доказателства за действия в изпълнение на същите в посока обезопасяване на сградата/независимо дали ОСК-Л. е плащала нещо по тези договори/.Не е нужно дори да се коментира какви са правата на изправната страна при неизпълнение от другата страна в хода на един двустранен възмезден договор.Независимо дали друго лице  е направило или не нещо , отговорността е на собственика и възложител.Дали е имало някакво изпълнение или не е имало такова ,не прпоменя факта че сградата е била необезопасена и без охрана.В противен случай работещите до нея свидетели-служители на „Е.А.“ биха възприели някакви действия в посока обезопасяване и/или охрана на същата.Напротив, същите са паркирали безпрепятствено години наред  както личните си автомобили , така и новите такива за продажба/при всички случаи в рискови условия,вероятно несъгласувани със заводите производители на тези марки автомобили/.Отделно от това , тези свидетели откровено сочат ,че не е имало дори кой да попитат дали може да паркират там.

            Собствеността , особено в такива размери , предполага високи отговорности.Липсата на отговорност обаче често граничи с понятието безотговорност.Отговорността да се придобие обект в строителство ,при това изоставен такъв от години наред, е значително по-завишена отколкото покупката на завършен имот,въведен в експлоатация.Каквито и да са инвестиционните намерения за подобна стъпка, а дори да липсват изобщо такива/което се наблюдава в нередки случаи/ ,то при спряно строителство задълженията са за собственика и възложител,доколкото не се извършват СМР.При спряно строителство няма дължими действия от строител , строителен надзор,проектант.Фактическите и правни действия за възобновяване на спряното строителство/главно документални контакти с общинската администрация/ не са обхванали обезопасяване на строежа, поради което не влияят върху неизпълнение на задълженията произтичащи от Акт Образец 10.Действащият Закон за устройство на територията/ЗУТ/ и норм.актове по приложението ,му не предвиждат крайни срокове нито за завършване на даден строеж , нито за времето ,през което строителството може да бъде спряно. Така стават възможни случаи като настоящия ,в който не е незаконосъобразно и е напълно възможно десетки години  наред/дори завинаги/  изоставени сгради да загрозяват  урбанистичната визия на един град в държава – членка на ЕС.Тези случаи биха били ограничени ако спец.контролни органи на ДНСК и общинската и районни софийски администрации служебно следяха за състоянието на такива строежи и дават своевременни предписания при отклонения от правилата за обезопасяването им.

            Строителната дейност представлява правнорегламентирана дейност, която е източник на повишена опасност.Тя не е в тесен смисъл обаче дейността на изпълнителния директор/който дефинитивно пие кафе в офиса си, както допусна една от страните/, а в конкр.случай е дейността на представляващият юридическото лице - собственика на сградата в строеж, индивидуализирана по-горе,по обезопасяването й в период на спряно строителство..Акт Образец 10 е правнорегламентирана част от строителството/според Наредба №3 на МРРБ/31.07.2003 г./ , като той също възлага редица задължения за времето на спряното строителство.Това са задълженията по организация и технически контрол на състоянието на строителния обект и осигуряването на безопасността на същия.Те са ангажимент на представляващия собственика и в частност това е изп.директор подс.К.П..Непредприемането на всичките тези дължими действия за целия срок на спряното строителство/за време от 1,2 или 50 години,законът не ограничава волята на собственика да държи строежа така/води до повишена опасност и именно един от неприемливите рискове се е реализирал на практика.Отговорността за тези действия е на собственика и възложител,доколкото при спряно строителство няма кой друг да ги предприеме.Отговорността на собственика е сходна  на тази , която има всеки собственик на движима или недвижима вещ , с тази специфика тук ,че става въпрос за строеж в специален режим на спряно строителство, което изисква по-висока отговорност на собственика и ангажираност.

Подсъдимата е извършила горното поради „незнание и немарливо изпълнение“ , доколкото не се събраха доказателства същата да е предприела конкретни организационни мерки за обезопасяване на стр. обект.Подс.П. поради липса на опит и образование в сферата на строителството  вероятно не е знаела  и точните  нормативни изисквания за поддържане на обект в спряно строителство , а от друга страна е налице и немарливо изпълнение ,тъй като  подсъдимата е допуснала паркиране на МПС на своя обект ,като се е отнесла пренебрежително към този факт и рисковете от това.Ако една сграда не е проектирана за паркинг/напр. на различни нива/ не е възможно да бъде пригодена неофициално за паркинг или гараж.Всъщност точно това се е случило и това не е направило никакво впечатление на подсъдимата.Обстоятелството ,че предишен собственик на сградата е имал някакви разговори с „Е.А.“ да се паркира на строежа няма особено значение с оглед настоящото производство/тъй като процесния инцидент се е случил по-късно/,но това илюстрира безотговорността и липсата на каквото и да е инвестиционно намерение спрямо тази сграда, за да не се каже нещо повече по въпроса/при липса на обвинение към други лица по друг текст от НК/.

Налице е причинна връзка между проявената небрежност от страна на подсъдимата П. и настъпилите съставомерни последици/леталния изход за пострадалата С.С./, тъй като ако сградата бе надеждно обезопасена не би било възможно изобщо паркиране на автомобили вътре, като в този случай вероятно пострадалата не би преминала през строежа,за да си търси автомобила/ако е била забравила че не е там/ или да премине през строежа към автомивката,където реално е било нейното МПС.

Така настъпилия фатален изход съдът намира ,че е съпричинен от пострадалата ,която е влязла в  тъмен и неосветен незавършен строителен обект, като е допринесла за своето фатално за живота й увреждане.Наистина както тя , така и другите й колеги , са били свикнали ,че никой не им пречи да си оставят колите „безплатно“  на този строеж, но тя е следвало да знае ,че това е строителен обект и да се въздържа от ползването му по този начин.Този инцидент обаче не е в резултат на изключителна вина на пострадалата.Такъв извод би могъл да се направи само ако  строежа бе изцяло обезопА.и ограден и с охрана и въпреки това човек влезе вътре и да се самоувреди.В конкретния случай е налице изоставен строеж,външно занемарен до степен да се паркират коли в него от различни от собственика лица.В случай ,че строежът беше обезопА.както трябва ,действително и тогава е възможно проникване от недобросъвестно лице,но в този случай когато отговорните за обекта лица са изпълнили законовите си задължения,не биха носили отговорност.Настоящият случай не е такъв и поради това действието на пострадалата по влизане в строежа има само характер на съпричиняване.

            От субективна страна – Деянието подсъдимата е извършила при форма на вина „небрежност“ ,тъй като същата е била длъжна и е могла да предвиди общественоопасните последици ,но не го е направила.

            Съдът отчита и не може да игнорира още едно обстоятелство.Макар подсъдимата да изразява съжаление за станалото ,не намира да е виновна за инцидента/в наказателноправен смисъл/ като очаква от съда да постанови една оправдателна Присъда спрямо нея по повод повдигнатото й обвинение.В същото време , в хода на делото е сключен договор за спогодба /визиран в началото на настоящите мотиви/, който е наистина един многостранен договор,по който една от страните е подсъдимата.Но дори само това обстоятелство потвърждава ,че подсъдимата поема имуществена отговорност към  законния наследник на пострадалата/малолетното й дете/ и други близки роднини извън кръга на наследниците по закон.Следователно ,макар да не счита че е виновна по смисъла на НК за смъртта на пострадалата, подсъдимата поема доброволно заедно с други юридически лица неимуществени вреди на наследника и близки на пострадалата.Съдът намира ,че това е израз на критичност, която вероятно подсъдимата изпитва вътре в себе си и е форма на поемане на отговорност,без да е осъдена да го направи със съдебен акт.

            Възраженията на защитника съдът намери за неоснователни , както следва :

            На първо място относно доводите ,че може да е налице умишлено убийство , а не непредпазливо деяние, което би снело отговорността от подсъдимата за престъпление по чл.123,ал.1 от НК.Съдът принципно не е длъжен да взима отношение по доводи относно неповдигнато и непредявено обвинение , тъй като така излиза извън рамката в която дължи произнасяне със своя съдебен акт/ТР№ 2 на ОСНК от 2002 г./.Въпреки това следва да вземе отношение към възражение на страна в пледоариите.

Очевидно е ,че пострадалата не е била оставила автомобила си паркиран на строежа, за да отиде там да го търси.Не са събрани доказателства за причините тя да отиде на тъмния и неосветен строеж вероятно около или след 18 ч. на 10.12.2014 г., но в СМЕ на труп не са открити находки ,които да свидетелстват за насилствена смърт ,извън характерните такива за битова злополука при падане от височина около 10 м./в необезопасената шахта/.Извън това е напълно възможно в забързаното и натоварено ежедневие човек да забрави къде е паркирал автомобила си,а това се случва на всички в големия град.На следващо място ,телефонът на пострадалата е намерен паднал извън чантата й , както и ключът с дистанционно с емблемата на БМВ.Това са обективните констатации в огледния Протокол/телефонът дори е видим на една от снимките/ и поемното лице св.Б. се е объркал като твърди ,че ключът бил в чантата й.Къде е ключа с емблемата е видно от текста на огледа, а именно – във водата на пода ,на 10 см. от тялото.Всичко това сочи на ситуация ,при която пострадалата с ключ  в  ръка си свети с телефона и търси автомобила си на строежа , ако е забравила къде е оставен.В случай ,че не е забравила че МПС е на автомивката е възможно ,за по-бързо да е решила да премине през строежа, макар път към автомивката да е бил възможен път и покрай строежа.Никой не е чул викове за помощ от строежа в намиращия се наблизо шоурум на „Е.А.“, а там е имало хора дори до 21ч./а такива биха се чули , ако е имало насилие от неизвестно лице над пострадалата в тъмния строеж/.На последно място,в огледния Протокол е отразена отчупване на тока на едната обувка на пострадалата, което добре отговаря на ситуация ,в която докато се е движела  С.,да се е спънала в тъмното и така да е паднала в шахтата.Догадките за някаква нелегитимна дейност  на мъжа на пострадалата извън страната/което е повече от спорно/ и възможните проблеми в страната за пострадалата ,са твърде смели версии и съдът трудно може да ги коментира като вероятно основателни.

            Независимо от липсата на твърдения и възражения в тази посока, съдът намира за нужно да уточни ,че  веселия и позитивен нрав на пострадалата, желанието да участва в различни празненства, уговорения час за фризьор-козметик в деня на инцидента и нуждата да вземе детето си след фризьора, категорично изключват  варианта С.С. да е сложила край на живота си по своя инициатива.Доколкото се съдържат непотвърдени данни същата да е посещавала психолог или психоаналитик,то ако това е така ,не е несъмнено да се асоциира със суицидни намерение на съответното лице посещаващо такъв специалист. Дори не е нужно да се коментират репликите за доходите на пострадалата на фона на вероятното й възнаграждение в „Е.А.“ ,както и какъв начин на живот тя би могла да си позволи с тези доходи ,тъй като някой би могъл реципрочно да  зададе реторичен въпрос за произхода на ресурсите , с които представляваното от подсъдимата дружество с един далечен собственик на капитала/на практика - неиндивидуализиран/  придобива цял строеж с хиляди кв.м.площ.

            Достатъчно укорително се явява и бездействието на общинска/районна/администрация и  на специализираната такава от органите на ДНСК,РО,НСК, които служебно би следвало да следят за наличието на такива сгради и чрез даване на периодични предписания гарантират спазването на законите от страна на недобросъвестни собственици,възложители на строежи или строители.При неспазване на дадено предписание тези администрации са овластени да налагат санкции , което би мотивирало отговорните лица да не държат умишлено или просто безотговорно години наред сгради със започнато строителство в изоставено и нерядко опасно състояние.Своевременните действия на държавните и общински органи не биха заменили  задълженията на отговорните лица , но биха намалили предпоставките за случаи като този.Ноторно е известно ,че в столицата има редица такива изоставени строежи, към които общините не проявяват интерес, а това създава сериозни предпоставки за нещастни случаи/каквито има достатъчно отразени в медиите напоследък/.Вероятно това би се променило когато се ангажира отговорността на тези служители от компетентните органи за бездействието им.По повод казаното в този абзац следва да се отчете като основателно възражението на защитата ,че при постъпките за възобновяване на спряното строителство от страна на подсъдимата ,са  били издадени редица документи, в които специализираните органи издават документ след извършена  проверка, в която „не откриват нередности“.Това е така поради формалния и повърхностен подход в действията на общинските органи в сферата на архитектурата , градоустройството и строителния  контрол, който нерядко не включва посещение на място, макар такова да е документирано.

            Предвиденото по закон наказание  за престъпление по чл.123,ал.1 от НК е  „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години.Съдът намери ,че предвид чистото съдебно минало,добрите характеристични данни, съпричиняването от страна на пострадалата,изразената критичност/чрез доброволното обезщетяване на наследника на пострадалата и други нейни близки/сочат на определяне на наказание към минималния размер на предвиденото в закона.Следва да се посочи  едно специфично обстоятелство, което обективно е улеснило извършването на престъплението , а именно липсата на ангажираност/към подобни изоставени и недовършени сгради/ от страна на оторизираните органи по строителен контрол в общинските и районни администрации и регионалните структури на ДНСК.

            Съдът предвид горното индивидуализира наказанието на подс.К.Й.П. в размер на минимума от 1 година „Лишаване от свобода“.

            Тъй като бяха налице материалноправните предпоставки по чл.66,ал.1 от НК/чисто съдебно минало, наложено наказание под 3 години „ЛОС“ и съдът прецени ,че за постигане на целите на наказанието не е нужно неговото ефективно изтърпяване/, съдът отложи изпълнението на това наказание за срок от 3 години ,считано от влизане на Присъдата в сила.

            На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати разноските по водене на наказателното производство в размер на 2031,69лв/за вещи лица/, както и ДТ в размер на 5 лв. за ДТ.

            В този смисъл съдът постанови Присъдата си.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :