№ 7708
гр. София, 09.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100101187 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от ДП „Н.К. „Ж. И.“ против „Б.Ж.К.“ ЕАД, с
която са предявени искове за следните суми:
сумата от 2 602 080.52 лева - главница с ДДС, представляваща
стойността на нанесената
на ДП НКЖИ вреда;
мораторни лихви за забава в размер на 1 298 148.80 лева, начислени
върху главницата
от 2 602 080,52 лева с ДДС, за периода от датата на причиняване на
вредите 09.02.2017г. до
04.02.2022г. /датата, предхождаща датата на завеждане на настоящото
исково производство/, като
за периода от 13.03.2020г. до 07.04.2020г., за който не са начислявани
лихви, поради създадената
епидемична обстановка;
В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че на
07.02.2017 г. през граничния пункт Гюргево на Република Румъния в гара
Русе - разпределителна в 19:15 часа е пристигнал товарен влак № 48521,
превозен от румънския железопътен превозвач GRUP FEROVIAR ROMAN
SA (GFR SA). В състава на влака е бил включен вагон № 84537915420-4,
серия Zagkks, собственост на CFR SА, пълен с пропан-бутан.
След пристигане на влака в гара Русе - разпределителна му е бил
извършен технически и търговски преглед от служители на железопътния
превозвач „БЖК“ ЕАД, като в 20:30 часа същият е приет без забележки от
българския превозвач.
В гара Русе - разпределителна е композиран товарен влак № 90681 за
гара Разделна, в чиито състав е включен и вагон № 84537915420-4. Влакът
заминава на 08.02.2017 г. в 16:55 часа за гара Разделна, където пристига в
22:49 часа. От състава на влака е изваден локомотив и е композиран товарен
влак № 30582. В 23:17 часа на 08.02.2017 г. дежурният ръководител движение
в гара Разделна с телефонограма е предал състава на товарен влак № 30582 на
1
техник-механик ревизор вагони, служител на „БЖК“ ЕАД за извършване на
технически преглед и пълна проба „А" на автоматичните влакови спирачки.
След приключване на техническия преглед на влака техник-механик
ревизор вагони е издал удостоверение за спирачната маса на влака. В 23:50
часа техник-механик ревизор вагони е предал с телефонограма влака на
дежурния ръководител движение готов за заминаване.
Товарен влак № 30582 с превозвач ответното дружество „БЖК“ ЕАД
заминава от гара Разделна, съгласно Графика за движение на влаковете в
23:55 часа по маршрута: Разделна - Синдел-разпределителна - Комунари -
Карнобат в състав два електрически локомотива, теглещи влака и 24 вагона,
от които 5 бр. празни и 19 пълни.
В 00:41 часа на 09.02.2016 г. дежурният ръководител движение в гара
Комунари проследява транзитното преминаване на влака през гарата по трети
приемно-отправен коловоз, като нито той, нито постовия стрелочник
забелязват нещо нередно.
След прибиране в апаратната дежурният ръководител движение вижда,
че на пулта на Маршрутно релейната централизация (МРЦ) свети индикатор
за срязано положение на стрелка № 3. Незабавно докладва на влаковия
диспечер за движението на товарен влак № 30582, както и за възникналия
проблем със стрелка № 3 след преминаването му през нея.
За да възстанови контролата на стрелката дежурният ръководител иска
и получава заповед от влаковия диспечер, с която той му разрешава да
разпломбира и използва бутон СВБ. След което дава разпореждане на
постовият стрелочник да извърши оглед на стрелката. След около 20 минути
последният докладва на дежурния ръководител движение, че стрелки с
номера № 3, № 5 и № 103 са разрушени и движение на влакове през тях е
невъзможно.
Дежурният ръководител движение след получената информация от
постовия стрелочник за състоянието на стрелките уведомява влаковия
диспечер и началника на гарата. Влаковият диспечер от своя страна незабавно
разпорежда товарен влак № 30582 да бъде спрян, за да му бъде извършен
оглед за следи от дерайлирал вагон.
Товарен влак № 30582 е спрян в гара Завет в 01:34 часа, където
престоява 46 мин. От извършения съвместен оглед от локомотивните бригади
и постовия стрелочник не са установени следи от дерайлиране по някой от
вагоните, поради което влакът продължава движението си.
В същото време в гара Комунари началникът на гарата заедно с техник
ръководител група (ТРГ) от железопътен участък Дългопол извършват
обстоен оглед на стрелки № 3, № 5 и № 103, както и на текущ път № 2 в
междугарието Комунари - Дългопол, с цел установяване мястото на
дерайлиране.
След приключване на огледите началникът на жп участъка в 02:20 часа
е предписал да се преустанови движението на влакове през стрелки № 3, № 5,
№ 103 и по трети коловоз в гара Комунари, както и по текущ път № 2 в
2
междугарието Дългопол - Комунари, поради което в 22:30 часа със заповед на
влаковият диспечер до дежурните ръководители в гарите Дългопол и
Комунари е било преустановено движението на влаковете в междугарието
Дългопол - Комунари път № 2, както и през стрелки № 3, № 5, № 103 и трети
коловоз в гара Комунари.
След приключване на действията по преустановяване движението на
влаковете влаковият диспечер разпорежда на дежурния ръководител
движение в гара Карнобат след пристигане на влак № 30582 да му бъде
извършен прецизен технически преглед от техник-механик ревизор вагони.
В гара Карнобат влакът пристига в 03:08 часа и след извършен
технически преглед от техник- механик ревизор вагони, служител на „БЖК“
АД, се установява че вагон № 84537915420-4, серия Zagkks, пълен с пропан-
бутан, 22-ри по ред в състава на влака, има повреди по колоосите и рамата на
първа талига по посока на движението. Вагонът е изваден от състава на влака,
поради невъзможност да продължи движението си, вследствие на нанесените
повреди по ходовата му част.
На основание действащата към момента на дерайлирането нормативна
уредба - чл. 115к от ЗЖТ, чл. 76 от Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за
управление на безопасността в железопътния транспорт и на заповед № РД-
08-55/17.02.2017 г. е била назначена Комисия за разследване на
железопътното произшествие в Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (МТИТС). За резултатите от
извършеното разследване е изготвен Окончателен доклад от техническо
разследване на железопътно произшествие - дерайлиране на вагон-цистерна
от състава на товарен влак № 30582 в междугарието Дългопол - Комунари по
път № 2 на 09.02.2017 г.
След извършените огледи на местопроизшествието от страна на
членовете на комисията, измерените параметри на железния път и на
дерайлиралия вагон № 84537915420-4, след проведени интервюта с
железопътния персонал, участвал в произшествието, обсъдени становища на
външните експерти, Комисията за техническо разследване е стигнала до
заключението, че техническата причина довела, до възникване на
произшествието е: Вагон-цистерната е с видимо изместен център на тежестта
в напречна посока от установените двустранно възникнали хлабини в
плъзгалките на двете талиги и коша, както и разхлабването на пресовата
сглобка колело - ос, което е нарушило разстоянията между бандажите на
първата водеща колоос на вагона и това е затруднило вписването на талигата
в кривата на железния път.
Видно от окончателния доклад, причината, довела до дерайлирането на
талигата е комплексна и е породена от няколко съществени елемента:
- увеличеното разстояние между колелата на колооста;
- затруднено завъртане на талигата, вследствие влошеното
състояние на плъзгалките;
- изместен център на тежестта на вагон-цистерната в напречна
посока поради износените плъзгалки и центробежната сила, действаща върху
3
вагона в кривата, където е възникнало дерайлирането.
Поради съвместното въздействие на изброените по-горе елементи,
първата колоос на вагон № 84537915420-4, е застанала в положение, в което
вместо към релсата да е допряно външното (дясно) колело по посока на
движението в лява крива, това е направило вътрешното (ляво) колело.
Вследствие намаленото натоварване върху лявото колело и поради
действието на центробежната сила, то се покачва върху главата на релсата.
Тъй като талигата не е имала изискващия се възвръщащ момент, който да я
насочи по надлъжната ос на вагона, тя продължава движението си по същата
траектория. Поради изчерпване на резерва от хлабина, включваща
широчината на колелото(136 мм) и разстоянието между релсовите нишки, и
поради това, че вътрешното (ляво) колело е освободено от хоризонталната
реакция, защото ребордът се движи по главата на вътрешната релса, в един
момент външното (дясно) колело се свлича върху баластовата призма и
започва да се търкаля по нея. Малко след това и вътрешното ляво колело
също пада върху траверсовата скара извън междурелсието и също започва да
се търкаля по траверсовата скара и баластовата призма. В един последващ
момент цялата талига е преминала върху траверсовата скара и така вагонът се
движи в продължение на 4477 км. За целия процес свидетелстват и следите,
оставени по ребордите на колелата на първата талига. При навлизане в гара
Комунари талигата преминава през стрелки № 103, 3, 5, като ту се качва, ту
слиза от железния път.
Вследствие на дерайлирането ищецът твърди да са нанесени повреди и
причинени щети на Ж.та И., във връзка с чието отстраняване е претърпял
подробно описани в исковата молба вреди - разходи за ремонт, които
претендира да бъдат обезщетени.
В исковата молба е посочено, че от извършения от членовете на
комисията преглед на процедурите от Система за управление на
безопасността на железопътния превозвач „БЖК“ ЕАД е било установено, че
персоналът, имащ пряко отношение към реализираното произшествие не е
спазил изискванията разписани в тях, а именно: не са спазени изискванията на
чл. 14, т. 4 от „Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и
помощник машинисти, локомотивни" (ФКО 4.2.3-1/4-2 в сила от 01.04.2016
г.); не са спазени изискванията на чл. 5, т. 1 от „Инструкция за изискванията и
задълженията на техник-механик ревизор вагони" (УПЖПС/ДВ 302-2016 в
сила от 01.04.2016 г.), във връзка с чл. 190, ал. 1, т.1 и т.9 от Наредба №
58/5.09.2006 г.
След даването на изрични указания от съда, ищецът е конкретизирал,
твърденията си, като е заявил изрично, че причината за дерайлирането е
техническа и се дължи на свойства на самата вещ, проявени при
експлоатацията й, без да е свързана с виновно поведение на служители на
ответника, под чийто надзор вещта се е намирала. Тези твърдения са
поддържани и в становище на ищеца от 25.07.2022г. по делото.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. В същия се поддържа становище за неподведомственост на спора,
4
поради наличието на арбитражна клауза в сключения между страните
Договор № 3413 от 15.04.2010 за достъп и използване на Ж.та И., поред чл.
23, ал. 3 от който „всички спорове, породени от този договор или отнасящи се
до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване,
както и споровете за попълването на празноти в договора или
приспособяването му към нововъзникналите обстоятелства, ще бъдат
разрешавани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена
палата съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни
споразумения". Моли производството да бъде прекратено, като му бъдат
присъдени разноски.
Съдът намира следното:
Ищецът ДП „Н.К. „Ж. И.” е основен управител на Ж.та И., съгласно
чл. 9, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ). Съгласно чл.33, ал.1
от ЗЖТ, взаимоотношенията между управителя на Ж.та И. и всеки един
превозвач във връзка с достъпа до нея се уреждат с писмен договор за достъп
и използване на Ж.та И..
Между страните не е спорно, че към датата на процесното
произшествие между тях е бил действащ сключения на 15.04.2010г. Договор
за достъп и използване на Ж.та И. – публична държавна собственост в
Република България.
Съгласно чл.17, ал.1 от същия договор „Вредите на железен път и
съоръжения, контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации, подвижен
състав, стоки и товари, причинени от прекъсване на движението и
железопътни произшествия……….са за сметка на страната, отговорна за
причиняването им, а при съпричиняване – на двете страни, според степента на
съпричиняване.
Ал.2 на същия текст предвижда, че „Размерът на вредите и степента на
съпричиняване по ал.1 се определят от специално назначена от страните
постоянна комисия , която може да привлича вещи лица – лицензирани
оценители. Комисията работи по правила, консултирани с превозвача и
одобрени от управителя. Решенията на комисията относно размера на вредите
и степента на съпричиняване по ал. 1 са задължителни за страните, а в случай
на непостигане на съгласие, споровете се решават по арбитражен ред.“.
Чл.23, ал.3 от Договора предвижда, че „…..всички спорове, породени
от този договор или отнасящи се до него, вкл. споровете, отнасящи се до
неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и
споровете за попълването на празноти в договора или приспособяването му
към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния
съд при Българската търговско-промишлена палата съобразно с неговия
Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения".
Ответникът се позовава на наличието на арбитражна клауза между
страните, а ищецът в становище от 25.07.2022г. оспорва приложимостта на
така посочените текстове, като твърди, че същите са изцяло неприложими
към предявения иск, който е на деликтно, а не на договорно основание.
Съдът намира, че предявеният иск без съмнение е деликтен. Това става
5
ясно както от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, така и
от изрично направеното уточнение с молбата от 25.07.2022г., в която се
поддържа, че непосредствената причина за настъпване на вредите е
техническа и се дължи на свойства на самата вещ, проявени при
експлоатацията й, поради което и отговорността за тези вреди следва да се
носи от лицето, под чийто надзор вещта се е намирала към момента на
настъпването на вредите.
В този смисъл, съдът споделя виждането на ищеца, че наличието на
договорни отношения между страните не изключва претенция на деликтно
основание. Възможно е осъществяването на един юридически факт в рамките
на едно договорно отношение да доведе до възникването на деликтна
отговорност, чийто фактически състав се различава от този на договорната.
При деликтната отговорност с причиняване на вредата се поражда
облигационната връзка, чиято цел е да заличи една нежелана промяна в
правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя на вредата
задължение да я поправи. От друга страна, фактическият състав на
договорната отговорност включва неизпълнение на съществуващо
облигационно отношение между страните, от което за кредитора са
произтекли вреди. Ето защо, когато едната страна по договора твърди, че е
претъпяла вреди от вещ под надзора на другата, а не от неизпълнение на
някакво нейно договорно задължение, търсената отговорност е деликтна, а не
договорна, независимо от наличието на договорна връзка между страните,
която строи встрани от възникналото облигационно правоотношение с
извъндоговорен източник.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че предвид твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба и уточнителните молби, основанието на
предявения иск категорично е деликт, а не договорно неизпълнение.
Не може да се сподели обаче виждането му, че поради деликтния
характер на търсената отговорност, арбитражната клауза на сключения между
страните договор е неприложима.
Арбитражното споразумение, с което страните по договора постигат
предварително съгласие евентуалните спорове помежду им да бъдат отнасяни
за разрешаване от избран от тях арбитраж, е процесуална пречка за надлежно
упражняване на правото на иск пред държавния съд. В правната теория
арбитражното споразумение се дефинира като относителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска, за която съдът не следи служебно, а
съобразява споразумението само ако ответникът се позове на него до
изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл. 8, ал. 1 ЗМТА. При
своевременно релевирано възражение за наличие на арбитражно
споразумение сезираният с иска съд следва да извърши преценка дали
споразумението е действително, дали обвързва сраните по спора и дали може
да бъде изпълнено /аргумент от чл. 8, ал. 1, изр.2 ЗМТА/. Когато констатира,
че споразумението е действително, че може да бъде изпълнено и че обхваща
въведения с иска правен спор, съдът следва да прекрати заведеното пред него
дело.
6
Твърдения за нищожност на арбитражната клауза или за невъзможност
същата да бъде изпълнена, не са наведени от страните.
За да прецени дали споразумението е действително, съдът следва да
съобрази дали спорът е арбитрируем, т.е. дали е от категорията спорове,
които могат да бъдат разглеждани от арбитражен съд. Според чл. 19, ал. 1
ГПК, от компетентността на арбитража са изключени споровете с предмет
вещни права или владение върху недвижими имоти, издръжка и права по
трудово правоотношение, както и потребителските спорове.
Видно е, че имуществените спорове относно отговорност, породена от
деликт, не са сред изключенията, въведени от процесуалния закон, поради
което е допустимо арбитражното споразумение да разпростре силата си и
спрямо такива спорове между страните по споразумението. Щом законът не
забранява последващо сключване на договор за арбитраж след възникване на
правния спор с извъндоговорен източник /деликт, неоснователно
обогатяване/, по аргумент от по-силното основание е напълно възможно и
допустимо сключването на такова споразумение отнапред, с което страните
по едно договорно правоотношение да предвидят, че както споровете между
тях, породени от различни форми на неизпълнение на сключения договор ще
бъдат решавани от избран от тях арбитраж, така и имуществените им спорове
по повод възникналата отговорност за обезвреда на деликтно основание,
също ще са от компетентността на арбитража.
Според съда, точно такъв резултат е целен с посочените по –горе два
текста от договора между страните. Внимателният анализ на текста на чл.17,
ал.2 налага категоричния извод, че посоченият в чл.23, ал.3 арбитражен съд е
избран от страните да разрешава и споровете между тях, свързани с
обезщетяването на вреди на железния път и съоръжения /каквито именно се
твърди в случая да са настъпили/, причинени от железопътни произшествия
/дерайлиране - каквото се твърди в исковата молба/.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че арбитражната клауза
валидно обвързва страните и следва да бъде съобразена при своевременно
наведеното възражение в този смисъл от ответника. Делото следва да се
прекрати на осн. чл.130, вр. с чл19 от ГПК.
По разноските:
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, по което
съдът дължи произнасяне. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 60 638,40 лв. Представени са писмени
доказателства за разноските.
Съдът намира искането за неоснователно. Актуалната съдебна
практика, намерила израз в Решение № 174 от 19.12.2017 г. по т. д. №
417/2017 г.,ТК, II ТО на ВКС приема, че когато констатира, че
споразумението е действително, че може да бъде изпълнено и че обхваща
въведения с иска правен спор, съдът следва да прекрати заведеното пред него
дело и да препрати спора за разглеждане на избрания от страните арбитражен
орган. Последното не следва да се разбира в смисъл, че делото физически се
изпраща на арбитража, защото за разлика от изричната разпоредба на чл.118
7
ГПК, касаеща проверката за подсъдност, подобна разпоредба липсва при
прекратяването на делото поради неподведомственост. Но в по-широк
смисъл, производството по решаване на спора, макар и прекратено пред съда,
ще продължи пред компетентния да го реши арбитраж, който следва да се
произнесе и относно разноските с крайния си акт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1187 по описа за 2022г.
на СГС, I ГО, 30 състав поради неподведомственост на спора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8