№ 1395
гр. ***, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501243 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260027 от 04.01.2022 год., постановено по гр.д.№ 12834/2020 год. по описа на
СГС, ГО, 7-ми състав е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС от Е. Т. Р. против П. Г. Г. и И. Г. Г., че Е. Т. Р. е
собственик на основание давностно владение на ½ /една втора/ идеална част от Апартамент
№ 66, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № **, бл.***, вх.*, ет.*, със застроена площ от
93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова,
заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който имот съставлява съгласно
схема №15-1040534/06.11.2020 на СГКК-София, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.204.75.1.66, гр.София, община Столична, област София столица по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота гр.София, ж.к. ***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, намиращ се на пети етаж в сграда
с идентификатор 68134.204.75.1 с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.204.75, Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа
площ: 93,87 кв.м.; Прилежащи части: мазе №7, тавнско помещение №25, 1,373% ид.ч. от
общите части и от правото на строеж; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 68134.204.75.1.37и 68134.204.75.1.67, под обекта - 68134.204.75.1.63 и над обекта -
68134.204.75.1.69; Стар идентификатор: няма, като са разпределени и разноските по делото.
1
Решението се обжалва от ответниците П. Г. Г. и И. Г. Г., като се излагат доводи за
неправилност. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за прекъсване на придобивната
давност е необходимо да бъде предявен единствено установителен или осъдителен иск за
собственост и само това водело до смущаване на владението. Посочва, че предявения иск за
нищожност на придобивното основание на ищеца е достатъчно да предизвика същия
прекъсващ давността ефект. Счита, че давноста не е текла да периода от 2006 год. до 2020
год., пред който е било висящо делото за прогласяване нищожността на придобивната
сделка на ищцата и в тази връзка не е могла да придобие собствеността върху имота на това
основание. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявения иск
да бъде отхвърлен.
Въззиваемият Е. Т. Р., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата
доводи като неоснователни и моли за потвърждаване на съдебния акт. Претендира
разноските по делото.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи обстоятелството дали са налице
основания за прекъсване на придобивната давност, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС, като ищецът Е. Т. Р. твърди в
исковата молба, че на 26.01.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба от № 51, том I,
рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й. Л. закупила от С. Н. Б., поставен под
пълно запрещение, действащ чрез настойника си А. Б. недвижим имот, представляващ:
Апартамент № 66, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № **, бл.***, вх.*, ет.*, със
застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори,
тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди се, че от закупуването на
жилището и до настоящия момент ищцата живее в него заедно с майка си и осъществява
пълна, неограничена и несмущавана от никого фактическа власт върху него. Поддържа, че с
влязло в сила на 24.09.2020 г. решение № 83/ 07.01.2019 г. постановено по гр.д.№2863/2006
г. по описа на СГС, I-во ГО, 7-ми с-в, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е прогласен
за нищожен договорът обективиран в нотариалния акт, подробно описан по-горе, за 1/2
идеална част от имота, съобразно наследствените права на М. Г.. Поддържа, че владее
описания имот като свой и осъществява в пълен обем фактическата власт върху него, като се
позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК, с
оглед осъщественото давностно владение през периода от 2005 г. до 2020 г., като моли съда
да я презнае со собственик.
Ответниците И. Г. Г. и П. Г. Г. оспорват предявеният иск, като твърдят, че с предявяването
2
на исковата молба за нищожност на сключената сделка е прекъсната придобивната давност,
текла в полза на ищцата и тъй като към момента на предявяване на иска не е изтекла, то
същата не е придобила собствеността. Молят за отхвърляне на иска.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Посредстом договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2005 год. и оформен с
нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Л., А. И. Б., като
настойник на поставения под запрешение С. Н. Б. е продал на Е. Т. Р. собствеността върху
Апартамент № 66, находящ се в гр. ***, кв. „***”, ул. „***“ № **, бл.***, вх.*, ет.*, със
застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори,
тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 47 500 лева, като
владението върху имота е предадено на ищцата на 26.01.2005 г., а върху прилежащи мазе и
таван на 15.02.2005 г..
Извършената сделка е била предмет на съдебен спор по гр.д. № 2863/2006 по описа на СГС,
като с решение № 83 от 07.01.2019 г. постановено по гр.д.№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I
ГО, 7-ми състав, влязло в сила на 24.09.2020 г., постановено по иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от М. Б. Г. против Е. Т. Р. и А. И. Б. е обявен за нищожен,
поради накърняване на добрите нрави, договора за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с Нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005 г., за ½ /една втора/
идеална част от имота, съобразно наследствените права на ищцата М. Г..
Установителният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е средство за защита вещното право на
собственост и признаването му по съдебен ред ред. Ищцата твърди, че е собственик на
процесния недвижим имот, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност за
периода от 2005 г. до предяването на исковата молба. Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива ако недобросъвестният владелец е владял
имота в продължение на повече от 10 години. Ищцата е недобросъвестен владелец, тъй като
продобвното й основание е прогласено за нищожно, т.е. от момента на сключване на
сделката тя не е породила изобщо правни последици. От значение за придобИ.ето на право
на собственост върху недвижим имот на това основание е не самото държане на имота, а
владението върху този имот, тоест осъществяването на фактическа власт върху имота лично
или чрез другиго с намерение да се свои.
По спорния въпрос съдът приема следното: Съгласно чл.84 от ЗС, във връзка с чл.116 от
ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от
закона действия. Едно от тях е предявяването на петиторен иск за собственост
/установителен или осъдителен иск/ на спорния имот предявен от собственика срещу
владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с
бездействието на носителя на правото. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята
прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115, б.
3
„ж” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска
давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се
уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност,
а изтеклата губи своето значение.
В настоящия случай предявения установителен иск за прогласяване нищожността на
придобивното основание на ищеца не прекъсва давността. При уважаване на такав иск ще
бъде установена липсата на придобивно основание за владелеца, но правният ефект на
съдебното решение по чл.26 от ЗЗД не се разпростира по въпросите за собствеността и
владението на вещта. Съдебното решение няма да формира сила на пресъдено нещо по
въпроса за собствеността, тъй като произнасянето е само в мотивите на съдебния акт.
Собственикът би могъл да предяви и установителен или осъдителен иск за собственост на
вещта. Една от най-важните последици от предявяването на петиторните искове е
смущаване на владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този
момент.
Неоснователни са изложените доводи на жалбоподателите, че при висящността на гр. дело
№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав е било смутено владението на ищцата.
Действително един от признаците на владението е то да бъде спокойно /несмущавано,
необезпокоявано/. Според докрината и непротиворечивата съдебна практика, спокойно е
владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие, а правните
действия, извън изброените в чл.116 от ЗЗД, не могат да смутят владението и да прекъснат
придобивната давност.
По делото се устанонови, че владението на ищцата е установено от момента на продажбата -
26.01.2005 г. и продължава до предявяването на иска – 23.11.2020 г., което е достатъчно, за
да породи право на собственост върху идеалните части от недвижимия имот с изтичане на
10 годишен срок, като не е необходимо позоваването на придобивното основание, като
елемент от фактическия състав.
Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски в размер на 3 000 лева, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027 от 04.01.2022 год., постановено по гр.д.№ 12834/2020
год. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав.
ОСЪЖДА П. Г. Г. и И. Г. Г. да заплатят на Е. Т. Р., на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 3 000 лева.
4
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5